Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
09.01.2018 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийският
районен |
Съд |
Четвърти |
състав |
||||||||||||||||
|
На |
Седми
декември |
Година |
Две хиляди и седемнадесета |
||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина
Байданова |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Кремена
Георгиева |
|
|||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
гражданско |
Дело
номер |
725 |
по описа за |
2017 |
година. |
||||||||||||||
Постъпила е искова молба от „Дриймс
Транс“ ЕООД, гр.София против „Трансфарм-2004“ ООД, гр.Кърджали, в която се твърди,
че въз основа на подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК пред Районен съд Кърджали е образувано ч. гр. д. № 472/2017г. по описа
на съда, по което е издадена Заповед за изпълнение , по която длъжникът /
ответник в настоящото производство/ в срока по чл.414 от ГПК е възразил. Твърди
се, че със Заявка - Договор за транспорт № 04 - 11 от 28.11.2016г. ответникът е
възложил на ищеца да извърши транспортна услуга при уточнени условия и цена, за
което ищецът е оформил Товарителница и
извършил транспортната услуга, като стоката била транспортирана и
предадена на получателя. Твърди се, че за извършената транспортна услуга била
издадена фактура № ********** от 01.03.2017г. на стойност 1830,65 лева с ДДС,
която заедно с придружаващите я документи, касаещи извършения транспорт, била
получена от ответника. Твърди се, че в предвидения срок - падеж не повече от 30
дни и на основание издадена фактура , ответникът не бил заплатил задължението
си. Моли да бъде установено по отношение на ответното дружество, че дължи на
ищеца сума в размер на 1830,65 лева главница, представляваща цена за извършен
превоз по Заявка- договор за транспорт № 04-11 от 28.11.2016г., за която е
издадена Фактура № ********** от 01.03.2017г.; 22,42 лева обезщетение за забава
за периода 01.03.2017г. до 13.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 37,06
лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 420,00 лева по ч.гр.д 472/2017г. Претендира разноски в настоящото
производство. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа иска и
моли съда да го уважи. Представя списък на разноските и съображения в писмена
защита.
Ответникът „Трансфарм-2004“ ООД,
гр.Кърджали в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който намира исковете
за допустими, но неоснователни, тъй като ищецът не бил спазил постигнатите в
договора уговорки и условия, а именно, че след пристигане на товара при
получателя съобразно договореното в чл. 18 от Заявка - договор за транспорт №
04-11/28.11.2016г., ищецът разтоварил превозваната стока, без да получи писмено
потвърждение от възложителя. Твърди, че ищецът се свързал с получателя на стоката и поискал да
му бъде платена директно договорената цена на превоза, като дружеството - ищец
било представлявано от лицето К.П.И. и съобразно поисканото от ищеца
получателят на стоката изплатил с вносна бележка сумата от 1560,00 лв.,
представляваща левова равностойност на договорената за превоза цена от 780 евро
по посочената от представителя на ищеца банкова сметка. ***, че по този начин
ищецът се отклонил от договореното в Заявка -договор за транспорт №
04-11/28.11.2016г. и дължал договорената в чл. 18 от договора неустойка в
размер на половината от договореното навло - цената на превоза - възлизаща на
сумата от 780,00 лв. Прави възражение за прихващане на дължимата неустойка от
780,00 лв. с претендираната в исковата молба сума до размера на неустойката.
Счита за неоснователно твърдението в исковата молба, че въз основа на
издадената фактура № **********/01.03.2017г. ответникът дължи плащане на сумата
от 1830,65 лв., като оспорва този размер,тъй като такава сума не била
договаряна за плащане между ищеца и ответника. Посочва, че договорената цена на
извършената услуга представлява левовата равностойност на 780 евро или 1560 лв.
и счита, че плащането на сумата, която според ищеца се дължло в срок от 30 дни
след издаването на фактурата, било неоснователно, тъй като сумата по фактурата
не се дължала изобщо, поради това, че между страните бил договорен друг размер
на плащането и то било направено преди издаването на фактурата. Счита, че
ответникът не бил изпаднал в забава и не дължал лихва в претендирания размер.
Счита за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноските по ч.
гр. дело № 472/2017г. по описа на КPC. Моли предявените искове да бъдат
оставени без уважение. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат поддържа отговора и заявява,че К.П.И. е лице, което е
представлявало дружеството - ищец и от ищеца било поискано сумата да бъде
изплатена по сметката именно на това лице. Допълнителни съображения представя в
писмена защита.
Съдът с доклада по делото е признал за
безспорно, че въз основа на подадено Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд Кърджали е образувано ч. гр. д. №
472/2017г. по описа на съда, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 280/ 28.04.2017г., с която е разпоредено длъжникът
„Трансфарм-2004“ООД да заплати на кредитора „Дриймс Транс“ЕООД сумата 1 830,65 лева - главница,
представляваща задължение по фактура №**********/01.03.2017г. с ДДС за извършен
превоз на товари, както и сумата от 22,42 лева – лихва за забава за периода от
01.03.2017г. до 13.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.04.2017г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 37,06 лева
– внесена държавна такса и 420,00 лева – адвокатско възнаграждение. Признато е
за безспорно, че в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника и
в едномесечен срок заявителят е предявил настоящия установителен иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Установява се, че по Заявка - Договор
за транспорт № 04 - 11 от 28.11.2016г. между страните е сключен договор за международен
превоз на товар с номер на автомобил СВ1231АА/ С1917ЕС с шофьор К.Г., по силата
на който ответникът в качеството си на възложител е поел задължение за
заплащане цената на извършен от ищеца в качеството му на изпълнител- превозвач превоз
на товар, а именно в размер на 780 евро в брой на разтоварен пункт. Съгласно
т.18 изр.3 и 4 от Заявка-Договор страните са договорили превозвачът да се
позволява разтоварването на превозния товар, докато не получи писменото
разрешение за това от страна на възложителя, в противен случай превозвачът
дължи на възложителя неустойка в размер на половината от договореното навло. По
силата на т.19 при опит за директен контакт от страна на превозвача или друга
свързано по какъвто и да е начин с него лице с изпращача на стоката,
получателят на стоката или първоначалният възложител на превоза с изключение на
случаите на контакт за натоварване или разтоварване на превозния товар,
превозвачът заплаща на възложителя неустойка в размер на уговореното навло. В т.23
е постигнато съгласие,че възложителят дължи договореното навло в срока по т.8
от договора и след кумулативно изпълнение на следните условия – пристигане на
товара,разтоварването му, заверяване на товарителницата в разтоварния пункт от
получателя на товара, предаване на екземпляр от правилно и пълно попълнена
товарителница на възложителя и предаване на издадената фактура за договореното
навло от превозвача на възложителя, като при неизпълнение на посочените условия
срокът се удължава до изпълнението им.
Установява се, че дружеството-ищец е
извършило транспортната услуга на ответника – възложител, който не е възразил по
качеството на изпълнението на договора. С международна товарителница CMR
№2759062 ищецът е
удостоверил доставянето на товара на разтоварен пункт съобразно договореното в
гр.Пловдив на „Мобайл войс“ ООД, като в т.14 от товарителницата е посочено,че
плащането на навлото следва да се извърши в гр.Пловдив.
В съдебно заседание е извършена
справка по дубликат на международна товарителница CMR с № 2759062 от
28.11.2016г. , при която е констатирано, че за подпис в т.24 - Стоката получена
от „Мобайл Войс“ е положен подпис, печат на „ Мобайл Войс България“ и отгоре е
положен допълнителен подпис със синя паста, както е положен и печат на „ Дриймс
Транс“ ЕООД , като печатите са със синьо мастило.
За извършената транспортна услуга
ищецът издал на 01.03.2017г. фактура № ********** от 01.03.2017г., с която
осчетоводил същата и посочил като основание транспорт със СВ 1231 АА – реф.№
04-11 и сума за плащане чрез банков превод в размер на 1525,54 лв. и дължим ДДС
в размер на 305,11 лв., общо, 1830,65 лв.
С уведомление от 15.03.2017г.,
получено от ответника на 17.03.2017г. на посочен от него адрес за
кореспонденция, ищецът го уведомил, че към фактура №17390/16.12.2016г. на
стойност 293,38 лв. е издадено кредитно известие № **********/01.03.2017г. на стойност 293,38 лв.
и е издадена нова фактура за този транспорт № ********** от 01.03.2017г. на
стойност 1830,65 лв. по заявка №04-11/28.11.2016г.
С покана за доброволно изпълнение,
получена от ответника на 03.04.2017г. на
посочен от него адрес за кореспонденция, ищецът го поканил в срок от 3 работни
дни да изплати в пълен размер задължението си по фактура №
**********/01.03.2017г. в размер на 1830,65 лв.
По делото е представена вносна бележка,
видно от която на 04.04.2017г. К.Р.Д. е заплатила по сметка на К.П.И. IBAN
*** „Обединена българска банка“ АД сумата в размер на
1560,00 лв. с посочено основание: Транспорт строителен инвентар Словения.
„Обединена българска банка“ АД е удостоверила, че банкова сметка ***
***плащателна сметка на К.П.И.,
по която на 04.04.2017г. е постъпила
сума в размер на 1560,00 лв. с вносител К.Р.Д. и основание „Транспорт
стр.инвентар Словения“.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводни експертизи, от заключението
по които, вкл. и устното изложение в съдебно заседание, се установява, че ищецът
е издал фактура № ********** от 01.03.2017г. за сумата от 1830,65 лв. за
извършена транспортна услуга, която е редовно и своевременно осчетоводена в
счетоводството на ищеца и е включена в
дневника за продажби и Справка-декларация за ДДС за данъчен период март 2017г.,
данните от регистрите по ДДС са подадени в ТД на НАП с
вх.№225-1147556/18.04.2017г., декларираният данък е в размер на 305,11 лв. и
същият бил внесен от ищеца в приход на
бюджета, по процесната фактура няма извършени плащания от ответника в полза на
ищеца, дължимата сума по главница е в размер на 1830,65 лв. и обезщетението за
забавено плащане за времето от 01.03.2017г. до 12.04.2017г. възлиза на сума в
размер на 21,36 лв. В случая, заявката е за сумата 780 евро, отговаряща на
1525,54 лева - стойността на заявката
без включен ДДС при курс 1,95583 лева за 1 евро, който е фиксираният курс на
лева към еврото, тъй като стопанските операции между търговски дружества винаги
се изчислявали по фиксиран курс на еврото. В съдебно заседание вещото лице
допълва,че сторнирането на една фактура не означава, че по същата фактура е
породено някакво задължение, а когато се сторнира една фактура в месеца , в
който е издадена, сторнирането се извършва като се събират трите екземпляра на
фактурата.Когато се установи, че не е налице извършена услуга или развалена
сделка по доставка, но в следващ данъчен период, то, тогова се издава кредитно известие, с
което се анулират записите по издадената фактура. Т.е., тази фактура е била
включена веднъж в дневниците за продажби в периода, в който е издадена, след
което този запис се нулира и не поражда
никакви действия, тъй като е намалена данъчната основа и не е дължима
сума по същата фактура, поради което тази фактура, записана в удостоверението ,
не се отразява върху задължението, което има ответника към ищеца. Т.е., там
няма задължение и фактурата е нулирана с кредитното известие. По принцип може и
частично да се анулира с кредитно известие. В случая единственото задължение ,
което се водело като задължение към ищеца, била сумата по процесната фактура в
размер на 1830,65 лв. Вещото лице на следващо място, е установило и че К.П.И. е
бил назначен в дружеството-ищец на длъжност диспондент с основно задължение –
търсене на товари за компанията, като със Заявка - Договор за транспорт № 04 -
11 от 28.11.2016г. ответникът е възложил на ищеца извършването на транспортна
услуга при договорени условия и цена 780 евро, която е извършена. За същата
услуга К.И. подал данни в счетоводството,че е на стойност 125 евро, за което е
издадена фактура № 17390/16.12.2016г.с основание „транспортна услуга с СВ 1231
АА изминати 1180 км за цена 125 евро, равняващи се на 244,48 лв. без ДДС /респ.
293,38 лв. с ДДС“, фактурата е осчетоводена по надлежния ред и е включена в
Справка – декларация за ДДС, подадена в НАП средни данъкоплатци. При анализ на
транспортните курсове било установено, че К.И. е подал в счетоводния отдел
грешна информация за извършената услуга по Заявка - Договор за транспорт № 04 -
11 от 28.11.2016г., като това не била реалната цена на услугата и налагало
сторниране на издадената фактура, поради което на осн. чл.115, ал.1 във вр. с
ал.3 от ЗДДС ищецът издал кредитно известие №**********/01.03.2017г. към
фактура №17390/16.12.2016г. на стойност 293,38 лв. С кредитно известие била
сторнирана фактура № 17390/16.12.2016г. на стойност 293,38 лв. и същото било
осчетоводено по надлежния ред, след което била издадена фактура № № **********
от 01.03.2017г. за извършена транспортна услуга на стойност 1830,65 лв. с ДДС,
включваща 780 евро х 1,95583 лв. = 1525,55 лв. плюс 305,11 лв. ДДС.
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на св.Й.В. - ръководител автотранспорт и търговски пълномощник, с
права вкл. да назначава и освобождава служители в дружеството-ищец и и да
представлява дружеството, се установява ,че е получена заявка от „Трансфарм -
2004“ООД за извършване на транспорт от Република Словения до Република България
и дружеството - ищец със свой шофьор и автомобил е извършил транспорта,
разтоварил е стоката на указания адрес в Пловдив и по съответния ред
транспортът е бил фактуриран и фактурата
- предявена за плащане. Според свидетеля „Дрийм Транс“ ЕООД е фирма с
350 човека и около 200 автомобила и на ден има около 100 заявки, като от „Трансфарм
- 2004“ООД това била първа заявка. Принципно при заявка за транспорт клиентът контактувал
с лице от фирмата - превозвач - спедитор – диспонент и такива имало около 15
човека, като целта им била осигуряване на товари за автомобилите на
дружеството. Спедитор-диспонентът след като се съгласи с
параметрите на даден товар, подавал транспорта към шофьор на даден автомобил,
който се намирал близко до локацията на товара и евентуално проследявал
изпълнението на товара до разтоварването, с което неговите задължения приключвали.
След това следва шофьорът отчита транспортните документи – ЧМР-товарителница,
удостоверяваща извършването на даден транспорт и други транспортни документи и
се издава данъчна фактура, която се придвижва до клиента обикновено чрез куриер
или поща, след което се изчаква плащане в зависимост от договорения срок. В
случай на забава, се изпраща покана за доброволно изпълнение и при последващо
неизпълнение – се завеждат съдебни искове за събиране на вземането. Според
свидетеля К.П.И. бил един назначените в дружество спедитор – диспоненти от
18.10.2016г. на изпитателен срок и бил освободен на 15.03.2017г. преди изтичане
на шестмесечния изпитателен срок. Той имал задължение да търси товари в
електронни борси и да ги подава за изпълнение
към шофьор, автомобил. Досега нямало случай да се иска плащане не по
сметка на дружеството-изпълнител, а по сметка на друго лице. Във фирмата стриктно
се спазвали законите за извършване на плащанията и документалното им
оформяне. К.И. нямал пълномощия да
получава пари, както и да ги отделя по негова сметка и с такива правомощия никой
не разполагал , тъй като това било нарушение на данъчните закони и транспортът
се извършва от дружеството „Дрийм Транс“ ЕООД, което разполагало с осем сметки
- четири левови и четири еврови в четири
български банки, една от които била ОББ. Поканата за доброволно изпълнение била
подписана от свидетеля в качеството му на търговски пълномощник. Свидетелят В.
заявява, че има контролни функции относно документо - оборота. Не може да каже
какво е отбелязването ф.17390 върху товарителницата. В случай на възражения, същите
се вписват в т. 18 от товарителницата – напр. при повреден или забавен товар
или при други претенции, при което се активира застраховка на дружеството. К.И.
имал отношение по процесния превоз като спедитор на товара и същият бил част от
изпълнението на транспорта, както шофьорът на автомобила и счетоводителят, подготвил
фактурата. Самият К. нямал автомобил. На свидетеля не е известно дали е било получено
писмено разрешение от възложителя на превоза същият да се разтовари, но според
него нямало такова изискване за писмено разрешение.
От показанията на свидетелите К.Р.Д. и К. В.М. се установява,че първата работи във
фирма „Савов Трейд“,Пловдив на длъжност секретарка, към която се от „Мобил Войс“
се обърнали за помощ при организиране на превоз на строителни материали. Успели
да организират превоз, като свидетелката се обърнала към фирма „ Трансфарм-2004“,
които нямали свободна кола и я насочиха към борса. Товарът трябвало да бъде
натоварен от Словения и „Трансфарм“ намери информация в борсата, че фирма „
Дриймс транс“ има свободна кола, която може да извърши този транспорт от
Словения. Уговорили доставка и цената - 1560
лева с ДДС. Доставката била извършена и товарът при пристигането му бил
разтоварен на база на „Савов Трейд“. Товарът бил строителни платна,водел се строителен
инвентар. От фирма „ Трансфарм“ свидетелката
общувала с другия свидетел- К. М., който познавала като Коцето и който се
занимавал с организацията. След пристигането на товара, М. не бил давал писмено
съгласие за разтоварване. От „ Дриймс транс“ контактували с К.И.. Шофьорът
трябвало да представи фактура с касова бележка, с която да бъде заплатена услугата
в брой. Било уговорено плащането да стане в брой, като в момента на доставката
да се представи фактура. Такава в случая нямало и веднага след разтоварването
плащане не било извършено. К.И. по телефона обяснил, е спедитор на „
Дриймстранс“, но при доставката нямало фактура, тъй като товарът пристигал
късно, не успели да я издадат, но в никакъв случай да не се плаща на шофьор, тъй
като крадели. Плащане не било извършено на момента на разтоварване. Въпреки че
минало известно време, К.И. не им предоставил проформа фактура, банкова сметка ***ал
банкова сметка, ***. Свидетелката отишла в банката и разбрала,че предоставената
сметка била лична сметка, като ѝ обяснили в банката, че в момента имали
проблем със сметките на фирмата и затова плащането трябва да се извърша към К.И.,
а той ще изпрати фактура. Фактура не била получена и до момента. В графа „
подпис на вносителя“ вторият подпис на реда е подпис на свидетелката.
Според К. В.М. – служител във фирма
„Трансфарм - 2004г.“ на длъжност ръководител – транспорт, негови приятели му се
обадили с молба да организира превоз на товар от Словения , но тъй като
ответникът нямал негов камион, но имал регистрация в Българската транспортна
борса „Спедитор нет“ и в други европейски борси обявил товара в борсата и се
обадили от транспортна фирма със свободен камион, който можел да товари, разбрали
се за сумата, посочена в заявка-договор, както и че плащането следва да се
извърши в брой на разтоварен пункт след проверка на стоката. Договорената сума
била 780 евро без ДДС. Преди доставката спедитора на фирмата – К.И. заявил, че уговорката
за плащането на разтоварен пункт нямало да стане, тъй като нямали доверие на
шофьорите си,които можело да откраднат парите. Казал,че сумата ще бъде
приведена по банков път след издаването на фактурата. Заявява, че не бил давал
писмено съгласие за разтоварването на стоката. Освобождаването на товара трябвало
да се извърши вечерта и уговорката била шофьорът да носи фактура с касов бон, за да му
се платят парите. Свидетелят заявява, обаче, че при разговор с К.И. му обяснил,
че вечерта няма как да отиде да контролира самата стоката и че ще я разтоварят
на сутринта, Иванов казал, че може да се свърже с товародателя и да се разберат
дали имат възможност или нямат, като св.М. не може да отговаря за доставената
стока и не може да направи прегледа на стоката - дали е повредена, дали има
липси и т.н. Така, след като свидетелят свързал двете страни и счел,че ангажиментът
му към стоката и плащанията отпаднал, К.И. се съгласил да получи директно
плащане от „ Мобилвойс“, които чакали
фактура по изрично желание на спедитора К.. Според свидетеля в случая заявката
е направена от „Трансфарм-2004“ООД,
договорената цена е от „Трансфарм-2004“ ООД, Заявка-договор била приета от лицето
К.И., като спедитор, управляващ камиона до даденото място и ръководещ начина на
плащанията. По договор е записано плащане кеш /в брой/ на разтоварен пункт, но К.И.
се обадил и сменил начина на плащане, въпреки че свидетелят бил готов да плати, след като получи фактура с
касов бон,което не станало при доставянето на товара. Банковата сметка била
посочена от К.И. с обяснение, че сам поискал с товародателя лично да влезе в
контакт и да се разплатят.
С оглед изложеното, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани
по следните съображения:
По делото не се спори,че ищецът и
ответникът са били в договорни отношения по договор за международен автомобилен
превоз на стоки, уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки / CMR/, съгласно член 1
от същата , доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на
доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно, с подаването на заявката за международен превоз
от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор
за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това,
включително и задължението на възложителя да заплати договореното
възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите
задължения по осъществяването на самия превоз. Относно самото доставяне на
стоката от превозвача на уговореното място и на посоченото от самия възложител
лице не се спори, а и тези обстоятелства са отбелязани в самата
CMR-товарителница. При положение, че ответникът е действал като спедитор по
отношение на „Мобайл войс“ ООД, т.е., сключил е договор за превоз с превозвача-ищец
от свое име, но за сметка на това дружество, то, макар и в самата товарителница
да не фигурира заявителят като товародател, това не го освобождава от
задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по
възникналото помежду им превозно правоотношение. Вътрешните отношения между
ответника като спедитор и товародателя - доверител по договора за спедиция се
уреждат от чл.361 и сл. от ТЗ и не са предмет на настоящия правен спор при
липса на обратен иск. Съдът достига до тези изводи, като съобрази показанията
на св. К. М., че при доставянето на товара късно вечерта,той свързал лицето за
контакт с дружеството-ищец К.И. и собственика на товара „Мобайл войс“ и
приел,че за него отпаднал ангажиментът да проверява и приема товара. Доколкото
страна по делото за международен превоз е дружеството-ответник, което е
договаряло с ищеца и плащане на транспортна услуга не е извършено, следва да
бъде направен извод,че ответната страна като заявител на осъществения от страна
на ищеца превоз дължи договореното възнаграждение от 780 евро, изчислена по
фиксиран курс и след прибавяне на дължимия ДДС, дължимата сума е с левова
равностойност от 1830,65 лв. В случая ищецът
е изпълнил задълженията си, предмет на договора, като на договорената дата е превозил
товар на ответника – възложител и извършената превозна услуга е приета без
възражения, което се установява от представената по делото товарителница и
заключението на вещото лице. В тежест на ответника е възникнало насрещното
задължение да заплати договорената превозна цена, което задължение, както се
установи от обсъдените по-горе доказателства, не е изпълнено. Страните са
договорили, че възложителят дължи договореното навло кеш /в брой/ на разтоварен
пункт след пристигане на товара, разтоварването му заверяване на товарителницата
в разтоварния пункт от получателя на товара и предаване на екземпляр от
правилно и пълно попълнена товарителница на възложителя и предаване на
издадената фактура за договорното навло от страна на превозвача на възложителя.
По делото е представено извести обратна разписка, получена на 17.03.2017г. на
адрес, посочен от ответника, но доколкото не се установява по
категоричен начин, че връчената на 17.03.2017 г. на ответното дружество
препоръчана пратка е съдържала фактура № ********** от 01.03.2017г. на стойност
1830,65 лв. по Заявка-договор за транспорт №04-11/28.11.2016г., то, като дата
на падежа следва да се приеме датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК исковата молба – 13.04.2017г. Или, посочените кумулативни условия за
възникване вземането на ищеца,според
настоящия състав, са осъществени. Съдът намира, че представената
по делото вносна бележка за сумата от 1560,00 лв. не обосновава изпълнение на
задължението от ответника, тъй като от една страна, сумата е постъпила по
сметка, по която дружеството-ищец не е титуляр, а титуляр е трето физическо
лице – К.П.И., за който бе установено, че въпреки че към момента на
осъществяване на превоза е имал качество на диспондент, впоследствие е бил
освободен от длъжност, но с користна цел е посочил своя лична сметка за превод
на задължението по доставянето на товара, а не е посочил сметка на
дружеството-ищец. На следващо място,
сумата по вносната бележка е преведена от физическо лице-св. К.Д., която не е
служител или представляващ дружеството-ответник, нито дружеството-собственик на
товара и на последно място, преведената сума от 1560,00 лв. по стойност се
различава от договорената за транспортната услуга цена от 780 евро, изчислена
по фиксиран курс и след добавяне на ДДС на сума от 1830,65 лв.
Съдът намира възражението за прихващане на дължима неустойка от 780 лв., поради
неизпълнение от страна на ищеца на условие по договора – т.18 от Заявка
–договор за транспорт, а именно , разтоварване на превозваната стока, без
писмено потвърждение от възложителя, за неоснователно, доколкото бе установено
от свидетелските показания на св.К. М., че същият поради късния час на
доставката по свое желание е отказал да присъства на разтоварването и
преглеждането на стоката, а е свързал собственикът на товара – „Мобайл войс“ с
лицето за контакт от страна на ищеца - К.И., считайки, че ангажиментът
му,свързан с товара, е отпаднал. Ето защо, възражението на ответника, че
ищецът-превозвач в нарушение на клаузата за недоговаряне пряко със самия
товародател е предоговорил начин на плащане за осъществения превоза, не би
имало значение за изхода на конкретния спор.
Съдът намира, че в случая не намира
приложение и разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, съгласно която, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Това
е така,тъй като в случая не се установява ищецът да е узнал и да не се е
противопоставил на извършените от К.И. действия по присвояване на цената на
доставения товар. Получената от това лице по вносна бележка от 04.04.2017г.
сума е била присвоена от него, с което е нанесена вреда на дружеството-ищец.
С оглед изложеното, съдът намира за
доказано твърдението в исковата молба, че ищецът е изправна страна по сключения
между страните договор, като е изпълнил задълженията си за превоз на товар в
срок, а ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил
задължението си да заплати цената на извършената услуга, възлизаща на сума в
размер на 1830,65 лв., поради което следва да бъде признато за установено
вземането на ищеца за същата сума.
По отношение на акцесорния иск за
установяване дължимостта на обезщетението за забава в размер на 22,42 лв. за
периода от 01.03.2017г. до 13.04.2017г., съдът в предходния абзац обоснова
неоснователността на тази претенция, поради което същата следва да бъде
отхвърлена. Предвид това, следва издадената Заповед № 280 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.04.2017 г. по ч.гр.д № 472/2017 г. по
описа на РС - Кърджали в частта й за присъдената сума от 22,42 лева – лихва за
забава за периода от 01.03.2017г. до 13.04.2017г. да бъде обезсилена.
Ищецът има право на осн. чл.78,ал.1 от ГПК на разноски по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК съобразно
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 37,06 лв. за държавна такса и 420,00 лв. за
адвокатско възнаграждение,или,общо 457,06 лева, от които ответникът следва да
бъде осъден да заплати 451,53 лв. съобразно размера на признатото вземане,
присъдени със Заповед № 280 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.04.2017 г., издадена по ч.гр.д № 472/2017 г. по описа на РС -
Кърджали; в настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 86,17
лв. за държавна такса, 1,40 лв. – деловодни разноски, 180,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 700,00 лв. за адвокатско възнаграждение, общо, 967,57
лв., като посочените в списъка в т.3,6 и 8 разноски не са доказани, поради
което съдът не ги присъжда. Или, от направените в исковото производство
разноски в размер на 967,57 лв. ищецът има право на 955,86 лв.
Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, или, в случая ответникът е извършил разходи за
възнаграждение за вещо лице – 150,00 лв. и за адвокат -600,00 лв., общо,750,00
лв., от които в тежест на ответника следва да се възложат 9,07 лв. Така, след
компенсация ответникът дължи на ищеца разноски за настоящото производство в
размер на 946,79 лв.
При
постановяване на решението си, съдът съобрази съдебната практика в Решение № 135/05.10.2011 г. на ВКС по т.д. №
1103/2010 г., второ т.о.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТРАНСФАРМ-2004“ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че същият дължи на „ДРИЙМС
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на
1830,65 лв. – възнаграждение за
извършен превоз по Заявка-договор за транспорт №04-11/28.11.2016г. и фактура №
********** от 01.03.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13.04.2017г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 280 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.04.2017 г., издадена по ч.гр.д №
472/2017 г. по описа на РС – Кърджали,като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 22,42 лева – обезщетение за забава за периода
от 01.03.2017г. до 13.04.2017г., за която сума е издадена Заповед № 280 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.04.2017 г., издадена по
ч.гр.д № 472/2017 г. по описа на РС – Кърджали.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед № 280 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.04.2017 г., издадена по
ч.гр.д № 472/2017 г. по описа на РС - Кърджали В ЧАСТТА Й по отношение на присъдената мораторна лихва от 22,42 лева за периода от 01.03.2017г. до
13.04.2017г. „
ОСЪЖДА
„ТРАНСФАРМ-2004“ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ДРИЙМС ТРАНС“
ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** разноски в заповедното
производство в размер на 451,53 лв. и разноски в настоящото
производство в размер на 946,79 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: