Определение по дело №1061/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                             

                              

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

     № 154                                                  05.02.2020 г.                                 гр.С.З.                                  

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен  състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:                       

                                                       

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1061 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

      

         Производството е по реда на чл.274, ал.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/  и сл.

         Образувано е по частна жалба на В.П.Й., действаща чрез пълномощника си адв.К.А. *** против протоколно определение от 17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5167/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е производството по делото е прекратено поради недопустимост на молбата за предоставяне на защита от домашно насилие.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, т.к. тълкуването на разпоредбата на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ обуславя извода, че молителката попада в кръга от лицата, които могат да търсят защита по реда на този закон.

Изложени са доводи, че приравняването на съпрузи, бивши съпрузи или лица във фактическо съжителство и роднини по сватовство и роднини на съжители води до извода, че поведението на бивш съжител спрямо родител на другия съжител следва да бъде санкционирано от ЗЗДН.

Правата и задълженията на лицата, които живеят на съпружески начала и отношенията им били приравнени на брачните отношения, поради което законодателят е предвидил и защита при домашно насилие.

Претендира се отмяната на обжалваното определение.

          В законоустановения срок насрещната страна М.А. ***, чрез адв.С.Ч. *** е депозирал отговор на частната жалба, с който е оспорил като неоснователна.

          Развити са доводи, че нормата на закона досежно лицата, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН е изчерпателна и в нея конкретно са посочени лицата, които имат това право.

          От своя страна молителката не попадала в кръга на тези лица, поради което изводът на първоинстанционният съд бил правилен и законосъобразен.

          Претендира се оставянето без уважение на частната жалба и присъждането на направените в по делото съдебни и деловодни разноски.

          След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          Гр.д.№ 5167/2019 г. по описа на СтРС е било образувано по молба на В.П.Й. от гр.С.З.срещу М.А. *** за предоставяне на защита от домашно насилие.

          В молбата си В.П.Й. е посочила, че ответника е бивш съжител на дъщеря й М.П., с която имат общо дете – А.М.А..

          Посочила е също така конкретни обстоятелства, касаещи извършени на 06.10.2019 г. от М.А.А. спрямо нея действия на упражнено физическо посегателство, за които е поискала предоставяне на защита по реда на ЗЗДН.

         От изявленията на страните, направени пред съда в проведените открити съдебни заседания, и от показанията на свидетелката М.П. безспорно е установено, че М.А. и М.П. са живели на съпружески начала до 2015 година.

         В проведеното на 17.12.2019 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил допустимостта на молбата с възражението, че молителката не попада сред кръга от лица, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН.

         С обжалваното протоколно определение съдът е уважил възражението и е прекратил производството по делото, като е приел, че В.П.Й. не се явява лице, пострадало от домашно насилие в хипотезата на чл.3 т.9 от ЗЗДН.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 1/ съпруг или бивш съпруг; 2/ лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 3/ лице, от което има дете; 4/ възходящ; 5/ низходящ; 6/ лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7/ лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8/ настойник, попечител или приемен родител; 9/ възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 10/ лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Нормата на закона е изчерпателна и урежда лимитативно случаите, в които защита по реда на ЗЗДН може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, ако то е извършено от лице, попадащо в някоя от хипотезите от т.1 до т.9 на чл.3.

Вън от предметния обхват на ЗЗДН са актовете на насилие, извършени от лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалото лице.

В конкретният случай е безспорно, че ответникът е живял на съпружески начала с дъщерята на молителката.

Хипотезата на чл.3 т.9 от ЗЗДН обаче касае случаите, когато извършителят на насилието е възходящ на лицето, с което пострадалият се намира във фактическо съпружеско съжителство към момента на извършване на акта на насилие.

С оглед на конкретните факти по делото следва, че ответникът по молбата за защита от домашно насилие, подадена от В.П.Й. не е лице, което попада в някоя от хипотезите на чл.3 т.1 до т.9 от ЗЗДН, поради което не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по реда на ЗЗДН.

Ето защо обжалваното определение, с което производството по делото е било прекратено от Старозагорски районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

При този изход на делото ответникът по частната жалба има право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

С оглед на представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., то и сума, съответстваща на това възнаграждение следва да му бъде присъдена за разноски.

 

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК  Старозагорски окръжен съд

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

  

        ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5167/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

        ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.П.Й., ЕГН – **********, с адрес: ***да заплати на М.А.А., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 200,00 лв. / двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

      

        Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

       

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                            

                                                                                                             

                                                                                                              2.