Решение по дело №1085/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „Ставен“ АД, чрез пълномощника му юрисконсулт Р. О., против Решение на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № 332 и № 333 от 12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, обективирано в Протокол от 18.09.2024 г., за определяне размера на обезщетение за сервитутно право върху имоти с ограничен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 кv от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Хасково“, преминаващ през землището на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково“, в частта относно поземлен имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място].

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, тъй като било в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Най-напред се сочи, че в Протокола от 18.09.2024 г. не било посочено по какъв точно начин била определена цената на правото на преминаване в засегнатите имоти, което водило до немотивиране на обжалвания акт, а оттам се нарушавало правото на защита. Счита се, че така определеното обезщетение не отговаряло на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, тъй като не било съобразено с характеристиката, вида и местонахождението на имота, в резултат на което определената оценка не съответствала на действителната пазарна цена. Освен това в оценката не били отразени всички вреди, които щели да бъдат нанесени на жалбоподателя, доколкото с предложения сервитут се влошавала целостта на засегнатия поземлен имот и се затруднявало използването му по предназначение, не били отчетени обществено икономическите отношения, водещи до многократно повишаване на цената на имотите, като в района на сервитута, така и в цялата община, както и не бил взет предвид и приходния метод, доколкото в случая ставало въпрос за земеделска земя, приходите от която преобладаващо били наем/рента. Предвид изложеното се иска да се измени оспореното решение, като се увеличи размера на определеното обезщетение за сервитутно право на имота. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Община Симеоновград, чрез процесуалния си представител адв. М. И. от Х., я оспорва като неоснователна.

Заинтересована страна „Грийн Профит“ ЕООД, чрез назначения от съда особен представител адв. надежда З. – В., оспорва като неоснователна или частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения [нотариален акт], том I, рег. № 169, дело № 11/2014 г. на нотариус М. Д. се установява, че действително „Ставен“ АД е собственик на посочения в жалбата и описани по-горе поземлен имот.

С Решение № 70 по Протокол № 10 от 17.06.2024 г. на Общински съвет - Симеоновград, влязло в сила на 26.07.2024 г., е одобрен проект на подробен устройствен план - парцеларен план („ПУП-ПП“), определящ местоположението и размерите на сервитутните зони на линеен енергиен обект – въздушни електропроводи, преминаващи през поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], и [населено място], от трасето на ВЛ 220kV.

Със Заповед № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024 г. на Кмет на Община Симеоновград, на основание чл. 44 ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 210 ЗУТ и писмо с вх. № С-4117/08.08.2024 г. от „Грийн Профит“ ЕООД, са назначени две седемчленни комисии, със задача да извършат оценка по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и да определят размера на обезщетението за възникване на сервитут върху поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от ПУП - Парцеларен план за обект: „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV през землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково“.

От представения Протокол на двете комисии по чл. 210 ЗУТ, назначени със Заповеди № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, се установява, че същите са заседавали на 18.09.2024 г. в пълен състав и са взели решение за определяне размера на обезщетението за сервитутното право върху имотите в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], и [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково с ограничителен режим на ползване в полза на „Грийн Профит" ЕООД, във връзка с изграждане на въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток" в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково, в общ размер от 194 058.00 лв.

От раздел III, т. 84 от същия протокол е видно, че: за поземлен [имот номер], находящ се в землището на [населено място], целият с площ 6,200 дка, НТП: Пасище, площ засегната от сервитута: 0,908 дка, цената на сервитута върху поземления имот, определена от независими оценители в състав: 1) П. А. В., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност № *********/14.12.2009 г. за оценка на недвижими имоти и 2) Р. Б. Я., притежаваща сертификат за оценителска правоспособност № *********/08.08.2011 г. за оценка на земеделски земи и трайни насаждения, за площта засегната от сервитута е 350 лв.

С писмо рег. индекс С-5380/09.10.2024 г. Кметът на О. С. е уведомил дружеството – жалбоподател за постановеното решение, като видно от представеното известието за доставяне, то е получено на 17.10.2024 г., а жалбата срещу решението е подадено направо в съда на 29.10.2024 г.

По делото са представени и използваната от комисиите Пазарна оценка, изготвена на 22.08.2024 г. от лицензираните оценители П. А. В. и Р. Б. Я. за определяне размера на еднократните обезщетения при възникване на ограничено вещно право (сервитут) на въздушен електропровод високо напрежение 220 kV в поземлени имоти в землището на [населено място], община Симеоновград.

От приетото заключение на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че размерът на дължимото парично обезщетение за сервитутното право върху процесния поземлен имот, собственост на жалбоподателя, засегнати от ПУП – ПП за обект „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 кv от нова подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Хасково“, трябва да бъде, както следва: за поземлен имот с [идентификатор] – 718.32 лв.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, доколкото в частта, която касае имотите – собственост на жалбоподателя, засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, като е спазен предвидения в чл. 215, ал. 4, във вр. с ал. 2 ЗУТ 14-дневен срок за това.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от Комисия, която е била в състав, определен със заповедта на Кмета на О. С. за назначаването ѝ. Решението е подписано от всички членове на комисията и се явява прието при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да взема решения от посочения вид.

В случая са спазени изискванията относно формата на акта, както и относно неговото съдържание, като са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му, т.е. то е надлежно мотивирано, въз основа на изготвена от независими експерти-оценители оценка.

На следващо място не се установява при издаването на акта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав, обаче решението в обжалваната му част не е в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, сред които според ал. 2 от с.з. е и правото на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В чл. 64, ал. 4 ЗЕ е предвидено, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Според чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. В първата хипотеза определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината – чл. 210, ал. 1 ЗУТ. В случая следва да се съобрази и специалната норма на чл. 65, ал. 1 ЗЕ, според която размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

Няма спор между страните, а и се установява по делото, че обектът „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково“ представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ и че с влязъл в сила подробен устройствен план са определени местоположението и размерите на сервитутните зони в засегнатите имоти, като трасето на този обект преминава през посочения поземлен имот на жалбоподателя.

Спорният въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението за възникналото сервитутно право.

Както се посочи по-горе, съдът кредитира изцяло приетото в съдебното производство заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза, тъй като вещото лице надлежно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на този размер, чрез отчитане на стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че именно неговата оценка е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 ЗУТ и чл. 65, ал. 1 ЗЕ. При това положение следва да се приеме, че възприетата от административния орган експертна оценка е опровергана по делото, респ. същият е постановил материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение следва да се измени, като се увеличи определеният размер на обезщетението за сервитутното право върху имота на жалбоподателя, както следва: за поземлен имот с [идентификатор] – от 350.00 лв. на 718.32 лв.

С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, О. С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 1125 лева, както следва: 50 лева - държавна такса и 300 лева – депозит за вещо лице; 625 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено от съда в този размер предвид направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника и съобразно разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Решение по Протокол от 18.09.2024 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена от Кмета на О. С., в частта, в която е одобрена експертна оценка и е определен размер на еднократно обезщетение за възникването на безсрочен сервитут по отношение на поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], община Сименовград, със засегната от сервитута площ 0.908 дка, собственост на „Ставен“ АД [населено място], като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 350.00 лв. на 718.32 лв.

ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати на „Ставен“ АД, EIK*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 1125 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ.