№ 1905
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110139525 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против М. Д. К., положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство в размер на
324,78лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2017г. до м.04.2018г., 20,62лв. – законна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2021г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021г. по ч.гр.д.№
14664/2021г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна
енергия за битови нужди, като наемател на жилище в сграда – етажна собственост –
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 159, вх. А, ет.4, ап. 406 с
абонатен № 131422, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода
м.05.2017г. до м.04.2018г., като ответницата използвала същата за процесния период.
Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия за посоченият
период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата М. Д. К., чрез адв. И.Д., е депозирала писмен отговор,в който излага
доводи, че исковете били неоснователни. Не била доказана облигационна връзка между
страните. Представените от ищеца настанителна заповед, както и договор за наем, сключен
по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилище на територията на Столична община не се доказвало, че ответницата се
явявала потребител. Липсвала декларация по чл. 65, ал.1 от ОУ, поради което отговорността
на ответника за заплащане на стойността на начислената топлинна енергия не би могла да
1
бъде ангажирана. Част от начислената топлинна енергия се явявала погасена по давност към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.03.2021 г.
Задълженията за периода от м.05.2017 г. – м.01.2018 г. се явявали погасени по давност и
същите не можело да бъдат предмет на принудително изпълнение. Помесечните задължения
на потребителите, в това число и на процесните такива към ищеца били периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД и за тях била приложима кратката тригодишна
погасителна давност. Ответницата не била изпаднала в забава, защото на основание чл. 146,
ал. 1, пр.1 от ЗЗП клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца. Клаузите на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ противоречали на нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Ответницата не била изпаднала
в забава и не дължала обезщетение за забавено плащане на посочените главни вземания в
претендирания от ищеца размер. Ако се приемела за действителна клаузата за заплащане на
обезщетение за забава, то ищецът следвало да представи доказателства за датата, на която
били публикувани общите фактури по отношение на процесните отчетни периоди.
Претендират се и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
С Определение от 08.11.2021год. е привлечено в качеството на трето лице
помагач ,на страната на ищеца „Техем Сървисис ” ЕООД, който намира иска за
основателен.Представя писмени доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и се установява, че претендираните от ищеца
вземания са били предмет на ч.гр.д. № 14664/2021 г. по описа на СРС,65 състав.
Депозираните искове са допустими като предявени в преклузивния срок по
чл.415, ал.4 ГПК от страна,притежаваща правен интерес от установяване на вземането по
срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК.
Ищцовото дружество основава претенцията си на твърденията, че ответникът е
потребител на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ като наемател на тополоснабден имот
общинска собственост. По делото не е спорно и от ангажираните от ищеца писмени
доказателства се установява, че въз основа на настанителна заповед № 66-33/18.04.2016 г. на
Кмета на Столична община – район „Искър“, връчена на ответника , е сключен договор за
наем от 18.04.2016год. между Столична община, в качеството на наемодател, и М.К. в
качеството на наемател, по силата на които на последната е предоставено възмездно право
на ползване върху общинско жилище,в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 159, вх. А, ет.4, ап.
406.Договорът е сключен като безсрочен, а видно от писмо на районната администрация от
18.04.2018 г. през исковия период договорът не е бил прекратен, ответникът е била наемател
на имота по силата на сключения със собственика договор.
По делото не е спорно и се установява, че процесният имот е бил топлофициран и
сградата – етажна собственост по местонахождение на същия е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Потребител на ТЕ за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена такава във връзка с чл. 153 ЗЕ, са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно Тълкувателно решение №
2/2017 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на ТЕ за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Пак там изрично е посочено, че клиенти
на ТЕ за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на ТЕ за битови нужди за този имот при публично
2
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на ТЕ за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на ТЕ
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но
не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия
случай не е оспорвано , че през исковия период ответникът е ползвала имота, който е бил
топлоснабден,но съгласно представените от третото лице помагач писмени доказателства се
установява ,че за този имот е открита партида с аб. № 131422,а клиент за този абонатен
номер не е ответницата М. Д. К.,а трето за делото лице.
По делото не е представена молба – декларация (сега заявление - декларация),
подадена от ответника за откриване на партида на нейно име,а същата е открита на името на
трето за делото лице Съгласно действащите към датата на сключване на договора за наем
през 2016год., когато е следвало да се извършат постъпки за смяна на партидата, общи
условия за продажба на ТЕ , съобразно чл. 64 от Общите условия на ищеца от 2014год.,
следва да има изрично съгласие на собственика на имота.Такова съгласие по делото не се
твърди, че е дадено от собственика на имота, нито са ангажирани доказателства за същото, а
съгласно общите условия на дружеството, приложими към момента на сключване на
договора тези документи,те следва да се съхраняват от ищцовото дружество. Представените
Общи условия от 2016 г. също предвиждат възможността лице, различно от собственика,
като ползвател на имота да е клиент на ТЕ, но при условие, че собственикът е представил
писмено съгласие в нотариално заверена форма (чл.64), заявление за откриване или
закриване на партида с приложени към нея документи, удостоверяващи наличието на
наемно правоотношение. Наличието на заявление за откриване на партида и
съгласие на собственика не се твърди да са налични и не са ангажирани доказателства в тази
насока, а и самата партида не е открита и не се води на името на ответницата. След като не
се установява изрично съглашение между ищеца и ответника за доставка на ТЕ за имота, с
което ответникът да е поел задължението да заплаща ТЕ за процесния имот през исковия
период, т.е. няма данни и ангажирани доказателства за осъществен състав по чл. 64 от
Общите условия, който да е доказан по това дело от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест съобразно правилата по чл. 153 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК, отсъствието
на каквито и да е било данни за основанието за откриване на партида на името на ответника,
то последната, в качеството на наемател на имота, дължи цената на доставената до същия
ТЕ през периода на наемното правоотношение по силата на чл.232, ал.2 ЗЗД, но на
наемодателя, а не на топлофикационното дружество.
Следователно не е установено по делото, че ответната страна има качество на
потребител на ТЕ за процесния имот - нито по силата на закона, по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, § 1, т. 42 ДРЗЕ, нито поради сключен индивидуален договор между страните, поради
което не дължи претендираните суми, а предявените искове за тях следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Предвид неоснователността на претенцията за главница, неоснователен се явява и
акцесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото ,право на разноски има ответника ,на основание чл.78,
ал.3 ГПК . Същия своевременно е поискал присъждане на възнаграждение за един адвокат
,в размер на 300лв. ,уговорено и заплатено съгласно договор за правни услуги от
12.08.2021год.,поради което следва за тях да бъде осъден ищецът.
В съответствие с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съобразно
изхода от спора следва да бъде разпределена и отговорността за разноски в заповедното
3
производство. Ответникът не е представил доказателства за реализирани в заповедното
производство разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец” № 23Б, срещу М. Д. К.,ЕГН :
**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.159,вх.А,ет.4,ап.406 положителни
установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено ,че М. Д. К.,ЕГН : ********** дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 324,78лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021г., до
окончателното й изплащане, сумата в размер на 20,62лв. ,представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018г. до 04.03.2021г.,, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021г. по ч.гр.д.№ 14664/2021г. по описа
на СРС, 65 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.„Ястребец” № 23Б, да заплати на М. Д. К.,ЕГН : **********,с
адрес вгр.София,ж.к.“дружба“ ,бл.159,вх.А,ет.4,ап.406 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата от 300 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4