М О Т И В И
По АНД №2291/2015 г. по описа на ПРС, ХХVІ н. с. с
нарушител В.К.Х. от гр.С.
Производството е
образувано въз основа на внесен Акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 29.04.2015 г., съставен от служител на І-во РУ „Полиция” при ОД
на МВР-Пловдив.
Нарушителят се явява
лично в съдебно заседание. Сочи, че е вярно изложеното в съставения акт.
Съжалява за извършеното.
РП-Пловдив не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
В.К.Х. е роден на ***
г. в гр.С., живущ ***, Б., български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 19.01.2015 г. около
07.20 часа С.К. се намира на работното си място в ***** в гр.Пловдив, бул.Н. В.
заедно с колегата си В.Й.. Чува шум
откъм шублера на обекта, след което забелязва лице да бута безпричинно
прозореца. Непосредствено след това вижда как друго лице се приближава и удря с
глава витрината на *****. Излиза навън, за да провери причината за поведението
на лицата, при което е запитан от същите какъв е и какво иска. В.Х. посяга и
удря К. в областта на главата, като вторият му опит да го удари е неуспешен,
тъй като последният инстинктивно се отдръпва. От своя страна, другото лице, за
което по-късно е установено, че се казва М. Д., започва да дърпа К. за яката на
тениската му, като същевременно му нанася два удара с ръка – в областта на
дясното рамо и по главата. К. успява да бутне Х., след което задейства
паник-бутона. В този момент Д. побягва, а Х. се изправя и започва да бута К..
При пристигането си, служителите на охранителната фирма Р. О. и Г. Д. успяват да задържат Х., който е отведен в І-во
РУП-Пловдив за изясняване на случая. С
постановление на РП-Пловдив е прекратено образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл.198 ал.1 НК, водено срещу М. Д..
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателствени средства /Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство, съставен въз основа на снетите в хода на
досъдебното производство показания от С.К., Р. О., Г. Д. и В.Й., както и от
обясненията на нарушителя/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна страна В.Х. осъществява
състава на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 УБДХ, тъй като на 19.01.2015
г. в гр. Пловдив извършва непристойна проява, изразяваща се в оскърбително
отношение и държание към гражданите, с което
нарушава обществения ред и спокойствие.
Х. осъществява
обективните признаци на нарушението, тъй като на 19.01.2015 г. гр.Пловдив, нанасяйки
удар в главата С.К. и посягайки за втори такъв, който единствено поради
отдръпването на К. е неуспешен, проявява оскърбително отношение и държание към гражданите.
Поради по-ниската степен на обществена опасност, деянието не съставлява
престъпление по чл.325 НК.
Действията на нарушителя са непристойни такива, тъй като са
в разрез и очевидно противоречат на установения в обществото и възприет морал. С.К.
по никакъв начин не провокира действията на Х.. С поведението си последният нарушава
установения порядък за поведение и същото предизвиква силно възмущение като
незачитане на обществения ред.
От субективна
страна нарушението е извършено умишлено при пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Нарушителят
съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска
настъпването на забранените му последици. С действията си показва, че не се
счита обвързан от съществуващите норми на поведение, отнася се към тях с пренебрежение
и демонстрира незачитане на установения обществен ред.
Съдът, след като взе предвид степента на обществена опасност както на
нарушителя, така и на нарушението, счете административното наказание „глоба” като
най-подходящо измежду предвидените в разпоредбата на чл.1, ал.1 УБДХ две
алтернативни административни наказания, поради което и на осн. чл.1, ал.1 УБДХ наложи на В.Х.
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
При
определяне на вида и размера на административното наказание, съдът взе предвид като отегчаващи
отговорността обстоятелства проявената упоритост при извършване на нарушението,
както и високата степен на обществена опасност на същото с оглед времето
на осъществяването му – рано през деня. Като
смекчаващи такива съдът отчете изказаното съжаление.
Така
определеното административно наказание съдът намира, че е справедливо,
необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на нарушителя, както и за постигане на
генералната превенция.
С оглед на
гореизложеното съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
