Р Е Ш Е Н И Е
№ 3680
град Бургас,
18.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 2053 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт Десислава Александрова, със съдебен адрес:***,
срещу Р.С.М., ЕГН **********, с
адрес: ***. Ищецът сочи, че исковата
молба е подадена за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу М. за следните суми : 498,09 лева – главница; 437,45 лева –
договорна лихва за периода от 25.07.2015 г. до 06.01.2018 г.; 575,63 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200.00лева – разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, 66,94 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 07.01.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
23.01.2019 г. до окончателното изплащане.
За посочените суми е била издадена Заповед № 272/ 24.01.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
566/2019 г. по описа на БРС. Вземането се основавало на неизпълнено задължение
по Договор № 434969/ 22.07.2015г. между ответницата Р.М. и „Аксес Файнанс“ ООД
за кредит „Бяла карта“. С посоченият
договор на М. бил предоставен револвиращ кредит в размер на 500.00лева под
формата на международна кредитна карта „Access
Finance/ iCard / Visa“. Сочи се, че чрез тази карта М. напълно е
усвоила сумата от 500.00лева и дължимата към датата на подаване на заявлението
сума е в размер на 498.09лева. Въз основа на договора били начислени и
останалите посочени суми - 437,45 лева – договорна лихва за периода от
25.07.2015 г. до 06.01.2018 г.; 575,63 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения, както и сумата от 66,94 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 07.01.2018 г. до 18.01.2019 г. Между „Аксес Файнанс“
ООД и ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични вземания /
цесия/ от 11.11.2018г. , по силата на който вземането било прехвърлено на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Претендира се осъждане на
ответника за процесните суми, както са изложени в исковата молба и разноските
по делото , както и тези направени в заповедното производство.
Ответникът Р.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** , редовно призована, не депозира отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, не представя писмени доказателства и не прави
доказателствени искания.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 99 от ЗЗД във вр.
чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
От представените по делото писмени
доказателства се установява следното. На 22.07.2015г. между „Аксес Файнанс“ ООД
, ЕИК *********, гр. София , в качеството му на кредитодател и Р.С.М., ЕГН **********,***-
кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Договора на ответницата е бил предоставен револвиращ кредит в размер
на 500.00лева, посредством международна кредитна карта „Access Finance/ iCard / Visa“ с № 434969. Посочени са параметрите на
договора – същият е сключен за срок от 6 години, при фиксиран лихвен процент от
43.2% и ГПР от 45.9%. В чл. 12 от Договора е посочено, че ако кредитополучателя
не погаси текущото си задължение на
посочения от договора падеж , същият е длъжен да предостави на кредитодателя
обезпечение по чл. 16 от договора, както и да заплати сумата в размер на 15% от
максималния кредитен лимит , която да послужи за частично погасяване на
задълженията му в срока по чл. 16 на договора. В чл. 16 на договора се сочи, че
обезпеченията са поръчителство, които могат да бъдат осигурени от : лице над 21
години, с минимален осигурителен доход от 1500лева; да работи минимум 6месеца
по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус 401 „Редовен“; служебна бележка от работодател; лицето да не
е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с
„Аксес Файнанс“ ООД. Всички тези изисквания , поставени спрямо поръчителя,
следва да са едновременно налични. В тази връзка в чл. 21 от Договора се сочи,
че ако кредитополучателят не представи посоченото обезпечение по чл. 16 дължи
на кредитора неустойка в размер на 10 % от уговорената и непогасена главница ,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислявала за всяко неизпълнение на задължението. В чл. 22 на Договора са
посочени и условията, според които настъпва предсрочната изискуемост във вр.
чл. 28 от съглашението. Посочено е в чл. 22, ал. 4 , че при забава за плащане ,
кредитополучателят дължи на кредитодателят по 2,50лева на ден разходи за
събиране на вземането, а в ал. 5 се сочи, че се дължи сумата от 120.00лева за
разходи на служител , който извършвал дейността по събиране на вземането при
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. В чл. 28 на договора са изложени
и условия , при които се извършват уведомленията свързани с предсрочната
изискуемост на вземането. В представеното към договора Приложение № 1 , в чл. 5
е посочено, че картата се предава на кредитополучателя след подписване на
протокол за предаването й.
Представен
е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 11.11.2016г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД / сега „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, с което вземането на първото дружество спрямо М. е било
прехвърлено на ищеца по делото. Приложено е и уведомление до ответницата,
изготвено на осн. чл. 99 от ЗЗД, с което същата е следвало да бъде уведомена за
прехвърляне на вземането .
В настоящото
производство е приложено ч.гр. д. № 566/ 2019г. на РС гр. Бургас, от което е
видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била
издадена заповед № 272/24.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумите: 498,09 лева – главница, 437,45 лева – договорна лихва за
периода 25.07.2015-06.01.2018 год., 575,63 лева – договорна неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода
06.08.2015-06.01.2018 год., 200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задълженията, и 66,94 лева – мораторна лихва за периода
07.01.2018-18.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от
498,09 лева начиная от 23.01.2019 год. до окончателното й изплащане, както и
деловодни разноски в общ размер от 85,56 лева (сбор от 35,56 лева – платена
държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение). На 01.02.2019г. е
постъпило възражение от М., че не дължи посочените в заповедта суми.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение. Срещу
заповедта е постъпило възражение в законоустановения срок, което обосновава
интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото производство, съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание.
От
събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по посочения Договор за кредит
„Бяла карта“ от 22.07.2015г. Това обстоятелство не се спори между страните, а
от възражението срещу заповедта може да се приеме, че М. счита себе си за
обвързана от облигационното отношение с ищеца. Не се спори също, че между кредитодателя „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца
по настоящото дело е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от
11.11.2016г. , с който претендираното спрямо М. вземане е било прехвърлено на
последното дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения. С цесията
кредиторът прехвърля вземането си на трето лице, като за да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Участието на длъжника и неговото
съгласие по отношение договора между цедента и цесионера не е необходимо. За да
породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже
длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Това създава достатъчна сигурност за длъжника и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Предишният кредитор може да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно. Не са представени
доказателства за това, но следва да се има предвид, че исковата молба с
приложенията към нея са били връчени на ответника, не са постъпили възражения
за това и може да се заключи, че установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането е било изпълнено. Няма данни и не се твърди ответната страна да е
заплатила претендираните суми към „Аксес
Файнанс“ ООД. Т.е. в случая ищецът е надлежна страна по водения процес.
На
следващо място следва да се отбележи, че въпреки гореизложеното , ищецът не
проведе пълно доказване на претенцията си , въпреки изрично дадените указания
за това с доклада от 23.05.2019г. Изрично на ищцовата страна е указано, че
следва да представи доказателства за обявената предсрочна изискуемост на
вземането. Предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за кредит, са дадени чрез задължителни за съдилищата
указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС. Те намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. В т. 18 от
цитираното тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като кредитната
институция е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Настъпването на предсрочната изискуемост е уговорена в договора, като в чл. 22 са посочени предпоставките за това, а
в чл. 28 се сочи обявяването й. Въпреки дадените на ищеца указания не се
представиха доказателства , които да сочат , че на ответната страна е било
обявено, че е настъпила такава предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка
следва да се отхвърли иска и в частта му за претендираната мораторна лихва в
размер на 66.94лева, която е обвързана с твърдението за настъпилата предсрочна
изискуемост на главницата.
Настоящият
състав счита за редно да отбележи и друго. Въпреки,
че ответникът не е взел активно участие по настоящото производство, съдът е длъжен
служебно да констатира всяко нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които
уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер,
възможността за възражения в тази насока не се преклудира с отговора на
исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във въззивното
производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др. В тази връзка
уговорената неустойка по чл. 21 от договора във вр. чл. 16 нарушава правилата
на добрите нрави и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Начинът и
условията , при които е уговорена неусточената клауза надминават
обезпечителната й функция. Същата поставя пред кредитополучателя условия ,
които са не само трудно изпълними, но и сумата , която се формира като
допълнително задължение, е в размер в настоящия случай по – голям от
претендираната главница. По тези съображения частта от договора, с която е
уговорена тази неустойка не е породила валидно обвързващо страните
правоотношение и претенцията следва да се отхвърли.
По отношение претенцията в размер на
200.00лева за дължими разходи и такси за събиране на вземането по извънсъдебен
ред. Разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се въвежда
законова забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според настоящия
съдебен състав договорената между страните в чл. 22, ал. 4 от договора сума от
2,50 лева на ден, представляваща разход за действия по събиране на
задълженията, по същество съставлява такса. Вземането е уговорено по начин от
който може да се направи такъв извод – без зависимост и връзка с действително
извършените разходи, а като фиксирана по размер сума и отнапред определено
задължение на потребителя към кредитора. Няма доказателства и какви да
действията извършени от кредитодателя за събиране на вземанията, които да бъдат
оценени със заплащане на посочената сума. Доколкото договорената такса е
определена за действия по събиране на кредита, което по същество са действия по
управление на кредита, същата се явява нищожна като противоречаща на закона –
на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Въпреки, че
ищецът сочи, че М. е изпълнила това си задължение се претендира сумата от
200.00лева за извънсъдебното събиране на вземането на кредитодателя.
От всичко
изложено може да се заключи, че предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Десислава Александрова, със
съдебен адрес:***, срещу Р.С.М., ЕГН
**********, с адрес: *** иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
изцяло отхвърлен.
При този
изход на делото следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за присъждане на
разноски в настоящото и заповедното производство.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3 , представлявано от Тервел Кънчев, срещу Р.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК във чл. 99 от ЗЗД във вр.
чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 272 от 24.01.2019
г. по ч.гр.д. № 566/2019г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 498,09лева/
четиристотин деветдесет и осем лева и девет стотинки/ – главница; 437,45лева/
четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ – договорна
лихва за периода от 25.07.2015 г. до 06.01.2018 г.; 575,63 лева/ петстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 200.00 лева/ двеста лева/ – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочените задължения, 66,94лева/ шестдесет и шест
лева и деветдесет и четири стотинки/ – лихва за забава върху главницата за
периода от 07.01.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 23.01.2019 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 , представлявано от Тервел Кънчев за
присъждане на разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
П.Дойков
Вярно с оригинала:
И.Г.