Решение по гр. дело №1350/2024 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 184
Дата: 16 април 2025 г.
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20245140101350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Кърджали, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
в присъствието на прокурора П. Г. Ч.
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101350 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск на К. Г. Т., ЕГН *** от ***, изменен по реда на чл. 214
ГПК, против Районен съд- Момчилград, бул № *********, представляван от адм.
ръководител ***, с правно основание чл. 2б, ал. 1, вр. ал. 3 ЗОДОВ, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 9000 (девет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по гр.д. № 591/2024 г. на РС-
Момчилград, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. – датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба с вх. № 2382 от 12.09.2024 г. е изложено, че производството по гр.
№ 591/2024 г. на РС-Момчилград е неоправдано забавено, поради което ищецът има право
на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в претендираните размери
спрямо ответника.
Ответникът не подава отговор на исковата молба, в писмени становища взема
становище за неоснователност на предявения иск.
РП-Кърджали в взема становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен, като съображенията за това са
следните:
Съдът е сезиран с иск по чл. 2б, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗОДОВ, който е процесуално
допустим. Исковата молба е редовна, тъй като в нея фигурират достатъчно твърдения за
фактите, пораждащи заявеното правото на обезщетение. Посочено е производството, по
което се твърди да е налице забавено правосъдие и е конкретизиран размер на
обезщетението. Изпълнени са изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за разглеждане на правния
спор за отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Според чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ
гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени
1
производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение.
В разглежданата хипотеза производството, по което е предявен иска по ЗОДОВ не е
приключило, поради което, и по аргумент от противното, административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт не следва да
бъде изчерпана като процесуална предпоставка за допустимостта на процеса. Установява се
от представените по делото писмени доказателства, че производството по гр. № 591/2024 г.
на РС-Момчилград, което е изпратено по подсъдност на РС-Елена, впоследствие на РС-
Горана Оряховица, е все още висящо. Следва да се изтъкне също и че съдът следи за
предпоставката по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ към предявяването на иска, т.е. датата на исковата
молба – 12.09.2024 г., което следва от изричния текст на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, че гражданите
„могат да предявят иск“. Следователно дори и производството по гр.д. № 591/2024 г. на РС-
Момчилград да приключи с окончателен съдебен акт в хода на настоящия съдебен процес, то
това няма да се отрази на неговата допустимост. Допустимостта на процеса не може да се
обуславя от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, а именно това кое
производство ще приключи по-рано във времето - производство по ЗОДОВ или
производството, от което се твърди да са настъпили вреди.
Настоящият съдебен състав категорично приема, че ищецът няма право на
обезщетение по ЗОДОВ. Анализът на приетите по делото доказателства сочи на извод, че
РС-Момчилград не е допуснал забава при своите произнасяня. Напротив, налице е срочно
правосъдие. Производството по гр.д. № 591/2024 г. на РС-Момчилград е образувано на
09.09.2024 г., като с определение от 11.09.2024 г. делото е прекратено и изпратено по
подсъдност на РС-Елена. По частна жалба на ищеца цитираното определение е отменено. С
разпореждане от 25.10.2024 г. исковата молба е изпратена за отговор. С определение от
04.12.2024 г. по наведеното от ответника възражение подсъдност, производство по делото
отново е прекратено и изпратено по подсъдност, като на 09.12.2024 г. е образувано гр.д. №
555/2024г. по описа на РС-Елена. Следователно развилото се пред РС-Момчилград
производство е приключило в рамките на три месеца, в които е осъществена процедурата по
чл. 131 ГПК е стабилизирана подсъдността. Адресите на страните са в друг съдебен район,
поради което и с оглед установените в процесуалния закон срокове за подаване на отговор
на исковата молба – едномесечен и за депозиране на частна жалба срещу определението по
подсъдността – едноседмичен, се налага извод, че предприетите от РС-Момчилград
процесуални действия са в рамките и дори под установените критерии за срочно
правосъдие. Ето защо не са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата
за вреди. Следва да се посочи и това, че предмет на предявения иск е единствено
твърдяното от РС-Момчилград противоправно бездействие, поради което това какви са
извършените от съдилищата, на които делото е изпратено по подсъдност, действия и/или
бездействия, доколкото последните не са привлечени като ответници по делото, е
ирелевантно за изхода на правния спор. В случая не е налице правонарушение, поради което
какъв е обемът на претърпените от ищеца болки и страдания, както и дали такива изобщо са
налице, също е без правно значение за изхода на делото. Именно по това съображение, както
и с оглед постигане на срочно правосъдие, искането на ищеца за разпит на свидетели в
режим на призоваване не бе уважено. В полза на ищеца с изготвения проект за доклад бяха
допуснати двама свидетели в режим на довеждане, но последният не се възползва от така
предоставената му възможност.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск на К. Г. Т., ЕГН *** от *** против Районен
съд- Момчилград, бул № *********, представляван от адм. ръководител ***, с правно
основание чл. 2б, ал. 1, вр. ал. 3 ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 9000 (девет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от бавно правосъдие по гр.д.№ 591/2024 г. на РС-Момчилград, ведно със законната лихва от
12.09.2024 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3