Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 301
гр.Горна Оряховица, 04.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..….,
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№444/2020г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск
за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищeцът С.Я.А.(чрез адв.Пр.С. от ВТАК) твърди
в исковата си молба, че с Е.А.С. са
сключили граждански брак на 11.05.2014г. в гр.Г.Оряховица, за което е
съставен и акт№***/11.05.2014г. за граждански брак на Общ.Г.Оряховица. От брака
имат родено дете К.С.А. – роден на ***г. във Ф.Р.Германия, с ЕГН**********.
След сключване на брака заживели в с.Д.д.Общ.Л. в жилище - къща с дворно място, собственост на родителите на ищеца. След това
известно време двамата били във Ф.Р.Германия, като повече от шест месеца са във
фактическа раздяла. Е.А.С. с детето се преместили да живеят в гр.С. ул.”****”№30.
Опитите да разрешат възникнА.те проблеми в отношенията, най-вече с взаимни
компромиси и отстъпки от двете страни, се оказА. неуспешни. Ищецът счита, че е
нА.це дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие
помежду им, при което брачната връзка била само формална и не съответства на
закона. Разстройството на брака било и непоправимо. Моли съда да постанови
решение, с което бъде прекратен брака
между С.Я.А. и Е.А.С., поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по
въпроса относно вината за разстройството на брака. Моли да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище - дворно място с къща и постройки, находящо се в
с.Д.д.ул.”****”№30 Общ.Л., което е собственост на родителите на ищеца. Моли,
след прекратяването на брака, упражняването на родителските права по отношение
на детето К.С.А. да бъде предоставено на бащата С.Я.А., като детето К.С.А. да живее при своя баща С.Я.А. на адрес: ***. Да се определи подходящ режим на лични
отношения и контакти на майката Е.А.С. с
детето К.С.А., съответно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 10h00min. на съответната събота до
17h00min. часа на съответната неделя, с преспиване при майката, както и 20 дни
през лятото, когато не съм в платен годишен отпуск, по пет дни по време на
Коледната и Великденската ваканции. Моли да бъде осъдена майката Е.А.С. да
заплаща за детето К.С.А. чрез
неговата майка и законна представителка
Соня Ивановa Димитрова месечна издръжка в размер на по 155.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното й изплащане.
Ищецът не претендира лична издръжка от ответницата. Ответницата носи фамилното
има от преди брака – С.. Съпрузите нямат други придобити по време на брака на
територията на Р.България недвижими имоти, МПС или движими вещи на значителна
стойност. Предлага разноските по ангажиране на адвокатска защита да останат за
всяка от страните, както са ги направили, а окончателните разноски по
прекратяване на брака да бъдат поделени поравно между страните .
Ответницата
Е.А.С. излага становище относно разстройството на брачните отношения. Дава
съгласието си бракът да бъде прекратен с развод. Противопоставя се родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени на бащата, „тъй като той
заживял с друга жена още през първата седмица след раздялата им“. Ответницата се тревожела за детето, като не
счита, че чужда жена би се грижила за
него, както родната му майка. Имала уговорка с бащата детето да останело
при него за два дни, а преди да замине
за Ф.Р.Германия щял да и доведе детето. Ищецът не спазил уговорката и заминал
без да и се обади. Желае да и бъдат предоставени за упражняване родителските
права по отношение на детето К.С.А..
Съдът,
след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно
е, че С.Я.А. и Е.А.С. са сключили граждански брак на
11.05.2014г. в гр.Г.Оряховица, за което е съставен и акт№***/11.05.2014г. за
граждански брак на Общ. Г.Оряховица. След сключването на гр.брак страните напускат
Р.България и се установяват във Ф.Р.Германия. От брака имат родено дете К.С.А.
– роден на ***г. във Ф.Р.Германия, с ЕГН**********(детето К. се явява второ за майката и четвърто за бащата). Семейството се установява в гр.О., като А. започнал работа като шофьор, изпълняващ
вътрешни превози, а С. се грижила за
домакинството. Периодично(за празници и
почивни дни) се прибирА. в с.Д.д.Общ.Л.. С течение на времето между родителите
се появяват разногласия и неразбирателства, и през есента на 2019г. се
разделят, като майката и детето се завръщат в страната.
И двамата
родители не са осигурени, не упражняват трудова дейност по договор, нямат
регистрация в Д”БТ”. Видимо разполагат със средства за издръжка на домакинство,
като доходите,които заявяват са помощи от техни близки и роднини, които работят
в чужбина. Никой от страните не получава помощи от Д”СП”.
Според
приложения нот.акт№932 томV рег.№9598 нот.дело№836/2003г. на нотариус Кр.Боева
с район на действие ГОРС, с договор за
покупко-продажба от 25.08.2003г. С.Я.А./С.Я.А./ е закупил от Ст.Й.И.и Ж.И.И.недвижим
имот, находящ се в с.Д.д.Общ.Л., представляващ застроен поземлен имот ***в
кв.85 по ПУП на с.Д.д.Общ.Л., пл.№**** по кадастралния план на селото, целият с
площ от 1500.00кв.м, заедно с построените в този имот: масивна едноетажна
жил.сграда, пристройка и стопански постройки.
По делото
са приложени свидетелства за регистрация
на МПС, според които през време на брака си С.Я.А. и Е.А.С.
са придобили: лек автомобил „Фолксваген
с ДК№****, „БМВ 530 Д” с ДК№****
и ремарке-платформа с ДК№****.
По делото
е депозиран социален доклад по реда на
чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето относно положението на детето. Жилището в с.Д.д.Общ.Л. представлява едноетажна къща, състояща се от
две спални, кухня и хол. Домът е обзаведен с необходимите за едно домакинство
мебели и електроуреди. Според проведените проучвания С.А. полага грижи и за
децата си Г. и Я., които живеят с него(майка им е починала). Синът му А. се отглежда от майката във
Ф.Р.Германия. Грижи за първото дете на Е.А.С. полага бащата в с.Водолей. По
бащина линия детето има баба, която живее в с.***, чичо и леля, които са в
чужбина. По майчина линия има баба, дядо и две лели. Родителите споделят, че могат да разчитат на
помощ и подкрепа от семействата си при необходимост. Детето има възможност да
контактува със всички свои роднини, с тези, които са в чужбина, си гостуват, с
другите контактува при завръщанията на семейството в страната. К.С.А. се развива
в многоезична среда. Вкъщи се говори на турски език, разбира ограничено
български и малко немски език. По данни на родителите е записано в детска
градина във Ф.Р.Германия, която към момента не посещава, заради въведените
противоепидемични мерки във връзка с ограничаване разпространението на
коронавирус. Видимо детето се отглежда с любов и внимание, в отношението,
вербалната и невербална комуникация от страна на родителите се долавя
загриженост, чувствителност към преживяванията и желание за близост със сина
им. Детето търси внимание и от двамата.
С цел
установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.М.М.Р.познава страните, които
имат едно дете. Детето К. понастоящем живее е при баща си. Твърди, че e виждал бащата да се грижи за детето. Същият има
жилище и предлага добри условия за отглеждане на детето. Бащата работи във Ф.Р.Германия, където живее с братята и
сестрите си, които му помагА. при отглеждане на детето. Майката също търсила
контакти с детето. Св.П.М.Н. също потвърждава, че страните са разделени, като
ищецът живее в с.***, а ответницата – в гр.С.. В помощ на бащата е и неговата
майка. В негова помощ(финансова) е и неговия брат, който живее във
Ф.Р.Германия. Св.М.С.М.(чичо на ответницата С.) потвърждава, че страните са
разделени от повече от четири месеца. Ищецът работи във Ф.Р.Германия.
Ответницата Е.А.С. ***, която я подпомагала финансово. Ответницата имала
желание да види детето си, но не била ходила в с.***. Показанията и на двете групи свидетели(всяка доведена от съответната
страна) са в голяма степен
едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните
факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени
от възприятията на ищеца, респ.ответника и инициирани от заетите от тях позиция
по делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), у съдът констатира относимост на
същите към предмета на делото.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът
приема, че настъпилата фактическа раздяла е
довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват
законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид
настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание,
което влага в него закона и морала. Това
довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка
съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите
обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно от есента на 2019г.). Всеки от двамата
съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко
това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на
брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод
по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед
разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи
не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.
На
практика и двамата родители на малолетното дете претендират да им бъде
предоставено упражняването на родителските права и да бъде постановено детето
да живее при тях. И двамата родители твърдят да са пригодни да упражняват
родителските права и да издържат и възпитават детето. Основният и най-важен
критерий, който следва да бъде съобразен при разрешаване на въпроса при кого от
двамата родители да живее едно дете и кой от тях да упражнява родителските
права над него, е интересът на самото дете. По делото се установява, че между
родителите е нА.це конфликт, в който те са заели непримирими противоположни
позиции. Детето сякаш е станало заложник на невъзможността на възрастните да
говорят по адекватен начин, на невъзможността да уредят личните си
взаимоотношения. Всеки от родителите
иска да нарани и да причини болка на другия, изхождайки единствено от личния си
интерес, прехвърляйки детето като кукла. Детето обича и двамата си родители.
Родителите са тези, които имат конфликт,
който е техен, а детето няма отношение и не е необходимо да
взима страна. Не е нужно родителите да
търсят справедливост за себе си през чувствата на детето, обвинявайки се един
друг.
НА.це е
сходство и за двамата родители по отношение на социалното обкръжение,
жилищно-битови и другите материални условия на живот. И двамата родители не работят
по трудов договор, но могат да разчитат на помощта(в т.ч. и финансова) на свои
близки при отглеждането на детето, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо
възможностите им за лични грижи. Относно моралния облик на родителите, не се
установява по делото родителите да имат качества, представляващи негативно
обстоятелство за отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът е
поставен пред трудната дилема да направи избор между двама родители, неживеещи
заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им.
Изобщо, при решаване на спор за упражняване на родителски права се обсъждат
комплекс критерии, всеки от които има своята тежест, но нито един от тях няма
решаващо значение. В такъв случай, основен критерий за решението при кого от
двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани
с текущото осъществяване на родителските функции(материални грижи, възпитание,
надзор), са интересите на самото дете. Съдът счита, че в интерес на детето К.С.А.,
на този етап от съдебното производство, е то да продължи да живее при своя баща
и той да продължи да упражнява
родителските права спрямо него. До този извод съдът стигна и след като взе
предвид, че това е семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с
която е свикнало, а изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка, и
трайното му установяване да живее в друга семейна среда и обстановка, би поставило
същото в стресова ситуация, която според настоящата инстанция, не е в интерес
на малолетното дете на този етап от неговото физическо и психическо развитие.
Ноторно известен факт за всички родители е, че в ниска възраст, в която се намира детето К.С.А.(6г.),
предвид липсата на достатъчно физическа и психическа зрялост, детето се нуждае
от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън, игри и
занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като
именно последователното спазване на този режим да му осигури спокойствие и
сигурност в средата, в която се отглежда. Противното обуславя нарушаване на
спокойствието на детето и представлява отрицателен фактор за неговото правилно
отглеждане и възпитание, а времето, през което детето е принудено да посещава и
да пребивава в различни домове, да контактува непрекъснато с различни хора и да
спазва различни правила за хранене, сън, почивка и игри, би могло да бъде
използвано за реална пълноценна почивка, постепенно изграждане на нови навици,
съобразени с възрастта на детето, или за свободни занимания на детето и др. В
заключение, от приетите по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че детето К.С.А. се чувства добре и спокойна в семейната среда на
бащата, като особено важна е изградената между баща-син емоционална връзка не
бива да бъде разкъсвана на този етап от развитието на детето, с оглед
съхраняване на неговото спокойствие и сигурност, а по този начин – създаване на
възможност за неговото правилно отглеждане и възпитание.
На
следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични
отношения между майката и детето. Това
се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с родителя си, предвид
правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични
контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. По закон режимът следва
да бъде строго фиксиран с оглед
осъществяване на родителските права на другия родител настоящата като инстанция
следва да определи режим на лични контакти на майката Е.А.С. с детето К.С.А., съответно:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца -
от 09h00min. на съответната събота до 19h00min. часа на съответната
неделя, с преспиване при майката, както и 30 дни през лятото, когато С.Я.А. не e в
платен годишен отпуск, по пет дни по време на Коледната и Великденската
ваканции. Вземането и връщането на детето да става от/в дома, където живее.
Съобразно
разпоредбата на чл.59 ал.5 ввр. ал.1 от СК, съдът следва да определи и размера
на дължимата издръжка. Възрастта на детето Димитър Василев е 6г. Според
трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5
от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват
нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Дължащият издръжката, обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на
безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е
в състояние да реА.зира определен месечен доход, от който да заделя част за
плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./. Съдът намира, че следва
да присъди издръжка в размер на по 155.00лв. месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не
би могъл да задоволи изцяло нуждите на детето, то той е съобразен, както с
общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като
минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, така също и с липса на данни за декларирани доходи на майката.
Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г. размерът на минималната работна заплата е 610.00лв. и на минималната часова работна
заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при
5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на
минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа и социална
реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен
продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през
2020г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при
запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната
работна заплата. Изложените съображения
мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди Е.А.С. да
заплаща за К.С.А. с ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител С.Я.А. , месечна издръжка в размер на 155.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
08.04.2020г. до настъпването на законни
обстоятелства за изменяването или прекратяването и. С оглед осигуряване
ритмичността на изпълнението, предвид
задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера
на вноските по издръжка – периодични
плащания, според чл.146 ал.1 от СК се
дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая настоящата
инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
Според §1
от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно
принадлежността на правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума на ВС. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК
повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно е необходимо да е
предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като
след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг.
Такова искане не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне относно ползването на такова семейно жилище.
Придобитите
през време на брака между страните: лек автомобил „Фолксваген с ДК№****,
„БМВ 530 Д” с ДК№**** и ремарке-платформа с ДК№****, след прекратяване
на брака с развод ще останат в режим на обикновена съсобственост между С.Я.А.
и Е.А.С..
Съгласно
чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на
съпругът/съпругата/. В конкретния случай не е нА.це промяна на фамилното име на
съпругата след сключване на гражданския брак. По този начин, след прекратяване
на брака Е.А.С. да продължи да носи фамилното име – С..
Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв.,
която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и 5.00лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист. Е.А.С.
следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Горнооряховския районен
съд и сумата 223.20лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка
по ЗДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски
по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при
хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, както е и конкретния случай.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения
граждански брак на 11.05.2014г. в
гр.Г.Оряховица, за което е съставен и акт№***/11.05.2014г.
за граждански брак на Общ.Г.Оряховица, между
С.Я.А. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:*** и Е.А.С. с ЕГН**********, с постояен
и настоящ адрес: ***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА
БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
1.Упражняването на родителките права по отношение на К.С.А. – роден на ***г. във Ф.Р.Германия, с ЕГН**********, се предоставят на бащата С.Я.А. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***.
3.ОПРЕДЕЛЯ се местоживеене на детето К.С.А. с ЕГН**********
- при бащата С.Я.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.
4.На майката Е.А.С. с ЕГН**********, с
постояен и настоящ адрес: ***, се определя режим на лични отношения с детето К.С.А. с ЕГН**********,
с адрес: ***, съответно: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца -
от 09h00min. на съответната събота
до 19h00min. часа на съответната
неделя, с преспиване при майката, както и 30 дни през лятото, когато С.Я.А. не e в платен
годишен отпуск, по пет дни по време на Коледната и Великденската ваканции. Вземането и връщането на детето да
става от/в дома, където живее.
5.Майката
Е.А.С. с ЕГН**********, с
постояен и настоящ адрес: ***, се задължава да
заплаща за детето К.С.А. с ЕГН**********, чрез
чрез неговия баща и законен представител С.Я.А. с ЕГН********** ***,
месечна издръжка в размер на по 155.00лв./сто и петдесет и пет лева/,
считано от 08.04.2020г.
до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
просрочието до окончателното и изплащане.
6.Придобитите
през време на брака между С.Я.А.
с ЕГН********** и Е.А.С. с ЕГН**********: лек автомобил „Фолксваген с ДК№****,
„БМВ 530 Д” с ДК№**** и ремарке-платформа с ДК№**** след прекратяване на
брака с развод ще останат остават в режим на обикновена съсобственост между С.Я.А. и Е.А.С..
7.След прекратяването на брака Е.А.С. ще носи за в бъдеще брачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА С.Я.А. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ
по допускането на развода по т.6.2 по тарифа за ЗДТССГПК; сумата
5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.А.С. с ЕГН**********, с постояен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет
лева/, представляваща окончателна ДТ по
допускането на развода по т.6.2
по тарифа за ЗДТССГПК, сумата 223.20лв./двеста двадесет и три лева и двадесет
стотинки/, представляваща ДТ върху размера на определените издръжки по тарифа за ЗДТССГПК; сумата 5.00лв./пет
лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните
Районен
съдия: