Решение по дело №17695/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 87
Дата: 9 януари 2017 г. (в сила от 23 март 2017 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20155330117695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 87                                     09.01.2017 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На шести декември, две хиляди и шестнадесета година

 

В публично заседание в следния състав

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 17695 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по искова молба от А.Й.Б., починал в хода на делото и заменен от своя * и единствен наследник В.А. Б., против В.Ф.Б., с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е едноличен собственик на УПИ *- *, кв.* по плана на *, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, три навеса и второстепенна постройка.

         Ответникът оспорва иска като неоснователен до размер от ½ ид.ч., за която претендира той да е собственик.

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         В исковата молба се твърди, че първоначалният ищец притежава ½ ид.ч. от процесния имот по наследство от своя *, а останалата е придобил по давностно владение с начален момент от 18.04.2001г.. Ответникът, който е * на първоначалния *, претендира да е собственик по наследство от своя * / */, като оспорва твърдението на ищеца за изтекла придобивна давност.

        По делото е прието заверено копие от нот.акт № */12.12.2008г., с който ответникът е признат за собственик по наследство и по давностно владение на ½ ид.ч. от УПИ *- *, кв.* по плана на *, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка с площ от 16 кв.м. Не са налице други документи за право на собственост. Прието е и удостоверение за наследници на Й. Б.- * на първоначалния ищеца А.Б., видно от което негови наследници са А.Б.- съответно неговият * и настоящ ищец В.Б., и ответникът по заместване на своя * Ф. Б., починал на 28.09.1979г.. Макар да не е налице документ за право на собственост на имено на Й. Б., то предвид непротиворечивите твърдения на страните в тази насока, ще следва да се приеме, че същият до смъртта си на 19.04.2001г. е бил собственик на процесния имот. При това положение, спорът по делото се свежда единствено до това, дали приживе А.Б. е придобил по давност наследствената ½ ид.ч. на ответника, но не и до това, дали последният е придобил наследствената си квота по давностно владение.

        По делото са разпитани свидетелите И. Ч. / първи * на първоначалния ищец А.Б./, Л. Н. / * на първоначалния ищец А.Б./, П. З. / * на ответника/, Й. А. / * на ответника/, Ц. Ч. / без родство/, П. А. / * на ответника/ и И.Н. / без родство/. От показанията на първите петима свидетели непротиворечиво се установява, че, след смъртта на бащата на ответника през 1979г., той и неговата майка П. З. са заживели в с.К.. Свидетелките З. и А. твърдят, че чеиза на първата е останал в къщата в с.Ж.. Според всички свидетели ответникът е посещавал процесния имот през годините, посещавал * и *. Неговите свидетели твърдят, че, след смъртта на Й. Б., той продължил да се интересува от имота, защото считал, че има право на собственост върху него. Свидетелите на ищеца от своя страна сочат, че, след смъртта на *, А.Б., се е считал за единствен собственик на имота, единствено той живеел в него, ползвал го и го поддържал, без да иска мнение или съгласие от никого. Свидетелите разказват за случай от месец август 2015г., когато ответникът дошъл една вечер с * и настоявал да влезе в имота. Свидетелките З. и А. твърдят, че са присъствали на този случай, като показанията им се подкрепят от тези на свидетеля П. А.. Останалите свидетели, с изключение на Л. Н., който не е присъствал на инцидента, отричат З. и А. да са били там.

       Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумцията по чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. По аргумент на противното, когато съсобствеността произтича от наследяване, както е и в конкретния случай, ако някой от наследниците държи и идеалните части на останалите наследници, не се предполага, че ги държи за себе си, а за тях. По- нататък в тълкувателното решение е записано следното: „Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той / има се предвид държащият целия имот съсобственик/ трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си”. От показанията на разпитаните свидетели не се установяват такива недвусмислени действия от страна на А.Б.. Нормално е, след като той е живеел в имота, да е държал и ключовете за него, при положение, че там са били личните му вещи. Нормално е също така да го е поддържал и да е правил ремонти. Дори и наемателят има задължение да извършва дребни ремонти, свързани с ползването на наемания имот, а съсобственикът, особено, когато ползва системно имота, в много по- голяма степен е заинтересован да го поддържа. Възможно е А.Б. да е извършвал и по- големи и скъпи ремонти, защото свидетелите П. З., Й. А. и П. А. сочат, че преди или при инцидента от м.август 2015г. А.Б. е искал от ответника 5000 лева за ремонти по имота. В случай, че са правени такива ремонти, то това не означава непременно, че А.Б. е своил наследствената идеална част на ответника, но в случай, че е правил ремонти на по- значителна стойност и е поискал от ответника да поеме съответна част от разходите, то това представлява пряко признание на наследствените му права. Твърдението на свидетелите на ответника за спор с * му относно разходите по поддържане на имота се подкрепят и от показанията на свидетеля И.Н., който е присъствал на инцидента в качеството си на служител на *. Той е чул А.Б. да казва на ответника, че е ремонтирал единия от етажите на къщата. Бил склонен да го пусне на другия етаж, но му обяснил, че той не е оправен. Казал му също така, че от 10- 15 години не е идвал в имота и не е дал една стотинка за поддържането му. Свидетелят Н. не е сигурен, дали при този инцидент А.Б. е поискал от племенника си пари за ремонтите, за да го пусне в имота, но така или иначе не се установява при въпросния инцидент и/или в други случай първоначалният ищец да е заявил ясно и директно на ответника, че счита наследствената му идеална част от имота за своя. При това, като се има предвид цитирания текст от горепосоченото тълкувателно решение, действията, с които се обективира намерението за своене на идеалната част на ответника, следва да са извършени в началото на периода на давностно владение, а не в неговия край. Намерението за своене, промяната на субективното отношение към идеална част от вещта от държане във владение, предполага тепърва предстоящо придобиване по давностно владение, а не вече завършено придобивно основание. Ако придобивното основание вече е осъществено, не може да става дума за намерение. В този смисъл, за да приемем, че бащата на настоящия ищец е придобил по давност идеалната част на ответника, то следва най- късно към края на 2005г. да му е заявил, че счита целия имот за свой и впоследствие да е поддържал при всеки случай това свое отношение към имота. Такова обстоятелство не се установява, а и уклончивия му отказ през лятото на 2015г. до допусне ответника в имота не подкрепя твърдението за своене на въпросната идеална част през период от повече от 10 години до завеждане на делото.

       Доколкото не е налице абсолютно никакъв спор относно наследствената ½ ид.ч. на ищеца, то производството по делото в тази му част ще следва да бъде прекратено. Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, в полза на ответника ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 600 лева.

        Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

        ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от В.А. ***, ЕГН: ********** против В.Ф.Б. ***, ЕГН: ********** за това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху УПИ *- *, кв.* по плана на с.*, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, три навеса и второстепенна постройка на основание придобивна давност, изтекла в полза на наследодателя на ищеца и първоначален ищец А.Й.Б., ЕГН: **********, починал на 01.04.2016г..

       ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на останалата ½ ид.ч. от гореописания имот, за която ½ ид.ч. не е налице спор, че е собственост на ищеца по наследство.

       ОСЪЖДА В.А. ***, ЕГН: ********** да заплати на В.Ф.Б. ***, ЕГН: ********** сумата от 600 лева- съдебни разноски.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на определение за частично прекратяване на производството по делото- в едноседмичен срок с частна жалба.

 

 

 

 

                                                                        Районен съдия:/п/

                                                                                                                       /Иван Анастасов/

Вярно с оригинала

ВА