№ 1158
гр. Плевен, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430100351 по описа за 2022 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу
Т. Р. СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в
размер на 487,82 лева за консумирана топлинна енергия, от които 446,19 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 41,63 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.03.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 7120/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчено му по реда на
1
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 8320, находящ се в гр. *** , е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с
ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в
раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно:
в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че
в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в
забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.
№ 5760/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 8320 ответникът е
използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил
2
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
без ИРУ в размер на 198,63 лева; сума за отопление отдадена от сградна
инсталация в размер на 252,23 лева и сума за услуга дялово разпределение в
размер на 4,51 лева. Твърди се, че в имота на ответника има единствено щанг
лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК процесуалният
представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва същият по
основание и размер. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Излага, че
ответникът не е представил договор, от който да е видно, че между страните
са налице облигационни отношения. Оспорва направените замервания от
топлинния счетоводител. Излага, че по делото няма доказателства, че е
избрано лице, което да извършва услугата дялово разпределение.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и да му присъди разноски. Навежда доводи, че по делото не е
доказано по безспорен начин, че е налице договорно правоотношение между
ЕС и фирмата за дялово разпределение, за което развива подробни
съображения. Твърди, че липсват данни, че топломерът в абонатната станция
има издаден сертификат.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск.
Навежда доводи, че по делото не е доказано, че е налице договорно
правоотношение между ответника и ищеца от една страна и между ЕС, в
която се намира процесния топлоснабден имот и фирмата за дялово
разпределение. Оспорва начина, по който е станало замерването, поради
факта, че монтирания топломер е с изтекъл сертификат и с технически
показатели, несъвместими с изискванията на международните европейски
стандарти. Излага, че ВЛ не е установило дали има издаден сертификат за
инсталацията за отопление с поставените разпределители. Твърди, че
3
отговорите на ВЛ, касаещи характеристиките на монтираните топломери,
относно производство, фирма и срок са изцяло некоректни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 7120/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми сумата от 446,19
лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г ., 41,63 лева лихва за забава за периода 04.03.2020 г. до
03.11.2021 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 16.11.2021
г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към
ДВ бр.8/24.01.2017 г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед
за изпълнение № 4088/16.11.2021 г., срещу която длъжникът е депозирал
възражение в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е
предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
Установява се от представения по делото Договор за делба на
съсобствен имот, вписан в СлВП с рег. №4638/20.05.2003 г., акт №155, том
ХІІ, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
задълженията на ответника по делото.
Видно е от представения по делото Протокол от 03.11.2010 г. на
собствениците в сграда ЕС, находяща се в гр. ***, че е взето решение в
присъствието на общо 15 от 16 собственици: 1. С което е избрана фирма
„***“ ЕООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за
извършване на услуга за дялово разпределение на ТЕ; че собствениците са
4
упълномощили М.Б.Ц. да сключи договор за доставка и монтаж на уреди за
дялово разпределение и за извършване на услуга за дялово разпределение на
ТЕ.
Представен по делото е и списък на собствениците на сграда ЕС,
находяща се в гр. ***, в който е посочено кой апартамент колко ИРУ
притежава.
Установява се от приложения по делото Договор Б/3.11.2010 г.,
сключен между „***“ ЕООД, в качеството на изпълнители и потребителите в
сграда ЕС, находяща се в гр. ***, представлявана от М. Ц., в качеството им на
възложители по силата който възложителите са възложили, а изпълнителят е
приел да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение.
Приобщени като доказателства по делото са и заключенията по
допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени и неоспорени от страните.
От заключението на ССЕ, се установява, че: Неплатеното задължение
към „***” ЕАД гр. Плевен на абонатен № 8320 и потребител Т. Р. СТ.,
ЕГН/Идент.№ ********** за имот на адрес гр.*** е в размер на 446,19 лв. и е
начислено за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.; че задължението
включва: ТЕ за отопление без ИРУ за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.
в размер на 194,80 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 246,44 лв. и такса за услугата дялово
разпределение на ТЕ за периода от 01.01.2020 г. до30.04.2021 г. в размер на
4,51 лв.; Общият размер на лихвата за забава, считано от датата на изпадане
на ответника в забава до датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „***" ЕАД до Районен съд гр.
Плевен /16.11.2021 г./ е 45,18 лв.; че в „***“ АД има открита на 01.01.1980 г.
Р.Г. С. клиентска партида с № 8320, за имот с адрес гр.***; че промяната на
титуляра е извършена на 01.10.2021 г., когато е получен документ за
собственост, който доказвал собствеността на Т. Р. СТ.; че в аналитичния
регистър на счетоводството на „***“ АД в счетоводна сметка 411 „Клиенти“
няма партида на Р.Г. С., Т.Р., които са клиенти за ползване на топлинна
енергия за битови нужди. В счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се
водят само фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица; В
„дневника за продажби“ не е отразена на отделен ред всяка издадена фактура
5
на физически лица. За издадените фактури на население в края на всеки
данъчен период от програма „Инкасо“ се изготвя Справка за реализирана
топлинна енергия, която се подава в счетоводството; че в счетоводството, за
битовите потребители се издава от счетоводната програма фактура с пореден
№, която включва реализираната топлинна енергия за всички битови
потребители; че от представените „Дневници за продажби“, СД по ЗДДС и
Уведомления за приемане на дневника за покупки и дневника за продажби за
процесния период е установено, че фактурите, издадени за всички битови
абонати са отразени в „Дневници за продажби“ и СД по ЗДДС и са подадени
в ТД на НАП, в предвидените в закона срокове; че в аналитичния регистър на
счетоводството на „***“ АД в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ няма партида
на Р.Г. С., Т.Р., които са клиенти за ползване на топлинна енергия за битови
нужди; че в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само
фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица; че в
счетоводната система реализираната ТЕ е осчетоводена общо за всички
битови абонати, със следния счетоводен запис: Дебит сметка 411/3
„Клиенти“, ан. партида „ТЕ на населението“ - с общата стойност по
издадената фактура; Кредит сметка 701/2 „Постъпления от продажба на
продукция“, ан. партида „Топлоенергия“ - с данъчната основа по издадената
фактура; кредит сметка 453/2 „ДДС- продажби“ със ДДС по издадената
фактура“.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява: че сградата, в
която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа, посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доствяна
ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния
период; че извършеното дялово разпределение е направено съгласно
Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334 от 06.04.2007 г.; че банята в процесния имот се отоплява от щранг-
лира, с технически параметри на лирата: две гладки тръби, 060; че
разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката; че
при изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са
спазени изискванията на Методиката за разпределение на топлинна енергия
към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 г.
6
Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки
месец от процесния период са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване
№ 16-334 от 06.04.2007 г.; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез
търговски уред – топломер, като Съгласно нормативната база, същият е
преминал изискващите се държавни проверки, а монтажът на уреда е
извършен съгласно изискванията на производителя; че не са констатирани
разлики в изчисленията на ФДР; че извършеното дялово разпределение е
направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г.; че разпределението на топлинна
енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката; че при изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1 от
Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 г. Начислените суми,
отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния
период, са в съответствие е Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007 г.; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред –
топломер, който съгласно нормативната база е преминал изискващите се
държавни проверки; че Монтажът на уреда е извършен съгласно
изискванията на производителя; че разлики в изчисленията на ФДР не са
констатирани; че в АС е монтиран ултразвуков топломер, явяващ се по
същество търговски уред за измерване на топлинната енергия че за процесния
период от направената справка в топлофикационното дружество, същия е
преминал съответните държавни проверки на всеки две години; че уредът е
монтиран на обратната линия на топлофикационното отклонение и при този
начин на монтаж е необходимо от общите показания на топломера да се
приспаднат технологичните загуби в АС, което от своя страна е отразено в
индивидуалната сметка на всеки един абонат; че ТЕ за сградна инсталация се
определя от лицето по чл. 139, ал. 2 от ЗЕ; че съгласно Методика за дялово
разпределение във формулата за изчисляване на сградната инсталация има
няколко параметъра: от тях действително инсталираната мощност и
денградусите определят топлофизичните особености на сградата и
отоплителната инсталация че първият параметър характеризира общата
мощност на действително инсталираните отоплителни тела в отделните
7
имоти, а Вторият параметър определя режима на работа на вътрешната
отоплителна инсталация, в зависимост от средната температура в сградата и
средната външна температура за отчетния период; че изчисленията на
технологичните разходи в АС са извършени съгласно разпоредбите на
Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334 от 06.04.2007 г.; че съгласно т.4.1. от Методиката, определените
технологични разходи се коригират към осреднените температурни условия
за отчетния период. Коригираното количество технологични разходи на ТЕ се
приспада от измереното количество ТЕ; че съгласно т. 6.1.3. от Методика за
разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост
"Количеството топлинна енергия Q, kWh, отдадена от сградната инсталация,
u
се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.";
че в разпределението на ТЕ за сградна инсталация участват всички имоти в
сградата със съответния отоплям обем; че съгласно чл. 78 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. трябва да са изпълнени две
комулатативни условия, за да се предприемат дейвия съгласно т.6.6. от
Методика за дялово разпределение. Едното от условията е топлинният товар
от сграда - етажна собственост да е намален с над 50% от проектния
отоплителен товар, а второто - ТЕ, отдадена от сградна инсталация да е по-
голяма от ТЕ за отопление на имотите че проектният товар на инсталацията е
=
Q = 186 kW, а действително инсталираната мощност е Q 94 kW. По-
npWM
долу в таблицата са показани данни за ТЕ за отопление и ТЕ от сградна
инсталация; че ТЕ от сградната инсталация винаги е по-малка от ТЕ за
отопление за целия процесен период; че определянето на топлинната енергия
за сградна инсталация се изчислява съгласно т.6.1. от Методика за дялово
разпределение; че температурата на входа и на изхода на АС е в пряка
зависимост от климатичните условия, като за всяко денонощие се задава
т.нар. температурен график на топлофикационната мрежа; че температурният
график се определя от средноденонощната температура на въздуха и
скоростта на вятъра; че През целия отоплителен сезон данните за външните
среднодневни температури и скоростта на вятъра се получават от
метеорологичната служба на гр. Плевен.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ по допуснатата СТЕ обяснява: Че за
8
да бъде извършено дялово разпределение на топлинната енергия, следва ли да
има договор между потребителите и клиентите с фирма за дялово
разпределение; че средството за търговски измерване е преминал през
проверка, като последната проверка е била на 11.02.2020 година, а
предишната на 13.02.2018 година; че Топломера е монтиран съгласно
изискванията на ЗЕ – на обратната част пред топлообменника и в
индивидуалната сметка е показано, че технологичните загуби, които са в
самия топлообменник, са приспаднати, тъй като те се смятат по специална
методика; че самият топломер е на фирма Сименс търговското наименование
е Шпанокс полукс, ултразвуков топломер, който няма движещи се части; че
всеки един топломер има стикер и този, който е поставен в абонатната
станция е годината на производство- 1997 г. и кога е внесен в България; че на
всеки две години топломера се подменя с друг, който е минал проверка; че
със заповед на министъра на енергетиката топлофикационните дружества са
задължени къде да бъдат монтирани топломерите за търговско мерене; че
начините са два: единият е на границата на собственост, но тъй като
границата на собственост в различните конструкции абонатни станции е
различна е прието търговският пример да бъде монтиран на обратната част на
топлофикационното отклонение на топлофикацията, за да не се ощетяват
абонатите, от общите показания да се приспадат технологичните загуби на
топлообменника за БГВ.; че в процесната абонатна станция е монтиран по
този начин.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
9
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу която длъжника е възразил в срок, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. Плевен, ул. Лозенка №5, вх. Г, ап.4.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема,
че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. С оглед на изложеното съдът намира за
неоснователни твърденията на ищеца, че между страните не е налице
облигационно правоотношение. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
10
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че
липсва валидно сключен договор на ЕС с фирмата за дялово разпределение.
Видно е от представения по делото Протокол от ОС на ЕС, че на същото са
присъствали 15 от 16 членове и са избрали представител на ЕС, който да
сключи договора. Съдът намира, че фактът, че не е представен списък на
присъстващите лица на ОС не прави избора невалиден, тъй като от протокола
може да се обоснове извод, че фирмата за дялово разпределение е избрана от
ЕС с необходимото мнозинство.
От друга страна настоящият състав на съда намира, че ответникът не
би могъл да се позове срещу ищеца на липсата на договор, който той, като
член на ЕС, не е инициирал за подписване с топлинния счетоводител, т.к. по
този начин би се позовавал на собственото си виновно поведение и то срещу
страна, в чиито правомощия не влиза инициативата за подписване на такъв
договор.
Дори и да се приеме, че липсва договор или той не обвързва етажната
собственост и в частност ответника по делото, или е недействителен, то на
основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344 за топлоснабдяването, топлинната
енергия се разпределя по реда на т. 9 от приложението към чл.61, ал. 1 от
наредбата или количеството топлинна енергия за отопление на отделните
имоти за отчетен период се определя пропорционално на отопляемите им
обеми или по инсталираната мощност на отоплителните тела в тях. С други
думи, в този случай, топлоенергията за отопление в имота би се определяла
по максимална мощност на монтираните в имота отоплителни тела, което би
довело до по-високи дължими суми за топлоенергия за отопление.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана на топлоснабдения имот щранг лира сградна инсталация и
за дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има
монтирана щранг лира. Спорно по делото е дали ответника дължи
претендираните суми, както и дали правилно са изчислени те.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
11
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
От изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена, както и от представените доказателства по делото съдът
намира за доказано, че до имота на ответника е доставяна ТЕ, отдадена от
щранг – лирата в размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното
съдът приема, че в процесния период ответникът е потребявал топлинна
енергия, посредством монтираната щранг лира за притежавания от него обект
в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява,
само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
12
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите
за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците
на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата
доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
13
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот, суми за отопление за отдадена ТЕ за сградна инсталация и
за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответни дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
от ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 75,00 лева за заповедното производство.
14
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 395,00 лв. от които държавна такса в
размер на 75 лева, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, 120 лева за
допуснатата по делото ССЕ и 90 лева за допуснатата СТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Р.
СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер на обща сума в размер на
487,82 лева за консумирана топлинна енергия, от които 446,19 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 41,63 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.03.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 16.11.2021
г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Р. СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 75.00 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7120 по
описа за 2021г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Р. СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 395,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15