Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2007 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 563978 от 18.12.2018 год., постановено по гр.дело № 4421/ 2018 год.,
на СРС, І ГО, 34 състав са отхвърлени предявените от А.Р.К., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** срещу „У.Е.У.“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата
под № 01-09-964332, със седалище и адрес на управление: Л.О., *****, сграда Б,
Н-1103, Будапеща, Унгария, извършващо дейност на територията на България, чрез
„У.Е.У. Кфт“- клон България, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. зона Летище, сграда Ивт, обективно съединени искове с правно основание
чл.7, пар.І, б.“а“ от Регламент/ЕО/ № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.82 ЗЗД и с правно основание
чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
490 лв./ левовата равностойност на 250 евро/, представляваща обезщетение за
вреди, поради отмяна на полет № W6 4330/10.12.2017 г. и сумата
от 574,28 лева / левовата равностойност на 293 евро/, представляваща
обезщетение за вреди, изразяваща се в претърпени загуби- закупуване на билет за
друг полет- LH 1428/10.12.2017 г. на авиокомпания Луфтханза, в
резултат на виновното неизпълнение на ответника на сключен между страните
договор за превоз. С решението на съда е осъден А.Р.К., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „У.Е.У. Лтд“, вписано в регистъра на дружествата под
№ 01-09-964332, със седалище и адрес на управление: Л.О., *****, сграда Б,
Н-1103, Будапеща, Унгария, извършващо дейност на територията на България, чрез
„У.Е.У. Кфт“- клон България, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. зона Летище, сграда Ивт, сума в размер на 300 лв.- разноски за
първоинстанционното производство.
Срещу
решението на СРС, 34 с-в е постъпила
въззивна жалба от
А.Р.К., подадена чрез пълномощника адв.В.И., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове с правно
основание с
правно основание чл.7, параграф І, б.“а“ от Регламент/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр.
чл.82 от ЗЗД, бъдат уважени изцяло, като
основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна-ответник „У.Е.У.“ Лтд, чрез пълномощника си адв.К.И. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца срещу
ответника, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.7,
параграф І, б.“а“ от Регламент/ЕО/ № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на исковите
претенции в размер на сумите от 490 лв./ левова равностойност на 250 евро/ и от
574,28 лв./ левовата равностойност на 293 евро/, представляващи обезщетение за
вреди.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата
правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните
по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка
с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, дава основание на съда да направи обоснован извод, че в
настоящия случай не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за
заплащане на исковите суми претендирани от страна на ищеца. Противно на
изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е направил правилен и
обоснован извод, че отмяна на процесния полет № W6 4330/10.12.2017 г. на
авиокомпания Wizz Air от летище Франкфурт до летище София на 10.12.2017
г. се дължи на лоши атмосферни условия на станция Франкфурт/ силен снеговалеж/.
Това обстоятелство- лоши атмосферни условия на 10.12.2017 г. на станция
Франкфурт/ силен снеговалеж/ не се оспорва от страна на ищеца по делото, чрез
неговия пълномощник. От друга страна в публично съдебно заседание проведено на
20.09.2018 год., на което са присъствали процесуални пълномощници на страните е
постановено определение от СРС, 34 с-в по делото, с което е отделено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на
10.12.2017 г. на летището във Франкфурт е имало обилен снеговалеж, лоша
видимост и заледявания. Представеното пред първата инстанция писмо с изх.№
100-22108/26.10.2018 г./ с вх.№ 5174834/30.10.2018 г./, издадено от
Изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД, гр.София, не би могло да промени
направения извод от съда, относно обстоятелството, че отмяна на процесния полет № W6 4330/10.12.2017 г. на
авиокомпания Wizz Air от летище Франкфурт до летище София на 10.12.2017
г. се дължи на лоши атмосферни условия на станция Франкфурт/ силен снеговалеж/. Безспорно от същото се установява, че на 10.12.2017
г. друг полет на авиокомпания
Wizz Air- W6 4329 от станция София до
станция Франкфурт, с планиран час на излитане 13,25 ч. местно време, също е бил
анулиран поради силен снеговалеж в станция Франкфурт. С оглед на което и
предвид на събраните, като неоспорени от страна на ищеца по делото
доказателства единствения обоснован извод, който следва да се направи е, че на
10.12.2017 год. на летище Франкфурт е имало лоши атмосферни условия/ силен снеговалеж/.
Именно на това обстоятелство се дължи отмяна на процесния полет на авиокомпания
Wizz Air от летище Франкфурт до летище София на 10.12.2017
г. Съгласно разпоредбата на чл.5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.,
опериращия въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7 на
пътник, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. В процесния случай ответникът е доказал по делото, че
отмяна на процесния полет на авиокомпания Wizz
Air от летище
Франкфурт до летище София на 10.12.2017 г., с който е трябвало да пътува ищеца
е причинена от извънредно обстоятелство- лоши атмосферни условия на станция
Франкфурт/ силен снеговалеж/. В тази връзка съдът приема, че не е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, за което същия да
дължи на ищеца обезщетение в размер, определен в чл.7, параграф 1, буква А от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и не следва да бъде ангажирана неговата
отговорност.
На следващо място, противно на изложеното във въззивната жалба, съдът
приема, че в настоящия случай не се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че ищецът е закупил билет за друг полет LH
1428/10.12.2017 г. на авиокомпания Луфтханза
за сумата от
574,28 лева / левова равностойност на 293 евро/, респективно, че е претърпял имуществени
вреди в размер на процесната сума, в резултат на виновното неизпълнение на
ответника на сключен между страните договор за превоз. Съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства дават
основание на съда да направи извод, че в хода на производството по делото при
доказателствена тежест за ищеца, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК,
същия не ангажира безспорни доказателства, от които да се установи по несъмнен
начин посоченото обстоятелството. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства
в тази насока, което същия не е сторил по делото. Ищецът не е провел дължимото в процеса пълно доказване на това обстоятелство. Непровеждането на дължимото в
случая от страна на ищеца, доказване на твърдяните
от него и оспорени от ответника факти води до неоснователност на предявения осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 574,28 лева / левовата
равностойност на 293 евро/. В настоящия
случай,
недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да
бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и
които обосновават претендираното в исковото производство
вземане. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
сумата от 574,28
лева / левовата равностойност на 293 евро/.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете съдебни
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното
производство:
С оглед
изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна- ответник, следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство в размер на сумата от 300 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 563978 от 18.12.2018 год., постановено по гр.дело
№ 4421/ 2018 год., на СРС, І ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА А.Р.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „У.Е.У.“ Лтд , на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. / триста лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.