Решение по дело №2481/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 819
Дата: 11 август 2023 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20232120202481
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Бургас, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202481 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба от „СИТИ ПУЛС“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от А. Т. П., с посочен адрес: гр.София, бул. „Околовръстен път“
№251Е, Бизнес сграда Ринг Тауър, ет.2, срещу Наказателно постановление № 689878-
F691868/09.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във връзка с чл.118 ал.4
от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Не се оспорва фактическата обстановка, но се трърди, че в
случая правилно жалбоподателят е определил ставката за ДДС на 9 %, предвид
извършваната от него дейност.
В открито съдебно заседание „СИТИ ПУЛС“ ООД, нередовно призовано
/призовка за съдебно заседание е изпратена на посочения в жалбата адрес на
дружеството, но се е върнала с отбелязване, че не е установено лице, което да получи
призовката/, не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.7 - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана по пощата с
1
дата на клеймото 21.06.2023г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС фитнес Пулс, находящ се в гр.Бургас,
бул.”Янко Комитов”, в който се предлагат и безалкохолни напитки, като обектът
разполага с бар-плот, без обособен кът за консумация на закупените напитки.
На 13.12.2022г. в 11:10 часа била извършена проверка в обекта от св. М.–
инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка – заплащане на
еднократен вход за двама във фитнеса, а в последствие били закупени и 2бр.
протеинови шейкове, за което били издадени фискали бонове от монтираното в обекта
и функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство. В хода на проверката св.
М. констатирал, че продажбите се регистрират в данъчна група „Г“ – продажбите от
която се облагат с 9 % ДДС, а не в данъчна група „Б“ със ставка от 20 %.
Констатациите от проверката били описани в Протокол за извършена проверка
cep. АА №0089841/13.12.2022г. и Протокол за извършена проверка сер.АА
№0091577/12.01.2023г. Разпечатеан бил и КЛЕН за 13.12.2022г., като се установило, че
за извършена продажба в 06:52:15ч. на 13.12.2022г. на един брой вода Бачково 1,5л. на
обща стойност 2.20 лева, заплатена в чрез ПОС - терминал, е издадена фискална касова
бележка №00р9987/13.12.2022г. от въведеното в експлоатация в търговския обект и
работещо към момента на проверката фискално устройство модел Datecs DP-150 с ИН
на ФУ: DT936107 и ФП при № 02936107. След преглед на издадения фискален бон се
установило, че продажбата на един брой вода Бачково 1,5л. е регистрирана на ФУ в
данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност. При извършен анализ на извършваната дейност от
задълженото лице в обекта било установено, че дейността която извършва не
съответства на посочените в чл.66а и §15д, ал.1 от ЗДДС на които ставката на данъка е
9%. Като не е регистрирал извършената продажба на вода Бачково 1,5л. в група „Б“ - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност „СИТИ ПУЛС“ ООД е извършил административно нарушение.
С оглед така установената фактическа обстановка, административно-наказващият
орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС,
във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН cep. AN № F691868 от
12.01.2023г.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило
препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във
връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като единственият спор по делото е
2
правен и той се съсредоточава около това дали в конкретния случай се касае за
доставяне на услуга или за доставяне на стока, респективно дали е следвало да бъде
начислен ДДС в размер на 20 %, както счита АНО, или в размер на 9 %, както е сторил
жалбоподателят.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Съдът счита, че в случая описаното поведение на търговеца е съставомерно по
следните причини:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно
да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС,
министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е
издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата
Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28,
са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0
% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3.
група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
Съобразно разпоредбата на чл.66, ал. 2, т.3 от ЗДДС, чиято редакция съгласно ДВ,
бр. 104 от 2020 г., е с действие от 01.12.2020г. до 31.12.2021г., в който период попада
датата на процесното нарушение, ставката на ДДС е в размер на 9 % за
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или
неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.
Съгласно практиката на ВАС – Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм. д. №
3550/2021г. - по препращането към чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011
на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност:
„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в
доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за
консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се
консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само
един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.
Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а
кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.
2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете,
3
независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги,
не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф
1.“
Предвид гореизложеното, при предоставяне на клиенти на храна/напитки за
консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената
ставка по чл. 66 от ЗДДС е налице доставка на стока – храна, или е налице доставка на
услуга (ресторантьорска или кетъринг). Във връзка с характера на посочените услуги,
попадащи в обхвата на облагане с намалената данъчна ставка, се изхожда и от
практиката на СЕС по преюдициални решения по аналогични казуси.
За да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се
квалифицира като „доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“, следва да се
вземат предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят
нейните характерни елементи и да се установят доминиращите елементи. Следва да се
уточни също, че доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за основа
гледната точка на средностатистическия потребител и в рамките на цялостната
преценка се отчете не само количественото, но и качественото значение на елементите
на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки
(решение на СЕС по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, т. 61-63).
В този смисъл, при анализ на обстоятелствата, определящи доминиращия елемент на
доставката от гледна точка на средностатистическия потребител, от обстоятелството,
че напитката по контролната покупка е заплатена и получена на място в търговския
обект, както и че на място в този обект не са били предоставени достатъчно помощни
услуги, за да може покупката да се консумира непосредствено – обособен кът, маси и
столове, почистване и отсервиране след консумация и т.н., следва, че не се касае до
комплекс от предоставени услуги, като продажбата на минерална вода е единствен
компонент, поради което и услугата не може да се определи като „ресторантьорски“,
т.е с данъчна ставка 9 % по чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС в ред. от ДВ бр. 71 от 2020 г.
В този смисъл са и указанията на НАП за приложението на намалената данъчна
ставка, публикувани в Интернет страницата на Агенцията („Становище на НАП
относно приложението на намалената ставка от 9% ДДС за някои стоки и услуги“),
съгласно които: „ресторантьорски услуги са налице и при предоставяне на храна и
напитки в търговски обекти при система за продажба „food court“. „Food court“ е
система за продажба, която се прилага в търговските центрове и включва
продажбата на определени продукти на клиенти в определени за целта специални
зони. В рамките на тези зони са разположени т.нар. боксове – места, от които
доставчиците предлагат готова за консумация храна. В рамките на боксовете всеки
доставчик разполага с касово-продажбена част, кухненска част, (понякога) дори с
магазинна площ и с част, предназначена за консумация - обща част, предназначена за
консумация на храни от клиентите на всички тези доставчици. Клиентът получава
готова храна най-често в еднократна опаковка/прибори за еднократна употреба,
която може да консумира в обособената зона за хранене. В обичайния случай в
такива зони храната се консумира на място, като изнасянето й извън зоната е по-
скоро изключение, предвид недопустимостта да се консумира в останалите части на
търговския център. Считам, че предвид наличието на закрито помещение с обща
зона за хранене, която предоставя достатъчно възможности за консумация на
храната на място, подходяща мебелировка, достъп до санитарни помещения,
поддържане на хигиена и наличието на обслужващ персонал, към който клиентът би
могъл да се обърне при необходимост, дава основание да се приеме, че са налице
4
ресторантьорски услуги, за които е приложима намалената данъчна ставка“.
Видно от горните Указания, предоставяната от жалбоподателя услуга не попада в
приложното поле на „ресторантьорска услуга“. Извършената от проверяваното лице
доставка е на услуга от данъчна група „Б“ по чл.27, ал.1, т.2 от Наредбата и то е
изпълнило точно задължението си да документира продажбата с издадения фискален
бон, начислявайки 20 % ДДС.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
АНО е направил искане за присъждане на такива /в становището си по делото – л.21/.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи
възнаграждение в размер на 80лв.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 689878-F691868/09.03.2023г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя -
„СИТИ ПУЛС“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от А. Т. П., с посочен адрес:
гр.София, бул. „Околовръстен път“ №251Е, Бизнес сграда Ринг Тауър, ет.2, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „СИТИ ПУЛС“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на НАП-София,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6