НЧХД № 98/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото
е образувано по тъжба от С.С.Л. *** против подсъдимия
Т.Н.М. *** с обвинение в престъпления по чл.148 ал. 1 т.4 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
Подсъдимият е обвинен затова, че на
08.08.2016 г., по телефона пред дежурния РУ-В., пред ръководството и служители
на РУ - В. на сутрешна оперативка и чрез жалба до Директора
на ОД на МВР- П., в качеството си на длъжностно лице е преписал престъпление на
С.С.Л., като е заявил, че му „е осуетил негова
проверка за алкохол“ и „го е заплашвал по всевъзможен начин“, както и че е
разгласил позорно обстоятелство за С.С.Л., а именно
че е бил в нетрезво състояние.
Частният тъжител се яви сам в едно от съдебните
заседания, като в първото и последното с.з. не се явява, но е представляван от
повереник, чрез който поддържа изцяло изложената в частната тъжба фактология и
поддържа обвиненията. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със
защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира да бъде оправдан, а приетия граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.
С протоколно определение на съда беше приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител
против подсъдимия граждански иск за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран
и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Към инкриминираната дата частният тъжител С.С.Л. и подсъдимият Т.Н.М. са полицейски служители в ОД на
МВР- П., като Л. работел като служител в Сектор „ПП“ в гр. П., а М. бил мл. автоконтрольор в РУ- В.. Двамата се познавали отпреди, т.к.
преди време частният тъжител Л. работел в полицейското управление в гр. В..
За времето от 19,30 ч. на 07.08.2016 г. до
07,30 ч. на 08.08.2016 г. подс. Т.М. и св. В.Р. били дежурен автопатрул на територията на гр. В.. Около 23,00 ч.-23,30
ч. оперативният дежурен на РУ- В., св. А.Г., ги изпратил за оказване на
съдействие в гр. Р. , и по-конкретно „да покрият“ района, т.к. обслужващият го
АП отработвал случай със задържани лица. По това време имало доста сигнали за
висока музика, като повечето от тях били от ромската махала в града. Поради
тази причина подс. М. и св. Р. застанали на входа на ромската махала, в близост
до кръстовището на ул. „В. П. “ и ул. „В. Л. “ с цел при необходимост да
отреагират своевременно. Тогава забелязали лице от ромски произход, което се
ползвало с влияние в махалата, като го помолили да им съдейства за
преустановяване на високата музика, което се и случило.
Малко след полунощ, вече на 08.08.2016 г.,
подс. М. *** да се движи лек автомобил „*** **“ с рег. № …. Подс. М. осветил автомобила и подал сигнал на водача
му да отбие и да спре. Тогава забелязал, че зад този автомобил се движил друг
автомобил „*****“ с рег. № ….. и подал сигнал за
спиране и на неговия водач. И двата автомобили спрели. Подс. М. се насочил към
л.а. „***“ като първо осветил с фенера си предното стъкло на автомобила, за да
провери, дали същият има залепени валидни стикери и след като се убедил, че
автомобилът имал заплатена ЗЗГО и преминат ГТП, се приближил към вратата на
шофьора. Видял, че водач на автомобила е неговият колега св. Ц.Б., полицейски
служител в РУ- В.. Тогава подсъдимият казал на Б. да продължат, а той се
насочил за проверка към втория автомобил. Л.а. „***“ потеглил, като се
преместил на метър-два и спрял. Подс. М. започнал проверката на л.а. „*****“,
който се управлявал от св. Д.Б.. Последният не носел лични документи и това
наложило да бъде проверена самоличността му чрез справка в АИС- БДС. Тъй като
служебният таблет, чрез който можело да се извърши справката се намирал в
служебния полицейски автомобил, подс. М. поканил св. Б. да отидат до този
автомобил. Двамата тръгнали към патрулния автомобил. Докато се придвижвали,
подсъдимият казал на Б., че ще го изпробва с техническо средство и за употреба
на алкохол. През това време св. Р. стоял отстрани близо до служебния автомобил.
Подс. М. влязъл в патрулния автомобил и седнал на мястото на водача, след което
се обърнал назад, за да вземе намиращия се на задната седалка таблет. В този
момент чул почукване на задното ляво стъкло на автомобила, което го накарало да
се обърне отново напред и тогава видял, че отвън до автомобила бил частният
тъжител С.Л.. Последният заявил на подс. М.: „Той е с мен“, след което хванал
св. Б. под ръка и двамата тръгнали към спрените автомобили. Подс. М. излязъл от
автомобила и извикал „Така не става“ и че това което прави не е редно, но Л.
продължил заедно със св. Б.. Афектиран от случващото се, подс. М. се качил
отново в патрулния автомобил, като затръшнал силно вратата му. Това подразнило
тъжителя Л. и той се върнал до полицейския автомобил, като се обърнал към М. с
думите „какъв си ти, че да ми тряскаш вратата“, заплашвайки го, че нямало да
служи още дълго време в КАТ. Подс. М. му отвърнал, че ще се обади в дежурната
част и ще съобщи за неговото поведение, след което започнал да набира по
телефона ОДЧ в РУ- В.. Л. му заявил да звъни на който си иска и се запътил към
л.а. „***“. Тогава св. Б. слязъл от шофьорското място на автомобила, а Л. се
качил и потеглил. През това време подсъдимият провел телефонен разговор със св.
Г., като му съобщил за станалото. Изнервен от случилото се и от това, че св. Р.,
като старши на екипа им, не се намесил, за да вземе отношение, а стоял настрани
и пушел, подс. М. казал на св. Б. да тръгват със св. Б. и те потеглили с л.а. „*****“.
На сутринта, след приключване на
дежурството, подс. М. ***, за да отчете изминалото дежурство. Тогава бил
уведомен от св. Г., че за случилото се снощи, последният е оформил докладна
записка и че и подс. М. трябвало да напише също докладна, по нареждане на св. И.К.,
началник група „Охранителна полиция“ при РУ- В.. Подсъдимият помолил св. Г. да
не докладват за случая, т.к. все пак са колеги с тъжителя Л.. Той обаче му
отговорил, че това е разпореждане на началника и трябвало да докладва.
Междувременно веднага, през нощта, когато
получил обаждането от подсъдимия, св. Г. съобщил за случилото се на дежурния
офицер при ОД на МВР- П.. Той от своя страна сутринта докладвал случая на зам.
директора на ОД на МВР- П., св. И.Т., който по това време изпълнявал длъжността
„за директор“.
Докато подс. М. се отчитал, по телефона му
се обадил св. Т. и го попитал какво точно се е случило предната вечер между
него и Л.. Подс. М. му обяснил, че по време на дежурството е спрял два
автомобила за проверка, като в единия е бил тъжителя Л., който му е направил
забележка да не проверява единия от водачите, защото били с него. Подсъдимият
помолил св. Т. да не докладва за станалото, т.к. с Л. са колеги. Св. Т.
разпоредил на подсъдимия да изготви докладна записка за случая, в която да
посочи какво се е случило.
В изпълнение на разпореждането на зам. директора,
подс. М. изготвил докладна записка до началника на РУ- В., в която описал
случая от предната нощ, след което оставил докладната при св. Г. и си тръгнал.
Въпросната докладна записка била получена от св. М.Я., който по това време изпълнявал
длъжността „за началник“ на РУ- В.. След като се запознал с изложеното в
докладната, св. Я. разпоредил документа да бъде изпратен в ОД на МВР- П.. Там
докладната записка била докладвана на св. Т., който от своя страна след запознаване
с изложения доклад, разпоредил да бъде извършена проверка относно изнесеното в
докладната записка, изготвена от подс. М. и тази изготвена от св. А.Г., с оглед
данни за евентуални неправомерни действия от служители на ОД МВР- П..
Със Заповед № …/11.08.2016 г. св. Т. определил комисия от служители при ОДМВР- П., а
именно свидетелите Е.А., П.К. и М.Д., които да извършат проверката по случая.
Комисията изслушала всички лица, съпричастни към случилото се, с изключение на
св. А.М., собственика на л.а. „*** **“ с рег. № …, който бил в чужбина. Частният тъжител Л. също бил извикан да даде
обяснения за случая. След приключване на проверката, била изготвена справка за
резултатите от същата, в която било отразено заявеното от всяко едно от
изслушаните лица. Комисията заключила, че не били събрани данни за изложеното в
докладната записка на подс. М., поради което предлагали същата да бъде оставена
без движение.
След като разбрал за проверката и дал
сведения пред комисията, тъжителят Л. преценил, че по този начин е бил
злепоставен и унизен от подс. М. пред началниците и колегите си и за това на
24.01.2017 г. подал тъжба в РС- П. против подс. Т.М., с което било
отпочнато настоящото наказателно производство.
С тъжбата частният тъжител инкриминирал
като клеветнически следните изрази, казани от подс. М. по отношение на тъжителя
Л. по телефона на дежурния в РУ- В. и на сутрешната оперативка пред
ръководството на управлението и колеги, че е „осуетил негова проверка за
алкохол и че го е заплашвал по всевъзможен начин“, както и в жалба до Директора
на ОД на МВР- П., „че бил във видимо нетрезво състояние и е осуетил извършвана
проверка от М.“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на
свидетелите И.Т., А.Г., И.К., М.Я., Й.Р., Б.Б., частично
от показанията на свидетелите Ц.Б., Б.П., А.М., Д.Б.,
П.Т., Е.А., П.К., М.Д., а също и от относимите писмени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Първо съдът не намира за необходимо да
коментира подробно показанията на св. М.Д. ***, участвала в назначената от
директора проверката по случая), т.к. тази свидетелка заяви, че не си спомня
никакви подробности по случая, и единственото, което посочи е, че имало
докладна записка, но не помнела дали от М. или началника му за проверка на
някакъв автомобил и че имало възникнал спор и на практика с тези си показания
не допринесе с нищо за изясняване на значимите за делото факти.
Не по-различен е и анализа на показанията
на св. Е.А., председателят на въпросната комисия. Тази свидетелка беше доста
колеблива в показанията си, като също заяви, че не си спомня точно посочените в
докладната записка на подсъдимия факти, както и изнесените от съпричастните към
случая лица твърдения, като напр. че М. бил посочил, че Л. е употребил алкохол
и че е управлявал МПС, но можело и да греши, че Л. или Б. се опитали да осуетят
проверката на водача на втория автомобил. Най-фрапиращото в показанията на св. А.
е посоченото, че „нямала идея“ какъв е резултата от проверката, т.к. по нея се
произнесли свидетелите Д. и П. К., които продължили проверката, но подписала
справката, защото била председател на комисията. По този начин с показанията си
св. А. не можа да допринесе съществено за изясняване на важните по делото
факти.
Единствено другият член на назначената
комисия, св. П.К., беше по подробен в показанията си, като посочи категорично,
че проверката е извършена по повод докладна записка на подс. М., в която били
изнесени твърдения, че тъжителят Л. е осуетил проверка, като се е държал
непристойно, демонстрирайки служебно положение, намесвайки се в извършваната на
водача на втория автомобил проверка от подс. М.. Св. К. посочи, че не е успял
да установи какво точно се е случило въпросната вечер, т.к. събраните при
проверката данни били противоречиви, от една страна твърденията на подсъдимия,
а от друга тези на частния тъжител, който заявил, че само отишъл да поздрави М..
Сочи още, че такива били и твърденията на свидетелите Б. и Т., като те
допълвали, че изведнъж М. се бил афектирал „нещо“, но не помнели подробности.
Св. П. К. заяви обаче категорично, че подс. М. не е изнасял „персонални
обвинения“, че някой е бил пиян. Категоричен беше и че осуетяването на
проверката на водача, се изразявало в намесата на Л., който се е държал „с
началнически тон“ и е „дърпал водача за ръката“.
По-нататък, макар, че не са очевидци на
развилия се инцидент въпросната вечер, но с оглед на това, че са станали
свидетели на развилите се в последствие събития, се очертават една група
свидетели, които изясняват с показанията си последвалите от страна на подс. М.
действия след случилото се, но и косвено свидетелстват за самия инцидент. Това
са свидетелите А.Г., И.К., М.Я., Б.Б., Й.Р. и И.Т..
От показанията на тези свидетели става ясно, че още вечерта, непосредствено
след случилото, се подс. М. *** и е съобщил за това, че тъжителят Л. му е
осуетил проверката на водач на лек автомобил, както и че за станалото са били
уведомени дежурния офицер, началник група „Охранителна“ в полицейското
управление, както и зам. директора на ОД на МВР- П., който по това време е
изпълнявал длъжността „за директор“ и че последният е разпоредил на М. да напише докладна записка, в която да опише случая.
Св. Г. беше категоричен в показанията си, че подсъдимият когато му се обадил е
бил ядосан и възмутен от поведението на тъжителя, както и че единственото което
му е заявил, е че Л. му е осуетил полицейската проверка на водача. Категоричен
беше, че подсъдимият не му е съобщавал Л. да е бил в нетрезво състояние. В този
смисъл са и показанията на св. И.К., началник група „Охранителна полиция“ в РУ-
В., който заяви, че е разбрал на сутринта за случилото се и по-конкретно, че
тъжителят Л. е попречил на подс. М. да изпробва водача на единия л.а. за
алкохол с думите „Ама ние сме заедно! Защо трябва да го изпробваш?“ Св. К. е
категоричен и в това, че подсъдимият М. не е присъствал нито на оперативката на
ръководството на районното управление, нито на тази на целия състав на
управлението. Следва да се каже, че съдът не даде вяра на неговите показания
досежно твърдението, че е виждал жалба написана от името на подс. М. в стаята
на „Пътния контрол“, която след това била поправена на докладна записка, като
не знаел коя я е поправил и по чие нареждане. Тези показания на св. И.К. не се
подкрепиха от нито едно доказателство по делото. Те противоречат както на
обясненията на подс. М., който категорично заяви, че е написал само докладна
записка по нареждане на св. Т., така и от показанията на св. Т. и свидетелите А.,
П.К., М. Я. и Й. Р., които заявиха, че от подс. М. е имало изготвена само
докладна записка по случая. Най-показателни в това отношение, че не е имало
изготвена жалба от подсъдимия, бяха показанията на св. Б.Б.,
ПИ „Пътен контрол“ в РУ- В., който заяви, че не е виждал на бюрото си и в
стаята на „Пътен контрол“ жалба от името на подс. М., нито въпросната сутрин,
нито в следващите дни, както и че в негово присъствие от началниците никой не е
влизал в стаята на „Пътен контрол“.
От показанията на св. Б., както и тези на
свидетелите Я. и Р., става ясно, че подс. М. не е присъствал не оперативката на
ръководството на РУ- В., нито на такава на ръководството на ОД МВР- П., нещо
повече, че същият няма право да участва на тези оперативки. Пак от показанията
на всички свидетели от посочената група се установи, че подс. М. не е
присъствал и на оперативката на състава на РУ- В. на 08.08.2016 г., като
свидетелите И.К. и М.Я. посочиха, че принципно след като е нощна смяна,
подсъдимият не би могъл да присъства на тези сутрешни оперативки. В този смисъл
бяха и обясненията дадени от подс. М..
Следващата група свидетели, чиито
показания съдът подложи на анализ са присъствалите на случилото се на
08.08.2016 г., през нощта, а именно В.Р., Ц.Б., Б.П.,
А.М., Д.Б. и П.Т..
Веднага трябва да се каже, че съдът не
даде вяра на показанията на св. В.Р. в частта, в която свидетелят посочи, че
той е извършил проверка на водача на втория лек автомобил, а именно св. Д.Б.,
при която проверил документите му и не констатирал нередности. Тези му
твърдения противоречат както на обясненията на подс. М., така и на показанията
на св. Б. и свидетелите Б., П., М. и Т., които категорично заявиха, че и двата
автомобила са били спрени от подсъдимия и че той е извършил проверката на
водачите. Св. Б. беше категоричен, че именно подсъдимият го е спрял и му е
поискал документите, както и че ще му извърши проверка за алкохол. Този
свидетел заяви също, че е видял другия полицай, когато вече са си тръгвали. Останалите
свидетели, които са били на мястото, а именно Б., П., М. и Т., също заявиха в
показанията си, че проверката е извършена от подсъдимия и че св. Р. е стоял
настрани. Останалата част от показанията на св. Р. не заслужават да бъдат
подробно коментирани, т.к. единственото съществено, което може да се извлече от
същите е, че въпросната нощ са се намирали на мястото на извършената проверка
на двата автомобила, т.к. са били изпратени за съдействие с оглед множеството
сигнали за силна музика и че са извършвали проверка на автомобили. За самия
случай този свидетел твърди единствено, че не е чул нищо и че не си спомня. За
съда остана необяснимо поведението на този свидетел, както и причината поради,
която същият по този начин „реши“ да не дава показания по случая. Твърдението
му че не е чул и видял нищо звучи напълно абсурдно, т.к. при положение, че
случаят се развива през нощта, както стана ясно без да е имало друго движение,
той е бил в близост до полицейския автомобил, където са били само подс. М., св.
Б. и частния тъжител и при положение, че макар и оскъдни показанията на
свидетелите Б., Б., П. и М., сочат че е имало размяна
на реплики на висок тон и трясък от затръшване на врата, както и че Р. е бил
наблизо, последният няма как да не е чул и видял какво се е случило. Причината
поради която обаче св. Р. избра тази позиция, остана неизяснена за съда.
Съдът не даде вяра и на показанията на
свидетелите Б., П., Б. и М., относно твърдението им, че не са разбрали защо
тъжителят Л. е излязъл от л.а. „*** **“ и е отишъл при полицейския автомобил,
както и че не са чули какво е казал на подсъдимия и защо последният е реагирал
с реплики на висок тон. В опита си да прикрият поведението на своя близък и
приятел тъжителя Л., всеки от тях даде различна версия за поведението на
частния тъжител- св. Б. заяви, че проверката се замотала около 5 мин. и Л.
решил да слезе, но не разбрал защо; Св. П., че Л. слязъл да провери „какво се
случвало“ и „да поздрави“; Св. М., че Л. слязъл от колата без да каже нищо, а
св. Б., че Л. слязъл от колата и дошъл при тях, но не знаел за какво. И
четиримата свидетели твърдят, че не са чули за какво са си говорили тъжителя Л.
и подс. М., но тонът им бил спокоен и после изведнъж подсъдимият реагирал остро
с реплика на висок тон, което накарало Л. да се върне при л.а. „*** **“, да се
качи в него и да потегли.
Съдът не даде вяра на твърдението на св. Б.,
че не чул за какво си говорят подсъдимия и тъжителя, макар че е бил до колата,
на неповече от 2 метра и то при описаната вече обстановка, но пък „чул“, как М.
с ядосан тон „отговорил“: „Ти кой си, за какъв се мислиш?“ Отново в стремежа си
да бъде прикрито поведението на Л., а същевременно да изпъкне реакцията на
подс. М., св. Б. ясно цитира думите на подсъдимия, но също така категорично
заяви „М. отговори“. Анализът само на това твърдение показва, че подс. М. е бил
ядосан, и то защото нещо в поведението на тъжителя Л. го е провокирало,
вероятно негово изявление или действие, за да каже въпросната реплика в
„отговор“, а самото й съдържание показва, че тъжителят е направил или казал
нещо нередно.
Анализът на показанията на св. М. относно
развилата се ситуация край патрулния автомобил, отново показват и неговия
стремеж да „оневини“ тъжителя Л. и да покаже, че неговото държане е било
безобидно, за разлика от това на подсъдимия. Свидетелят заяви, че е видял
двамата да си говорят спокойно и изведнъж след като Л. тръгнал към тях,
подсъдимият ядосан затворил вратата със сила. Това описание на поведението на
подс. М. показва, че едва ли разговорът между него и частния тъжител е протекъл
„спокойно“ и че има причина за това да се „изнерви“, „ядоса“ и „да затвори
вратата на автомобила със сила, с трясък“. Въпреки твърдението му че не е чул
за какво си говорят М. и Л., след уточняващи въпроси на съда, св. М. заяви, че
разбрал че „имало забележки“, а на въпросът „какви“ изказът и реакцията му бяха
силно колебливи, с несвързани думи (виж л. 128 от делото, стр.15 от протокол от
с.з. на 15.11.2017 г.), което ясно показва, че той не е добросъвестен в
показанията си.
По същия начин стоят нещата и с
показанията на свидетелите Б. и П., които също съобщават единствено, че са чули
виковете на М. „какво правиш тука бе“, тряскане на врата и забележката на Л. да
не поврежда имущество, което отново показва, че подс. М. е бил провокиран и
ядосан и че това се случва след като Л. отива при полицейския автомобил, където
М. се е отправил със св. Б., за да извърши проверка на последния. Това последно
обстоятелство е станало ясно на всички свидетели, които са били в двата
автомобила, което се вижда от техните показания. Отново е абсурдно при
описаната вече обстановка, при положение, че всички заявяват, че мястото където
е бил патрулния автомобил е било осветено и се е виждало, да не чуят, да не
видят и да не разберат цялата ситуация, но пък добре да чуят и видят реакциите
на подсъдимия, като на всички не им станало ясно защо били тези реакции.
Единствено св. П. заяви, че Л. когато отишъл при тях заявил, че „някаква
щуротия станала, някаква разправия“ и поискал да си тръгват. Това обстоятелство,
посочено от свидетеля, макар и оскъдно, дава информация, че между М. и Л. е
станала разправия, което означава, че едва ли разговорът между двамата е
протекъл „спокойно“, както го обрисуваха и четиримата свидетели и че
подсъдимият „неоснователно“ се е ядосал.
За това, че свидетелите Б., П., Б. и М. се
стремят да прикрият поведението на тъжителя Л., като депозират показания, на
които съдът не може даде кредит на доверие, са и противоречивите им показания
относно това, къде и как са се срещнали четиримата и Л., по какъв повод, какво
са правили на „Ц.К.“. Според св. Б. той и св. П. са пиели кафе в дома на първия
в гр. Р. , когато св. М. ги забрал и отишли на „Ц.К.“, за да пробват джипа, но
според М. и П., първият ги е забрал от заведение в гр. В.. Според свидетелите Б.
и П. са тръгнали за гр. Р. и „Ц.К.“
надвечер, към 17,00-18,00 ч., а според св. Б. е било след обяд. Според св. Б.,
по пътя на връщане засекли св. Б., който бил на риба, а според св. М. той го
бил видял на язовира и го повикал да се прибират, а св. П. пък посочи, че като
тръгнали да се прибират дошъл св. Б., който трябвало да взима някакъв багаж, но
впоследствие се бил отказал, докато всички останали и особено св. Б. твърдят,
че последният е бил за риба на „Ц.К.“. Различни са и твърденията им относно
това колко време са се бавили на „Ц.К.“ и край язовира и кога са потеглили към
гр. Р. . Според св. Б., надвечер са си тръгнали, според свидетелите М. и Б.
вече било на свечеряване, здрачавало се, но не чак тъмно, някъде към 21,00 ч.
Всички обаче бяха категорични, че са срещнали случайно Л., който също бил за
риба и че си тръгнали заедно към гр. Р. . Категорични са и в това, че са били
спрени за проверка от подс. М. късно, около 00,00 ч. и след това в гр. Р. на ул. „В. П. “ непосредствено преди
кръстовището с ул. „В. Л. “. Последните обстоятелства се потвърждават от всички
събрани гласни доказателства по делото и от приетите писмени такива. При това
положение съдът прие, че е безспорно установено по делото, че автомобилите са
спрени за проверка от подсъдимия на 08.08.2016 г. след 00,00 часа. При това
положение, няма как да се даде вяра на показанията на свидетелите Б., П., М. и Б.,
че преди проверката същите са били на „Ц.К.“ за да пробват джипа и са се
срещнали случайно с Л., не само поради наличието на драстични противоречия в
показанията им за обстоятелствата изложени по-горе, но и поради житейската
абсурдност разстояние от 7-8 километра (разстоянието от Ц.К. до мястото на
спиране на автомобилите), което по думите на св. М. може да се измине за около
10-тина минути, и при положение че по твърдение на всички тях по пътя не са се
спирали, отбивали или ходили на гости, са изминали с автомобилите си това
разстояние за повече от 3 часа. Това показва, че показанията на свидетелите Б.,
П., Б. и М. за събития и случки, преди да бъдат спрени автомобилите за
проверка, е добре съчинен предварително разказ с цел евентуално прикриване на
обстоятелства, които дискредитират както четиримата свидетели така и частния
тъжител. Макар че следва да се каже, че какво се е случило преди да бъдат
спрени за проверка са обстоятелства, които стоят вън от основните факти, подлежащи
на установяване и имащи значение за делото. Освен това съдът констатира, че
свидетелите Б., П., Б. и М. са пристрастни, доколкото се установи, че същите са
дългогодишни приятели с частния тъжител, но и помежду си. Всичко изложено до тук
даде основание на съда да подложи на критичност показанията на тези свидетели и
да не им даде пълна вяра.
По отношение на показанията на св. П.Т.,
следва да се каже, че същите отново не допринасят съществено за изясняване на
основните факти по обвинението. И този свидетел заяви че не бил видял много
добре и не чул, какво си говорят Л. и М., че последният бил ядосан, но не
разбрал защо. Този свидетел обаче заяви, че когато подсъдимият и Б. са отишли
към патрулката, Л. бил слязъл от първия автомобил и
„тръгнал към тях да види какво става“. Този израз е достатъчен, за да покаже,
че на св. Т. ме у станало ясно, защо Л. отива към подсъдимия и св. Б., а при
положение, че твърди, че не е разговарял с никой въпросната вечер там на място,
остава единственият възможен извод, че той е чул и видял развилата се ситуация.
За това и съдът не даде пълна вяра на неговите показания.
На последно място, от показанията на
тази група свидетели се установи категорично, че подс. М. и св. Б. са отишли
към патрулния автомобил, за да се извърши проверка на свидетеля. Всички те
твърдят също, че след като са чули тряскането на врата и виковете на висок тон
на подсъдимия, Л. е тръгнал към л.а. „***“ на който се е качил и тръгнал. Но
също така всички твърдят, че св. Б. е бил при л.а. „****“, като никой не видял Л.
да го е забрал със себе си, когато е отишъл при полицейския автомобил и че си
тръгнали със св. Б., при положение, че подсъдимият го е отвел за проверка и е
настоявал да извърши такава, както и че няма данни да го е освободил или завел
до автомобила му при разправията с Л.. В този смисъл съвсем логично звучат
обясненията на подс. М., че тъжителят Л. като е отишъл при полицейския автомобил
е хванал за ръка св. Б. и е тръгнал с него, заявявайки, че „той е с него“ и че
няма да се проверява. Тези обяснения на подсъдимия не се обориха от нито едно
доказателство по делото. Освен това, ако не е имало подобно поведение от страна
на частния тъжител Л., то тогава и подсъдимият първо щеше да извърши проверка
на св. Б. и второ- нямаше да се обажда на св. Г. и да съобщава за осуетяване на
проверката.
На последно място съдът подложи на
анализ и обясненията дадени от подс. М., в които сочи, че е спрял за проверка
двата автомобила, че е поканил св. Б. при полицейския автомобил за да извърши
справка на самоличността му, понеже не представил лични документи, и че не е
успял да извърши проверка на същия, защото тъжителят Л. се появил и
демонстрирайки, че св. Б. е с него, го хванал за ръката и го дръпнал да си
тръгват, заявявайки, че няма да му извършва проверка. Заяви също, че афектиран
и ядосан от случилото се е съобщил на св. Г. за станалото, а на сутринта докато
се е отчитал, св. Т. го потърсил по телефона и му разпоредил да напише докладна
записка за случилото се предната нощ. Категоричен е в обясненията си, че не е
искал да докладва за случая, т.к. му „било минало“, а и с Л. били колеги, но му
било разпоредено от св. Т.. това обстоятелство се потвърди и от показанията на св.
Т.. Също така подс. М. беше категоричен, че не е присъствал на сутринта на
оперативките на ръководството и на състава на районното управление и че не
разказвал за случая на никого, което се потвърди от показанията на свидетелите И.К.,
М.Я., А.Г. и Б.Б.. Съдът даде вяра на обясненията на
подсъдимия, поради тяхната подреденост, логичност, обективност и хронологична
точност. Обясненията на подсъдимия са еднопосочни от самото начало, което е
видно от приетите писмени доказателства от момента на отразяване на
обстоятелствата по случая в докладната записка до началника до даването на
обяснения в с.з.. На следващо място те се потвърждават и от показанията на св. Т.
и свидетелите Г., И.К., М., Р., П.К., които съдът намери за обективни, достоверни и
незаинтересовани от изхода на делото свидетели. Вярно е, че всички те са в
служебна зависимост с подс. М., но това автоматично не ги превръща в
лъжесвидетели. Отделно от това заявеното от тях напълно кореспондира помежду
им. Всички тези свидетели бяха абсолютно категорични, че подс. М. не е
присъствал на сутрешните оперативки на 08.08.2016 г. на ръководството и на
състава на РУ- В., както и че не е изнасял обстоятелства относно случилото се
предната нощ на такива оперативки. Дори свидетелите Б. и П. заявиха в
показанията си, че не са чули подс. М. да е казвал, че Л. е в нетрезво
състояние, да го е заплашвал по какъвто и да е начин, а само са чули
впоследствие, че колегите им в РУ са обсъждали случая. Освен това всички тези
свидетели заявиха, че не са видели и разбрали подс. Л. да е подавал жалба до
директора на ОД на МВР- П. срещу Л. и да го е обвинявал, че е бил в нетрезво
състояние. Дори в процесната докладна записка е отразено, че според М. и Р.
лицата в двата автомобила са били във видимо нетрезво състояние, като
изразяване на мнение, но не и конкретно твърдение и то по отношение на тъжителя
Л..
С оглед на всичко това, съдът намери, че
по делото не се доказа, че подсъдимият е оклеветил тъжителя по начина, описан в
частната тъжба и то действайки в качеството си на длъжностно лице, което е
достатъчно основание да се приеме, че той не е извършил вменените му
престъпления и следва да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
Вярно е, че подс. М. е съобщил на
оперативния дежурен в РУ- В. и в докладна записка до началника на РУ- В., че
тъжителят Л. му е попречил да извърши проверка на водач на МПС, както и че в
докладната записка е посочил, че лицата в автомобилите са били във видимо
нетрезво състояние по негова и на св. Р. преценка, но това не е основание да се
ангажира наказателната отговорност на М..
Това е така, защото клеветата е
престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в
разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или в
приписване на престъпление, което не е извършено. От субективна страна се
изисква, деецът да съзнава, че твърдените обстоятелства са неверни, тъй като
само в този случай може да се приеме, че е налице съзнателно приписване на
престъпление, за което да се носи и наказателна отговорност. В случай обаче, че
за подсъдимия заявените обстоятелства са верни, респективно деецът има
субективна увереност, че действително е било извършено престъпление, то тогава
той няма престъпен умисъл за оклеветяване под формата на приписване от престъпление.
Във всички случаи обаче следва да е налице и обективна възможност за проверка
чрез използване на обективно съществуващи и възможни източници на информация
относно това дали действително деецът е вярвал, че заявеното от него и
инкриминирано клеветническо твърдение е вярно. Умисълът за клевета ще е налице
само, ако от доказателствата по делото е доказано по несъмнен и категоричен
начин, че деецът е имал съзнание, че твърдяното в конкретния случай
обстоятелство е невярно, т.е. че тъжителят не е извършил заявено престъпление,
което се твърди и въпреки това деецът го твърди, респ. разгласява факти и
обстоятелства, които са неверни и позорни за тъжителя. В този смисъл има
константна съдебна практика на ВКС.
Стана категорично ясно, че подс. М. е имал
твърдата убеденост, че тъжителят Л. с поведението си хващайки и дърпайки за
ръката св. Б. и заявявайки, че той е с него и че няма да му извършва проверка,
е осуетил последната, защото с тези си действия той му е попречил да изпълни
задълженията си по служба. По-нататък, както се посочи вече подс. М. единствено
в докладната записка е посочил, че според него „лицата са били в нетрезво
състояние“ и в обясненията си в с.з. той поясни, как от практиката си има
своята преценка и съмнения за това. Но нещо много важно в процесната докладна
записка никъде не се сочи персонално, че тъжителят Л. е бил „пиян“ или „в
нетрезво състояние“, т.е. такива позорни обстоятелства не са изнесени от
подсъдимия по адрес на тъжителя. Освен това съгласно теорията и константната
съдебна практика ( Виж напр. Решение № 70 от 25.02.2009 год. на ВКС по к.н.д. №
36/2009 год. на І н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013 год. по н.д. № 572/2013
год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от 10.04.2012 год. на ВКС по н.д. № 382/2012 год.
на ІІІ н.о.) извън обхвата на клеветата остават случаите при които деецът
изказва мнение, своя субективна оценка или извод или изразява становище. В този
смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното, видяното или чутото,
създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението, мнението-
не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.
Липсват и клеветнически изрази за
„заплашване“ от страна на тъжителя към подсъдимия. В докладната записка
последният е посочил, че Л. е бил много афектиран и че не е запомнил това,
което му говорил като заплахи и обиди. Т.е. отново не са посочени конкретни
заплахи, които да се твърди, че са отправени от Л. към М.. Освен това подс. М.
въобще не имал намерението да докладва на ръководството за случилото се и за
действията на Л., но с оглед на това, че му е било разпоредено от директора да
стори това, същият е изпълнил разпореждането и е изложил фактите по случая.
Безспорно се доказа, че подс. М. не е
разгласил на сутрешните оперативки на състава и на ръководството на РУ- В.
позорно обстоятелство, а именно че Л. е бил в нетрезво състояние, както и че е
преписал престъпления на същия- „осуетяване на проверка на М.“ и „заплашване по
всевъзможен начин“. Нещо повече, по несъмнен начин се установи, че подс. М.
дори не е присъствал на тези оперативки.
С оглед на всичко казано до тук съдът
призна подс. Т.М. за невиновен и го оправда по обвинението в извършени
престъпления по чл.148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това,
че на
08.08.2016 г., в гр. В. и в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, по телефона пред А.Я.Г. ***, пред
ръководството и служители на РУ - В. на сутрешна
оперативка и чрез жалба до Директора на ОД на МВР - П., в
качеството си на длъжностно лице - мл. автоконтрольор при РУ - В. при
изпълнение на службата си, е преписал престъпление на С.С.Л.,
а именно че същият „е осуетил негова проверка за алкохол“ и „го е заплашвал по
всевъзможен начин“ и по чл. чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
147, ал. 1 предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за
това че на 08.08.2016 г., в гр. В. и в гр. П., при условията на продължавано
престъпление пред ръководството и служители на РУ - В. на сутрешна оперативка и
чрез жалба до Директора на ОД на МВР- П., в качеството си на длъжностно лице-
мл. автоконтрольор при РУ - В. при изпълнение на службата си, е разгласил
позорно обстоятелство за С.С.Л., а именно че е бил в
нетрезво състояние.
При този изход от делото и като отчете,
че липсват и елементите на деликт по чл.45 от ЗЗД в инкриминираното поведение
на подсъдимия съдът счете, че предявеният от тъжителя срещу подсъдимия
граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от деянието ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски, се явяват неоснователен и недоказан по основание и по размер,
и като такъв го отхвърли изцяло.
Отново с оглед изхода на делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител С.С.Л.
да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 30,79
лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П., а на
подсъдимия Т.Н.М. сторените от него разноски в размер на 800- платен адвокатски
хонорар.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: