РЕШЕНИЕ №
10.04.2018 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на втори март две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Росица Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2665 по описа на съда за 2017 година.
Предявен
е иск от Г.Д.С. *** срещу К.Д.С. *** с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване, че вземането на ответника към ищеца в размер 1280 лв. не
съществува, тъй като е погасено чрез прихващане.
В
исковата молба се твърди, че по съдебен спор между страните, приключил с влязло
в сила решение, на ищеца Г.С. били присъдени разноски за различните инстанции в
общ размер 2709 лв., а на ответника К.С. – в размер 1280 лв. Ищецът образувал
изпълнително дело срещу ответника по издадения в негова полза изпълнителен
лист, като изрично заявил, че прихваща двете насрещни задължения до размера на
по-малкото (1280 лв.). Изявлението било връчено на ответника чрез частния
съдебен изпълнител и по изпълнителното дело останала да се събира само
разликата. Въпреки това ответникът се снабдил с изпълнителен лист за
присъдените му 1280 лв., вече погасени чрез прихващане, и на свой ред образувал
изпълнително производство.
Поискано
е обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнителното производство по издадения
в полза на К.С. изпълнителен лист за сумата 1280 лв. и обезпечението е
допуснато.
Ответникът
е подал отговор, с който оспорва иска изцяло като неоснователен, като сочи, че
според него извършеното прихващане на двете насрещни вземания е
незаконосъобразно извършено, а уведомяването от ЧСИ и редуцирането на дълга от
ЧСИ е извън неговите правомощия. Сочи съдебна практика в подкрепа на
становището си, че съдебните изпълнители нямат правомощия нито да извършват,
нито да констатират прихващания, а за да може да се зачете от тях прихващането,
длъжникът следва да е провел успешен иск по чл. 439 от ГПК – става дума за
материалноправен спор, който съдебният изпълнител не може да разрешава;
компенсацията не представлява и изпълнителен способ, който да бъде приложен от
него. Отделно от това ответникът сочи, че самото прихващане е извършено в
нарушение на материалноправните разпоредби – не е ясно как е към момента кой
каква сума дължи, тъй като уведомлението за редуциране на дълга от съдебния
изпълнител е неясно, ищецът не е заявил кое вземане прихваща и затова следва да
се приложи чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, който обаче не е приложен – не са прихванати
най-напред лихвите и разноските, и поради това противоречие с материалния закон
прихващането не поражда правно действие. Сочи и че прихващането като способ за
погасяване поражда действие към минал момент, „поради което е следвало предмет
на изпълнителното дело да е различна от претендираната пред съдебния изпълнител
сума“.
В
съдебно заседание страните поддържат становищата си.
По
делото от фактическа страна се установява следното:
С
влязло в сила решение по гражданско дело страните са осъдени да си заплатят
взаимно разноски по производствата, както следва: Г.С. е осъден да заплати на К.С.
1280 лв., а К.С. е осъден да заплати на Г.С. 2709 лв.
На
11.05.2017 г. Г.С. е подал молба за образуване на изпълнително производство
пред частен съдебен изпълнител за събиране на присъдената му сума. На
17.05.2017 г. на К.С. чрез служител на частния съдебен изпълнител е връчено
уведомление, изходящо от Г.С., за прихващане на двете насрещни вземания до
размера на по-малкото.
На
12.07.2017 г. на Г.С. е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47
от ГПК покана за доброволно изпълнение от 26.06.2017 г. по изпълнително дело
пред частен съдебен изпълнител, образувано срещу него по молба на К.С. по
издадения му изпълнителен лист за сумата 1280 лв.
Горните
факти се установяват от писмените доказателства по делото.
Въз
основа на изложените факти съдът направи следните правни изводи:
За
да породи действие прихващането на две еднородни (обикновено, както е и в
случая – парични) насрещни задължения, и то с обратна сила – към най-ранния
момент, в който са били изискуеми и двете насрещни задължения, е достатъчно да
е налице едностранно изявление на едната от страните, което да е достигнало до
другата. Изявлението на Г.С., достигнало до К.С. на 17.05.2017 г., е породило
действие, погасявайки изцяло задължението на Г.С. от 1280 лв., без да са от
значение каквито и да било други факти.
Неотносими
са доводите на ответника за това, че съдебният изпълнител нямал право да взема
предвид погасяване чрез прихващане, а спор за това между страните следвало да
се реши по исков ред – настоящото дело представлява именно такъв спор, повдигнат
от страните пред съда за решаване по исков ред.
Без
значение за изхода на делото е и как евентуално е отразено прихващането по
изпълнителното дело от съдебния изпълнител, било служебно, или по искане на
взискателя.
Неоснователно
е възражението, че изявлението за прихващане е неясно, тъй като Г.С. не е
посочил кое свое вземане прихваща и при това положение следва да се считат за
прихванати първо лихвите и разноските. В действителност двете насрещни вземания
са породени в един и същ момент, погасяват се с обратна сила към тази дата и
дори да бяха лихвоносни (а няма практика съдебни разноски да се присъждат
заедно със законната лихва), лихви върху прихванатия размер не биха се дължали.
Освен това от текста на уведомлението за прихващането напълно може да се
направи недвусмислен извод, че сумата 1280 лв. се прихваща към сумата по
изпълнителния лист, по която е образувано изпълнителното дело, по което е
взискател Г.С., а не към разноските по изпълнението. Няма никакво основание за
извод, че прихващането е извършено в противоречие с материалния закон и поради
това не поражда действие, както твърди ответникът.
Към
момента на образуването на изпълнителното дело с взискател Г. С. изявлението за
прихващане не е било изпратено и връчено на ответника и очевидно това е
причината сумата, за която делото е образувано първоначално, да е в пълния
размер по изпълнителния лист; този довод така или иначе също е без значение за
настъпването на действието на извършеното прихващане.
След
като изявлението за прихващане е породило действие и е погасило задължението по
изпълнителния лист, искът е основателен и следва да се уважи.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава
за установено, че ищецът Г.Д.С.,***, не дължи на ответника К.Д.С., ЕГН **********,***,
сумата 1280 лв., представляваща деловодни разноски по в.гр.д. 868/2015 г. на
Пазарджишкия окръжен съд и гр. дело 4822/2012 г. на Пазарджишкия районен съд,
които ищецът е бил осъден да заплати на ответника, поради погасяване чрез
прихващане с насрещно вземане за разноски по същите дела на ищеца срещу ответника.
Осъжда
К.Д.С. да заплати на Г.Д.С. сумата 406,20 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: