№ 138647
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СС Г
като разгледа докладваното от СС Г Частно гражданско дело №
20231110153823 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление на П К Б ЕООД, ЕИК ... срещу Р. В. А. и З. З. А. за вземания по
договор за потребителски кредит от 12.10.2015 г., сред които 360,82 лева – възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019г., на съда се вмени служебното задължение да
следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а
процесният е именно такъв. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е длъжен да отхвърли
заявлението, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016г. по дело С-49/14 г. на СЕС,
в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да
позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед
за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер
на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-
11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-
243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства.
В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и длъжникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този
закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
1
В Закона за защита на потребителите, и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143, е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а
именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в
Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание.
В случая към договора, представен със заявлението, са приложени общи условия, които
вероятно (в заповедното производство е достатъчна само вероятност) не са договорени
индивидуално – общите условия са бланкови, в същите не са внесени никакви промени от
страна на потребителя и с голяма вероятност длъжникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието нито на договора, нито на приложимите към него общи условия.
В договора е уговорено, че кредитополучателят закупува допълнителен пакет от услуги, за
който дължи възнаграждение, дължимо на равни вноски. В договора е поставена отметка, че
избраният пакет допълнителни услуги представлява „Бонус“.
Нито в заявлението, нито в представения договор и общите условия към него, е налице
описание какво представляват тези услуги. Липсата на уговаряне какви задължения включва
тази услуга за кредитодателя прави клаузата абсолютно неясна за потребителя и като такава
неравноправна. Също така, липсата на насрещна престация лишава от основание подобна
договорка. Поради това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на
нищожна клауза в потребителския договор и съдът не следва да издава акт, въз основа на
който би могло да се допусне принудително изпълнение на такова вземане срещу
потребител. Отделно от това, обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни
услуги целят единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита (на
възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под формата на т. нар. „допълнителни
услуги“. Същите се ползват като средство за съществено увеличаване на цената на
кредитирането, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води по
скрит за потребителя начин до увеличаване размера на дължимите разходи по кредита и се
заобикаля забраната, предвидена в чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
2
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези
клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Законът задължава съда да не издава заповеди за изпълнение за задължения, които се
намират в противоречие с императивни правни норми (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), като такива
са и правилата, забраняващи спрямо потребителя да се прилагат неравноправни клаузи (чл.
143 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП). В посочения смисъл е и съдебната практика – Определение от
06.07.2020г. по ч. гр. д. № 6027/2020г. на СГС, Определение от 30.07.2020г. по ч. гр. д.№
6094/2020г. на СГС и други.
По изложените съображения, заявлението подлежи на отхвърляне по отношение на сумата
от 360,82 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме,
че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение
е в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № .. от 29.09.2023г. на „П К Б“ ЕООД, ЕИК: ..., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. А. и З. З. А. за следните вземания по
договор за потребителски кредит от 12.10.2015 г., а именно: 360,82 лева – възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената
част от заявлението, а именно за разликата над 26,50 лева до 33,72 лева – заплатена
държавна такса и за разликата над 39,30 лева до 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3