Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.С., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1858 по описа
за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Ю.Б.“
АД против А.С.С. и И.Н.С. искове с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
05.03.2008 г. сключил договор за потребителски кредит с № НL 31223 в качеството на
кредидотател с ответниците в качеството на кредитополучатели. Кредитът бил
усвоен от ответниците по бордера, издадени през периода 19.03.2008 г.
-10.06.2015 г. Месец след сключването на договора за кредит банката прехвърлила вземането си на „Б.Р.С.“
АД на 09.04.2008 г., съгласно приложение № 2 под номера, съответно 566 и 528,
неразделна част от договора за цесия, изменен и допълнен с анекс от
13.01.2017г. Банката уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне
на вземането на 08.09.2017 г.
С допълнително споразумение от 15.10.2009 г.
страните договорили дванадесетмесечен период на облекчено погасяване по договора
за кредит като за този период ответниците получили фиксирана лихва в размер на
5,29%. След този период страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,84 пункта.
„Б.Р.С.“ АД прехвърлило на банката
вземанията по процесния договор за
кредит на 26.11.2009 г., съгласно приложение № 1 под поредни номера 1715 и 1716
към договора за цесия. „Б.Р.С.“ АД уведомило кредитополучателите за извършеното
прехвърляне на вземането на 08.09.2017 г.
С допълнително споразумение от 05.11.2010 г.
страните договорили нов дванадесетмесечен период на облекчено погасяване по
договора за кредит като за този период ответниците получили фиксирана лихва в
размер на 5,92%.След тези дванадесет месеца страните се споразумели лихвата да
се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,34 пункта.
С допълнително споразумение от 13.07.2011 г.
страните се съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено
погасяване на дълга по кредита.
С допълнително споразумение от 26.07.2011 г.
страните договорили шестмесечен период на облекчено погасяване по договора за
кредит, като за този период ответниците получили фиксирана лихва в размер на
3,52%. След този период страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,7 пункта.
С
допълнително споразумение от 12.03.2012г. страните договорили дванадесетмесечен
период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период
ответниците получили фиксирана лихва в размер на 3,7%. След този период
страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 2,82 пункта.
С
допълнително споразумение от 25.04.2013 г. страните договорили нов шестмесечен
период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците получили лихва в размер на БЛП намален с 4,06
пункта. След тези шест месеца страните се споразумели лихвата да се формира
като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 3,44 пункта.
С допълнително
споразумение от 13.01.2014г. страните договорили нов шестмесечен период на
облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците
получили лихва в размер на действащия лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,06 пункта. След тези шест
месеца страните се споразумели лихвата да се формира като сбора на действащия лихвен
процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер на 6,44 пункта.
С допълнително
споразумение от 03.09.2014 г. страните договорили нов деветмесечен период на
облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците
получили лихва в размер на действащия лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна надбавка в размер на 1,06
пункта. След тези девет месеца страните се споразумели лихвата да се формира
като сбор на действащия лихвен процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер
на 7,09 пункта.
За усвоения кредит
ответниците дължали на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в евро плюс договорна
надбавка от 0,15 пункта. Към момента на сключване на процесния договор БЛП на
банката бил 6,35%. Крайната дата за ползване и погасяване на кредита била 19.03.2029 г.
Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си заплащане в срок на
вноски по погасителния план, като просрочието по главницата настъпило на 10.02.2015
г., банката обявила договора за кредит за предсрочно изискуем на 08.09.2017г. с
уведомление, което било връчено при условията на чл.47, ал.1 от ГПК. Към датата на подаване на исковата молба
непогасеното задължение за главница възлизало на 107 518.85 евро. Ответниците дължали и такси, съгласно чл.4 от договора за
кредит и Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилагала по
извършвани услуги на клиенти - физически лица. Общият раззмер на неизплатените такси
възлизал на 1 030.85 евро за периода от 12.12.2014г. до 08.02.2018г., от които:
97,15 евро за периода 12.12.2014 г. - 08.02.2018г., представляващи такса за
администриране на просрочията по кредита; 933,70 евро за периода от 19.03.2015г.
до 08.02.2018г., представляваща годишна такса за управление на кредита в размер
на 0.3% върху размера на непогасената главница. Наред с това ответниците
дължали и заплащането на имуществена застраховка, съгласно чл.14 от дзоговора
за кредит, която възлизала на 37,34
евро за периода
24.03.2016г. - 08.02.2018г. Тъй като
ответниците не изпълнили задължението си да направят имуществена застраховка, банката,
на основание чл.14, ал.З и ал.4 от договора за кредит, застраховала от името и
за сметка на ответника недвижимия имот, който служел за обезпечение.
Поради изложените доводи ищецът моли съда да
осъди ответниците да заплатят солидарно
сумата от 22 500 евро/главница,
представляваща част от 107 518,55 евро по договор за потребителски кредит
№ HL31223/ 05.03.2008г. и допълнителните споразумения към него/, 97.15
евро/такса за администриране на просрочията по кредита за периода 12.12.2014г.
- 08.02.2018г./, 933,70 евро/годишна такса за управление на кредита за периода
19.03.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 0.3% върху размера на непогасената
главница/; 37.34 евро - имуществена
застраховка за периода от 24.03.2016г. до 08.02.2018г. Претендира
направените по делото разноски.
Ответниците оспорват
исковете, поради следните съображения: с договор за цесия от 13.10.2015г.
ищецът прехвърлил вземанията си по договора за кредит на трето за спора лице -
„ЛК – М.“ ЕООД, поради което ответниците нямали задължения към ищеца; поддържат
становището, че водили преговори с новия кредитор и постигнали съгласие
задълженията да бъдат погасени по следния начин: „Е.*ООД/ дружество, в което
техният син бил съдружник/ да прехвърли
в полза на П. Д.К./ управител на „Л.“ЕООД/ правото на собственост върху няколко недвижими имота.
На 29.11.2017г. „Е.*ООД, в качеството на продавач, и П. Д.К., в качеството на купувач,
сключили предварителен договор за покупко-продажба на 6 апартамента.Тъй като
ответниците не били страна по този договор, постигнали устна уговорка с Касев, че
освен договорената цена по предварителния договор, която той трябвало да
заплати, до датата на сключване на окончателния договор ще опрости изяло
задълженията им по договора за потребителски кредит, за което ще бъде сключен
окончателен договор, на основание чл.108 от ЗЗД. Твърдят, че към датата на
подаване на отговора не е сключен окончателен договор. Оспорват твърденията на
ищеца за надлежно извършено уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърдят, че представените
по делото разписки № 184 към нотариална
покана № 185, том шести от 2017 г., № 185 към нотариална покана № 180, том
шести от 2017 г. и № 167 към нотариална покана № 168, том шести от 2017 г. са
съставени нарочно за нуждите на делото и отразеното в тях не отговаря на
истината.
В подадена допълнителна
искова молба по реда на чл.372 от ГПК ищецът допълва и уточнява изложените в
исковата молба твърдения. Признава, че действително е подписал договор за цесия
с „Л.“ ЕООД, но цената по договора за цесия не била платена, поради което
същият не бил вписан в Служба по вписванията и не породил правно действия
спрямо трети лица по смисъла на чл.171 от ЗЗД. Поддържа становището, че
ответниците са надлежно уведомени по реда на чл.47, ал.1 от ГПК за настъпилата
предсрочна изискуемост по кредита. Твърди, че подаването на ИМ също следвало да
бъде разглеждано като уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита.
В допълнителен отговор
ответниците оспорват допълнителната искова молба. Оспорват истинността относно съдържанието
на разписки № 184 към нотариална покана № 185, том шести от 2017 г.; № 185 към
нотариална покана № 180, том шести от 2017 г. и № 167 към нотариална покана №
168, том шести от 2017 г.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа
и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете,
трябва да е доказан следният ФС: 1/между страните да е сключен договор за
банков кредит; 2/кредитът да е станал предсрочно изискуем и ответниците да са
уведомени за настъпването на предсрочната изискуемост; 3/размерът на
задълженията да е определен, съгласно условията на договора.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване
на дълга.
Видно
от договор за потребителски кредит HL
31223/05.03.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф
Джи България“АД/ново наимнование „Ю.Б.“ АД/ като кредитор и ответниците А.С.С.
и И.Н.С. като кредитополучатели, страните са се споразумели ищецът да
предостави на ответниците потребителски кредит за текущи нужди в размер на 100
000 евро, а кредитополучателите са поели
задължение да върнат кредита при условията на договора. Договорът е сключен при
следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – потребителски
кредит за текущи нужди; срок на издължаване: 252 месеца, считано от датата на
откриване на заемна сметка по кредита; лихвен процент – 6.95 %; начин на
погасяване на кредита - месечни
вноски/главница и лихва/ в размер на 755.43 евро, съгласно погасителен план. В
чл.13 е предвидено обезпечение на договора за кредит чрез договорна ипотека
върху недвижим имот. Съгласно чл.14, ал.1 от договора, кредитополучателите са
длъжни да застраховат недвижимия имот и да прехвърлят застраховката в полза на
банката, като подновяват застраховката всяка година. В чл.4 и в чл.8 от
договора е уредено заплащането на такси от кредитополучателите.
Видно
от банково бордеро от 19.03.2008 г. ответниците са получили от банката сумата
от 100 000 евро с посочено основание “усвояване на кредит“.
На 09.04.2008 г. банката е прехвърлила вземането си по
процесния договор за кредит на „Б.Р.С.“ АД, описано в приложение № 2 под
номера, съответно 566 и 528, неразделна част от договора за цесия, изменен и
допълнен с анекс от 13.01.2017г.
Представено е уведомление до ответниците за цесията, връчено
чрез нотариус,
08.09.2017 г., при условията на чл.47, ал.1 от ГПК.
С допълнително споразумение от 15.10.2009 г. е договорен дванадесетмесечен
период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период
ответниците са получили фиксирана лихва в размер на 5,29 %. След този период
страните са се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс лихвена
надбавка в размер на 0,84 пункта.
„Б.Р.С.“ АД е прехвърлило на „Юробанк Бългалия“ АД
вземането си по процесния договор за кредит на 26.11.2009 г., описан в
приложение № 1 под поредни номера 1715 и 1716 от приложението към договора за
цесия, изменен и допълнен с анекс от 13.01.2017 г.
Представено е уведомление до ответниците за цесията, връчено
чрез нотариус,
08.09.2017 г., при условията на чл.47, ал.1 от ГПК.
Страните са сключили множество допълнителни споразумения
през периода 05.11.2010 г. - 03.09.2014 г., с които са променяли условията по
договора за кредит.
Във всяко от допълнителните споразумения са посочвали
какъв е размерът на непогасените задължения и на тази база са договаряли и
конкретните изменения в начина на плащане.
С допълнително споразумение от 05.11.2010 г. страните
договорили нов
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за
този период ответниците са получили фиксирана лихва в размер на 5,92 %. След
тези
дванадесет месеца страните са се споразумели лихвата да се формира като БЛП
плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 1,34 пункт.
С допълнително споразумение от 13.07.2011г. страните са се
съгласили да
прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на дълга по кредита.
С допълнително споразумение от 26.07.2011 г. страните са договорили
шест
месечен период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този
период
ответниците са получили фиксирана лихва в размер на 3,52 %. След този период
страните са се се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна
лихвена
надбавка в размер на 1,7 пункта.
С допълнително споразумение от 12.03.2012 г. страните са
се договорили за дванадесетмесечен
период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците
са получили фиксирана лихва в размер на 3,7%. След този период
страните са се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна
лихвена
надбавка в размер на 2,82 пункта.
С допълнително споразумение от 25.04.2013 г. страните са договорили
нов шест
месечен период на облекчено погасяване по договора за кредит като за този
период
ответниците са получили лихва в размер на БЛП намален с 4,06 пункта. След тези
шест месеца страните са се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 3,44 пункта.
С
допълнително споразумение от 13.01.2014 г. страните са договорили нов шест
месечен период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този
период ответниците са получили лихва в размер на действащия лихвен процент
ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,06
пункта. След тези шест месеца страните са се споразумели лихвата да се формира
като сбора на действащия лихвен процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер
на 6,44 пункта.
С
допълнително споразумение от 03.09.2014г. страните са договорили нов девет
месечен период на облекчено погасяване по договора за кредит като за този
период ответниците са получили лихва в размер на действащия лихвен процент
ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна
надбавка в размер на 1,06 пункта. След тези девет месеца страните са се
споразумели лихвата да се формира като сбора на действащия лихвен процент ПРАЙМ
плюс договорна надбавка в размер на 7,09 пункта.
На
13.10.2015 г. „Ю.Б.“ АД в качеството на цедент е сключило договор за
прехвърляне на вземания с „Л.“ЕООД в качеството на цесионер, предмет на който
са вземанията по процесния договор за кредит.
Банката
е изпратила до ответниците уведомления за прехвърляне на вземанията по договора
за кредит на „ЛК – М.“ ЕООД и е заявила,
че, на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД, кредитополучателите трябва да следват указанията на новия кредитор относно
изпълнението на задълженията. Уведомленията са получени от ответниците, тъй
като са представени като доказателства с отговора на исковата молба, но липсват
данни за точната дата на връчването им.
Представена е молба от 14.12.2017 г. от
управителя на „Л.“ ЕООД до „Ю.Б.“АД, с
която е заявил, че по повод на договора за цесия от 2015 г. е
актуализирана крайната цена в размер на
290 000 евро. За тази цел „ЛК М.“ ЕООД ще разкрие разплащателна сметка за
превод на посочената сума. След подписване на необходимите документи и договор
за цесия в срок от 5 работни дни дружеството ще преведе сумата от 300 000 евро,
за което дава съгласие да бъде блокирана за изплащане на посоченото вземане.
Представена
е електронна кореспонденция от 28.03.2018 г. и 29.03.2018 г. между пълномощника
на „Л.“ ЕООД и „Ю.Б.“ АД, от която е
видно, че са договаряли условията за подписване на договор за цесия за процесните
вземания.
От
показанията на св.М.– ръководител секция “Необслужвани кредити“ в „Ю.Б.“ АД –
се установява, че през 2017 г. управителят на Л.“ ЕООД- П. К.разговарял със
свидетеля и поискал да уточнят условията за подписването на нов договор за
цесия за вземанията към ответниците. Тогава свидетелят научил, че преди време
имало подписан друг договор за цесия с това дружество, който не породил
действие. До подписване на нов договор за цесия с „ЛК – М.“ ЕООД не се
стигнало. Дружеството открило сметка в банката във връзка с искането си за
подписване на нов договор за цесия, но по тази сметка така и не постъпили пари.
Свидетелят заявява, че на 09.08.2019 г. провел среща с пълномощника на
ответниците – И.К.– за обсъждане на варианти за споразумение. До подписване на
споразумение не стигнали, тъй като предложението на ответниците било
неприемливо за банката. Адвокатът на ответниците потърсил именно банката като
кредитор на вземанията. Свидетелят твърди, че уведомленията за цесия били
предварително подготвени заедно с договора за цесия и това било стандартна
практика.
С
нотариална покана от 21.07.2017г. „Ю.Б.“ АД е уведомило ответниците, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, поради формирани просрочия в размер общо на 33
196.92 евро. В поканата е посочено, че ответниците дължат общо 133 386.38 евро,
от които 107 518.85 евро/главница/, 24 799.34 евро/лихви/, 1030.85 евро/такси/
и 37.34 евро/имуществени застраховки/. Предоставен е 7 дневен срок за
доброволно погасяване на задълженията. Върху гърба на нотариалната покана е
посочено, че е връчена на 08.09.2017г., при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК,
като към нея е приложена и разписка № 167 за условията, при които е залепено
уведомление на адреса.
От основното заключение на счетоводната
експертиза, което съдът приема като изчисления и
констатации, но не и като крайни изводи, се установява, че на 19.03.2008г.
сумата в размер на 100 000 евро е
постъпила по разплащателна сметка с IBAN
*** А.С. и е
усвоена от кредитополучателите. За периода 19.03.2008 г. – 11.12.2014 г. по
кредита са заплатени суми в общ размер от 35 465.93 евро, които са послужили за
погасяване на следните задължения: 30 598.34 евро – лихва върху редовна
главница; 2889.77 евро – главница; 2.66 евро – лихва върху просрочена главница;
1788.07 евро – такса за управление и 187.09
евро – такса просрочие. Последно заплатената сума по кредита е на
11.12.2014 г. и е послужила за
погасяване на малка част от договорна лихва от вноската с падеж 10.12.2014г.
Няма последващи плащания по кредита. Не са заплатени вноските с падежи от
10.12.2014 г. – 10.08.2017 г., поради което на 08.09.2017 г. кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Размерът на незаплатените задължения към 08.09.2017 г. е
както следва: незаплатена главница от 107 518.60 евро, формирана по следния
начин: 100 000 евро усвоена гланица + 10 408.37 евро капитализирани лихви – 2889.77
евро за заплатена главница. Размерът на неплатената договорна лихва с падежи
10.12.2014 г. до 08.09.2017г. е 24 980.62 евро. Размерът на неплатената такса
за управление за м. 03.2015 г., м.03.2016 г. и м.03.2017 г. е 933.71 евро. Размерът
на незаплатената такса за просрочие е 97.15 евро. Размерът на незаплатената
лихва върху просрочена главница е 1874.19 евро. Размерът на неплатената
имуществена застраховка с падеж 24.03.2016 г. е 37.34 евро. Вещото лице е
определило и размера на непогасените вноски с настъпил падеж от датата на първата забава в плащането до датата на изготвяне на заключението -10.10.2019 г., както следва: незаплатената падежирала
главница с падежи от 10.02.2015 г. до 10.10.2019г. е в размер от 20 357,89 евро;
незаплатената договорна лихва с падежи от 10.12.2014г. до
10.10.2019г. е в общ размер от 39 499,25
евро. Незаплатените такси за управление
с падежи от 10.03.2015г. до 10.03.2019г. са в размер от 1489,66 евро.
Съдът не кредитира основното заключение
на счетоводната експертиза в частта, в която сочи размер на непогасената главница
при предсрочна изискуемост в размер на 107
518.60 евро, тъй като в тази сума е включило не само дължимата главница, но и капитализирана
лихва. Наред с това, при определяне размера на задължението и извършените от ответниците плащания са взети
предвид едностранни изменения на лихвения процент, извършени от банката.
От допълнителното заключение, което съдът
кредитира, се установява, че по първоначалния
погасителен план, договореният годишен лихвен процент е 6,95 %. Банката едностранно е променяла
базовия лихвен процент, като на два пъти го е увеличавала – през м.август 2008 г.
на 7.2 % и през м.ноември 2008 г. на 7.95 %./таблица към т.2 от констативната
част на допълнителното заключение/. Ответниците са заплатили сума в размер общо
от 35 465,93 евро. При съобразяване само на първоначалния погасителен план и
първоначалния годишен лихвен процент от 6.95 % са погасени следните задължения:
главница с падежи от 19.04.2008 г. до 10.01.2012 г. - 9 117,70 евро; договорна лихва
с падежи от 19.04.2008 г. до 10.01.2012 г.
- 25 489,46 евро; такса за управление - 858,78 евро. Към датата на
подаване на исковата молба неизплатените от ответниците задължения по първоначалния
погасителен план са както следва: 20 608,13 евро-главница за периода 10.01.2012
г. - 10.01.2018 г., 33 925,45 евро - незаплатена договорна лихва за периода
10.02.2012 г. до 10.01.2018 г.; 1 482,26 евро незаплатена такса за управление.
Спорни въпроси по делото са: дали банката е кредитор на
ответниците или техен кредитор е „Л.“ ЕООД - цесионер по договор за цесия от 13.10.2015 г., за
която цесия са уведомени от самия ищец; дали ответниците са се споразумели с
новия кредитор за друг начин на погасяване на вземанията по договора и
опрощаване на дълга; дали са били уведомени за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита.
По спорния въпрос дали ищецът е кредитор на ответниците:
Процесният
договор за кредит HL 31223/05.03.2008 г. е сключен между ищеца като кредитор и
ответниците като кредитополучатели.
На
09.04.2008 г. банката е цедирала вземанията си по договора за кредит на „Б.Р.С.“
АД, а на 26.11.2009 г. „Б.Р.С.“ АД е цедирало обратно на банката вземанията по
договора за кредит.
На
13.10.2015 г. банката в качеството на цедент е сключила договор за прехвърляне
на вземания с „Л.“ ЕООД в качеството на цесионер, предмет на който са
вземанията по процесния договор за кредит.
За
първите две цесии от 09.04.2008 г. и от 26.11.2009 г. на
ответниците са връчени уведомления на 08.09.2017 г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, което се установява от представените по делото уведомления и отбелязването, направено върху гърба на двете
уведомления от нотариуса, както и от разписка № 184 към нот.покана № 185, том
шести от 2017 г. и разписка № 185 към нот.покана № 186, том шести от 2017 г.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че е нарушена процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК,
в редакцията, която е била в сила към 08.09.2017 г. Видно от удостоверяването в
разписките са извършени три посещения на посочения от самите кредитополучатели в договора за кредит
адрес – на 24.07.2017 г., 05.08.2017 г.
и 24.08.2017 г., като връчителят, след като не е намерил ответниците, нито
лице, съгласно да получи съобщението, е залепил уведомление на вратата на входа
и е пуснал уведомление в пощенската кутия.
Съдът
счита, че ответниците са били уведомени за първите две цесии много по-рано от
датата на уведомленията от 08.09.2017 г. Това се установява от допълнително
споразумение от 15.10.2009 г., което лично са подписали с новия кредитор към
посочената дата - „Б.Р.С.“АД, а след
втората цесия са подписали допълнителни споразумения през периода 05.11.2010 г.
– 03.09.2014 г. с „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
Спорният
въпрос между страните е относно третата цесия от 13.10.2015 г. между „Ю.Б.“ АД
в качеството на цедент и „Л.“ ЕООД в качеството на цесионер. Страните спорят
дали този договор е породил действие, респ. дали „Ю.Б.“АД е кредитор на
ответниците или техен кредитор е „Л.“ ЕООД.
Съгласно
чл.2, ал.1 и ал.2 от договора за прехвърляне на вземания от 13.10.2015г., „ЛК М.“
ЕООД е поело задължение да заплати на банката еднократно цена за вземанията в
размер на 240 000 евро в срок до 7 дни след подписване на договора по банкова
сметка, ***.
Съгласно
чл.3 договорът влиза в сила в деня на пълно изплащане на посочената в чл.2,
ал.1 цена.
Банката
е изпратила на ответниците уведомления за договора за прехвърляне на вземанията
от 13.10.2015 г. на „Л.“ ЕООД и е заявила, че, на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД,
посоченото дружество е новият им кредитор и трябва да следват неговите указания относно изпълнението на задълженията.
Тези уведомления са били връчени на ответниците, тъй като именно те представиха
уведомленията като доказателства по делото. От самите уведомления не става ясно
кога са били връчени на ответниците.
Липсват
доказателства по делото „Л.“ ЕООД да е заплатило договорената цена по договора
за прехвърляне на вземания от 13.10.2015 г., поради което същият, съгласно
чл.3, не е влязъл в сила. В подкрепа на този извод е и молба от 14.12.2017 г. от
управителя на „Л.“ ЕООД до „Ю.Б.“ АД, с
която е заявил, че по повод договора за цесия от 2015 г. е актуализирана крайната
цена на 290 000 евро. За тази цел „ЛК М.“ ЕООД ще разкрие разплащателна сметка
за превод на тази сума. След подписване на необходимите документи и договор за
цесия в срок от 5 работни дни ще преведе сумата от 300 000 евро, за което дава
съгласие да бъде блокирана за изплащане на въпросното вземане. В подкрепа на
този извод е и електронна кореспонденция от 28.03.2018 г. и 29.03.2018 г. между
пълномощника на „Л.“ ЕООД и „Ю.Б.“ АД,
от която е видно, че са договаряли условията за подписване на договор за цесия
за процесните вземания. По делото не бе доказано сумата да е била платена от
„ЛК- М.“ ЕООД.
Косвено
доказателство, че такова плащане не е било извършено от „Л.“ ЕООД е и
обстоятелството, че „Л.“ ЕООД не е предприело принудително изпълнение спрямо
ответниците.
По
делото е представен предварителен договор за покупко-продажба от 29.11.2017г. между
„Е.*ЕООД и П. Д.К., с който „Е.“ ЕООД е поело задължение да сключи окончателен договор
за прехвърляне правото на собственост върху шест апартамента на Касев срещу заплащане на сумата от 260 000 евро до 15.12.2017 г.
От удостоверение за раждане от *** г. се
установи, че единият от управителите на „Е.*ЕООД е синът на ответниците – Н.А.С.,
но самите ответници не са страна по предварителния договор, както и „ЛК М.“ ЕООД
не е страна по този договор. Същият е подписан от П. Д.К.в лично качество, не
като управител на “ЛК М.“ ЕООД. Самите
ответници заявяват, че окончателен договор не е бил сключен.
В този смисъл по делото не е доказано на първо
място „Л.“ ЕООД да е станало кредитор на ответниците и на второ място, не е
установено ответниците да са сключили с това дружество договор за опрощаване на
вземания по реда на чл.108 от ЗЗД.
Спорен
въпрос е дали ответниците са били уведомени от банката, че договорът за цесия
не е влязъл в сила.
Ищецът
твърди, че ответниците са знаели, че цесията не е влязла в сила, за което
ангажира гласни доказателствени средства. Видно от показанията на св.М.–
ръководител секция „Необслужвани кредити“ в „Ю.Б.“ АД на 09.08.2019г. /след
датата на подаване на исковата молба/ е
провел среща с адв.Колев – пълномощник на ответниците – за обсъждане на вариант
за сключване на споразумение във връзка със задълженията по договора за кредит.
Адвокатът на ответниците е потърсил именно банката за подписване на такова
споразумение, тъй като бил наясно, че кредитор на ответниците е „Ю.Б.“ АД.
Показанията
на св.М.не доказват ответниците да са знаели преди датата на подаване на
исковата, че договорът за прехвърляне на вземания от 13.10.2015 г. не е влязъл
в сила. От друга страна, след като ответниците са били писмено уведомени от
банката за цесията, е следвало да бъдат в писмен вид уведомени и че цесията не
е породила действие. С връчването на допълнителната исковата молба на
24.10.2018 г. обаче ответниците са уведомени, че цесията не е влязла в сила и
техен кредитор е „Ю.Б.“ АД.
От
заключението на счетоводната експертиза се установи, че последното плащане,
което са извършили ответниците, е от 11.12.2014 г., т.е те не са заплатили
никакви суми на „Л.“ ЕООД по процесния договор за кредит, дори и да са считали
това дружество за свой кредитор.
По
спорния въпрос дали е договорен различен начин за погасяване на вземанията:
Касае
се за договор за банков банков кредит, които има писмена форма за
действителност./чл.430, ал.3 от ТЗ/. Евентуални изменения на начина на плащане
по договора следва да бъдат извършени в изискуемата за това писмена форма, а по
делото не се установява да е било уговорено вместо връщане на кредита, да бъдат
прехвърлени недвижими имоти на „ЛК М.“ ЕООД. Липсват и доказателства да е бил сключен договор за опрощаване на
вземанията на ответниците.
По спорния въпрос дали ответниците са
уведомени за предсрочната изискуемост на кредита:
Съгласно т.18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от кредитополучателя на изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
Видно
от нотариална покана № 168/21.07.2017 г., рег. № 7078, том шести от 2017 г. и
разписка № 167 към нот.покана № 168, том шести от 2017 г./л.151-152/ ответниците
са уведомени на 08.09.2017 г., че банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Връчването е извършено при условията на
чл.47, ал.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответниците, че е нарушена
процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, в редакцията, която е била в сила към 08.09.2017
г. Видно от удостоверяването в разписката са извършени три посещения на
посочения от самите кредитополучатели в
договора за кредит адрес – на 24.07.2017
г., 05.08.2017 г. и 24.08.2017 г., като връчителят, след като не е намерил
ответниците, нито лице, съгласно да получи съобщението, е залепил уведомление
на вратата на входа и е пуснал уведомление в пощенската кутия.
Дори
и да не бъдат възприети тези мотиви на съда, то с връчването на допълнителната искова
молба на ответниците на 24.10.2018 г., същите следва да се считат за уведомени за настъпилата предсрочна изисукемост.
Към
датата на връчване на допълнителната искова молба ответниците имат непогасени
задължения за главница за периода 10.01.2012 г. -
10.01.2018 г. и за договорна лихва за периода 10.02.2012 г. до 10.01.2018 г., поради което банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем./чл.18, ал.1 и 2 от договора за потребителски кредит от
05.03.2008 г./.
Относно размера на задълженията:
Относно главницата:
Размерът
на задължението на ответниците следва да
бъде определен по първоначалния погасителен план към договора за потребителски
кредит от 05.03.2008г. Това е така, тъй като последващите допълнителни споразумения,
сключени през периода 15.10.2009 г. - 03.09.2014 г., имат за предмет предоговаряне
на размера кредита, като задълженията
на кредитополучателите са определени въз
основа на неравноправни клаузи от
първоначалния договор – чл.3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора, които
предвиждат едностранна промяна на базовия лихвен процент от банката.
Съдът приема, че клаузите на чл.3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора, които предвиждат едностранна промяна на
базовия лихвен процент от банката са неравноправни, тъй като противоречат на
чл.143, ал.1 от ЗЗП - от тях не е ясно нито при какви условия, нито
по каква конкретна формула, ще се извършват промените.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
В
конкретния случай от самото съдържание на оспорените договорни разпоредби е
видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни, изготвени
предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява
съществен елемент от договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно
това кога и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Така кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително
информирани относно съществен елемент от договора, който определя размера на
тяхното задължение. По изложените съображения тези клаузи са неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
От допълнителното
заключение на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява, че
банката едностранно е променяла базовия лихвен процент, като на два пъти е
увеличавала неговия размер - през
м.август 2008 г. го е увеличила
на 7.2 %, а през м.ноември 2008 г. го е увеличила на 7.95 % .Тези увеличения на
размера базовия лихвен процент са послужили като основа за определяне размера
на задълженията по допълнителните споразумения. Съгласно
чл.366 от Закона за задълженията и договорите,
сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се
спогодили относно неговата нищожност. По
изложените съображения, допълнителните споразумения, опредялящи размер на
задълженията въз основа на неравноправни клаузи, са нищожни, на основание чл.366 ЗЗД.
Така мотивиран съдът
прие, че размерът на задълженията за главница следва да бъде определен по
първоначалния погасителен план.
От таблицата към допълнителното
заключение, което съдът кредитира, и от договора за потребителски кредит от
05.03.2008 г. се установява, че ответникът е следвало да върне общо 252 вноски
по 755.43 евро, в която сума се включва главница и лихва. Размерът само на
главницата възлиза на 100 000 евро. Ответникът е заплатил вноски само за главница
в размер на 9117.70 евро. Следователно, неизплатената част за главница възлиза
на 90 882.30 евро/100 000 евро – 9117.70 евро/. Ищецът претендира само част от
тази сума в размер на 22 500 евро, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
По претенцията за заплащане на такса за управление на
кредита в размер на 933.70 евро:
Ищецът
претендира такса за управление на кредита, съгласно чл.4, т.2 от договора, дължима
за периода 19.03.2015 г . – 08.02.2018 г.
Претенцията е неоснователна. Ответниците не дължат
такси за управление на кредита, тъй като, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Тази разпоредба е приложима и за
договори, сключени преди влизане в сила на закона, по силата на параграф 13 от
ПЗР към ЗИД на ЗПК/ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./.
По претенцията за заплащане на такса за администриране на
просрочия по кредита в размер на 97.15 евро:
Претенцията е неоснователна.
Администрирането на просрочия по кредита не може бъде определено като услуга, за която
потребителят да дължи такса. Дори и да се приеме, че банката търси свои разходи
за принудително събиране на вземането, то тези разходи не могат да бъдат
определени като такса за услуга. Дори и разходите по събиране на дълга да са
предизвикани от поведението на длъжника по договора, те се покриват от неговата
отговорност за неизпълнен договор, а ЗПК ограничава размера на това обезщетение
до законна лихва, затова други разходи не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
По претенциите за заплащане на сумата от 37.34 евро –
разноски за имуществена застраховка:
Съгласно чл.14, ал.1 от договора, кредитополучателят
е длъжен да застрахова недвижимия имот,
който е предоставил като обезпечение.
Според чл.14, ал 5 от договора, когато разходите за
застрахователната премия са заплатени от банката, с техния размер се увеличава
задължението на кредитополучателя по договора.
От основното заключение на счетоводната експертиза
се установява, че ответниците не са заплатили на банката разходи за имуществена
застраховка с падеж 24.03.2016 г. в размер на 37.34 евро, колкото претендира
ищецът, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 4753.47 лв., съразмерно на уважената
част от исковете. При определяне размера на разноските на ищеца са взети
предвид направените от него разноски за държавна такса от 1890.90 лв., за вещо
лице от 750 лв. и за адвокатско възнаграждение от 2330 лв. с ДДС.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника А.С.С., на основание чл.78, ал.3
от ГПК, направените по делото разноски за адвокат в размер на 87,47 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото са представени
доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лв./л.254/.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, и И.Н.С., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата от 22 500 евро
- главница, представляваща част от 90 882.30 евро, дължима по договор за
потребителски кредит № HL31223/ 05.03.2008 г.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, и И.Н.С., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр чл.79,
ал.1 от ЗЗД, сумата от 37.34 евро – разходи за имуществена застраховка за периода от 24.03.2016 г. до
08.02.2018 г., дължими по чл.14, ал.5 от договор за
потребителски кредит № HL31223/ 05.03.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, против А.С.С., ЕГН **********, и И.Н.С. ЕГН
********** иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 97.15 евро - такса за администриране на просрочията по
кредита за периода 12.12.2014г. - 08.02.2018г. и 933,70 евро - годишна такса за управление на
кредита за периода 19.03.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 0.3% върху
размера на непогасената главница, дължими по договор за потребителски кредит № HL31223/ 05.03.2008 г.
ОСЪЖДА А.С.С. и И.Н.С. да заплатят на „Ю.Б.” АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 4753.47 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати на А.С.С., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 87,47 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: