Решение по дело №6053/2020 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 261194 / 6.12.2021г.

 

гр. Перник, 06.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 06053 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на З.К.Н. *** да му заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от счупване на дясна лъчева кост и болки в тазобедрената област, получени на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване и поддържане в добро състояние на общинските пътища, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се посочва, че на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник при пресичане на пътното платно в резултат на непочистения сняг и заледяване ищецът се е подхлъзнал и е паднал. Твърди се, че при падането ищецът е изпитал силна болка в дясната ръка и дясна тазобедрена област. Свидетелката Д.Т.му е помогнала да стане и веднага го е закарала в Бърза помощ на МБАЛ „Р. Ангелова“, където са направили рентгенография на дясна гривнена става и дясна тазобедрена област на ишеца. Сочи се, че се е установило счупване на дясната лъчева кост, поради което ръката на ищеца била гипсирана за 45 дни, след което той ходил на раздвижване. Ищецът релевира доводи, че при инцидента, в последвалия възстановителен период, както и понастоящен понася силни болки и страдания от настъпилото увреждане. Поддържа, че се е нарушил целият му ритъм на живот, първоначално не е можел да се обслужва сам и е имал нужда от денонощни грижи, приемал е ежедневно обезболяващи. Посочва, че трудно се е придвижвал заради болките в тазобедрената област. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на Община Перник за обезвреда поради неизпълнение на задълженията на общинските служители за поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Община Перник е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции и моли същите да се отхвърлят. Изразява несъгласие с всички доводи, изложени в исковата молба, както и че липсвали доказателства, установяващи твърдяните от ищеца факти. Поддържа, че е изпълнила задълженията си по зимно почистване, тъй като е възложила с договор № 173/28.10.2015 г. почистването на общинската пътна мрежа на ДЗЗД “Перник Комунал” с  участници “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” ЕАД. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК от Община Перник е направено искане за привличане на “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” ЕАД като трети лица помагачи на страната на ответника. Също така са предявени обратни искове от Община Перник срещу “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” ЕАД, като участници в ДЗЗД “Перник Комунал”, с които се моли, в случай, че се уважи главният иск, предявен от З.К.Н. ***, съдът да осъди двете дружества солидарно да заплатят на Общината на основание регрес сумата, която Община Перник бъде осъдена да заплати по главния иск, ведно с присъдените законни лихви и разноски по делото. Аргументира се, че с договор № 173/28.10.2015 г., сключен с ДЗЗД “Перник Комунал”, общината е възложила на двете дружества като участници в обединението зимното почистване на уличната мрежа в града за период от 60 месеца. Развиват се доводи, че двете дружества не са изпълнили договорното задължение по почистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа, като се посочва, че съгласно чл. 30, ал. 2 от договора изпълнителят носи отговорност за вреди, причинени на трети лица вследствие на неизпълнение на някое от задълженията по договора.

В срока по чл. 131 ГПК “Зауба” ЕАД и “Лиел Констракшън” ЕООД са подали отговори на исковата молба по обратните искове на Община Перник, с които я оспорват като неоснователна. Посочват, че възложената работа по зимно почистване е приета от общината без забележки. Претендират разноски за производството.

В съдебно заседание третото лице помагач на ответника и ответник по обратния иск “Лиел Констракшън” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ч., излага становище за неоснователност на главния иск, като счита, че ищецът не е доказал настъпването на претендираните неимуществени вреди, както и е пресичал на необозначено за това място и е представлявал опасност за останалите участници в движението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства- амбулаторен лист за преглед на пациент № 290/08.01.2019 г., с приложен към него допълнителен лист и искане/назначение за образна диагностика от 08.01.2019 г., гласни доказателства, събрани при разпита на свидетелите Д.Н.Т.и А.И.Н., както и от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза се установи, че на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа в гр. Перник на ул. „**** ******“ на кръстовището, на което се намира сградата на Печатницата, при пресичане на заледената улица ищецът се е подхлъзнал и е паднал. Ищецът изпитал силна болка в дясната ръка и дясна тазобедрена област и не можел да стане. Свидетелката Д.Т.в този момент се намирала съвсем наблизо, излизайки от посещение при зъболекар в клиниката на „Доктор М.“, поради което видяла падането на ищеца и му помогнала да стане. С паркираната си наблизо кола св. Т.веднага закарала ищеца в Центъра за спешна медицинска помощ на МБАЛ „Р. Ангелова“. Докато бил в спешния център, ищецът се обадил на съпругата си св. А.И.Н., която взела такси и отишла в болницата. Там направили рентгенография на дясна гривнена става и дясна тазобедрена област на ищеца, от която се установило счупване на дясната лъчева кост и ръката на ищеца била гипсирана. След това св. Т.закарала до дома им ищеца и св. Найденова, които са нейни съседи и се познават от кварталния магазин. Няколко дена след инцидента св. Т.се обадила на ищеца да го чуе и той споделил, че много го боли ръката. Впоследствие св. Н.споделила на св. Тасева, че води ищеца на физиотерапия.

От показанията на св. Т.се установява, че на 08.01.2019 г. пътното платно на ул. „**** ******“ в гр. Перник не е било почистено от сняг, имало заледявания и било много трудно да се ходи по него. Ищецът е паднал, докато е пресичал кръстовището, образувано от ул. „**** ******“ и от още една перпендикулярна на нея улица, на ъгъла на която се намира сградата на Печатницата. Съдът приема, че инцидентът е станал при движение по продълженията на тротоарите на пътното платно, тъй като от показанията на св. Т.се установява, че преди да започне да пресича, ищецът се е движел по тротоара на стръмната улица, която е перпендикулярна на ул. „**** ******“. По делото е безспорно, че на това кръстовище няма очертана пешеходна пътека.

От представените по делото медицински документи, както и от изготвената съдебномедицинска експертиза се установи, че при падането на заледената улица ищецът е получил счупване на дясна лъчева кост в областта на гривнената става, което му е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за повече от 30 дни. В резултат на инцидента ищецът е получил още и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, което по своя медикобиологичен признак представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Първа помощ на ищеца е била оказана в МБАЛ „Р. Ангелова“, където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации е проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация на дясна гривнена става за 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждания е около 3-4 месеца. Според вещото лице по отношение на счупването на дясната лъчева кост на ищеца не се очаква промяна на обективното състояние в бъдеще.

При медицинския преглед на ищеца, извършен във връзка с изготвяне на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице е установило, че е запазен обемът на движение в дясна гривнена става, болезнен в крайните си фази.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно изготвено.

От показанията на св. А.Н.- съпруга на ищеца, които съдът цени съобразно чл. 172 ГПК с оглед на всички доказателства по делото, имайки предвид нейната възможна заинтересованост от изхода му, се установява, че непосредствено след инцидента ищецът не се е чувствал добре, легнал си е веднага, щом се е прибрал, бил е видимо притеснен. Имал е голямо кръвонасядане на десния си крак в областта на таза, което е променило с времето цвета си- от синьо-лилаво към зелено-жълто. Кракът много го е болял в тази област и го е влачел две седмици. Приемал е обезболяващи. Св. Н.е приготвяла храната за ищеца, който се е чуствал много дискомфортно. Тя посочва, че ищецът е десничар, поради което, докато ръката му е била гипсирана около месец, не е можел да се обслужва сам, да се измие и да се избръсне. Св. Н.като фризьорка го е бръснела с машинката. След свалянето на гипса, дясната ръка на ищеца била подута и той ходил на рехабилитация за раздвижването ѝ в болницата. В деня на инцидента ищецът е бил със зимни туристически обувки с дебели грайфери, каквито синът му ползвал за катерене на планини. Св. Н.и синът им се редували кой да остане при ищеца след увреждането, дори св. Н.отлагала часовете на клиентите си. Ищецът продължава да изпитва болки при натоварване на ръката си и се налага да почива.

От представения по делото като писмено доказателство договор № 173/28.10.2015 г. се установява, че същият е сключен между Община Перник, като възложител, и ДЗЗД “Перник Комунал”, като изпълните, участници в който са ответниците по обратните искове "Лиел констръкшън" ЕООД и "Зауба" ЕАД. По силата на този договор на изпълнителя е било възложено срещу заплащане да извършва сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и снегопочистване.

Като доказателства по делото освен горепосочения Договор № 173/28.10.2015 г. са представени и споразумението от 27.08.2015 г. за учредяване на ДЗЗД “Перник Комунал”, заедно с анекс към него от 27.08.2015 г., месечен констативен протокол за установяване на количествата на извършените дейности по зимно почистване на гр. Перник за месец януари 2019 г. съгласно Договор № 173/28.10.2015 г. от ДЗЗД “Перник Комунал”, ежедневен констативен протокол за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при зимни условия съгласно Договор № 173/28.10.2015 г. - механизирано обработване на уличните платна чрез бутане от 04.01.2019 г. и ежедневен констативен протокол за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при зимни условия съгласно Договор № 173/28.10.2015 г. - механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на подходящи смеси от 06.01.2019 г.

Видно от месечен констативен протокол за установяване на количествата на извършените дейности по зимно почистване на гр. Перник за месец януари 2019 г. съгласно Договор № 173/28.10.2015 г. от ДЗЗД “Перник Комунал”/намиращ се на л. 123 от делото/, на 08.01.2019 г. е извършено механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на подходящи смеси на площ от 21,234 дка и не е извършвано механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади.

От показанията на свидетелката Любка Василева Стоянова, която към месец януари 2019 г. е работела като диспечер към ДЗЗД “Перник Комунал”, се установява, че при зимно почистване дружеството е работело по възлагане от Община Перник и уведомяването се е извършвало по телефона. След почистването се е подавал протокол в Община Перник, подписан от третото за делото лице Калина Николова.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените главни искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което тя е възложена, или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна.

Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по чл. 49 ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато лицата, на които то е възложило изпълнението на работа, причинят вреди поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите, когато то по силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които същото действа, или третите лица, на които е възложено извършването на работата, бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети лица.

Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е настъпило вследствие неподдържането на улицата от сняг и заледени участъци. Деликтът е резултат от наличието на необезопасена и неподдържана улица като елемент от пътната инфраструктура на Община Перник и нейна собственост съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане на улицата, е в тежест на Общината /чл. 31, ал. 1 ЗП, вр. чл. 5, ал. 1 и 2 ЗП, вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за Община Перник, тъй като полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е и ул. „**** ******“ в гр. Перник, е задължение на ответника. За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Община Перник и без да е установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му доказателствена тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата е била почистена, поради което се налага изводът, че не е изпълнил правното си задължение да поддържа състоянието ѝ с цел осигуряване на безопасното придвижване по нея. От показанията на свидетеля-очевидец Д.Т.се установява, че настилката на конкретния участък от ул. „**** ******“, където е станала злополуката с ищеца, била непочистена и ищецът се е подхлъзнал на заледен участък, поради което паднал на земята.

В § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието на "Пешеходна пътека", съгласно която това е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Настоящият съдебен състав приема, че ищецът по главния иск е пресякъл на пешехона пътека, макар и същата да не е очертана с пътна маркировка или обозначена със знаци, доколкото по делото е безспорно, че инцидентът е настъпил на продълженията на тротоара на кръстовището, формирано от ул. „**** ******“ и перпендикулярната на нея улица, на ъгъла на което се намира Печатницата в гр. Перник.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед характера на получените от ищеца травматични увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата от 7 000 лева справедливо ще го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, спазвайки горепосочените критерии по чл. 52 ЗЗД, съдът отчете претърпените болки и страдания, описани от медицинската експертиза, и продължителността и интензитета на страданието /при злополуката и след това ищецът е изпитал болки и страдания, които в първите 30 дни, докато ръката му е била гипсирана, са били с по-голям интензитет/; характерът и степента на уврежданията /счупване на дясна лъчева кост в областта на гривнената става и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област/. Съдът съобрази ограниченията, които е следвало да изтърпи ищецът /ръката му е била гипсирана, което е затруднило движение на десния му горен крайник за срок от повече от 30 дни; имал е нужда от помощ за ежедневното си обслужване, възстановителният период е протекъл за срок около 3-4 месеца/, както и че самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, са естествена последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в областта на гривнената става и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания, което е потвърдено и от гласните доказателства. Съдът взе предвид и обстоятелството, че към момента на извършения от вещото лице преглед е налице запазен обем на движение в дясна гривнена става, болезнен в крайните си фази.

Според съда така определеният размер на обезщетението съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчен да овъзмезди ищеца за неблагоприятните последици, настъпили за него в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдът се съобрази с практиката по чл. 290 ГПК на ВКС по отношение преценката на неимуществените вреди. Съдът намира, че посоченият размер не е прекомерен, както твърди ответникът и третите лица помагачи, тъй като съобразно изложените в съдебната практика критерии се налага изводът, че обезщетение в размер на 7000 лева би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания. Поради това предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата над сумата от 7000 лева до целия предявен размер от 8000 лева.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид основателността на главния иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъждана от датата на увреждането. Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на непозволеното увреждане. Поради това на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането- 08.01.2019 г. до окончателното му изплащане.

По обратните искове:

Предявените обратни искова са с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 122 ЗЗД.

За да се ангажира регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, следва да се установи кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят няма да отговаря само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка.

В случая по делото се установи, че между Община Перник и ответниците по обратния иск в качеството им на изпълнители под формата на консорциум, организиран като гражданско дружество ДЗЗД Перник Комунал е сключен Договор № 173/28.10.2015 год., с който им е било възложено срещу заплащане да извършват сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и снегопочистване. Няма спор по делото, че възложените с договора дейности по зимното поддържане на улици, булеварди и други обществени места на територията на Община Перник, осъществявани в периода 01 ноември до 31 март, включват и механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на подходящи смеси, механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади, механизирано почистване от сняг на централната пешеходна зона, ръчно обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на МГК и други места за обществено ползване чрез разпръскване на смеси, ръчно почистване на сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, което обхваща и тротоари, пешеходни зони и пешеходни пътеки, товарене и извозване на сняг. Независимо от обстоятелството, че в договора не се съдържа конкретизация на местата, площадите, улиците и т. н., които е следвало да се почистят от изпълнителя, то предвид формулировката на чл. 1 от договора, съдът приема, че улицата, на която е станало увреждането на ищеца по главния иск, попада в неговия предметен обхват, което се потвърждава и от посочването ѝ в месечните и ежедневни констативни протоколи, издадени за приемане на работата по договора.

Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в решение № 123 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2018 г., III г. о., решения № 1100 от 4.7.2003 г. по гр. д. № 1876/2002 г. на Пето ГО, № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. № 972/99 г. на Пето ГО, № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. на Първо ТО на ВКС, според което приемането е задължение на поръчващия представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни действия. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета според чл. 264, ал. 3 ЗЗД и поръчителят вече не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното, поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани от страните.

В конкретния случай не се установява изпълнение, за което да се постави въпросът дали е прието. Преценката относно изпълнението на един договор е винаги конкретна и следва да бъде направена въз основа на всички събрани по делото доказателства, относими към спорните дати и място, където е трябвало да се извърши почистването. По делото липсват доказателства за извършено почистване на улицата, на която се е подхлъзнал и паднал ищецът по главния иск, и противен извод не може да се обоснове с приложените ежедневни констативни протоколи за отчитане на извършени дейности по зимно поддържане от 04.01.2019 г. и 06.01.2019 г., касаещи дни преди процесната дата, както и от месечния констативен протокол за установяване на количествата на извършените дейности по зимно почистване на гр. Перник за месец януари 2019 г. съгласно Договор № 173/28.10.2015 г. от ДЗЗД “Перник Комунал”/намиращ се на л. 123 от делото/, видно от който на 08.01.2019 г. не е извършвано механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади в гр. Перник. Този извод не се разколебава и от показанията на свидетелката Любка Василева Стоянова, която не установява конкретно на 08.01.2019 г. да е извършено снегопочистване, а единствено как са подготвяли протоколите за извършените дейности по Договор № 173/28.10.2015 г.

В чл. 8 от договора е разписана процедурата за осъществяване на контрол върху извършената в изпълнение на договора за изработка дейност и е уговорен начинът на констатиране, отчитане и приемане на свършената работа. Страните по договора са се договорили това да става чрез съставяне на ежедневни констативни протоколи, обобщен констативен протокол и за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, каквито за почистването на улицата, на която е пострадал ищецът по главния иск, и за датата, на която е настъпил деликтът, не са представени по делото. Същевременно от показанията на св. Т.безспорно се установи, че на процесната дата 08.01.2019 г. ул. „**** ******“ не е била почистена и е имала заледявания.

Предвид горното, съдът намира, че не е установено по делото изпълнението на възложената с договор № 173/28.10.2015 г. работа по почистване на уличното платно на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, респ. приемане на тази работа от възложителя Община Перник, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на изпълнителя. С оглед на това и на основание чл. 54, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД, "Лиел Констракшън" ЕООД и "Зауба" ЕАД в качеството им на участници в ДЗЗД „Перник Комунал“ дължат при условията на солидарност обезщетение за претърпените от възложителя в резултат на неизпълнение на задълженията им, произтичащи от договор № 173/28.10.2015 г., неимуществени вреди в размер на 7000 лева. Отговорността по обратния иск възниква в следствие на договорно неизпълнение, а не на деликтно основание, поради което върху сумата от 7000 лева се дължи законна лихва от датата на предявяване на обратния иск- 12.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането- 08.01.2019 г. до датата на предявяване на обратния иск- 12.03.2021 г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли/ в този смисъл- решение № 281 от 5.08.2021 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 358/2021 г./.

По изложените съображения, съдът намира, че обратните искове следва да се уважат за сумата от 7000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2021 г.  до окончателното ѝ изплащане, при условие, че Община Перник заплати това обезщетение на ищеца по главния иск.

 

По разноските:

На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Перник сумата от 150 лева за възнаграждение за вещо лице, за които разноски страната е останала задължена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна Община Перник следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по главния иск сумата от 280 лева- държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете. Община Перник следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и 131,25 лева за възнаграждение за вещо лице, при условие, че ищецът заплати възнаграждението по сметка на РС-Перник.

Община Перник следва да бъде осъдена на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на процесуалния представител на ищеца по главния иск възнаграждение в размер на 680 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищецът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника Община Перник сумата от 12,50 лева- юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Ответниците по обратните искове следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Община Перник сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение и сумата от 280 лева- държавна такса за обратните искове.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, да заплати на З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от причинените му увреждания- счупване на дясна лъчева кост и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, получени на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване и поддържане в добро състояние на общинските пътища, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, иск с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 7000 /седем хиляди/, до целия предявен размер от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от причинените му увреждания- счупване на дясна лъчева кост и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, получени на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване и поддържане в добро състояние на общинските пътища, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, и „Зауба“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 48-50, в качеството им на участници в ДЗЗД “Перник Комунал”, да заплатят на основание чл. 54, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД солидарно на Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, в резултат на причинените му увреждания- счупване на дясна лъчева кост и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, получени на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на обратните искове- 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Община Перник заплати на З.К.Н., с ЕГН **********, обезщетението в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.

ОТХВЪРЛЯ исканията на Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, за осъждане на „Лиел Констракшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Софийско шосе“ № 31, и „Зауба“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 48-50, в качеството им на участници в ДЗЗД “Перник Комунал”, да заплатят на Община Петник законна лихва върху сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, в резултат на причинените му увреждания- счупване на дясна лъчева кост и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, получени на 08.01.2019 г. около 14.30 часа- 15.00 часа при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „**** ******“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, за периода от датата на настъпване на уврежданията- 08.01.2019 г. до предявяване на обратните искове- 12.03.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 150/сто и петдесет/ лева за възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, да заплати на З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева, представляваша направени в производството разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, да заплати на З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 131,25 /сто тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ З.К.Н. заплати възнаграждението по сметка на РС-Перник.

ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, да заплати на адв. В.К.С. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА З.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева- юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, и „Зауба“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 48-50, в качеството им на участници в ДЗЗД “Перник Комунал”, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК солидарно на Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, сумата от 100/сто/ лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева- разноски за държавна такса за обратните искове.

Решението в частта по главните искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е постановено при участие на “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” ЕАД като трети лица –помагачи на страната на ответника Община Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: