Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 575
гр. Горна
Оряховица, 12.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.Kъцаркова и в присъствието на прокурора……………., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1844/2019г.
по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове - искове за обезщетение на неимуществени вреди по чл.200 ал.2 ввр. ал.1
от КТ; искове по чл.86 ввр. ал.84 ал.3
от ЗЗД.
Ищцата Л.С.Д.(чрез адв.М.С. от ВТАК), твърди в исковата си молба, че работи като
“кондуктор” по трудов договор с ответното поделение. На 09.01.2019г. около обед
след приключване на трудовите си задачи, но в работно време, Л.С.Д. паднала по
стълби, облицовани с теракот, които били навлажнени от атмосферните условия и
хлъзгави. Това се случило на гара Русе-разпределителна. В резултат на падането
ищцата получила травми в областта на дясна лакътна става и дясна длан с болка,
деформация и невъзможност за движение. Постъпила по спешност за
репозиция/наместване/ в УМБАЛ„Канев“АД гр.Русе. При първоначалния преглед
лекарите установили оток и деформация на дясна лакътна става с нарушена
конфигурация на същата, както и луксация на проксималната интерфалангиална
става на IV-пръст на дясна длан. Поради силната болка двете луксации са
репозирани по спешност под обща анестезия и рентгенов контрол, осъществен с
мобилен рентгенов апарат. Била и поставена имобилизация с гипсова шина. Описаната
злополука била призната за трудова с разпореждане на НОИ от 28.01.2019г. В
резултат на злополуката ищцата била в
отпуск по болест до 09.06.2019г. От НОИ отказали изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност, което наложило явяването и пред ТЕЛК за
установяване, че болничните листи са и правомерно издадени. След 09.06.2019г. Л.С.Д.
не ползвала отпуск по болест поради страха и, че няма да получи обезщетение за
временна неработоспособност от НОИ и ползвала полагащия и се платен годишен
отпуск, за да има достатъчен срок, в който да се възстанови и в същото време да
не остава без доходи. Твърди се, че от
момента на злополуката и понастоящем ищцата търпи болки в двете засегнати от
злополуката стави. Ръката и била синя и
подута и я боляла и по време на рехабилитацията.Възстановителният период за
такъв род травми е до осем месеца, според
решението на ТЕЛК. Наложило се да приема обезболяващи. Било и е трудно
след завръщане на работа, поради огромния стрес, на който са подложени
превозните бригади в БДЖ и поради травмите в дясната и ръка, които и създавали
пречки да изпълнява с достатъчна бързина задълженията по писането на билети във
влаковете. В периода след злополуката се е чувствала неспособна да се справя с
обичайните си домашни задължения, както и с личната си хигиена. Чувствала се е
изпаднала от обществото, ненужна, недостатъчна. Самооценката и се била сринала,
изпаднала в депресия. Плачела често от непрекъснатата болка, която изпитвала в
ръката и от душевната болка, породена от психичното и състояние в резултат на злополуката.
Плачела и нощно време - тогава физическите болки били особено силни. Отчаяла
се. Страхувала се от това дали ще се възстанови тялото и и ще може ли отново да работи - от това
зависи възможността и да се самоиздържа.
Страхувала се ще успее ли да си плати наема за общинското жилище, което ползва
и дали няма да остане без дом. Счита, че това било защитна реакция на психиката
и, която я предпазва от ново изживяване на тази непоносима за нея болка. Ползвала
е 152 дена отпуск поради временна неработоспособност. За да и бъде продължен
болничният, е следвало да се яви пред ТЕЛК, но докато и се отпусне обезщетение на основание
решението на ТЕЛК, трябвало да и бъде спряно обезщетението от НОИ, а това я
поставяло в ситуация на липса на доходи. По тази причина тя не правила постъпки
да се явява пред ТЕЛК за продължаване на болничния, върнала се на работа, но
била в неспособност да изпълнява трудовите си задължения, поради което
началникът и предложил и тя излязла в
платен годишен отпуск. Предявени са против ответното поделдение обективно
кумулативно съединени искове - иск за обезщетение на неимуществени вреди по
чл.200 ал.2 ввр. ал.1 от КТ; искове по чл.86 ввр. ал.84 ал.3 от ЗЗД за: сумата
5000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди(претърпяна физическа болка, продължаваща и понастоящем) от трудова
злополука на 09.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба
– 04.10.2019г. до окончателното и изплащане;
сумата 370.00лв., представляваща мораторна лихва за забава(обезщетение
за забавено плащане) върху сумата 5000.00лв., считано от датата на злополуката
– 09.01.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба – 04.10.2019г.; сумата 3000.00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди(страдания на психиката, изразяващи се в
безпокойство и страх) от трудова злополука на 09.01.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
220.00лв., представляваща мораторна лихва за забава(обезщетение за забавено
плащане) върху сумата 3000.00лв., считано от датата на злополуката – 09.01.2019г.
до датата на завеждане на исковата молба
– 04.10.2019г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „БДЖ-Пътнически
превози”ЕООД - Поделение за пътнически превози – Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****, представлявано представлявано
от Директор С. С. Г. и адв.Д.Х. ***, оспорва предявените искове, като счита
същите за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. В условие на евентуалност, ако се прецени, че предявеният иск е основателен,
то твърди, че претендираната сума за обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука е прекомерно завишена и несъобразена
със степента на увредата и реално претърпените болки и страдания. Твърди се, че трудовата злополука настъпила вследствие
на проявена груба небрежност от страна на ищцата(бързала е и не е проявила
нужното внимание и предпазливост). Моли при определяне размера на
претендираното обезщетение съдът да вземе предвид разпоредбите на чл.201 ал.3,
ал.4 от КТ. Съобразно правилото на чл.200 ал.3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Ищцата била получавала обезщетение за временна нетрудоспособност
от НОИ. Също така, съгласно Заповед№646/14.06.2019г. на Директор ППП
гр.Г.Оряховица на ищцата била изплатена еднократна помощ в размер на 560.00лв.
Съдът следвало да определи обезщетение за разликата между причинената вреда(неимуществена
и имуществена), вкл. пропуснатата полза и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване, като дължимото обезщетение да се
намали с размера на получените суми като обезщетения и помощи. Моли съда
да отхвърли претенциите като неоснователни. В условие на евентуалност - ако исковите претенции са основателни, да се
определи по справедливост размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреви, вследствие на трудовата злополука, предвид допуснатата от ищцата груба
небрежност при възникване на инцидента, както и
да се намали обезщетението с размера на получените
обезщетения от НОИ(чл.200 ал.3 от КТ) и
получената сума(помощ) в размер на 560.00лв. Претендират се направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите на ищцата,
даде възможност на ответника да ангажира доказателства и да вземе становище,
събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност съобразно ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, че Л.С.Д. е в трудово
правоотношение с Поделение за пътнически превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****, като работи на длъжност
„кондуктор ” - Регионален Център Г.Оряховица - регионалната структура на
„БДЖ-Пътнически превози”ЕООД гр.София, с място на работа - Превозна служба Русе(със
стаж на заеманата длъжност над 13години). На 09.01.2019г. Л.С.Д. в качеството си на „кондуктор“ обслужва
влак№4641 Русе-разпределителна -Г.Оряховица и влак 40112 Г.Оряховица-Русе
разпределителна. След пристигане на влак 40112 на 11:53 ч. Д. отчита приходите
в билетната каса и след като приключва личната си сметка при дежурния инструктор
се отправя към дома си. Около 12h10min., след приключване на трудовите си
задачи, но в работно време, Л.С.Д. паднала по стълби, облицовани с теракот,
които били навлажнени от атмосферните условия и хлъзгави. Това се случило на гара
Русе-разпределителна. В резултат на падането ищцата получила травми в областта
на дясна лакътна става и дясна длан с болка, деформация и невъзможност за
движение. Постъпила по спешност за репозиция/наместване/ в УМБАЛ„Канев“АД
гр.Русе. При първоначалния преглед лекарите установили оток и деформация на
дясна лакътна става с нарушена конфигурация на същата, както и луксация на
проксималната интерфалангиална става на IV-пръст на дясна длан. Поради силната
болка двете луксации са репозирани по спешност под обща анестезия и рентгенов
контрол, осъществен с мобилен рентгенов апарат. Била и поставена имобилизация с
гипсова шина.
В резултат на злополуката
ищцата била в отпуск по болест до
09.06.2019г. Приложени са болнични листи. Според приложената Епикриза от
11.01.2019г., издадена от УМБАЛ“Канев“АД гр.Русе – отделение: Клиника Ортопедия
и травматология, Л.С.Д. е постъпила в
болницата с окончателната диагноза: S53.1 Луксацио кубити декстра, S63.1
Луксацио интерфаланги проксималис дигити IV манус декстра. Двете луксации са били репозирани по спешност под обща
анестезия и рентгенов контрол. Поставена имобилизация с гипсова шина и е
приложена медикаментозна обезболяваща терапия. Според Експертно
решение№2192/128/8.07.2019г. на ТЕЛК „Общи заоблявания“ гр.Русе, по жалба на ТП
на НОИ В.Търново от 14.06.2019г. са признати двата болнични листа във връзка с
възникналата временна нетрудоспособност на Л.С.Д.(с водеща диагноза: изкълчване
на лакътната става; с общо заболяване - Луксацио кубити декстра, Луксацио
интерфаланги проксималис дигити IV манус декстра, болков синдром.
С
Разпореждане№5104-04-6/28.01.2019г. на ТП на НОИ гр.В.Търново декларираната
злополука с вх.№5101-04-3/15.01.2019г. от осигурителя „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД ППП гр.Г.Оряховица, била
приета за трудова такава по чл.55 ал.2 от КСО(Разпореждането не било обжалвано
и е в сила).
Със Заповед№646/14.06.2019г. на
Директор ППП гр.Г.Оряховица е разпоредено да бъдат изплатени социални парични
помощи за 2019г. на лица(измежду които и Л.С.Д. – сумата 560.00лв.), съгласно
одобрен Протокол№6/14.06.2019г. и Приложение №1 към него на Комисията за
отпускане на социални парични помощи в ППП гр.Г.Оряховица, съгласно
Заповед№364/05.04.2019г. на Директор ППП гр.Г.Оряховица.
От страна на ищцата са ангажирани
гласни доказателства. Св.И.А.Н.видяла ищцата непосредствено след инцидента(в
началото на годината), която и споделила, че и била счупена ръката. След два
дни ищцата я помолила да и помага в пазаруването. Свидетелката твърди, че и е
помагала освен в пазаруването и някои домакински задължения, тъй като ищцата Д.
живеела сама. Ищцата се оплаквала, че имала силни болки, поради което и била
купувала обезболяващи. Впоследствие ходела на „раздвижване на ръката“, като
болките и били „по-поносими“ в сравнение с началото.
В
заключението си по допуснатата съдебно-медицинска експертиза вещото
лице, обсъждайки констатациите по приложената медицинска документация, е
отразило и състоянието на ищцата след извършен мед.преглед на 22.11.2019г. Според вещото лице, в резултат на паденето по стълбите на
09.01.2019г. Л.С.Д. получила луксация на дясна лакътна става и луксация на
проксималната интерфалангиална става на IV пръст на дясна длан. Пострадалата била приета по спешност за
стационарно лечение, при което под обща анестезия и под рентгенов контрол била извършена
репозиция на луксираните стави и била
наложена гипсова имобилизация на 20 дни.
Би могло да се допусне, че е налице причинно-следствена връзка между
претърпяната трудова злополука и последвалите оплаквания, наложили болнично и
последващо домашно амбулаторно лечение, като при падане върху твърда повърхност
с наличие на ръбови елементи-стъпала, да
се е получило абнормно претоварване на лакетната става и впоследствие луксация
на същата. През първите 14 дни след травмата, пострадалата изпитала болки с
изключителни висок интензитет, дължащи се основно на разкъсаните меки тъкани и
връзки на дясната лакетна става и на проксималната интерфалангиална става на IV
пръст на дясна длан. След проведено противоболково и противовъзпалително
лечение(след двадесетия ден) болките намалели по интензитет. След първия месец
пострадалата започнала физиотерапия и рехабилитация. Към момента на прегледа на
22.11.2019г. ищцата се оплаквала от болки в дясната лакетна става(по-изразени в
крайна флексия и крайна екстензия на същата става). Според вещото лице нормалният
срок за възстановяване след травма „луkсация на лакетна става“, според добрата
медицинска практика, е между 4-6 месеца. Тези уврежданията, предизвикани в
лакетната става дори и след шест месеца при физическо претоварване и „промяна
на времето“, биха могли да предизвикат болки на моменти с ограничаване на движението на ставата. Според вещото лице било
наложително е следващите 6-8 месеца ищцата да бъде контролирана от специалист
травматолог и да провежда периодично физио- и балнео- процедури.
Според заключението на допуснатата
съдебно-психологическа експертиза, у пострадалата се констатират: -изразен невротичен синдром
от астеничен тип, характеризиращ се с висока тревожност, с изразени
психосоматични оплаквания и нарушен здравен статус; -повишена склонност към
тревожно реагиране дори на относително слаби стресови ситуации; -чести
колебания в настроението(внезапно изпадане в дълбоки емоционални състояния
и бърза смяна на настроенията). В
поведението и се наблюдавали напрегнатост, безпокойство, нервност, високи нива
на личностна и ситуативна тревожност. Вещото лице отчита, че Л.С.Д. възприема
инцидента като силен емоционален стрес с негативни емоции, който е породил вътрешна напрегнатост и нервност, страх и
тревожност за собствения живот и сигурност. Вследствие на претърпяната травма и
последвалия оздравителен период, при ищцата били настъпили последици,
характерни за хора преживели травматични ситуации, които тя преживява като
негативни и които се отразили неблагоприятно върху психическото и състояние в
емоционален, поведенчески и когнитивен аспект. Вследствие на претърпяната
травма, ищцата е развила редица страхове - страх от повторение на травмата,
която е получила; страх от падане по стълби, страх от физическо нараняване;
страх за здравето си. Според вещото лице преживяването на негативните емоции и
констатираната висока степен на ситуативна тревожност предполагат необходимост
от продължителен във времето период за възстановяване психиката на пострадалата
Л.Д..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица(неоспорени от страните),
като изготвени от компетентни лица и им дава вяра. Същите не противоречат на
останалия доказателствен материал, в т.ч. и на свидетелските показания.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.200 и сл.
от КТ за обезщетения за причинени неимуществени вреди и лихви за забава,
вследствие от претърпяната трудова
злополука са допустими/молбата е подадена в тригодишния преклузивен
срок, определен от чл.358 ал.1 т.3 от КТ пред надлежния съд/, а по същество са
частично основателни.
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ
работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от трудова злополука,
довела до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на
работника/служителя. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна,
независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване
на вредите. За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се
установи наличието на установените в чл.200 от КТ общи предпоставки -
вреда(увреждане на здравето на работника/служителя), неблагоприятен
резултат(настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по
повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата(резултатът
трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други
обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице
изброените предпоставки(Решение№282/28.04.2010г. по гр.дело№622/2009г. - IIIг.о. ВКС). В настоящия случай, са налице
предпоставките на тази хипотеза на закона.
По делото не е спорно, че към 09.01.2019г.(датата
на злополуката) Л.С.Д. и ответното Поделение за пътнически превози –
Г.Оряховица(регионална структура на „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД) са били във
валидно учредена трудово-правна връзка и ищцата е осъществявала своите трудови
функции като “кондуктор”. Установи се от данните по делото, че инцидентът е
станал по време на работа, когато Л.С.Д. отчитала приходите в билетната каса и
след като приключва личната си сметка при дежурния инструктор. Според чл.55 ал.1 от КСО трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Това
разпореждане по съществото си представлява официален документ, обвързващ съда с
материална доказателствена сила. Правопораждащият юридически факт - фактът на
трудовата злополука, декларираната с декларация с вх.№5101/15.01.2019г. от
осигурителя „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД, който не се оспорва от ответната
страна, е установен по надлежния ред - по реда на чл.60 ал.1 от КСО с Разпореждане№5104-04-6/28.01.2019г.
на ТП на НОИ гр.В.Търново, добило законна сила. На следващо място, налице е и
друг съществен елемент от състава на нормата на
чл.200 ал.1 от КТ, а именно съществуваща причинна връзка между
настъпилата трудова злополука и претърпените неимуществени вреди, доколкото
същите са пряка и непосредствена последица от внезапно настъпилите
травматични увреждания, станало по време
на работа при изпълнение на трудовите задължения на пострадалата. Налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя за обезщетяване
на неимуществени вреди по чл.200 ал.1 от КТ.
По отношение на претърпените от
работника/служителя неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, КТ не
съдържа специални указания за начина на определяне размера на тези вреди,
поради което субсидиарно приложение намират общите разпоредби на ЗЗД.
Определянето на дължимата репарация е предоставено на съда по справедливост,
съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,които засегнатите
блага са имали за своя притежател. В тази връзка в Постановление№4/23.11.1968г.
на Пленума на ВС е посочено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените осакатявания,
загрозявания. В настоящия казус е засегната неимуществената ценност - здравето
и психиката на ищцата. Обезщетението следва да бъде съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост.
Претенциите на ищцата за обезщетение
от трудова злополука на 09.01.2019г. са обособени в две групи: обезщетение за
причинени неимуществени вреди(претърпяна физическа болка, продължаваща и
понастоящем) и обезщетение за причинени неимуществени вреди(страдания на
психиката, изразяващи се в безпокойство и страх).
Kaкто се посочи, ищцата е претърпяла
в резултат на претърпяна трудова злополука на 09.01.2019г. луксация на дясна
лакътна става и луксация на проксималната интерфалангиална става на IV пръст на
дясна длан. Под обща анестезия и под рентгенов контрол била извършена репозиция
на луксираните стави и била наложена
гипсова имобилизация на 20 дни. Наложило се е болнично и последващо домашно
амбулаторно лечение, като през първите
14 дни след травмата, пострадалата изпитала болки с изключителни висок
интензитет, дължащи се основно на разкъсаните меки тъкани и връзки на дясната
лакетна става и на проксималната интерфалангиална става на IV пръст на дясна
длан, а след проведено противоболково и противовъзпалително лечение(след
двадесетия ден) болките намалели по интензитет. Последвали след първия месец физиотерапия
и рехабилитация. Депозираните експертни заключения по допуснатите
съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологическа
експертиза са компетентно обосновани и са изложени след медицински преглед,
съответно психологическо изследване, възприемайки същите според процесуалното
правило на чл.202 от ГПК, обсъждайки ги ведно
с представените по делото писмени доказателства, представляващи болнични листи,
епикризи и др. По делото са събрани и гласни доказателства(св.показания) за
изживените и търпени и сега от ищцата болки и страдания от получените
увреждания. Ангажираните гласни доказателства, плод на непосредствени впечатления следва да се кредитират изцяло. Травматичните
увреждания закономерно са предизвикали неблагоприятни изменения във физическото
здравно и душевно състояние на ищцата. Травмата в случая далеч не е само
физическа, а и психическа. Физическите страдания са в
неразривна връзка и от психическите, които обуславят и тяхното съвместно
разглеждане с оглед комплицираността им.
Търпимостта към болката е строго
индивидуална и зависи от типа нервна система, поради което има хора, които
реагират много остро и на най-малкото дразнение и съобщават за много силни и
нетърпими болки. По-голямата сила и интензитет
на болките и страданията според
вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза са през първите 14 дни след
травмата, а след двадесетия ден са позатихнали. Очевидно при преценката на
интензитета на болката следва да се даде приоритет на личното възприятие на ищцата,
а то е било за силни, нетърпими болки, които временно са били овладявани с
медикаменти, които постепенно са затихвали в рамките за периода на лечение. Травматичните
увреждания закономерно са предизвикали неблагоприятни изменения във физическото
здравно и душевно състояние на ищцата, в сравнение с тези отпреди злополуката -
усещания за болки, които с течение на
времето са достигнали съответната поносимост; психически изживявания, чувства
на несигурност и потиснатост, породени от временната си социална и трудова
непълноценност и т.н.
Следва да се отбележи, че предметът на
психологията е психичният, духовният елемент у човека, а именно човешкото
поведение като израз на вътрешния духовен свят на индивида. Психологията не
борави с установени(числени) мащаби, както останалите науки. Човешкото
поведение може да се изследва чрез външно наблюдение или самонаблюдение, като
субективността(емоции, когниции, мотивации, съзнавано/несъзнавано,
вербалност/невербалност и т.н.) е част
от самото поведение, което се формира и под въздействието на субективни
фактори. Обективността в субективното е в инструментариума, т.е. в речта. В
заключението си вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза
сочи, че са налице данни за психични увреждания на пострадалата Д., изразяващи
се в посттравматични психосоматични страдания, негативни емоции, страх за
живота и бъдещето, притеснение и уплаха, което би могло да се обобщи като изпадане в психоемоционална криза. Към
момента на прегледа(освидетелстването) се констатирали установени негативни
психически преживявания като страх от загуба на здраве и от повторение на
травмата, която е получила; страх от физическо нараняване; страх от падане по стълби и въобще е констатирана висока степен на ситуативна
тревожност. В течение на времето се наблюдавало отпадане или намаляване на
соматични симптоми в резултат на възстановяването, както и цялостно повлияване
на ищцата в опита да се справи с
психическите последици от инцидента на
09.01.2019г., като периодът, необходим за пълното възстановяване след
травматично събитие, е индивидуален и
зависещ от това, доколко си връща работоспособността и здравето; от подкрепата
и разбирането от страна на околните.
По отношение на размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва да се съобрази:
казуистичната практика на ВКС и други съдилища; икономическият стандарт на
живот в страната през 2019г., измерен чрез средностатистическите показатели за
доходите и покупателните способности на българина; възстановителният период е
бил с нормална продължителност(както се
посочи, нормалният срок за
възстановяване след травма „луkсация на лакетна става“, според медицинската
практика, е между 4-6 месеца, като и впоследствие, при физическо претоварване
и/или при промяна на метеорологичните фактори, биха могли да предизвикат болки,
на моменти с ограничаване на движението
на лакетна става). В тази връзка, справедливите обезщетения за претърпените
неимуществени вреди(претърпяна физическа болка, продължаваща и понастоящем) от ищцата, вследствие трудовата злополука,
съдът определя в размер на 3000.00лв., а
за причинени неимуществени вреди(страдания на психиката, изразяващи се в
безпокойство и страх) от трудова злополука
- в размер на 1000.00лв. Настоящият състав счита, че посочените размери
са справедливи и напълно отговарят на действително причинените увреждания,
болки и страдания, на техния вид и степен на засягане.
При определяне размера на
обезщетението за причинени неимуществени
вреди, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай, съдът следва да
обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи
извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването.
В тази връзка, между страните съществува спор, дали следва да се редуцира
отговорността на работодателя с оглед на твърдяното от него съпричиняване от
страна на работника/служителя на вредоносния резултат. Съпричиняване може да се
приеме само тогава, когато са налице две независимо извършени действия, всяко
едно от които съдейства за настъпване на вредоносния резултат(изрично
Ч.Големинов – „Отговорност за непозволено увреждане“, изд. Тилиа 1999г.
стр.125). По смисъла на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя се
намалява само при установено проявено от работника/служителя субективно
отношение - груба небрежност, изразяваща се в съзнаване, предвиждане от
работника/служителя на неблагоприятния резултат, но който се е надявал да
предотврати. В същото време, обикновената небрежност не е основание за
приложение на разпоредбата на чл.201
ал.2 от КТ(Решение№792/06.10.1988г. по гр.дело№674/1988г. - IVг.о. ВКС;
Решение№1429/10.11.1993г. по гр.дело№86/1993г. - IVг.о. ВКС;
Решение№1202/17.07.1995г. по гр.дело№3522/94г. - IVг.о. ВКС; Решение№1044/04.11.2008г.
по гр.дело№938/2006г. - IVг.о. ВКС).
Доколкото процесното събитие, причинило
уврежданията на пострадалата е от категорията на предвидимите, нарушаването
правилата за безопасни и здравословни условия на труд от страна на ищцата би
могло да обуслови извод за небрежност. В казуса, обаче, по никакъв начин не се
доказа тезата на ответника, че ищцата не е била внимателна при качване по
мокрото(и вероятно хлъзгаво) стълбище, че не е взела предвид факта, че то е
мокро, че самонадеяно съзнавала, че може да падне, но въпреки това продължила.
Въпреки, че във възможностите на ищцата Д. е било да предвиди настъпването на
събитието, предвид метеорологичните условия, едва ли е съзнавала, че като се
движи по стълбище(все пак – качване, а не слизане, при което вероятността за
подхлъзване е доста по-голяма), макар и навлажнено и хлъзгаво, сама се поставя
в състояние, улесняващо настъпването на вредите, респ. - неограничаването им. В
случая не е ясно каква повече от обичайната грижа/внимание/ е следвало да
прояви ищцата. С оглед обстоятелството, че ищцата е дългогодишен служител в
ответното дружество(по посочената длъжност – над 13години), преминаването по
мокри и неизсъхнали подове(в т.ч. коридори на вагони) и стълбища, следва да се
приеме за рутинно, съпътстващо работата и. Инцидентът е станал в светлата част
на деня и след приключване на трудовите задачи, но в работно време(след
отчитане приходите в билетната каса и приключване личната си сметка при
дежурния инструктор на гара Русе-разпределителна), т.е. в изпълнение на служебните
си задължения тя е следвало да качва по стълби. Не всяко нарушение в т.ч. на
нормативно закрепени правила, респ. инструкции за безопасност на труда,
представлява груба небрежност, а само такова нарушение, при което
работникът/служителят не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. За целта следваше да се докаже, че ищцата е съзнавала, че е
възможно да настъпят конкретни вредоносни последици, но самонадеяно се е
надявала да ги предотврати. Нейната вина в тези насока не се предполага, а
следва да бъде доказана. В случая няма никакви данни по делото ищцата да не е
положила дължимата грижа при качване по стълбището. Не са налице доказателства
за такова нейно поведение, довело до съпричиняване на вредоносния резултат, при
груба небрежност от нейна страна. Съдът приема, че ищцата е извършвала работата
- придвижвала се в работната сграда, а впоследствие и в района на гара
Русе-разпределителна, при приключване на работния ден и в изпълнение на трудовите си
функции - с необходимото внимание и старание и без да пренебрегва някакви
технологични правила или правила за безопасност. Елементарната грижа е
изисквала да не се качва бързо, да се внимава и да се ползва парапета при
необходимост. С оглед на всички гореизложени обстоятелства, съдът намира че
поведението на ищеца при злополуката е проява на обикновена, а не на груба
небрежност, поради което не са налице предпоставките по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на обезщетението, поради
съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от
ищцата.
По изложените по-горе съображения
съдът приема, че работодателят следва да заплати на Л.С.Д.: сумата 3000.00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди(претърпяна физическа
болка, продължаваща и понастоящем) от трудова злополука на 09.01.2019г.; сумата
1000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди(страдания на психиката, изразяващи се в безпокойство и страх) от трудова
злополука на 09.01.2019г. Исковете в останалите части, съответно до пълните
предявени размери от 5000.00лв. и от
3000.00лв., следва да бъде отхвърлени
като неоснователни.
Не се спори, че след злополуката(на
09.01.2019г.) на Л.С.Д. са били изплатени от страна на работодателя еднократна помощ в размер на 560.00лв.,
съгласно Заповед№646/14.06.2019г. на Директор ППП гр.Г.Оряховица. Съгласно
разпоредбите на чл.200 ал.3, ал.4 от КТ от обезщетението се приспадат
обезщетението и/или пенсията, получени по силата на осигурителното
правоотношение и получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците/служителите. В казуса не се
установи(не са наведени доводи нито от ответника-работодател, нито от ищцата) за
получаване на обезщетение от застраховател – чл.200 ал.4 от КТ. Твърденията на работодателя са, че с така
изплатените суми, същият е покрил изцяло отговорността си по чл.200 и сл. от КТ
към ищцата и не и дължи други суми като обезщетение за претърпени вреди. Не са
изложени възражения за прихващане, респ. приспадане на сумата 560.00лв. с присъдените суми – да е налице ликвидно и изискуемо парично
вземане в негова полза и в сочения размер. По повод приложението на
разпоредбата на чл.200 ал.3 от КТ се приема,че работодателят отговаря имуществено
пред пострадалия работник/служител за всички действително претърпени
имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. От определените като дължими от работодателя вреди не са допустими
приспадания. Приложението на цитираната норма е свързано със задължението на
работодателя да обезщети една друга имуществена вреда/каквато в случая не се
претендира/ и изразяваща се най-често в разликата между пропуснатото по-високо
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и
не се отнася за неимуществените вреди, които следва да бъдат репарирани изцяло
от работодателя(Решение№741/30.12.2010г. по гр.дело№143/2010г. - IIIг.о. ВКС;
Определение№9/05.01.2012г. по гр.дело№668/2012г. - IIIг.о. ВКС). Обезщетението и/или пенсията от
общественото осигуряване могат да се приспадат само с парични величини,
представляващи критерий за определяне на имуществените щети, претърпени от
деликта, защото само между тях има причинно-следствена връзка, като дължими на
едно и също основание(Решение№548/06.12.2010г. по гр.дело№1119/2009г. - IIIг.о. ВКС).
Възприемайки това правно разрешение, което кореспондира и с критерия за
определяне величината на моралното обезщетение според чл.52 от ЗЗД, настоящият
състав намира, че обезщетението не следва да се намалява с посочената сума в
размер на 560.00лв., получена под формата на социална парична помощ, с оглед
подпомагане финансовата издръжка,.
След като се касае до претърпени от
работника вреди, лихвата върху дължимата сума се събира от момента на
увреждането. Разпоредбата на чл.200 от КТ във връзка с приложението на чл.45 и сл. от ЗЗД.
се прилага както при обема на отговорността, така и предвид начина на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като по тези въпроси липсва изрично разпоредбата в
Глава XVIII от КТ. Във всички случаи,
при които няма конкретна законна уредба в КТ, се прилага разпоредбата на чл.360
от КТ, според която приложение намира
процесуалната уредба в ГПК и на
останалите граждански закони по отношение на материалноправната уредба. И след като в самия текст на чл.200 от КТ се говори за вреди, лихвата за
дължимото обезщетение при липса на конкретен текст в КТ се дължи от
констатиране на датата на увреждането, а не от завеждането на иска. Тук намира приложение общият принцип, изразен
в чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД. Лихвите върху
обезщетението за имуществена отговорност при увреждане на здравето на работника
се дължат от датата на увреждането. Така съдът следва да присъди законовата лихва върху дължимото
обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, считано от 09.01.2019г. Настоящата инстанция счита, с оглед
представените по делото доказателства и в съответствие с разпоредбата на чл.162
от ГПК относно размерът на мораторните
лихви върху обезщетението за неимуществените вреди/претендирана от ищеца/, по своя преценка да определи същите в размер, съответно:
224.17лв.(по отношение на обезщетението за причинени неимуществени
вреди(претърпяна физическа болка, продължаваща и понастоящем) от трудова
злополука на 09.01.2019г. в размер на 3000.00лв.) и 74.72лв.(по отношение на
обезщетението за причинени неимуществени вреди(страдания на психиката,
изразяващи се в безпокойство и страх) от трудова злополука на 09.01.2019г. в
размер на 1000.00лв.) – двете за периода: 09.01.2019г.-04.10.2019г.(датата на
завеждане на исковата молба). Така, съдът счита, че следва да присъди в полза
на ищцата Д. и: законната лихва върху
обезщетението за причинени неимуществени вреди(претърпяна физическа
болка, продължаваща и понастоящем) от трудова злополука на 09.01.2019г. в
размер на 3000.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г. до окончателното
и изплащане; сумата 224.17лв., представляваща мораторна лихва за забава(обезщетение
за забавено плащане) върху сумата 3000.00лв., считано от датата на злополуката
– 09.01.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба – 04.10.2019г.; законната лихва върху обезщетението за причинени неимуществени
вреди(страдания на психиката, изразяващи се в безпокойство и страх) от трудова
злополука на 09.01.2019г. в размер на 1000.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба –
04.10.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 74.72лв., представляваща
мораторна лихва за забава(обезщетение за забавено плащане) върху сумата
1000.00лв., считано от датата на злополуката – 09.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г.
В останалата част, съответно: от 224.17лв.
до пълния предявен размер – 370.00лв. и от 74.72лв. до пълния предявен размер – 220.00лв.,
исковете следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК
и предвид това, че както ищцата, така и
ответната страна са направили искане за присъждане на направените по делото
разноски, съдът дължи произнасяне и в тази част. В чл.5 б."в" от ЗДТ
се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна
такса, без да се говори за освобождаване от заплащане на разноски по
производството. Но това е така, защото
ЗДТ урежда само въпроса за държавните такси, а не и тоя за разноските по
производството на делата. Въпросът за разноските по производството на делата е
уреден от чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по
трудовите дела се освобождават от заплащане и на тези разноски. Според чл.359 от КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни
разноски. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78
ал.3 от ГПК в случай на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл.359 от КТ са освободени работниците/служителите/ - ищци
по дела за трудови спорове само от заплащането на дължимите към съда държавни
такси и разноски за съдебното производство. Но работниците/служителите/ - ищци
по дела за трудови спорове по общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК са длъжни да
заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от
тях искове бъдат отхвърлени. По делото ищцовата претенция е с материален израз
– 8590.00лв. Същата е уважена до размер 4298.89лв. Разноските и на двете
страни, представляват заплатени адвокатски възнаграждения. Ищцата Д. е
упълномощила редовно адвокат от ВТАК да я представлява по настоящото дело с надлежно
реализирано процесуално представителство в съдебното производство. Видно от
приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита(лист 4 и
лист 57 от делото), в същите е удостоверено, че „договореното адвокатско
възнаграждение общо 1620.00лв. е заплатено при подписване на договора, който служи като разписка, доказваща
изплащането му“. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер,
като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, но в
размер но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно
към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите
на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в едно съдебно заседание, като е поискано минимално регламентираното възнаграждение по
всички искове(за исковете за
обезщетения, възнаграждението е съобразено с чл.7 ал.1 т.1 ввр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – „за трудови дела с определен интерес“, или: 440.00лв.+580.00лв.+300.00лв.+300.00лв.=1620.00лв.).
Съдът намира, че поисканото възнаграждение е към минимално регламентирания в
наредбата размер, като не е прекомерно, с оглед регламентираните в наредбата
размери при съответните хипотези и не следва да бъде намалявано по смисъла на
чл.78 ал.5 от ГПК. Претенцията за направените разноски от страна на ищцата следва да бъде уважена до
размера 810.56лв., съразмерно на уважената част от исковете. От друга страна, Л.С.Д. следва да бъде
осъдена да заплати на ответната страна
сумата 100.00лв., представляваща направените разноски, съразмерно отхвърлените
искове.
При този изход на делото и основание чл.78 ал.6 от ГПК съдът следва да
осъди ответника да заплати по сметка на
ГОРС сумата 270.00лв., представляваща
ДТ върху уважените искове по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; както и сумата 5.00лв., представляваща ДТ по
чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
Според установената съдебна практика присъдените
обезщетения по чл.200 ал.1 от КТ за
неимуществени вреди не са обезщетения за работа по смисъла на чл.242 от ГПК/Определение№485/30.07.2010г. по ч.гр.дело№351/2010г. - IVг.о. ВКС;
Определение№682/29.11.2010г. по ч.гр.дело№589/2010г. - IVг.о. – ВКС/.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и
чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г.ОРЯХОВИЦА с
БУЛСТАТ:****, с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар
Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., да
заплати на Л.С.Д.
с ЕГН**********,***: сумата 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща
обезщетение
за причинени неимуществени вреди(претърпяна
физическа болка, продължаваща и понастоящем) в резултат на трудова злополука на 09.01.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г. до окончателното и изплащане; сумата
224.17лв./двеста двадесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава(обезщетение за забавено плащане) върху сумата
3000.00лв., считано от датата на злополуката – 09.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба –
04.10.2019г.; сумата 1000.00лв./хиляда лева/, представляваща
обезщетение
за причинени неимуществени вреди(страдания
на психиката, изразяващи се в безпокойство и страх) в резултат на трудова злополука на 09.01.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 74.72лв./седемдесет
и четири лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава(обезщетение за забавено плащане) върху сумата 1000.00лв., считано от
датата на злополуката – 09.01.2019г. до датата
на завеждане на исковата молба – 04.10.2019г.; сумата 810.56лв./осемстотин и
десет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направените разноски по
гр.дело№1844/2019г. на ГОРС.
Отхвърля предявения иск
от страна на Л.С.Д.
с ЕГН**********,***, против Поделение за
пътнически превози – Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****,
с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар Освободител”№112-А,
представлявано от Директор С. С. Г., за обезщетение за причинени неимуществени вреди(претърпяна
физическа болка, продължаваща и понастоящем) в резултат на трудова злополука на 09.01.2019г., в
останалата част от 3000.00лв. до
пълния предявен размер от 5000.00лв.
Отхвърля предявения иск
от страна на Л.С.Д.
с ЕГН**********,***, против Поделение за
пътнически превози – Г.Оряховица с
БУЛСТАТ:****, с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар
Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., за мораторна лихва за
забава(обезщетение за забавено плащане) върху присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди(претърпяна физическа болка, продължаваща и понастоящем) в резултат на трудова злополука на 09.01.2019г., за периода: 09.01.2019г.-04.10.2019г. в останалата част от 224.17лв. до пълния
предявен размер – 370.00лв.
Отхвърля предявения иск
от страна на Л.С.Д.
с ЕГН**********,***, против Поделение за
пътнически превози – Г.Оряховица с
БУЛСТАТ:****, с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар
Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., за обезщетение за причинени неимуществени вреди(страдания на
психиката, изразяващи се в безпокойство и страх) в резултат на трудова злополука на 09.01.2019г., в
останалата част от 1000.00лв.
до пълния предявен размер от 3000.00лв.
Отхвърля предявения иск
от страна на Л.С.Д.
с ЕГН**********,***, против Поделение за
пътнически превози – Г.Оряховица с
БУЛСТАТ:****, с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар
Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., за мораторна лихва за
забава(обезщетение за забавено плащане) върху присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди(страдания на психиката, изразяващи се в безпокойство и
страх) в резултат на трудова злополука на
09.01.2019г., за периода: 09.01.2019г.-04.10.2019г. в останалата част от 74.72лв. до пълния предявен размер – 220.00лв.
ОСЪЖДА Л.С.Д. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г.ОРЯХОВИЦА с
БУЛСТАТ:****, с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар
Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., сумата 100.00лв./сто лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№1844/2019г. на ГОРС.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г.ОРЯХОВИЦА с БУЛСТАТ:****, с адрес на управление:
гр.Г.Оряховица ул.„Цар Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД: сумата 270.00лв./двеста и седемдесет лева/, представляваща ДТ по
чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено, пред Великотърновски
окръжен съд.
Районен
съдия: