Решение по дело №873/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 131/19.2.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора	Станка Димитрова	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 873 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Л.С.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 55 000 лева (петдесет и пет хиляди), за периода от 05.05.2016г. до 13.04.2019г. и от 12.06.2020г. до 15.02.2021г.

В исковата молба се твърди, че при престоя му в Затвора гр. Пазарджик, ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, държан е в мръсни килии, при наличие на мухъл, хлебарки, дървеници в тях. Предлагана им е негодна за ядене храна, която е сурова и с наличие на камъни, хлебарки и др. С горното са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство. Тези вреди са оценени на сумата от 55 000 лева за периода от 05.05.2016г. до 13.04.2019г. и от 12.06.2020г. до 15.02.2021г. Моли се да бъде призован и след като докаже верността на изложеното, да бъде осъден ответникът да му изплати посочената сума.

В съдебно заседание, ищецът – Л.С.А., редовно призован, се явява лично, като моли съда да уважи изцяло предявения иск. Счита се, че се е доказало по несъмнен и категоричен начин, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София, редовно уведомена, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Счита, че не са представени доказателства, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е частично основателен. Счита, че с показанията на разпитаните по делото свидетели ищецът е доказал частично исковата си молба, по отношение на заявените претенции. Намира обаче претендирания размер на обезщетение от 55 000 лева за изключително завишен, поради което моли съда да съобрази размера му с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

 Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото справки от Затвора – Пазарджик се установява, че лишеният от свобода Л.С.А. търпи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, наложено със споразумение, одобрено на 18.02.2020 г. по НОХ дело № 142/2020 г. на Районен съд гр. Асеновград, за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК. Лишеният от свобода е изтърпявал присъда в Затвора – Пазарджик през периода м. 06.2016 г. – м. 04.2019 г., а от 05.06.2020 г. е преведен от Затвора – Пловдив. Към момента се намира в Затвора – Пазарджик.

По делото е представена Медицинска справка от Медицински център към Затвора гр. Пазарджик за здравословното състояние на лишения от свобода Л.С.А., видно от която лишеният от свобода е в добро общо състояние, без съществени отклонения в статуса. Посочено е, че не се е налагало да бъде консултиран със специалист и/или настаняван в болница. Няма регистрирани хронични заболявания, не е получавал перманентна терапия. Получава адекватна стоматологична помощ, доколкото я позволява самият той.

Като доказателства по делото са представени протоколи за извършена дезинфекция, дезинсекция и дератизация (лист 36-46), от които се установява, че в затворническите помещения при Затвора – Пазарджик периодично е извършвано третиране с препарати за насекоми.

Представени са и заверени копия от седмично меню за храна на лишените от свобода, (лист 85-124), от които се установява не само количеството на предлаганите порции, но и разнообразието, включващо плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти.

По делото е разпитан като свидетел В.А.К., чийто показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда, че познава Л.А. от Затвора в гр. Пазарджик от 2014 г. Бил е с него в една килия № 403, през цялото време. Условията в килията са мизерни, има дървеници и хлебарки, няма спокойствие, мизерията е голяма. В спалното помещение имало тоалетна, но тя не приличала на такава, нямало вода. Свидетелят посочи, че лишените от свобода ползвали обща баня, като веднъж седмично, във вторник, 12-13 човека се къпят, на един душ по двама. Пред съда свидетелят заяви, че няма прозорци на банята, в килиите няма достатъчно осветеност и чист въздух. В затвора не пръскат срещу хлебарки и дървеници.

По делото е разпитан като свидетел и И.З.К., чийто показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда, че познава Л.А. от доста време, от 2015-2016 г. Познава го от Затвора в гр. Пазарджик, където са били заедно в едно спално помещение - в 403 килия, в 703 килия. Условията в килиите са мизерни, има хлебарки и животинки. Стените са мръсни, има плюнки по стените. Няма кой да почиства, няма кой да чисти тази мръсотия. Според свидетеля в килиите имало тоалетна и течаща вода, и обща тоалетна, но тя е била много мръсна. През деня било разрешено да се ползва, а вечерта ползвали тоалетната само в спалното помещение. В показанията се казва, че прозорците са много стари и става течение отвсякъде, като през тях влиза мръсен въздух и мирише много лошо от шахтите, когато се отворят. Свидетелят заяви, че в затвора пръскат за хлебарки, но те пак излизат, тъй като са много.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в подлагане на нечовешко и унизително отношение.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Като видно от събраните доказателства по делото, няма нарушение на посочената разпоредба. От предоставените по делото доказателства се установи, че всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения.

Посочените помещения са разполагали със санитарен възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях, както и до общия такъв, разположен на етажа. Освен това, от разпита на допуснатите по делото свидетели безспорно се установява, че помещенията в които ищецът е бил задържан са с изключително лоши хигиенни и битови условия, но лишените от свобода са имали свободен достъп през цялото денонощия до санитарен възел и течаща вода. Същите са имали възможност по всяко време на деня, когато няма проверка да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел. Следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването.

От друга страна, съдът намира, че при пребиваването си в Затвора – Пазарджик, лишеният от свобода е бил настанен в условия на изключително лоши битови условия, които в определена степен уронват човешкото достойнство. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че спалните помещения са с изключително лоша хигиена, породена от мухъл, влага, наличие на хлебарки и дървеници. Тоалетните са мръсни, без прозорци и със счупени врати, което възпрепятства спокойното осъществяване на ежедневните им физиологични нужди.

Съдът намира обаче, че затворническата администрация е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода. Извършвани са процедури по дезинсекция и дератизация от фирми занимаващи се с такава дейност ежемесечно. Това е потвърдено от приложени по делото протоколи за извършени услуги.

Неоснователни са и изложените в исковата молба твърдения за негодната храна, която се предлага на лишените от свобода. От представените по делото седмични менюта се установи, че предлаганите на лишените от свобода порциони са с разнообразна храна, включваща плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти. Менютата са съгласувани с лекаря при затвора, главния готвач и са одобрени от началника на затвора. Относно твърденията, че храната е с лошо качество, по делото не са представени доказателства, поради което съдът намира исковата претенция в тази й част (по отношение на предлаганата храна) за неоснователна като недоказана.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около три години до датата на подаване на исковата молба (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 500 лв. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

От ищеца не са поискани, а и реално не са направени разноски в производството, поради което съдът не следва да се произнася в тази му част.

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Л.С.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.05.2016г. до 13.04.2019г. и от 12.06.2020г. до 03.08.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба) в размер на 500 (петстотин) лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.С.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 500 (петстотин) лева до предявения размер от 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 СЪДИЯ:/п/

 

 

Решение № 97 от 14.02.2022г. на Административен съд гр. Пазарджик, XII -ти състав по КАД № 723/2021г. - ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част Решение № 131/ 19.02.2021 г. по адм. дело № 873/2020 г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.