РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова и с
участието на прокурор при СГП Чавдар Ангелов,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9207 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
2, ал. 1,
т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата П.Д.Р. твърди, че през 2013 г. била привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, по което в
последствие била оправдана с влязла в сила Присъда № 37244 от 15.02.2017 г. по
н.о.х.д. № 2268/2015 г. на СРС, НО, 2 състав. Излага, че е претърпяла подробно
описаните в исковата молба неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение, повдигнато от
ответника П.на РБ. Моли съда да постанови решение с което да осъди
Прокуратурата да й заплати сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение
в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209,
ал. 1 НК, за което ищцата била оправдана с влязла в сила Присъда № 37244 от
15.02.2017 г. по н.о.х.д. № 2268/2015 г. на СРС, НО, 2 състав, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от повдигане на обвинението до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство.
Ответникът П.на РБ оспорва исковете по основание и размер. Излага, че
ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с н.о.х.д. № 2268/2015 г. на СРС, НО, 2 състав. Твърди, че П.Р.
била осъждана веднъж вече. Сочи, че спрямо ищцата била взета най – леката мярка
за процесуална принуда, а наказателното производство е продължило в разумен
срок. Оспорва претенцията по размер като прекомерна и неотговаряща на принципа
на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Оспорва началния момент, от който се заявява акцесорната претенция за законна лихва, като излага, че най
– ранният такъв е моментът на влизане в сила на окончателния съдебен акт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Според т. 13 на задължителното за съобразяване от съдилищата
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето
е оправдано, държавата отговаря по чл.
2, ал. 1,
т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението
за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното
задържане под стража. Легитимиран ответник по иск с процесното
правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент
на държавата.
Към настоящото производство са
приобщени материалите по н.о.х.д. № 2268
по описа за 2015 г. на СРС, НО, 2 състав; в.н.о.х.д.№ 526/2018 г. на СГС, НО, 7
въззивен състав и воденото срещу ищцата досъдебно
производство № ЗМ – 5189/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 37941/2012 г. на СРП.
Не
е спорно между страните, че се е водило срещу ищцата Р. горното наказателно
производство, и че подсъдимата П.Д.Р. е оправдана с влязла в сила / на
19.03.2018 г./ Присъда № 37244 от 15.02.2017 г. по н.о.х.д. № 2268/2015 г. на
СРС, НО, 2 състав. Не се оспорва от ищцата Р., че е била осъждана за
престъпление по чл. 227б НК през 2006 г., като соченото обстоятелство се
установява и от надлежните писмени доказателства по делото – Справка за
съдимост на л. 40.
Установява се, че ищцата П.Д.Р. била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209,
ал. 1 НК. С Постановление за привличане
на обвиняем на 26.03.2014 г. / л. 150 на том I от ЗМ – 5189/2013 г. по описа на СДВР/. Спрямо нея,
видно от постановлението, е взета най – леката мярка за неотклонение
“подписка“. В кориците на приобщеното наказателно производство няма данни тази
мярка да е променяна в по – тежка.
По
внесен от прокурор при СРП обвинителен акт през 2015 г. било образувано /т.е.
ищцата била предадена на съд през 2015 г./
н.о.х.д. № 2268/2015 г. на СРС, НО, 2 състав. По делото са проведени общо
10 открити съдебни заседания, в които ищцата се е явявала лично предвид, че е
била подсъдима за тежко умишлено престъпление. В последното заседание на 02.02.2017 г. в
хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение е заявил, че не
поддържа обвинителния акт. Заявил искане подсъдимата П.Д. Ракаджийска
да бъде оправдана. Взетата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „подписка“
е отменена служебно по реда на чл. 309, ал. 2 НПК от СРС на 02.02.2017 г.
Видно от
материалите в кориците на
в.н.о.х.д.№ 526/2018 г. по описа на СГС, НО, 7 въззивен
състав, въззивното наказателно производство не е образувано по протест на прокуратурата.
Постановената на 15.02.2017 г. оправдателна Присъда № 37244 по н.о.х.д. №
2268/2015 г. на СРС, НО, 2 състав, била обжалвана от частната обвинителка и граждански ищец М.Й.П.чрез нейния повереник. Пред въззивната
инстанция е проведено едно открито съдебно заседание. С Решение № 379 от
19.03.2018 г. по в.н.о.х.д. .№ 526/2018 г. Софийски градски съд, НО, 7 въззивен състав потвърдил оправдателната първоинстанционна присъда. Въззивното
решение не подлежало на касационно обжалване и протестиране.
Спорни между ищцата Р. и ответника П.РБ са следните елементи от
фактическия състав на специалния деликт по чл. 2,ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – неимуществените вреди, пряката им причинна връзка с
незаконно повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, както и размера на дължимото обезщетение.
От
една страна константната съдебна практика приема, че всяко лице, участник в
съдебно производство, особено наказателно такова, обичайно търпи вреди –
неудобства, страх, притеснение от изхода на делото и пр., за чието
установяване няма ограничения в процеса
на доказване. Изложеното се отнася и до причинно – следствената връзка, която
също е обективен факт. В тази връзка гласните доказателствени
средства събрани чрез разпит на свидетелката Н.С.Г./ дъщеря на ищцата/,
установяват, че П.Р. вследствие на процесното
наказателно производство е претърпяла обичайните вреди – ищцата от усмихнат,
положителен и работоспособен човек, се превърнала в затворен човек, спряла да
се вижда с приятелите си. По – далечните роднини избягвали срещи с нея.
Свидетелката Г.излага, че майка й се притеснявала и страдала, била съсипана и
страдала ежедневно. Съдът кредитира тези показания в изложената част,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са лични и не
се опровергават от други доказателствени средства.
Съдът
при наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – П.на
РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, които са установени по делото предвид
обсъдената по – горе доказателствена съвкупност, следва
да определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата П.Д.Р.
болки страдания, вследствие на незаконното й обвинение в процесното
престъпление, за което била оправдава в последствие. Обезщетението има за цел
да възстанови
психическото, емоционалното и психологическо равновесие на увредената ищца. Съдържанието на понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът съобразява при
определяне на справедлив размер на обезщетението при деликт
по чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участие на ищеца
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние обществените критерии за справедливост, свързани с
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период. В конкретния случай на ищцата Р.
е повдигнато обвинение и е била подсъдима за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК, по квалифициран състав – измама в големи размери, за
което НК в чл. 210, ал. 1 предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от
една до осем години, а чл. 210, ал. 2 НК, че в случаите на
точки 4 и 5 / какъвто бил и този на настоящата ищца/ съдът можело да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния. Ищцата е участвала в качеството си на
обвиняема, респективно подсъдима в неголям брой процесуални и процесуално
следствени действия; спрямо нея била взета най – леката мярка за неотклонение
„подписка“, която не засяга основни права на личността каквито са правото на
труд, на свободно придвижване и пр. Производството по делото е продължило
спрямо П.Р. за периода от привличането й като обвиняема с постановление от 26.03.2014 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда - 19.03.2018 г. – по – малко от 4 години и не се отличава с неразумна
продължителност. Не се установи също така П.Р. действително да е търпяла ограничения в професионалния си живот – отлив
на клиентела; влошаване на имиджа й на
брокер и пр., а в тази връзка съдът не
възприема изложеното от свидетеля Георгиева, тъй като не се подкрепя от други
писмени или гласни доказателства. Съдът съобразява на следващо място, че
ответникът, макар да е повдигнал незаконното обвинение, не е поддържал същото
нито в хода на съдебните прения, както е установено по – горе, нито пред въззивната инстанция чрез подаване на протест. Само за
пълнота следва да се отбележи във връзка с последното, че на българското
наказателно право не е известен институтът на оттегляне на обвинението. На следващо
място, от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението, е и
фактът на миналото осъждане на ищцата за друг вид престъпление – против
кредиторите по чл. 227б НК, за което също е предвидено
алтернативно наказание „лишаване от свобода“, или глоба. Предходното осъждане
предполага по – нисък интензитет на засягане на личността на ищцата от воденото
срещу нея наказателно производство. Ищцата не е търпяла
други морални вреди, извън обичайните за един участник в наказателно
производство – вече не била усмихната, положителна, затворила се, спряла да се
вижда с приятели, била съсипана, изпивала страх и притеснение и несигурност за изхода на делото.
Икономическата конюнктура в страната
през релевантния период е свързана с постепенно подобрение на
икономическите показатели – така минималната работна заплата през 2014 г. е
била в размер на 340 лева ( ПМС № 249/31.10.2013 г. ), а през 2018 г. вече е в
размер на 510 лева ( ПМС № 316/20.12.2017 г.). От своя страна официалните средностатистическите данни на НСИ
за 2014 г. и за 2018 г. , за едно лице показват годишен паричен доход на лице от 4 813
лева през 2014 г., а през 2018 г. годишният
паричен доход е 6 013 лева.
По тези съображения съдът
намира, че искът за
неимуществени вреди е основателен и
доказан до размера на сумата от 3000 лева, като в останалата му част до
пълния претендиран размер от 70 000 лева следва
да се отхвърли. Предвид частичната основателност на главния иск до посочения
размер, настоящият състав следва да се произнесе по акцесорната претенция за законна лихва, която
съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, се присъжда от влизане в сила на окончателния
съдебен акт, който в случая е неподлежащото на обжалване и протестиране Решение № 379 от 19.03.2018 г. по в.н.о.х.д. .№ 526/2018 г.
на Софийски градски съд, НО, 7 въззивен състав, а не от датата, на която е заявена тази
претенция – от момента на повдигане на обвинението.
По разноските за настоящото производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът П.на РБ дължи на ищцата сторените в настоящото производство
разноски. Заявена е претенция с исковата молба, като е представен и договор за
правна защита и съдействие, серия В № ********** на АК – Видин, в който не е
отразено вписаната сума от 3000 лева как е договорено да се плати, нито, че е
платена изобщо. Ето защо ответникът П.на РБ следва да бъде осъден да заплати в
пълен размер единствено платената от
ищцата държавна такса в размер на 10 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на П.Д.Р., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000 лв. / три хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнато обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, за
което ищцата е била оправдана с влязла в законна сила на 19.03.2018 г. Присъда № 37244 по н.о.х.д. № 2268/2015 г. на СРС, НО,
2 състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 3000 лева до пълния претендиран
размер от 70 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху
отхвърлената главница, както и искът за законна лихва за периода до 19.03.2018
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.на РБ
да заплати на П.Д.Р., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноски
за държавна такса за настоящото производство в размер на 10.00 лева/ десет /,
като отхвърля претенцията на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: