Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1675 /02.11.2021
година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар К. Л. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев АХД № 1954/2021
година
Производството
е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по касационна жалба от В.С.К. с ЕГН ********** с първоначално посочен адрес ***,
чрез адвокат В. К. от АК - Благоевград, против решение № 26/17.05.2021 година по адм. дело № 243/2021 година на
Районен съд – Несебър.
С
решението е отхвърлена жалбата на К. против заповед за задържане на лице рег. №
304зз-46/11.03.2021 година, издадена от З.Н.Ф. – „командир на отделение“ при
участък „Обзор“ на РУ – Несебър на МВР. Със заповедта, на основание чл. 72 ал.
1 т. 1 от ЗМВР, на К. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„задържане за срок до 24 часа“.
В
жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209 т. 3 АПК.
Според касатора, в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че са
налице предпоставките за налагане на ПАМ. Иска отмяната му и отмяната на ПАМ.
Ответникът
по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
не са налице сочените основания за отмяната му.
Прокурорът
дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
С
оспореното решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в
съответствие с приложимите процесуални правила.
По
приложението на материалното право съдът е приел, че спрямо В.К. са били налице
фактически основания за издаване на заповед за задържане, защото към момента на
издаването ѝ е имало данни за съпричастност на същия в извършване на
престъплението, описано в акта. Съдът е съпоставил показанията на разпитания
свидетел Расимов (твърдял, че е управлявал автомобила) с останалите
доказателства по делото и е изложил мотиви, защо приема за установена връзката
на жалбоподателя К. с деянието, съответно – защо приема за обосновано
приложението на ПАМ. Отделно в решението е обсъдена и продължителността на наложеното ограничение, като е прието, че
не е нарушен принципа на съразмерност, и задържането е било оправдано от
резултата, търсен от административния орган
Решението е правилно, а
мотивите му се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
На
11.03.2021 година в интервала 10:50 – 17:30 часа с наложената ПАМ полицай Ф. е
ограничил възможността за движение на В.К. поради получени данни, че К.
управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание, по силата на което К. е
лишен от право да управлява МПС. От съставената докладна записка се установява,
че задържането на К. е целяло осигуряване на възможност с него да бъдат
извършени процесуално – следствени действия за установяване на деяние по чл.
343в ал. 2 от НК.
Задържането
под стража на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок не по - дълъг от 24 часа
представлява превантивна принудителна административна мярка, която има за цел
да предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление, да се
укрие или да предприеме действия по заличаване на следи или укриване на вещи,
предмет на престъпление. За прилагане на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено
от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на
престъплението по НК.
Понятието
"данни" по смисъла на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не съвпада със
съдържанието на израза "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207 ал. 1
от НПК, нито изисква категорични доказателства за извършено престъпление. В
случая правилно съдът е приел, че са налице данни, от които може да бъде
направен първоначален/предварителен извод, че с поведението си К. е съпричастен
към извършването на престъпление, съответно - че заповедта е фактически мотивирана.
След
предварително получена информация по служебен път, автомобилът на К. е
наблюдаван непосредствено от ответника при навлизане и спиране за престой в
град Обзор, без да е губен визуален контакт с МПС. Незабавно след преустановяване
на движението на МПС на К., ответникът е изискал представяне на СУМПС от
водача, а водачът (именно В.К., за когото е получена предварителната
информация, че управлява МПС, след като е лишен от това право) не е представил
свидетелството си, т.е. имало е необходимост спрямо него да се приложи ПАМ,
както обосновано е приел РС.
С
налагането на ПАМ е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на
легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се
обезпечи извършването на необходимите процесуално - следствени действия за
разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или
да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със
задържането на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата
на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание,
предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на
полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се
избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните
човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които
същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо
място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да
бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в
националното право ред. За задържането на жалбоподателя са били налице
достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, обуславящи реална необходимост от налагане
на мярката в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
Наличието
на данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост
на инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува
достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление
под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като
условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да
бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая са били налице
данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за съпричастност на
жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил, че е
необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за задържане е издадена в
съответствие с целта на закона, наложената ПАМ не е създала по-големи
ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване
на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на
престъпленията.
Обжалваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да
се остави в сила.
По
изложените мотиви и на основание чл. 213 т. 3 и чл. 227а ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 26/17.05.2021 година по
адм. дело № 243/2021 година на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА
В.С.К. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати по сметка на Административен съд
– Бургас сумата от 70 (седемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: