Решение по дело №358/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица][адрес], чрез адвокат А. Ц. срещу Решение № 140/08.04.2024г., постановено по АНД № 216 по описа за 2024г. на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-1158-001369 от 27.05.2022 г., с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Касаторът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че е бил уверен от собственика на автомобила, че по отношение на същият е налице сключена задължителна застраховка „ГО“, като реално валидна такава е имало тридесет минути по-късно. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, за представител изпраща адв. А. Ц., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на процесното решение на първоистанционния съд, по съображения подробно изложени в самата касационна жалба.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт В., която оспорва касационната жалба. Намира решението на районния съд за правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Сочи, че е налице ясно и подробно посочено деяние в НП, като самото нарушение се явява доказано, което обосновава и наложената съответна санкция.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник, като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Перник е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление /НП/ № 22-1158-001369 от 27.05.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност началник сектор в ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед рег. № 313з-491/21.03.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, с което на Д. Л. Р. на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че настоящия касатор от обективна и субективна страна на 04.05.2022 година, в 09:15 часа е управлявал лек автомобил [Марка] модел „Лупо“ с регистрационен № [рег. номер] в [населено място] по [улица]с от ЕИЦ към кръстовище „Шахтьор“ без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" /ЗЗГО/ на автомобилистите. Установено е, че управляваното моторно превозно средство е било собственост на трето лице – А. В. К. с [ЕГН], като същото било регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача /нарушителя/ по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ, за това, че е осъществил състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и при съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил изцяло НП.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ на настоящия касатор, тьй като 04.05.2022 година, в 09:15 часа е управлявал лек автомобил [Марка] модел „Лупо“ с регистрационен № [рег. номер] в [населено място] по [улица]с от ЕИЦ към кръстовище „Шахтьор“ без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя.

Следва да се има предвид, че волята на законодателя, изразена в чл. 638, ал. 3 от КЗ е във всички случаи, когато едно лице управлява автомобил, който не е негова собственост, той е длъжен да се увери, че същият е със сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" и следователно касаторът, като не е изпълнил това свое задължение е извършил вмененото му нарушение.

Изложеното касационно основание за прилагането на нормата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на настоящия касатор е напълно неоснователно. Нормата на чл. 28 от ЗАНН регламентира маловажност на случаите на извършени административни нарушения. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително поведение за посочените в нормата на чл. 638 от КЗ лица. Процесното нарушение е формално, поради което за осъществяването му не е необходимо настъпването на вредни последици, респ. единствено липсата на такива не обосновава приложението на чл. 28 ЗАНН. Фактът, че ЗЗГО е сключена веднага след установяване на нарушението е в изпълнение на императивното законово задължение, но същото не указва маловажност.

В този смисъл изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Касационната инстанция приема, че районният съд е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина по делото /чл. 13 НПК/, като е постановил решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 НПК/. Събраните доказателства са пълни, безпротиворечиви и категорично и несъмнено установяват, че касаторът е нарушил задължението си по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсумира от състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ по абсолютен начин – глоба в размер на 400 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено и на касатора на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, в качеството му на лице, което не е собственик на МПС, което управлява и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на закона, с оглед събраните в настоящето производство доказателства. Не са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и решението следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна, но предвид обстоятелството, че такива не се претендират, не следва и да се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 140 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 216 по описа за 2024г. на Районен съд - Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: