Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.10.2020 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На десети септември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 177 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове от „T.
Б.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление ***, Б. П. С.,
сграда ** със законен представител Д. К. К., заедно с М. С., чрез адв. Г.
против В.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** и В.П.П., е бил сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги от дата 20.12.2017 г., по силата на който ответницата станала
абонат на дружеството - мобилен оператор. При сключване на индивидуалния договор
за мобилни услуги абонатът имал право да избере абонаментна програма за
потребление на услугите на Оператора, а „Т.Б.“ ЕАД имало право да получава
месечен абонамент в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Месечната абонаментна цена се заплащала от абоната всеки
месец, съобразно всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане бил
на ежемесечна база. При сключване на договора абонатът посочил предпочетена
дата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Услугите, предоставяни по
договора били фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната №
*********, под който номер били издавани месечните фактури. За отчетния период
на потребление от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г. била издадена крайна фактура №
**********/05.07.2018 г. с начислена стойност за плащане в размер на 110.88 лв.
с ДДС, за дължими и неплатени от абоната месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги. Във фактурата бил посочен крайният
срок за плащане 20.07.2018 г.
Твърди
се, че за посочения отчетен период ответницата не изпълнила задължението си да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
нея услуги по сключения договор. Абонатът бил в неизпълнение на договора си,
което ангажирало договорната му отговорност да заплати на „Т.“ неустойка в
размер на 180.13 лв. Неустойката, в претендирания от ищеца размер, била
изчислена съобразно новите правила за изчисление на дължимите от абонатите
неустойки при предсрочно прекратяване на сключени договорни абонаменти, приети
от „Т. Б.“ в постигната с Комисия за защита на потребителите извънсъдебна
спогодба от 12.01.2018 г., с която е уговорено, че максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Поради
липсата на плащане, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. №1565/2019 г. по описа на РС К.. Тъй като издадената
заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на
дадените от съда указания, за ищцовото дружество бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищцовото
дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи сумата от общо 291.01 лева, за която по ч. гр. д. №1565/2019 г. по описа
на РС К. е издадена Заповед №833/23.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1565/2019 г., както следва:
-
сумата от 110.88 лв. (сто и десет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 05.02.2018 г. до
04.07.2018 г.;
-
сумата от 180.13 лв. (сто и осемдесет лева и тринадесет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 20.12.2017г., със срок на действие до 20.12.2019г., предсрочно
прекратен на 25.05.2018 г. и предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 09.01.2018 г., със срок на действие до 09.01.2020 г. предсрочно
прекратен на 25.05.2018 г.
Претендират
се и разноските по делото, включително и направените в заповедното
производство.
Ответницата,
представлявана от назначения особен представител адв. Р.И., оспорва исковете. Ищецът
претендирал неустойка в размер на 180.13 лв., за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, но същият не уведомил потребителя, че упражнява
правото си на едностранно прекратяване на договора. Нямало представени
доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е
достигнало изявления за прекратяване на договорите.
Адв.
И. твърди, че по отношение на иска за неустойка по чл. 92 от ЗЗД липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по волята на която и да
е от страните или на една определена от тях. Допустимо било също така,
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка щяла да бъде
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следвало да следи
служебно, като преценката се извършвала към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Счита,
че уговорената в договора клауза за неустойка нарушава добрите нрави, тъй като
уговореният размер формиран от месечните такси до изтичане на срока на договора
нарушавала принципа на справедливост, поради което била нищожна.
Доколкото
в случая преценката за нищожността на клаузата за неустойка следвало да се
направи към момента на сключване на договора, следвало да се приеме, че
процесната неустойки по договори за мобилни услуги е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Претендираните от ищеца „Т.Б.“ ЕАД суми за неустойка не можело да санират
изначално нищожните клаузи за неустойката.
Ето
защо и с оглед на горното, моли съда да постановите решение, с което да
отхвърлите предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с кумуативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.92 ЗЗД
От приложеното ч. гр. д. №1565/2019 г. по описа на РС
К. се установява, че по заявление на „Т.Б.“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на
длъжника В.П.П. да заплати на заявителя следните суми:
- сумата от 110.88 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
- сумата от 180.13 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;
- сумата от 15.15 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 21.05.2018 г. до 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.10.2019 г. до
окончателното плащане на дължимата сума;
- сумата 25.00 лева, представляваща разноски по делото
за заплатена държавна такса;
- сумата 360.00 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение;
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал
указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на В.П.П.
далекосъобщителни услуги, срещу насрещната престация – парично възнаграждение
съгласно тарифите на оператора, посочени в подписаните договори и приложенията
към него.
Не е спорно също, че въз основа на посочените договори – договор от
20.12.2017 г. и договор от 09.01.2018 г., ответницата е ползвала предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано заедно с дължимите
месечни сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.
Представени са като писмени доказателства фактура
№**********/05.03.2018 г., издадена за отчетен период на потребление 05.02.2018
– 04.03.2018 г., с начислена за периода сума в размер на 46.37 лв.; фактура №**********/05.04.2018 г.,
издадена за отчетен период на потребление 05.03.2018 – 04.04.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 40.01 лв.; фактура №**********/05.05.2018 г., издадена за отчетен
период на потребление 05.04.2018 – 04.05.2018 г., с начислена за периода сума в
размер на 37.98 лв.; фактура №**********/05.06.2018 г. с начислена обща сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 110.88 лв.; фактура №**********/05.07.2018 г. за
отчетен период на потребление 05.06.2018 – 04.07.2018 г. с начислена сума в
размер на 291.01 лв. Във фактурите са описани задължения на ответницата за
посочения период, включващи месечна абонаментна такса и ползвани услуги. В
последната фактура №**********/05.07.2018 г. е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 180.13 лева
и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на общо 110.88 лева.
По делото не се спори, че ответницата не е заплатила задълженията
си по сключените с ищцовото дружество договори и издадените фактури.
Въз основа на обсъдените доказателства искът се явява частично
основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер от 110.88 лева, като за
претендираната неустойка от 180.13 лева до пълния размер на исковата претенция
от 291.01 лева, искът следва да се отхвърли. Настоящият съдебен състав намира
за основателни възраженията на особения представител на ответника относно
валидността на неустоечната клауза по процесния договор, като съображенията за
това са следните:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие
с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на
договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо
от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за
неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на
дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения
телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да
дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да
получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната
услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона.
Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените
съображения се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. В.П.П. има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на
всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването
му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като
предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по
договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.
Без значение е обстоятелството, че ищецът претендира
само част от неустойката. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е
неустоечната клауза или не. Клаузата е нищожна
още при сключването на договора, поради което следва изводът, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Ето защо претендираната неустойка в размер на от 180.13
лева не се дължи и искът за тази сума следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора,
на ищеца следва да присъдят и сторените деловодни разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Ищецът доказва разноски в размер на 760 лева за платени
държавни такси, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение, от
които 205 лева в заповедното производство и 555 лева в исковото производство.
Съразмерно с уважената част от иска в
полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на общо 285.70
лева, от които 74.24 лева в заповедното производство и 211.46 лева в исковото
производство.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва
да му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска. На особения
представител адв. Р.И. следва да се издаде разходен касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш
И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че В.П.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление ***, Б. П. С., сграда ** със законен представител Д. К. К., заедно с
М. С. сумата от 110.88 лв. (сто и десет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г., която сума
представлява част от вземането, за което
по ч. гр. д. №1565/2018 г. по описа на РС К. е издадена Заповед №833/23.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като до пълния
претендиран размер от 291.01 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, Б. П. С., сграда ** със законен
представител Д. К. К., заедно с М. С. сумата от 285.70 лв. (двеста осемдесет и
пет лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно
уважената част от исковете, от които
74.24 лева – разноски в заповедното производство и 211.46 лева – разноски в
исковото производство
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника В.П.П. особен
представител – адв. Р.И. ***, РКО за сумата от 300.00 лв. (триста лева).
ПРИСЪДЕНИТЕ
суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „С. Е.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните
пред О. с. – П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: