№ 126
гр. Разград, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243300500143 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба , подадена от С. С. С., С. С. С. - Н., „ДИМЕС ТРУП“
ЕООД, ЕИК ********* гр. Разград и „Тугра“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Разград, всички
ответници в производството пред районния съд, подадена чрез пълномощник адв.Р. Н. от АК-
Варна против решение №50 от 19.01.2024 г. по гр.дело № 1302/ 2023 г. на РС – Разград, с което
съдът, след като е приел за установено по отношение на всички тях, че ищците Н. С. Й. и Р. С. С.,
са собственици по наследство от техните родители С. К. С. и М. /А./ К. И., б.ж.на гр.Разград на
по 1/8 ид.ч или общо 1/4 ид.ч. от недвижим имот с административен адрес: гр. Разград, бул. *****
и представляващ СГРАДА е идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Разград, одобрени със Заповед № РД18- 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с
предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна, брой етажи: 2 /два/, със застроена площ 92
квадратни метра, построена с отстъпено право на строеж в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на
Община Разград, с идентификатор ***** /, трайно предназначение на територията: УрбанизирА.,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/. стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: квартал: 123: парцел: 14. при граници, описани подробно в решението и е осъдил
„Тугра“ ЕООД да предаде владението върху общо 1/4 ид.ч. от същия недвижим имот на
ищците.Постановена е и отмяна на констативен нот.акт за право на собственост от 2016г., издаден
в полза на наследодателя на ответниците физически лица, С. С. С., б.ж.на гр.Разград.С решението
съдът е отхвърлил установителната претенция на ищците за притежавА. по-голяма идеална част
спорния имот, а именно 14/48 идеални части от спорния имот, както и тази за ревандикиране на
тази по-голяма част.В отхвърлителните части решението е влязло в сила като необжалвано.
Присъдил е в полза на страните разноски, съразмерно на уважената, съответно отхвърлена част от
иска.
В жалбата се сочи, че решението е изцяло неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на
предявения иск.Изложени са подробни съображения във връзка с несъгласието на въззивниците с
1
направените от съда правни изводи по отношение на приложението на нормата на чл.69 от ЗС във
връзка с осъществяваното владение от стрА. на наследодателя на ответниците физически лица.
Отделно въззивна жалба срещу решението е подадена и от „Тугра“ООД, гр.Разград, ЕИК
*********, с управител Т. Т., чрез пълномощник адв.М.Е. от АК-Разград.В същата се поддържа, че
решението следва да бъде отменено отново като неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон,а исковата претенция по чл.108 от ЗС
отхвърлена.Изложени са подробни съображения във връзка с несъгласието на въззивника с
направените от съда правни изводи.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, насрещната по жалбата стрА., ищците в производството, Н.
С. Й. и Р. С. С. са депозирали отговор, чрез пълномощник адв. Д.Т. от АК-Разград са оспорили
подадените срещу решението въззивни жалби по подробно изложени съображения, с искане за
отхвърлянето им като неоснователни и потвърждаване на решението на районния съд.
В съд.заседание въззивните жалби се поддържа от всеки от въззивниците, чрез техните
пълномощници адв. адв.Р. Н. от АК-Варна и адв.М. Е. от АК-Разград в цялост.
Въззиваемите чрез пълномощник адв.Д. Т. от АК- Разград Разград поддържат подадения
отговор, с искане за потвърждаване на решението на РРС.
Окръжният съд при извършената служебна проверка установи, че атакуваното решение е
валидно и допустимо.
По отношение правилността на същото, при съобразяване на доводите и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери следното от фактическа стрА.:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. С. Й. и Р. С. С., чрез пълномощник против
ответниците С. С. С., С. С., „ДИМЕС ТРУП“ ЕООД с управител Д. С. и „ТУГРА“ ЕООД, с
управител Т. Т., с която молят съда , след като приеме за установено по отношение на всички
ответници, физически лица и дружества, че те двете са собственици на по 7/48 ид.ч. от СГРАДА е
идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени
със Заповед № РД-18- 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА -
еднофамилна, брой етажи: 2 /два/, със застроена площ 92 квадратни метра, построена по силата на
отстъпено право на строеж в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на Община Разград, с
идентификатор *****, трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, , при граници, описани подробно в молбата да осъди
последния ответник „ТУГРА“ ЕООД, легитимиращ се като собственик на процесната сграда да им
да предаде владението върху сочените от тях идеални части от същата.
В исковата молба са изложени подробни твърдения, свързани с заявеното от ищците право на
собственост/съсобственост/ върху процесната сграда, основано на наследствено правоприемство
от техните покойни родители С. К. С. и М./А./ К. И., двамата бивши жители на гр.Разград, които
се явяват баба и дядо на ответниците физически лица, С. С. и С. С., като не се отрича, че
покойният баща на последните двама С. С., починал на 31.10.2018г. е имал и самостоятелен дял по
отношение на сградата, извън наследствените му права от неговите родители, но се оспорва
категорично да е придобил собствеността върху цялата сграда, основано на давностно
владение.Поддържа се, че в разрез с действителните им права върху имота ответниците, брат и
сестра са се разпоредили в своя полза с цялата страда ,като са я прехвърлили на „ДИМЕС ГРУП“
ЕООД, което пък дружество от своя стрА. я е прехвърлило на последния ответник „ТУГРА“
ЕООД, от когото се претендира и ревандикация на идеални части. Към молбата са приложени
писмени доказателства.Направено е доказателствено искане за сочене на гласни такива, което е
било уважено от районния съд.Заявили са претенция за разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение при безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.
С отговорите на исковата молба, депозирани в срока по чл.131 от ГПК, всички ответници са
оспорили предявеният иск като недопустим, съответно неоснователен и недоказан по подробни
съображения, възразявайки основно, че наследодателят на ответниците, физически лица С. С.
приживе е придобил по давност правото на собственост върху цялата сграда, като се е снабдил с
документ за собственост, нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2016г., на което
неговата майка не се е противопоставила, а е заявила отказ от права в нарочна декларация.Предвид
соченото децата на С. С., сега ответници са имали пълното право да се разпоредят в своя полза с
цялата жилищна сграда, което са и сторили.Представили са писмени доказателства, сочили са
2
гласни доказателства. Заявили са претенции за разноски.
От писмените доказателства по делото се установява ,че съпрузите С. К. С., М. /А./ К. И.,
двамата бивши жители на гр.Разград, починали съответно на 24.06.1985г, първия от тях и втората
на 13.06.2021г. са имали четири деца, две дъщери, двете ищци Н. С. Й. и Р. С. С. и двама сина С.
С. С., починал на 31.10.2018г. и Г. С. С., починал на 21.02.2012г.
На 21.05.1977г. между ОбНС - Разград от една стрА. и С. К. С., М. /А./ К. И., С. С. С. и Г. С.
С. , от друга е сключен договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, въз
основА. Заповед № 124, 04.05.1977 г. на Председателя на ОНС - Разград. По силата на отстъпеното
право на строеж № 212 от 03.08.1977 г. в имота, находящ се на адрес гр. Разград, бул. ***** е била
изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., за която не се
спори по делото, че е била завършена преди смъртта на С. К. С., настъпила на 24.06.1985г., при
действието на СК от 68г. След смъртта си същия е оставил за свои наследници, преживяла съпруга
и четири деца, двама сина и две дъщери, посочените по-горе.Не се спори по делото ,че синът Г. не
е живял в имота , а се е установил в друго населено място, а в имота до смъртта си са живели
майката, М./А. / К. И. и синът С. С., като те двамата не са ползвали и двата етажа от къщата, а само
отдели помещения в тях , като в имота до пълнолетие са живели за известни периоди от време и от
децата на С. С., стрА. по делото.От гласните доказателства сочени от ответниците се установява
,че М. /А. И./ е работила в чужбина и изпращала на своя син С. средства при необходимост от
ремонтни работи, като след като се е завърнала е живяла до смъртта си в имота.
Две години преди да почине, през 2016 г. С. С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт
за собственост на сградата, издаден от нотариус Р. И., с район на действие Районен съд гр.
Разград. През м.април 2022г., легитимирайки се като наследници на С. С. С., децата му
ответниците С. С. и С. С. са се разпоредили със сградата ,чрез покупко-продажба в полза на
ответника „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД – Разград , като продажбата е изповядА. по нотариален ред.
Месец по-късно „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД – Разград е прехвърлило имота на четвъртия ответник
„ТУГРА“ ЕООД – Разград, който се последният легитимира като негов собственик понастоящем.
При извършване на обстоятелствената проверка в полза на С. С. е била представена,
нотариално заверена декларация, изходяща от неговата майка М./А./ И., в която същата е изявила
,че няма никакви претенции към имота и е съгласна синът й С. С. да се снабди с документ за
собственост.Според водените от ответниците свидетели А./ М. И./след обстоятелствената проверка
е черпила“ за това , че е стА.ла сделката“. Когато двамата са живели в имота ремонтите по покрив
и ограда са правени от С. и майка му е намирала хора за направата на същите.Плащала е при
направа на тоалетна и баня и изолация на стаите, които е ползвала.След смъртта на сина й С. , тя е
намирала хора за почистване на къщата.Дъщерите й идвали рядко, тъй като били в чужбина от
дълго време, но отсядали в къщата за по няколко дни.
Според показанията на свидетелката на ищците, А. Б. , дъщеря на ищцата Н. Й., майка й и
леля й са посещавали имота, в който имало и техни лични вещи, като Р. нямала друг имот в
България, тъй като била разведена със съпруга си.Двете сестри разбрали за някакво прехвърляне
още през 2018г. ,преди смъртта на С. С., баща и имали намерение да разговарят с нотариуса, но
брат им не е позволил.
Ответниците физически лица са представили и молба за отказ от наследство от техния чичо,
брат на ищците и техния баща Г. С. С. от 2000 г., за която по делото не е установено да е била
надлежно вписА. в СВ, каквото е законовото изискване за да може отказът от наследство да
породи правното си действие.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа стрА., окръжния съд направи следните
правни изводи:
Основният спорен въпрос, който се поставя в настоящия случай е за това дали ответниците,
физически лица, съответно техният, баща наследодател, са придобили по давност процесната
сграда , построена въз основа на договор за ОПС, върху място, сега , общинска собственост, като
правото на строеж е учредено в полза на общо четири лица, единият от които е и покойният С. С.
С., баща на ответниците.
Съобразявайки всички събрани доказателства, писмени и гласни такива, този съд намира за
неоснователно правопрекратяващото възражение на ответниците за придобиване на сградата по
давност от стрА. само на покойния С. С. С..Преценявайки наличните данни за съвместното
3
ползване на сградата от стрА. на майката М./А./ и нейния син С. , съответно тя на част от първия
етаж , а той на част от втория етаж и това ,че преди снабдяването му с нот.акт по обстоятелствена
проверка през 2016г. С. С. С. , баща на първите двама ответници и брат на ищците да е афиширал
пред тях недвусмислено и явно намерението си за своене на сградата и то по начин, по който то да
стане известно именно на съсобствениците това намерение и ,че то е такова именно за своене на
техните идеални части, притежавани по наследство, без да оставя съмнение у тях относно
съдържанието му. Свидетелката доведена от ищците, макар и дъщеря на една от тях сочи ,че при
узнаването за издадения в негова полза нот.акт , две години след обстоятелствената проверка, през
2018г. , преди смъртта на С. С. е възникнал спор между него и сестрите му именно за издаването
на нотариалния акт, като преди това са били в добри отношения. От сочените от ответниците
гласни доказателства чрез разпита на двамата свидетели, участвали като такива и при
обстоятелствената проверка също не сочат на извършвани от покойния С. С. действия, с които да
е довел до знанието на ищците, че възнамерява да владее имота само за себе си.уведомил ищците
за намерението си да владее процесните имоти за себе си.Заявеното от тях ,че майката М./А./ е
черпила за „сделката „ не се отразява на неговото на С. С. бездействие/неуведомяване/ в този
смисъл.В случая оповестяването на другите съсобственици за намерението за своене на техните
идеални части е стА.ло едва през 2016г.при съставяне на констативния нотариален акт, но от този
момент – 06.10.2016 г. , до смъртта на С. С. на 31.10.2018г., не е изтекъл изискуемият
десетгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, такъв не е изтекъл и в полза на неговите
наследници, първите двама ответници до датата на отчуждаване на имота през 2022г., вкл.и до
подаване на исковата молба.
Следва да се посочи също така с оглед посоченото във възивните жалби, че презумпцията по
чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той продължава владението на
своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част и е държател по отношение
наследствените части на остА.лите наследници от имота. За да се приеме, че този наследник е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части, не е достатъчно
да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на остА.лите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението
си да владее целия имот само за себе си - напр. като отказва да ги допуска в имота, или доведе до
знанието им намерение да се разпореди с него в своя полза, или като го ползва по начин, който
ясно показва, че изключва владението на остА.лите сънаследници. Изключение се допуска
единствено в хипотезата, при която владението на претендиращия придобиване по давност
сънаследник е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за
извършване на т. нар. неформална делба. За придобиване на имота по давност не е достатъчно
държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, както това е било в
случая от стрА. на С. С., за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене.
За да се придобие имотът по давност, е необходимо намерението за своене на държателя да бъде
противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху вещта. Знанието на собственика следва да е доказано по
категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да
изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по
несъмнен начин, дори и при проявена от титуляря на вещното право незаинтересованост към нея.
Окръжният съд държи също така да посочи ,че цитирА.та от въззивниците съдебна практика
касае друга фактическа обстановка, различна от установената по делото, поради което даденото
там разрешение не може да бъде възприето.
По отношение на квотите на ищците, този съд също счита ,че предвид договора за ОПС от
1977г. и лицата в полза на които същото е отстъпено него, датите на смъртта на техните
наследодателите на страните и братът Г. С., липсата на вписан отказ от наследство от стрА. на
същия преди смъртта му през 2012г. , приложимите норми на СК от 1968 г. , то същите
притежават по наследство ¼ идеална част от построената въз основа на отстъпеното право сграда,
като е приел и районния съд.
Основателна и доказА. се явява и ревандикационната претенция на ищците в уважената й
част, тъй като щом покойния С. С. не е придобил правото нае собственост върху целия имот,
извън притежаваните от него права, както на самостоятелно основание, така и по наследство, то
прехвърлителните сделки, в „частта им касаеща идеалните части на двете ищци не са породили
4
своето правно действие и дружеството, легитимиращо се последно като собственик на спорната
сграда, следва да бъде осъдено да отстъпи на ищците собствеността и им предаде владението
върху притежаваните от тях идеални части.
С оглед приетото от правна стрА. правилно на осн.чл.537 от ГПК е бил отменен за
притежаваните от ищците идеални части констативния нотариален акт от 2016г., издаден в полза
на С. С. С..
По изложените съображения, подадените срещу решението въззивни жалби се явяват
неоснователни и същото следва да бъде потвърдено.
На въззивниците не се дължат разноски, тъй като не са представили доказателства за сторени
такива пред настоящата инстанция.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №50 от 19.01.2024 г. по гр.дело № 1302/ 2023 г. на РС – Разград,
постановено в производство по чл.108 от ЗС В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5