№ 223
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Веселин Г. Ганев
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.
С протестираното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
отменил постановление от 18.06.2021 година на Прокурора от Окръжна
прокуратура - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по
ДП № ***г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, водено по чл.255, ал.3 НК.
Недоволен от посочения съдебен акт е останал прокурорът и го
протестирал с доводи за необоснованост и незаконосъоразност. Претенцията
е насочена към отмяна на определението и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
По допустимостта на протеста:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от субект с нужната
процесуална легитимация, което позволява разглеждането му по същество.
По същество на протеста.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Окръжният съд, осъществявайки контрол на постановлението за
прекратяване на наказателното производство е приел, че в хода на
1
досъдебното производство въпросът свързан с участието на Н.К. в дейността
на търговското дружество е останал неизяснен.
Настоящата инстанция изцяло споделя така сторения от
първоинстанционния съд извод.
Прокурорът в разрез с императивите на чл. 13 и чл. 14 НПК не е
обсъдил с необходимата прецизност и задълбоченост установените в хода на
досъдебното производство обстоятелства, имащи значение за разкриване на
обективната истина. Това е довело до недостатъчна, а от там и до неправилна
оценка на фактите и относимостта им към предмета на доказване, а от там и
до неправилност на правните изводи.
Изводът на прокурора, че С.К. е осъществявал основната част на
търговската дейност на дружеството по силата дадените му от сина му
пълномощия е правилен, но този извод сам по себе си не е достатъчен да
доведе до несъставомерност на деянието на Н.К..
Не е изследван задълбочено въпроса какво е участието на Н.К. в
съставянето на инкриминираните документи, който въпрос е основен за
предмета на делото. Установено по делото е и не се оспорва и от прокурора
обстоятелството, че Н.К. е участвал в търговската дейност на дружеството и е
подписвал финасово – счетоводни документи. Това обстоятелство е налагало
прокурорът да анализира всички доказателства по делото и да прецени знаел
ли е Н.К., че инкриминираните сделки са фиктивни, че част от счетоводните
документи са с невярно съдържание и полагайки подписа си върху тях
съзнавал ли е противоправността на извършеното от него. Ако Н.К. е
действал съзнателно, прокурорът е следвало да изложи правни съображения
съставлява ли това негово деяние престъпление и каква е правната му
квалификация. При положение, че Н.К. е действал несъзнателно, то следва да
бъдат посочени причините за това и да се обоснове съществува ли или не
фигурата на т.н. „посредствен извършител“ по отношение на него. Такива
доводи в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство липсват и това го прави необосновано, което във всички случаи
диктува отмяната му.
Поради това не може да бъде споделено възражението в последния
абзац на мотивната част на протеста, че изводите на Окръжния съд са
2
неправилни, защото: „..Самият факт на подписването от негова страна / на
Н.К./ на различни документи изхождащи от дружеството, на което той е
бил вписан като управител, не води до извод различен от направения в
постановлението на ОП – Пловдив, а именно, че баща му С.К. е бил
фактически управител и собственик на ЕООД“. Този извод на прокурора е
очевидно неправилен, защото именно фактът на подписването от страна на
Н.К. на различни документи изхождащи от дружеството, на което той е бил
вписан като управител води по принцип до извод различен от направения в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, но
съображения в тази насока не са изложени в постановлението.
В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо отново да
отбележи, че няма спор по въпроса относно фактическото участие в
управлението на дружеството на бащата С.К., който е починал, но неизяснен е
останал въпроса има ли и какво е участието в търговската дейност на
управителя Н.К..
Доказателства в тази насока не са събирани от органите на досъдебното
производство и проблематиката, имаща съществено значение за правилното
решаване на делото е останала неизяснена и нерешена.
След като органите на досъдебното производство не са взели всички
мерки за разкриване на обективната истина в пълен обем, постановлението за
прекратяване на наказателното производство се явява необосновано и
незаконосъобразно и правилно първата инстанция го е отменила и върнала
делото на прокурора за допълнително разследване.
Всичко това води до извода, че определението на първата инстанция, с
което е отменено постановлението на прокурора е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8, вр. ал. 6, т. 1 НПК
Апелативния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 258/21.07.2021 г. по чнд №
1495/21г. на Окръжен съд Пловдив.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4