Р Е Ш Е Н И Е № 3672
гр. Пловдив, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6545 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от З.Н.Н. с ЕГН **********,
представлявана от адв. К.Д. против „АПС БЕТА
България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че
Н. не дължи на „АПС БЕТА
България“ ООД, като погасени по давност, сумата от 978,55 лева главница; сумата
от 45,70 лв.- договорна лихва за периода от 21.08.2009 г. до 22.03.2010 г.,
сумата от 6,23 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.08.2009 г. до 22.03.2010 г., сумата от 25 лв. –
разноски по делото за заплащане на дължимата държавна такса и сумата от 100,00
лв.- представляваща адв. възнаграждение, ведно със
законна лихва върху главницата от 19.10.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 16329/2010 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с.
Ищецът твърди, че „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД е образувало през 2010 г. ЧГД
№ 16329/2010 г. по описа на ПРС и също така, че е издадена заповед за
изпълнение № ***/21.10.2010 г., с която е разпоредено да заплати следните суми:
978,55 лева главница; сумата от 45,70 лв.- договорна лихва за периода от 21.08.2009
г. до 22.03.2010 г., сумата от 6,23 лв. – обезщетение за забава за периода от
21.08.2009 г. до 22.03.2010 г., сумата
от 25 лв. – разноски по делото за заплащане на дължимата държавна такса и
сумата от 100,00 лв.- представляваща адв. възнаграждение,
ведно със законна лихва върху главницата от 19.10.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано на
25.10.2011г. изпълнително дело № ***/2011г. по описа на ***. Твърди, че по
силата на договор за покупко-продажба на вземания от 23.02.2015 г., сключен
между „ Транзакт
Юръп“ ЕАД/ с предходно наименование „ ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД/ и ответното дружество, „ Транзакт Юръп“ ЕАД/ с предходно наименование „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД/
е цедирало в неговата цялост и заедно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви,
пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч. вземането на
самия ищец, в качеството му на длъжник.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнително дело № ***по
описа на ЧСИ ***и изп. дело № ***/2011г. по описа на ***,
като служебния архив на ***е прехвърлен при ***се установява, че изп. дело е образувано по молба на Ти Би АЙ Кредит ЕАД на
23.10.2011г. въз основа на изп. лист, издаден въз
основа на влязло в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16329/2010г. по
описа на ПРС, ХІХ гр.с., за посочените в исковата
молба суми. С молбата за образуване на изп. дело е
бил поискан и опис на дв. вещи на длъжника, намиращи
се в дома му. На 22.02.2012 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение на
задълженията по гореописания изпълнителен лист до длъжника, като с нея се
уведомява и, че е насрочен опис на 27.03.2012г. на адрес в гр. ***, ул. ***№ *,
като поканата е връчена на 23.03.2012г. Извършвани са справки за имущественото
състояние на длъжника, като с постановление от 18.03.2019г. изп.
дело е прекратено на осн. член 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
което е влязло в законна сила и изп. лист е бил
върнат на АПС Бета България ООД. С молба от 02.04.2019г., подадена от АПС Бета
България ООД, е образувано изп. дело № ***/2019г. по
описа на ***, по което дело е наложен запор върху труд. възнаграждение на
длъжницата.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 439 ГПК искът срещу изпълнението, може да се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. В конкретния случай следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване(настъпва т.нар. перемпция).
Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този
акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10
от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В
този смисъл е и Решение №
451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV
г. о., ГК, съгласно което молбата на
взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва
погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ.
В
настоящия случай последното валидно изпълнително действие е било извършено от
взискателя на 23.10.2011 г., когато същият е поискал извършването на опис на
движимите вещи на длъжника, като следва да се отбележи, че от частния съдебен
изпълнител не е бил извършен опис, а е насрочена дата за извършване на опис на дв. вещи. От 23.10.2011г. до момента на налагане на запора
върху ТВ на длъжника през 2019г. е изтекъл период по-голям от пет години, като
се налага извода, че вземането е било погасено по давност към 23.10.2016г.,
поради което искът за недължимост следва са уважи
като основателен и доказан.
По разноските:
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, както следва: сумата в размер на 50 лв. за държавна
такса, както и сумата в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар в полза на
процесуалния представител на ищеца, съобразно представения и приет списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Н.Н. с ЕГН **********, представлявана от адв. К.Д.
не дължи на „АПС БЕТА България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“,
бул. „България“ № 81В, ап.3, като погасени по давност, сумата от сумата от 978,55 лева главница; сумата от 45,70 лв. -
договорна лихва за периода от 21.08.2009 г. до 22.03.2010 г., сумата от 6,23
лв. – обезщетение за забава за периода от 21.08.2009 г. до 22.03.2010 г., сумата от 25 лв. –
разноски по делото за заплащане на дължимата държавна такса и сумата от 100,00
лв.- представляваща адв. възнаграждение, ведно със
законна лихва върху главницата от 19.10.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 16329/2010 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА
„АПС БЕТА България“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3 ДА
ЗАПЛАТИ на З.Н.Н. с ЕГН **********
сумата от 50
лв. за държавна такса, както и сумата в размер на 500 лева за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.В.