Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260097 23.11.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и първи октомври две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№668 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд № 569 от
22.07.2020г. постановено по гр.д.№1269/2019г. по описа на същия съд, е
отхвърлен като неоснователен предявения от
В.К.Щ. ЕГН **********,***- И.А.“
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., ул****,
представлявано от И.А., иск с правно основание чл.
222 ал.3 КТ в размер на 5 851,14 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на
6/шест/ брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 31.05.2019г.
окончателното й заплащане.Със същото решение е осъдена В.К.Щ. ЕГН **********,***, да заплати на ЕТ „А.- И.А.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
град П., ул****, представлявано от И.А., сторените по
делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 484.05 лева.
Решението се обжалва
изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцата в производството пред първата
инстанция В.К.Щ. чрез пълномощника си
адв.П.Г. ***, с въззивна жалба, с вх.№4188 от 18.08.2020г., с доводи за порочност като неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Коментира се
установената фактическа обстановка за съществувало между страните валидно
трудово правоотношение /ТПО/, периода за който е действало, длъжностите, които
е изпълнявала ищцата в ответното дружество и момента на прекратяване на ТПО и
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, респективно
право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Счита, че спорният между страните
факт е дали работодателят е заплатил дължимото обезщетение, по който
първоинстанционният съд не се е обосновал и не е посочил кои факти приема за
осъществили се и кои не, въз основа на какви доказателства извършвайки преценка
на достоверността и доказателствената им сила съпоставяйки ги в тяхната връзка
и зависимост. Оспорва се извода на съда, че с представения разходен касов ордер
/РКО/ от 15.08.2019г. на работника е изплатено претендираното възнаграждение,
приемайки че се касае за официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила,доколкото в същност се касае за частен свидетелстващ документ, явяващ се
доказателство срещу своя издател за удостоверените в него неизгодни факти в
хипотеза, че документът е истински /автентичен и верен/. В тази връзка се
поддържа още, че подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила и е доказателство,че
обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа/чл.180
от ГПК/, а ако подписът е неистински, то
и документът е неистински и не доказва нищо. Признава се факта, че РКО е
подписан от жалбоподателката, но че съдът не е обсъдил възраженията й че в РКО
има поправки в основанието за плащане-работна заплата/РЗ/ за м.юли 2019г. е
преправено на РО-работно обезщетение за
м.юли 2019г. и допълнено “по чл.222 ал.3 от КТ“, както и че правото на
обезщетение за ищцата е възникнало не през м.юли 2019г. защото през този месец
не е съществувало ТПО, по което да се дължи такова обезщетение. Твърди, че
правото на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е възникнало към датата на
прекратяване на ТПО поради придобиване на право на пенсия за ОСВ на
12.04.2019г., че правото на обезщетение се придобива при наличие на прекратено
ТПО, независимо от основанието за прекратяване на ТПО и ако към момента на
прекратяване на ТПО работникът или служителят е придобил право на пенсия, към който момент възниква и
задължението на работодателя да го начисли във ведомостта и да го изплати в месечен срок от прекратяване на ТПО, така
както са начислени и платени обезщетенията по чл.224 ал.1 от КТ за две години.Поддържа,
че не съществува законова възможност работодателят в един по-късен момент, след
прекратяване на ТПО да начислява по ведомост това обезщетение. Определят се
показанията на св. М. като неверни, че по ведомостта на м.юли 2019г. ищцата не
е отразена по ведомостта като работник с
начислено обезщетение по КТ, обратното на които било прието от съда за
начислено към 31.07.2019г. за плащане и
платено на сума в размер на 6000лв за претендираното обезщетение, като не
ставало ясно съдът кои разплащателни пера визира и каква е тяхната обвързваща
материална доказателствена сила с оглед вида на документа и начина на неговото
оформяне и без посочване на служителя, на който е начислено обезщетение и че
това е именно ищцата.Оспорват се като неверни и противоречащи на другите
писмени доказателства показанията на св.М., че лично тя е начислила във
ведомостта за м.юли обезщетението на ищцата, въз основа на които съдът направил
своите погрешни и необосновани изводи.Твърди се, че ищцата изрично с писмена
молба по делото е посочила периода от
време за което е работила по гражданско правоотношение с ответника след
прекратяване на ТПО /13.05.2019г.-11.07.2019г. включително/, възнаграждението
по което получавала с РКО, изготвени от свидетелката и подписани от ищцата, с
последно възнаграждение от 400лв, получено на 15.08.2019г. след прекратяване на
гражданския договор.Признава, че тогава е подписала празен РКО предоставен й от
управителя на ЕТ А., с отразено в него изплащане на работна заплата за м.юли,за
което получила сумата от 400лв. Коментирани са показанията св.П. за установена
практика от работодателя работниците да се подписват на празни бланки ордери
като плащането се е извършвало на ръка на работещите по граждански договори и
за тези получаващи допълнително над трудовото възнаграждение, които показания
не били отчетени от съда като
достоверни, а за противоречиви без да изложи съображения за това, за сметка на
което съдът възприел за достоверни и обективни показанията на първата
свидетелка М., които според жалбоподателката противоречали на събраните писмени доказателства –ведомост за
м.юли 2019г. и справки пред НАП. Коментирано е и заключението по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза за установено касово плащане от ответника на
обезщетението,която касова операция била осчетоводена по текущите счетоводни
сметки и установеното от експерта, че към датата на прекратяване на ТПО не е
начислено по ведомост от работодателя обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и че
такова не е начислявано и по писмените доказателства.В този смисъл се заявява, че
РКО с направена поправка от РЗ на РО за м.юли 2019г. и отразената сума от
6000лв не отговаря по размер на дължимото обезщетение,както и липса на надлежно
начисляване на обезщетението по разплащателната ведомост за м.април 2019г. или
по-късно навеждат според жалбоподателката на извода, че РКО е с невярно
съдържание и съставен само за целите на настоящото производство и не доказва
плащане на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ. Като последен довод се изтъква,
че според експерта процесният РКО е осчетоводен като касово плащане от
15.08.2019г.- без да е налице счетоводно записване на възникналото преди това
задължение в предприятието на ответника или извършено е плащане без да е налице
възникнало за търговеца и осчетоводено задължение по официални счетоводни документи-разплащателни
ведомости.Моли да се отмени решението и се уважи заявената искова претенция с
присъждане на разноските по делото.
Няма постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.
Няма направени
доказателствени искания от страните по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на ищцата В.Щ. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в
чл.222 ал.3 от Кодекса на труда и по чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата си
молба против ответника ЕТ „А.-И.А.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“М.Т.“ №39, представляван от физическото лице И.Х. А.,
ищцата В.Щ. поддържа, че е работила в предприятието на ответника от
14.11.2006г. до 31.05.2008г. първоначално на длъжността „птицевъд“, а от
01.06.2008г. до 12.04.2019г. включително, на длъжност пакетировач“, като със заповед
№11 от 12.04.2019г. на ЕТ „А.-И.А.“ й било прекратено трудовото правоотношение
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че
при прекратяване на трудовото правоотношение/ТПО/ работодателят й изплатил
единствено обезщетение за неползван платен отпуск за календарните 2018г. и
2019г. Счита, че ответникът й дължи и обезщетение в размер на брутното й
трудово възнаграждение за срок от 6месеца, на основание чл.222 ал.3 от КТ тъй
като е работила повече от 10г. в неговото предприятие без прекъсване и не е
получавала обезщетение на посоченото основание.Определя размера на обезщетението
на 5851.14лв, с оглед получаваното от нея брутно трудово възнаграждение за
месец март 2019г. в размер на 975.19лв,като претентдира и законната лихва върху
дължимото обезщетение, считано от 31.05.2019г. съгласно чл.222 ал.3 от КТ. Моли
да се осъди ответника ЕТ да й заплати сумата от 5851.14лв за обезщетение при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 6
брутни трудови възнаграждения по чл.222 ал.3 от КТ ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 31.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноските
за производството.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв.Т. от
АК-Пловдив.Предявеният от ищцата иск се оспорва като неоснователен.Излага се
довод,че работодателят е изпълнил задължението си по чл.222 ал.3 от КТ и е
заплатил обезщетението.Не се оспорва съществувалото между страните ТПО,
неговата продължителност и длъжностите изпълнявани от ищцата както и
прекратяването му поради придобиване от работника на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че работодателят е изплатил на ищцата
сума по-голяма от полагащото й се по размер обезщетение за прослужени 10г., като
изплащането е извършено на база разходен
касов ордер №4 от 15.08. 2019г. Моли да се отхвърли предявения иск с присъждане
на ответника на направените по делото разноски.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Няма спор
между страните, че помежду им е съществувало валидно и безсрочно трудово
правоотношение,продължило непрекъснато повече от 10години, което е
прекратено със заповед №11 от
12.04.2019г. на работодателя, издадена на основание чл.2326 ал.1 от КТ и считано от 13.04.2019г. поради подадена
писмена молба от работника на 12.03.2019г. поради навършване на пенсионна
възраст.Заеманата преди уволнението длъжност от ищцата е „пакетировач“, като
със заповедта е постановено да й бъдат изплатени общо 12дни неползван платен
годишен отпуск за две години на основание чл.224 ал.1 от КТ. В заповедта няма
посочено заплащане на работника на обезщетение за придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст/ПППОСВ/.
По повод
депозирания отговор от работодателя ищцата е пояснила и допълнила исковата
молба, че след прекратяване на ТПО същата е продължила да работи на същата
длъжност в предприятието на ответника по граждански договор за времето от
13.05.2019г. до 11.07.2019г. като заработеното възнаграждение по гражданския
договор го е получавала в брой срещу подписани от нея разходни касови
ордери/РКО/ ,изготвени и предоставени й от счетоводителката Д. М.,като последното възнаграждение от 400лв за отработени 10дни
от м.юли 2019г. получила на 15.08.2019г. след прекратяване на гражданския
договор през м.юли 2019г., за което била повикана лично от ЕТ-А., предоставил й
да подпише празен РКО, върху който било
отразено единствено плащане на РЗ за м.юли и след като бил подписан от ищцата,
получила сумата от 400лв лично от работодателя. Оспорва получаването на сумата
от 6000лв по приложения РКО като обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ като твърди,
че такава сума не й е била заплатена. Оспорва истинността на разходния касов ордер №4 от 15.08.2019г., като
твърди, че документът е с невярно съдържание, като в тази връзка е поискано да
бъде представен от ответника оригинала му, сключения между страните граждански
договор от м.май 2019г., както и всички РКО, подписани от ищцата за изплатените
й възнаграждения по гражданския договор,като се поддържат и останалите
доказателствени искания заявени с исковата молба.
В първото по
делото съдебно заседение ищцата излага допълнителни обстоятелства във връзка с
процесния РКО, като твърди, че той е подправен като работно обезщетение /РО/ /какъвто
термин нямало/ и че за обезщетението е посочено, че се изплаща за трудовото й
възнаграждение за м.юли 2019г. до когато работи по граждански договор при
ответника.
По делото е
представен оригинала на процесния разходен касов ордер /л.42/ според
съдържанието на който последният е издаден от ЕТ“А.-И.А., с посочен ЕИК ****, с
№4, на дата 15.08.2019г. С него е разпоредено да се брои на ищцата В.Щ., ЕГН-**********
сумата от 6000лв/изписана цифром и словом/ за „РО/втората буква първоначално е
била „З“ след което върху същата е одебелена буквата “О“ -това е видимо и с невъоръжено
око от документа/. Върху РКО са положени няколко подписа-на съставил и на
главен счетоводител като двата подписа видимо съвпадат и са еднакви по начин на
изписване; подпис на работодател; подпис на броил парите и подпис на получил
сумата. В документа няма изписани имената на лицата, които са положили подписи
в него.
По делото от първата инстанция е допусната и изслушана
съдебно -икономическа еспертиза от вещото лице Ц.К., заключението по което
въззивният съд възприема изцяло /без извода за момента на начисляване на
обезщетението/ като обективно, обосновано и компетентно изготвено и неоспорено
от страните и от което се установява, че точният размер на обезщетението, което
се следва на ищцата В.Щ. при придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е от 6032.16лв на база последно получено месечно брутно трудово
възнаграждение от 1005.36лв, при съществувало между страните ТПО от 12г. и
5мес.; че при прекратяване на ТПО на 13.04.2019г. на същата не й е начислено по
ведомост обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, тъй като то се начислявало при представяне на разпореждане от ТП на НОИ
за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с каквото ищцата
не разполагала като последното обстоятелство не се споделя от въззивната
инстанция тъй като няма предвидено в закон или в друг нормативен акт такова
условие за начисляване и за изплащане на това обезщетение; че такова
разпореждане №********** на ТП на НОИ за отпускане на пенися на посоченото
основание е издадено на 14.06.2019г. Според експерта доказателствата, че
процесното обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е изплатено на ищцата от страна на
работодателя са, че процесният РКО за сумата от 6000лв е отразен в
хронологичната разходна част на сметка 501“каса в лева“ на дата 15.08.2019г. на
ЕТ, /тоест на датата на която е вписано в документа, че е издаден/; че за
осчетоводяването на изплащането на сумата от 6000лв е извършено и счетоводно
записване по ДТ счетводна сметка 421/персонал/ и в КТ счетоводна сметка
501/каса в лева/, с посочване на дата; номер
на документ; дата на документа; контрагент; забележка; дебит; кредит и сума
/посочени в табличен вид-л.35-л.40/. Съответно е извършено и осчетоводяване на
разходите за изплатеното обезщетение на дата 31.08.2018г. /последният ден на
месеца, през който е извършена счетоводната операция/ също в табличен вид-дата
31.08.2019г., документ-МО; дата на документ
31.08.2019г.; контрагент-ЕТ “А.-И.А.“; забележка /начислено обезщетение чл.222/;
дебит-604 ; кредит 421; сума-6000лв; дебит 615; кредит 604; сума 6000лв/. Уточнява
се от експерта, че ДТ с/ка 604 е за разходи за заплати; КТ с/ка 421 е
„персонал“; ДТ с/ка 615 / Разходи за продажба на продукция ; КТ с/ка 604
/разходи за заплати/. Установено е от експерта, че от ответника ЕТ няма
издадени граждански договори, подписани между страните; че не са подавани от ЕТ
в НАП-Пловдив, офис Пазарджик „справки за изплатени доходи по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по граждански договор в периода 01.05.2019г.
до 30.09.2019г. Не са установени налични у работодателя „Декларации от
самоосигуряващо се лице по чл.43 ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ подавани от ищцата В.Щ.
при получаване на всяко едно от възнагражденията по гражданския договор като за
периода 01.05.2019т. до 31.08.2019г. няма отразени плащания на възнаграждения
от 400лв на ищцата с РКО с основание „Плащане по граждански договор“. Вещото
лице е категорично, че осчетоводяването при ответника ЕТ на изплатеното
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е извършено със следните операции: Осчетоводяване
на изплащането на сумата от 6000лв по РКО №4, получена от В.Щ. на 15.08.2019г.
по ДТ счетоводна сметка 421/персонал/-6000лв и КТ счетоводна сметка 501/каса в
лева/-6000лв, и втора операция- осчетоводяване на разходите за изплатеното
обезщетение по чл.222 КТ на 31.08.2019г.-последния ден от месеца по ДТ с/ка
Разходи за заплати-6000лв; КТ с/ка 421 /Персонал/-6000 и ДТ с/ка 615/Разходи за
продажба на продукция 6000лв и КТ с/ка 604/разходи за заплати/-6000лв. При
извършена проверка за периода от 01.05.2019. до 31.08.2019г. по касовата книга на ЕТ, на 15.08.2019г., вещото лице е установило, че за
предходния ден в хронологичната сметка на ЕТ
501 Каса в лева на дата 14.08.2019г. няма извършени касови операции, като крайното салдо е от
17340.73лв; на следващия ден-15.08.2019г. са извършени плащания по РКО
№4-6000лв при крайно салдо от 11340.73лв; на същата дата извършени плащания с
РКО №5-161.95лв при крайно салдо от 11178.78лв или като краен резултат на
15.08.2019г. крайното салдо за деня е от 11178.78лв; че на 15.08.2019г. по сметка 501/каса в лева/ на ЕТ първоначално
е имало в наличност сумата от 17340.73лв като за деня са извършени две плащания в брой, посочени по-горе по двата РКО в общ размер на
6161.95лв. Констатирано е от експерта, че за месец август 2019г. при работодателя
ЕТ няма изготвена сметка за месеца за изплатени възнаграждения по граждански
договори и няма справка за изплатени доходи по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени
възнаграждения по граждански договор за целия месец август 2019г. В съдебно
заседание експертът К. поддържа изцяло заключението си, като допълва, че
през април 2019г. не е начислено на
ищцата по ведомостта за работни заплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,като
за м.август 2019г. също не е начислено по ведомост такова обезщетение, но
такова е осчетоводено, записано по касовата книга като разход, като осчетоводяването
е по съответните сметки за разходи за персонала, а след това са осчетоводени
сметките като разходи на фирмата. Категоричен е експерта,че правилно е
осчетоводено плащането на обезщетението от 6000лв от счетоводна гледна точка и
то е начислено като плащане на ищцата. Допълва, че във ведомостите за м.август
2019г. не е видял начисляването му, но че такова обезщетение е изплатено. Изплащането
на обезщетението експерта установил от РКО. Повтаря, че не са му предоставени от
ЕТ-граждански договори за работа на ищцата и че последната трябва да си
представи декларацията по чл.73 от ЗДДФЛ в НОИ; че работодателят няма
задължение да осигурява работника по граждански договор и че последният сам се
осигурява,като работодателят в тези случаи трябва да декларира тези договори в НАП и че такива данни експертът не е открил
в дружеството.Посочва, че плащането на обезщетението от 6000лв е отразено в
касовата книга на работодателя, и че в нея има отразено такова плащане; че в
счетоводството са отразени тези плащания по съответните сметки, посочени в
заключението; че платеното като разход е отразено в сметка 604//Разходи за
заплати за 421/персонал// и че това е
счетоводната сметка, която посочва, че е изплатено, а след това в разходи за
продажби, за да може да се отрази като разход на фирмата и след това когато се
приключва тази сметка 615/разходи за продажба на продукция/, вече тя отива в
печалби и че това са стъпките, с които трябва да се осчетоводи един разход,
едно плащане към пероснала. Повтаря, че този разход е осчетоводен в сметка 501 и че това е изплатено от касата; че след
плащането разхода отива в сметка 421 който
се покрива от сметка 604 /разходи за заплати/ и че това е механизма за осчетоводяването
на един разход за заплата; че след като е платен този разход той е отразен като
разход от касата, отразен е в касовата книга, отразено е в касата и след това в
счетоводните сметки и че това е счетоводното отразяване на едно плащане. Повтаря,
че няма подадена от ищцата декларация при работодателя за това, че работи по
граждански договор, нито такава декларация е подадена и от самия работодател,за
получавани средства от работника по гражданския договор и че тези декларации са
задължителни за самоосигуряващите се лица, които заплащат и съответните данъци
и че работодателят няма задължение да им заплаща тези данъци. Според експерта за
процесните 6000лв ищцата няма задължение да подаде декларация защото тази сума
не се получава по граждански договор.
По делото са
разпитани свидетелите Д. Н. М.,
счетоводител при ответника ЕТ и М.Ж. П., без родство със страните. Първата
свидетелка не е очевидец на плащането на сумата от 6000лв на ищцата, знае, че
след прекратяването на ТПО с ищцата през м.април 2019г., последната не е
работила при ЕТ по граждански договор, въпреки, че е идвала в предприятието за
да си взима документите за пенсиониране. Знае, че й е бил донесен РКО за сумата
от 6000лв; че сумата е била платена лично от собственика на ЕТ-И.А. в неговия кабинет; че РКО е бил
съставен от свидетелката, но че същата не е присъствала при плащането на сумата
и не може да каже откъде са били доставени парите от А. за плащането. Допълва, че
лично се е обадила на ищцата да дойде да си вземе парите. За обезщетенията по
КТ допълва, че се начисляват по
ведомости, които тя води, и че за м.юли 2019г. е начислено обезщетението, на 31.07.2019г., и е изплатено на 15.08.2019г.
Обяснява, че сумата е била начислена през предходния месец и на следващия месец
се изплаща. Заявява, че е имало положен подпис на ордера, когато й е бил
предаден от управителя.
Вторият
разпитан свидетел, бивш работник при ответника, установява, че е работил по
граждански договор, заедно с ищцата като заплащането е ставало в затворени
пликове раздавани от касиера след попълване от работниците на празни касови
ордери и че ищцата е работила близо 2 месеца по граждански договор, което знае
от самата нея. Не знае дали тя е попълвала празни РКО, и че заплатите по ТПО са
изплащани по банков път в минимален размер, а остатъка е изплащан на ръка, като
по това време счетоводител на фирмата е била Д. М..
По делото са
представени ведомости за заплати
/л.66/за м.април 2019г. видно от които на ищцата е начислена работна
заплата и обезщетение за неползван
отпуск, но няма начислено за изплащане обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. За
същия месец работодателят е попълнил и декларация
№1, обр.5 като осигурител за същото лице. Ищцата не фигурира във ведомостите за
заплати за месец май 2019г., за м.юни 2019г.; за м.юли 2019г. и за м.август
2019г. За същия период от време няма подадени декларации до НАП от страна на
работодателя за ищцата В.Щ. за работа по трудово или по гражданско
правоотношение и получаван от лицето доход.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и по същество правилно.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата
да установи,че предвид съществувалото между страните трудово правоотношение
повече от 10г., при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
има право да получи обезщетение от работодателя си в размер на 6/шест/ брутни
работни заплати, съгласно чл.222 ал.3 от Кодекса на труда.
По делото няма
спор между страните, че ищцата има право да получи такова обезщетение от
работодателя си. Основният спорен въпрос е дали това обезщетение в
действителност й е изплатено или не е.
В тази връзка
от доказателствата се установява, че същата е подписала процесния разходен
касов ордер №4 от 15.08.2019г. за това, че получава сумата от 6000лв като
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Освен полагането на подпис от последната в
документа, че е получила сумата , други действия същата не е извършила. Последната
твърди, че е подписала празен разходен касов ордер. Не се установява обаче защо
и за какво е подписан от нея такъв празен частен свидетелстващ документ и риска
който се поема от нея от този начин. С подписа си положен по този начин и в
такъв празен РКО, същата декларира, че е получила неизвестна и неустановена за
нея парична сума от работодателя си. Твърди, че за този подписан от нея
разходен касов ордер е получила сумата от 400лв, а не сумата от 6000лв за обезщетение
за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези твърдяни
от ищцата факти и обстоятелства по никакъв начин не се установяват от събраните
по делото доказателства.
От една страна,
не се установява същата да е подписала празен РКО, в който да не е отразена
конкретна парична сума, която получава и на второ място на какво основание й се
изплаща тази сума. Както се посочи РКО е оформен за получена от ищцата сума от
6000лв на основание чл.222 ал.3 от КТ, а именно обезщетение при пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст. Без значение е дали тази сума е начислена във
ведомостта за заплати за месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение
с ищцата. Принципно тази сума е дължима от работодателя от този момент-момента
на прекратяване на ТПО, тъй като тогава е възникнало основанието за плащане. Разходният
касов ордер за сумата от 6000лв е оформен на 15.08.2019г. като всички изискуеми
се счетоводни записвания и отразявания по плащането на тази сума вписана в него
и запис като разход за работодателя са надлежно отразени. В тази връзка е и
категоричното заключение на експерта К., като процесната сума е записана по
няколко счетоводни сметки на дружеството
и че в същност счетоводно излизането на сумата от касата на работодателя
и записването й като разход за него съответно получаването на сумата въз основа
на подписания от ищцата РКО е документално установено. От счетоводна гледна
точка съответните счетоводни операции и записвания са отразени надлежно съгласно
Закона за счетоводството.
Ищцата не
оспорва подписа си, който е положила под документа, като оспорва записаното в
него съдържание. Оспорването не е надлежно доказано. Разпитаните по делото
свидетели не са очевидци на сумата, която е получена от ищцата. Сумата не е
изплатена от главния счетоводител, която установява, че плащането е извършено
лично от работодателя, а тя само документално е отчела това след като й е бил
представен от работодателя процесния РКО. Ищцата върху която лежи
доказателствената тежест да обори истинността на частен свидетелстващ документ,
подписан от нея /чл.180 във връзка с чл.193 ал.3 от ГПК/, не установява, че е
подписала празен РКО и че е получила сумата от 400лв вместо сумата от 6000лв.
Счетоводни отразявания на тези твърдения на ищцата няма записани в
счетоводството на ответника-работодател.
Неоснователни са доводите изложени
във въззивната жалба.
Вярно е, че РКО
е частен свидетелствещ документ и той следва да се цени в хипотеза на
установяване на неизгоден за подписалата го страна факт с правно значение. РКО е подписан от
ищцата и удостоверява, че тя се е съгласила и е получила в брой сумата от
6000лв като обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст -чл.222 ал.3 от КТ. Сумата е получена от ищцата, за което се е и подписала. Твърдението, че тя е подписала конкретен
празен РКО не се доказа. Не е налице и
погрешно изписано основание за плащане в документа /първоначално съкратено РЗ и
в последствие РО/, доколкото на същия ред е налице изписано точно и ясно
основанието за плащане - чл.222 ал.3 от КТ и сумата 6000лв /посочена цифром и
словом/. Не се установява съдържанието на документа да е вписано в
последствие и след полагането на подпис
от ищцата. Полагайки подписа си в този документ ищцата декларира неизгоден за
нея факт, че получава сумата, която е вписана в документа. В хипотеза когато се
твърди, че е подписан празен РКО, рискът е за страната която го е подписала тъй
като тя се съгласява безрезервно да получи всичко онова, което бъде в последствие
вписано в документа. Не се установява ищцата да е била принудена неправомерно
от работодателя или от друго лице от фирмата било под натиск, чрез сила или със
заплаха или по друг начин да подпише
празен РКО. Такива твърдения няма изложени в исковата молба. Нещо повече, не се
установява с категоричност ищцата да е работила по граждански договор при
ответника след прекратяване на ТПО и да е получавала възнаграждение, доколкото
липсват каквото и да било счетоводно отразяване на такива факти и обстоятелства,
нито данни за внасяне на осигурителни вноски и данъци от ищцата или след
подаване на декларация като самоосигуряващо се лице. Плащането на сумата с
процесния РКО е надлежно документирано и счетоводно отразено. Според данните
сумата е броена и е получена лично от
ищцата. Изводите се налагат въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, оценени по отделно и в тяхната взаимовръзка. Както се
посочи доказателствената сила на частният документ се определя от закона, в
случая той има формална доказателствена сила и е доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда
от лицето, подписало документа. Документът е подписан от ищцата и обективира изявлението
й, че се е съгласила и е получила в брой
сумата от 6000лв на основание чл.222 ал.3 от КТ, а не по банков път. Липсват
данни документът да е подправен или да не е автентичен. Истинността на РКО не е
оборена.Не е налице и установено преправяне на съдържанието на документа. Без
значение за плащането на обезщетението е кога е възникнало основанието за
плащане, като няма пречка реално плащането да бъде извършено в един по-късен
момент за което работника би могъл да претендира лихва за забава върху това
парично вземане. Няма пречка плащането
да се извърши чрез РКО без да е начислено във ведомостите в хипотеза
когато към датата на плащане ТПО с работника е прекратено, както е сторено в
конкретния случай и то със съгласието на
работника и че в същност въз основа на РКО са направени съответните счетоводни
записвания и отразявания, установени от експерта К.. Съдът възприема
показанията на св.М. като достоверни като приема, че не е налице затаяване на
истина от нейна страна така както се твърди от жалбоподателя. Начисляването по
ведомост на обезщетение при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст или
неначисляването му не е съществен елемент за неговата дължимост, доколкото за
да възникне право на работника да го получи, респективно задължение на
работодателя да му го заплати следва да се установи, че работникът е работил
минимум 10г. при един и същ работодател и че е навършил пенсионна възраст,
тоест задължението на работодателя възникна при осъществяване на посочените в
нормата на чл.222 ал.3 от КТ факти и обстоятелства и е негова преценката дали
ще го впише във ведомостта или ще бъде счетоводно оформен по някакъв друг
начин, важното да бъде съставен съответния счетоводен документ за извършено
плащане с посочване на основанието за плащане, размера на сумата и лицето,
което я получава, оформено със съответните подписи и съответно счетоводно
отразяване на плащането както и записването му като разход на фирмата, тоест
начисляването на този разход не означава, непременно да бъде оформен в разплащателна
ведомост, а може да бъде оформен и с РКО и отразено в касовата книга и
счетоводните сметки, както това е сторено в случая. В този смисъл неточността в
показанията на св.М.,че през юли месец
2019г. в разплащателните ведомости е начислено такова обезщетение за ищцата, каквото
в същност няма, не променя крайните изводи, че обезщетението реално е платено през м.август
2019г. и за този месец са извършени всички счетоводни записвания по издадения
РКО за процесната сума, получена от ищцата за което същата се е подписала. Не
се установява, ищцата да е работила по граждански договор при ответника и да е
получила през м.юли 2019г. възнаграждение от 400лв. Безспорни доказателства за
такива осъществили се факти и обстоятелства не се установяват по делото. Дори
свидетелят П. не установява с категоричност дали и кога е работила ищцата по
граждански договор, при какви условия и с какво заплащане. Установеното от него
за практика работниците да подписват празни РКО за възнагражденията си не е
достатъчно за да се приеме, че и ищцата също е подписвала такива. Свидетелят не
е очевидец на такъв факт по отношение на Щ.. Нещо повече свидетелят твърди, че
от ищцата знае, че тя работи по граждански договор- „…Тя ми каза, че ще работи
на граждански договор…“. Свидетелят обаче не установява ищцата да е споделяла с
него, че е подписала празен РКО по повод получавано възнаграждение по
граждански договор, в резултат на което в него е било вписано, че е получила
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, без в действителност това да е вярно. Но дори
да се приеме, че ищцата е работила по граждански договор, това няма отношение
към предмета на спора, доколкото не се касае за спор за възнаграждение по
граждански договор, а за претендирано
незаплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ за което е съставен РКО надлежно
подписан от ищцата Щ.. Както се посочи, налице е частен свидетелстващ документ,
подписан от ищцата В.Щ. и удостоверяващ неизгодни за нея факти и обстоятелства,
а именно, че се е съгласила и е получила в брой, а не по банков път от
работодателя си сумата от 6000лв,
представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Без значение е дали такава
сума е била начислена във ведомостта за м.април 2019г.,когато е прекратено ТПО
или за друг следващ период от време, без значение е дали това е начислено в
разплащателна ведомост или ведомост за работните заплати. Съществено е кога и
как е извършено плащането и как същото документално е оформено. В случая, както
се посочи плащането на сумата от 6000лв е извършено на 15.08.2019г. въз основа на
съставен РКО №4, като сумата е получена лично и в брой от ищцата за което
последната собственоръчно се е подписала и този факт надлежно е отразен в съответните
счетоводни книги и счетоводни сметки на работодателя. Рискът при получаването
на парична сума в брой и на ръка е, че страната която ги получава не може да
установи каква точно сума е получила при възникнал спор относно размера на
сумата, вписан в РКО, който тя собственоръчно е подписала, за разлика при
извършване на банков превод. Ако ищцата е имала съмнения каква точно сума ще
получи или няма да получи с процесния РКО, същата е можела просто да не го
подпише и да поиска сумата да й бъде преведена по посочена от нея банкова
сметка.*** покана до работодателя да й заплати такова обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ, както към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, така
и към 15.08.2020г. така и до края на м.септември 2019г., а в самата искова
молба изобщо не става дума дали този въпрос е бил поставян на дневен ред и
обсъждан между ищцата и работодателя й и
каква е била причината за да не бъде разрешен до момента, за да се инициира исков процес,
доколкото вземането за обезщетение в случая е една сравнително голяма и
значителна по размер сума, което предполага
предприемането от правоимащото лице на своевременни действия за изплащането
му от задължената за това страна, каквито в случая липсват.
Съдът
възприема изцяло заключението на вещото лице К., която е категорична, че
документално в счетоводството е надлежно отразено и осчетоводено извършеното
плащане на процесното обезщетение. Експертът не е установил наличие на пропуск
или счетоводно неотразяване на този
разход за работодателя по някоя от книгите, или сметките или като касова
операция, съгласно съгласно изискванията на счетоводното записване по
ЗСч.Осчетоводено е не само изплащането на сумата, но и същата е осчетоводена
като разход за работодателя за изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,
както и в касовата книга и в хронологичната сметка. Доколкото жалбоподателят
поддържа, че сумата не съответства на претендираното обезщетение, в исковата
молба е претендирано присъждане на 5851.14лв, според експерта К. размерът на
обезщетението е от 6161.95лв, като липсва изменение на претенцията, тоест
налага се извода,че работодателят е изплатил по-голяма сума от претендираната с
иска и че това несъответствие не е във вреда на ищцата.
Предвид
изложеното обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната
жалба.
При този изход
на спора в полза на ответника по въззивната жалба и ЕТ ще следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Като съобрази възражението на ищцата за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно
предвид липсата на подаден отговор по чл.263 от ГПК от ответника ЕТ, както и липса на фактическа
и правна сложност на спора, намира, че ще
следва да се присъди такова в минимален размер, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ
или в размер на 622лв.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд № 569 от 22.07.2020г.
постановено по гр.д.№1269/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.К.Щ., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А.- И.А.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул****,
обл.Пазарджик, представлявано от И.Х.А., сумата от
622лв/шестстотин двадесет и два лева/, представляващи сторените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.