Решение по дело №1420/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№              /        .08.2022 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На седми юли през две хиляди двадесет и втора година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

 

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 1420 по описа на съда за 2022 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД – Варна, ЕИК *****, представлявано от управителя Б.И.Я., против Решение № 617/06.05.2022г. по АНД № 367/2022г. на Районен съд - Варна, XXXVII състав, с което е потвърдено НП № 23-0001365/09.09.2021г. на главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв. на осн. чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон досежно възприетата от ВРС санкционна норма – чл.96 ал.1 т.1 от ЗАВтПр, вместо поддържаната от касаторите такава – чл.104з ал.5 от ЗАавтПр, и допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви на решението. Твърди се, че понятие „обществен превоз на товари“, използвано от АНО при издаване на НП, не съществува в специалния закон и в подзаконовите актове по прилагането му, което е довело до неправилен извод на съда, основан на събраните по въззивното дело писмени доказателства. С тези аргументи се настоява касационният съд да отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява; с писмена молба чрез пълномощник поддържа жалбата и претендира разноски при уважаването й.

С отговора си по касационната жалба ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, чрез процесуалния си представител мл. експерт Виктория Станчева, оспорва същата като неоснователна с твърдения за безспорна доказаност на санкционираното нарушение със събраните още в хода на проверката писмени доказателства, за неговата обективна съставомерност и правилна квалифиация. С тези съображения настоява за оставяне на касационната жалба без уважение. В съдебно заседание, надлежно уведомен, касаторът не се представлява.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура -Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 06.07.2020г. служители на РД „АА“ – Варна, сред които и св. К. К. , извършили проверка на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД – Варна, в хода на която било установено, че дружеството притежава лиценз на Общността за превоз на товари № 17436, валиден до 11.05.2027г. От анализа на представените на контролните органи документи (пътни листи, проформа фактури и др.) било установено, че с влекач марка „Скания“, кат. N3, рег. №**** е извършен обществен превоз на товари съгласно издадения Пътен лист №00962/15.07.2020г. Въз основа на представените им доказателства контролните органи установили, че влекачът не бил включен в списъка на превозните средства към лиценза на Общността към датата на извършване на превоза 15.07.2020г, а едва месец по-късно – на 28.08.2020г. За така установеното нарушение, квалифицирано по чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвтПр, компетентният служител съставил против дружеството-превозвач АУАН от 04.06.2021г. – за това, че превозът е извършен с МПС, невключено в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили възражения против същия в смисъл, че липсва виновно извършване на нарушението, а ако е налице такова – то представлява маловажен случай, тъй като МПС е включено в списъка на превозните средства към Лиценза още в следващия месец, и не са настъпили никакви вредни последици. Въз основа на акта на 09.06.2021г. било издадено НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, преценил възраженията като неоснователни, и на осн.чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвтПР наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове, то и АУАН съдържат всички минимално изискуеми реквизити за редовността му от формална страна, описаното в тях нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, а именно – НП съдържа пълно и изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изрично е посочено кога, от кого и с какво превозно средство е бил извършен превоза, както и че използваният влекач не е бил включен в списъка на превозните средства към лиценза на Общността към датата на извършването му. Посочена е нарушената материалноправна норма и е индивидуализирано наложеното наказание – имуществена санкция. С тези мотиви въззивният съд е отхвърлил като неоснователни всички възражения на настоящия касатор за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП.

На следващо място ВРС приел, че и материалният закон е приложен правилно, а именно – нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвтПр, която задължава превозвача да извършва превози с моторни превозни средства, за които има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или да е включено към удостоверението за регистрация, или моторното превозно средство да е включено в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността. Нарушението е и доказано, тъй като от писмените доказателства се установява, а и не се оспорва, че влекачът, с който е извършен превоза, не е бил включен в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността към датата на извършването му 15.07.2020г., а е бил включен в този списък впоследствие – на 28.08.2020г.

ВРС е приел, че в случая АНО правилно е определил и приложимата санкционна норма – чл.96, ал. 1, т. 1 от ЗАП, и е наложил Имуществена санкция на превозвача в определения в тази норма специален минимум от 3 000лв, която съгласно императивната забрана на чл.27 ал.5 от ЗАНН не подлежи на редуциране от съда. В заключение ВРС е изложил и съображения за неоснователност на претенцията случаят да бъде квалифициран като маловажен по см.чл. 28 от ЗАНН, и е потвърдил НП.

Настоящият касационен състав преценява изводите на предходния такъв като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на касаторите са неоснователни. На първо място противно на поддържаното от тях, разграничителният критерий за отговорността по чл.96 ал.1 т.1 и по чл.104з ал.5 от специалния Закон не е вида на извършвания превоз, нито този на превозното средство.

 Съгласно легалната дефиниция на §1 т.1 от ДР на ЗАвтПр,  „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Той се различава от превоза за собствена сметка по §1т.4 по това, че е извършван срещу заплащане или икономическа облага. Общественият превоз срещу заплащане може да бъде такъв на пътници по §1 т.2, или на товари по §1 т.3 от ДР на Закона. Конкретно превоза на товари съгл.§1 т.3 е превоз на товари с МПС, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Т.е. превозът на товари по §1 т.3 не е различен от обществения превоз по §1 т.1 от ДР на ЗАвтПр, а е негов подвид, съответно използваният от актосъставителя и от АНО израз „обществен превоз на товари“ е легална дефиниция, която не съдържа противоречие в смисъла, твърдян от касаторите. Напротив – тя описва пълно и конкретно вида на осъществявания от тях превоз с индивидуализираното в НП МПС на 15.07.2020г.

На следващо място съгл.чл.6 ал.1 от Закона (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., бр. 85 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността, който съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвтПр (Изм. бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. – към датата на осъществяване на нарушението) имуществена санкция от 3000лв. се налага на превозвач, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Такъв е и настоящият казус, в който със събраните в хода на АНП доказателства е установено по категоричен начин, а между страните е безспорно, че при извършването на обществения превоз на товари на 15.07.2020г влекачът изобщо не е бил включен в списъка към лиценза на Общността, т.е. в разрешителния списък, който дава право на превозвача да използва МПС за превоз на товари.  

Същевременно, съгласно претендираната от касаторите санкционна норма на чл.104з ал.5 от ЗАвтПр, превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. Тази санкция е приложима в случаи, когато превозвачът не е посочил в информацията, предоставяна за водене на регистъра по чл.6 ал.1 от Закона, някое от превозните си средства, включени в списъка към лиценза на Общността. Видно и от наименованието му, това е регистрационен списък, т.е. вписването в него има оповестително, а не разрешително действие. Поради това и предвидената от законодателя санкция е в двойно по-нисък абсолютен размер от тази, предвидена за нарушението по чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвтПр. Тази по-благоприятна санкция е неприложима в случая, доколкото релевантните факти, индивидуализиращи състава на вмененото на касаторите административно нарушение, го квалифицират като такова по чл.96 ал.1 т.1, а не по претендирания от тях чл.104з ал.5 от специалния Закон. В този смисъл липсва твърдяното от тях неправилно приложение на материалния закон в случая.

Що се отнася до възражението за липса на мотиви на проверяваното решение – то се опровергава от простия му прочит. Въззивният съд е изложил съображенията си за обективна съставомерност и доказаност на нарушението, за правната му квалификация, за спазването на процесуалните норми и правилното приложение на материалния закон при издаване на НП, които дават възможност на касационната инстанция да извърши надлежна проверка за законосъобразност на съдебния му акт.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че вмененото на дружеството - касатор административно нарушение е обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, НП, с което е ангажирана отговорността му, не е обременено с процесуални или материално правни пороци, налагащи отмяната му, а наложената санкция е определена в специалния минимум по приложимия чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвП размер от 3 000лв. Изложеното налага потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно – в идентичен смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и РС - Варна с проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни пороци. Други такива не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, което налага оставянето му в сила.

При този изход на делото претенцията на касаторите за разноски е неоснователна, а тази на ответната администрация следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. на осн.чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 617/06.05.2022г. по АНД № 367/2021г. по описа на РС - Варна, XXXVII състав, с което е потвърдено издаденото от гл. инспектор в Отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0001365/09.09.2021г. и наложената на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД – Варна, ЕИК *****, представлявано от Б.И.Я., ЕГН **********, Имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева на осн.чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД – Варна, ЕИК *****, представлявано от Б.И.Я., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                                   2.