Решение по дело №503/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 12, ал. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/.

Образувано е по жалба на Д. Ш., гражданин на Турция, чрез адв.Б., срещу заповед № 5373з-36/17.05.2024г. на началник на група „Миграция“ при ОДМВР Русе, с която е постановен отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС.

Твърди се, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

В жалбата, както и в представените писмени бележки, са изложени мотиви, с които се обосновават релевираните основания за оспорване на заповедта.

Предявено е искане за отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началник на група „Миграция“ при ОДМВР Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прави искане да се отхвърли оспорването, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установени следните релевантни факти:

В група „Миграция" при ОДМВР Русе е постъпило заявление за предоставяне на пребиваване в Република България, вх.№ 537300-501/29.02.2024 г. от DEMIR SUKRU / Д. Ш., роден на 15.12.2003 г., гражданин на Турция, на основание чл.9а от ЗВПНРБГЕСЧТС- като съпруг на румънската гражданка STEFAN LOVENTA / ЩЕФАН ЛOBEHTA, родена на 21.07.1987 година, ЛНЧ: **********.

Щ. Л. е получила удостоверение за продължително пребиваване в Република България, за което е подала заявление от 19.02.2024 година, на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗВПНРБГЕСЧТС, като е представила трудов договор с фирма „Гюнеш Елиф" – ЕООД, със седалище град Русе.

В заявлението си за пребиваване тя е посочила, че е омъжена за турски гражданин с имена Д. Ш., но в заявлението за издаване на български личен документ „Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС" като семейно положение е посочила - неомъжена.

Към заявлението за пребиваване на Д. Ш. е приложено копие на паспорт на турския гражданин, копие на краткосрочна виза, валидна от 30.11.2023 година до 29.02.2024 година, с право на престой 30 дни, копие на удостоверение за пребиваване в Република България на румънската гражданка, издадено на 21.02.2024 година, както и удостоверение за граждански брак, сключен между двамата на 29.01.2024 година в Турция.

В заявлението чужденецът е посочил адрес на пребиваване град Русе, кв.„Средна кула", м. „Буйна Яна" 88а, който е и заявеният адрес на пребиваване от съпругата му, като към нейното заявление е представена и нотариално заверена декларация за осигурено жилище на семейството от собственичката на имота Ю. С. А..

По искане на група „Миграция", служители на дирекция „Инспекция по труда" - град Русе са извършили проверка на фирмата„Гюнеш Елиф" – ЕООД, със седалище град Русе, във връзка със сключения трудов договор с Л. С..

Трудовият договор № 12/13.02.2024г. е приложен на л.12 от преписката, като видно от т.2.6 срокът на трудовия договор е един месец.

Д „ИТ“ Русе не е могла да събере информация относно спецификата на трудовата дейност на дружеството и управителят е бил санкциониран за неоказване на съдействие на контролните органи. /писмо 537300-679/25.03.2024 година/. Установено е, че трудовия договор с Л. С. е бил регистриран в НАП.

На 11.03.2024 година служители на група „Миграция" при ОДМВР Русе са извършили проверка по местоживеене на обявения адрес в град Русе, кв.„Средна кула", м. „Буйна Яна" 88а (ДЗ, рег. Л 5373р-576/11.03.2024 г.- л.23 от преписката). Съпрузите не са установени на адреса. Имотът представлява вила на два етажа и пристройка, годни за живеене. Пристройката, към момента на проверката е била обитавана от дъщерята на собственичката, заедно с три от децата й. Тя не е знаела дали във вилата ще живеят други хора. Снети са обяснения от собственичката на жилището Ю. А.. Тя е потвърдила, че е предоставила имота си за регистрация и ползване на Д. Х. И. и съпругата му Д.. Те все още не живеят там, поради което нямат подписан договор за наем. Г-жа А. е отрекла да познава Д. Ш. и съпругата му Щ. Л. и да е давала съгласие те да бъдат регистрирани и да живеят в нейния имот.

Извършени са и справки в АИС АРЧ и АИС „Граничен контрол", видно от които турският гражданин има няколко хотелски регистрации, последната от които е от 15.02.2024 година, в хотел „Брани" - град Русе. Извършена е проверка в хотела. Според данните на служителка от рецепцията, от 15.02.2024 година до 08.03.2024 година, турският гражданин е бил настанен с друг турски гражданини, заедно в двойна стая, всяка вечер са нощували там и от персонала не са забелязали някой да ги посещава.

Според данните от АИС „Граничен контрол" съпругата му е напускала страната в посока Румъния, като Щ. Л. има регистрирано излизане на 13.02.2024 година.

Предвид установеното, е изготвено съобщение за провеждане на интервю със съпрузите на основание чл. 12а, ал. с ЗВНРБГЕСЧТС. С цел връчване на съобщението, на 10.04.2024 година е извършена нова проверка на обявения от чужденците адрес в град Русе, кв. „Средна кула", м. „Буйна Яна" 88 (ДЗ, рег. № 53 73р-870/22.04.2024 година). Те отново не са установени на адреса.

При проверката са установени същите данни: на адреса живее дъщерята на собственичката на имота, заедно с децата си. Тя обитава пристройката, а в останалата част от къщата не живее никой. Собственичката е потвърдила, че е дала съгласие турските граждани и съпругите им да обитават горепосочения имот, но е заявила, че до момента на проверката никой от тях не е идвал и не е изявил намерени да нощува на адреса.

На 10.04.2024г. е извършена и проверка по месторабота на Щ. Л.. Проведен е разговор с работодателя им Х. Х. С., управител на „Гюнеш-Елиф" - ЕООД. Той е потвърдил, че румънската гражданка има сключен трудов договор с фирмата, но не е започнала работа, тъй като помещението в което ще се произвеждат хляб и закуски, не е готово и тя се е прибрала в Румъния. Не знае къде е отседнал съпругът й, поради което не може да му предаде съобщенията.

В последствие съобщението за насроченото интервю е предадено по телефона на адв. Б., който е подпомагал румънските гражданки при подаване на заявленията им за пребиваване в Р. България, като интервютата са насрочени за 18.04.2024 година. На посочената Щ. Л. не се е явила.

Интервюто с Д. Ш. и Щ. Л. е проведено на 24.04.2024 година, в група „Миграция" (ДЗ, рег. № 5373р-914/25.04.2024 година – л.34 от преписката).

По време на това интервю е установено, че двамата съпрузи не знаят никакви подробности един за друг, не могат да посочат дори пълните си имена и датите си на раждане, имената на децата си. Те не говорят общ език. Разбират се помежду си с приложение за превод на телефона. Разминават се и обясненията им относно обстоятелствата за запознаването им. Твърдяли са, че живеят заедно в къща под наем, но не знаят адреса, намирала се на пет километра от град Русе, не могат да посочат кой е наемодателя и колко наем плащат. Тя твърдяла, че в къщата не живеят други хора, а той, че там живее турския гражданин Д. Х. И. и жена му - румънска гражданка, на която не помни името. И двамата твърдяли, че работят в България, според заявеното от нея - и двамата чистят къщи, а според неговите твърдения - той е хлебар, а тя - чисти къщи.

На 10.05.2024 година била извършена допълнителна проверка на обявения от чужденците адрес в гр.Русе, в кв. „Средна кула" (ДЗ, per. № 5373р-1002/14.05.2024 година). Установено е, че там вече живеят две от дъщерите на собственичката, заедно с децата си. Обитават първия етаж на вилата и пристройката, а втория етаж е свободен. Двете дъщери са заявили, че не познават турските граждани и съпругите им, те никога не са идвали на адреса и не живеят там.

По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите С., А., както и свид.Монева.

Свидетелят Х. С. – управител на „Гюнеш – Елиф“, сключил трудов договор с Л. С., установява, че познава Д. Ш.. Държал турски ресторант до „Кукления театър“ в Русе. Чичо му работел при него като готвач. Д. Ш., когато го посетил с роднините си казал, че има приятелка и иска да се женят. Искал да дойде от Турция и да отвори в България магазин. П. Д. от чичо му. Д. се е оженил в Турция и дошъл в България. Съпругата на Д. била румънка. Оженили са се и искали да им помогне. Искали с жена си да се установят в Русе. Те нямали деца. Искали да се установят в Русе, защото било близо до Букурещ. Казал им, че може да им помогне.

Д. и жена му се установили да живеят в Русе до Телевизионната кула, наели квартира. Д. и жена му живеели заедно. Ходили на гости на свидетеля и една вечер са спали в тях. Жената на Д. в момента работела при него. Не си спомня името на съпругата на Д.. При него работели две жени. Жена му контактувала с тях. Свидетелят постоянно бил на път и не контактувал с работничките.

Д. бил в Русе, но не можел да започне бизнес, защото нямал документи. Румънката, омъжена за Д., била ниска, с няколко години по-голяма от Д., със светла коса.

Свидетелят А. установява, че е преводач. Знае турски и румънски език. По тази линия познава Д. и съпругата на Д.. Тя не знаела турски, той не знаел румънски. Превеждал им, защото искали да се оженят. Познавали се отпреди и искали да се женят. Искали да си направят магазин в Русе и да си работят. Двамата се държали за ръце. Държали се като мъж и жена, прегръщали се. Не се сеща как са се запознали. Постоянно ходели при него.

Превеждал им в полицията тази година. Б. женени имали документи. Видял документите за брака. Когато дошли при него имали всички документи и били женени. Момичето му се обаждало по телефона и той отивал да им превежда. Момичето живеело в Букурещ. Не помни как се казва. Най-малко 10 пъти им превеждал. Двамата са спали в тях. Държали се като мъж и жена.

Свидетелката Монева е полицейски инспектор в група „Миграция“ при ОДМВР – РУСЕ, като част от дейността, която изпълнява включва провеждане на интервюта и даване на становища във връзка със сключени бракове на чужденци с български гражданин и граждани на ЕС.

В това си качество е изготвила становището от 16.05.2024г. с рег.№ 5373р-1038 /л.39 от преписката/.

Свидетелката установява, че още в началото румънската гражданка, при подаване на заявлението си за пребиваване посочила, че е омъжена за турски гражданин, а на следващия ден, при подаване на заявление за лична карта посочила, че не е омъжена. В заявлението на румънски език собственоръчно написала, че не е омъжена. Всички описани в случая докладни и становища потвърдили първоначалните й съмнения, че този брак е сключен с цел заобикаляне нормите на закона и получаване на разрешение за пребиваване в България. При подаване на заявлението за лична карта тя посочила, че не е омъжена. Финално така е подала заявлението. Тя била с г-н М. А., който й превеждал при подаване на заявлението за лична карта. Тя се явила по нейно желание, услугата е нейна и съгласно АПК тя си осигурява преводач. Интервюто, не е по наша инициатива.

Установява, че при четирите проверки не е открит на адреса Д. Ш..

Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна, която е адресат на оспорения административен акт, с право и интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК вр. чл. 12а, ал. 3 от ЗВПНРБГЕСЧТС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Видно от заповед № 336з-1495/10.09.2015г. /л.21 от делото/ оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност.

На основание чл. 170, ал. 2 от АПК, в тежест на жалбоподателя е да установи условията за предоставяне на пребиваване в Република България по ЗВПНРБГЕСЧТС и издаване на разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент ЕО № 1033/2002 на Съвета от 13.06.2002 г.

Не е спорно, че жалбоподателят е гражданин на трета страна - Турция.

Спорен е фактът дали се установява, че има качеството на "член на семейството", по смисъла на закона, на гражданин на ЕС към момента на подаване на Заявление рег. № 537300-501/29.02.2024 г.

Разпоредбата на чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС, на чието основание е подадено заявлението, дава право на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение, да поиска издаване на разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

Според легалната дефиниция, дадена в § 1 от ДР на ЗВПНРБГЕСЧТС, "член на семейството на гражданин на ЕС" е: а) (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп., бр. 34 от 2019 г.) лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или други документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето; б) (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., бр. 34 от 2019 г.) низходящ на гражданин на Европейския съюз и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, или е низходящ на лице по буква "а"; в) (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на лице по буква "а". Това определение се покрива с даденото в чл. 2, т. 2 от Директивата.

С оглед ангажираните от жалбоподателя доказателства, той се позовава на определението в б. "а", а именно че е сключил брак с гражданин на ЕС, удостоверен със съответния официален документ. Правилно административният орган е преценил с оглед установените по случая обстоятелства, че бракът е сключен с цел заобикаляне нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства. Видно в хода на проведената административна процедура е, че данните, въз основа на които е издаден оспорения отказ, са събрани съобразно нормата на чл. 12а, ал. 2 от ЗВПНРБГЕСЧТС. В тази връзка от страна на административния орган са предприети съответните административнопроцесуални действия с оглед изясняване фактите и обстоятелствата по случая. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за датата на провеждане на интервю, респективно и съпругата му Щ. Л..

По време на проведените интервюта, от страна на административния орган са установени редица съществени противоречия между изложеното от оспорващия и неговата съпруга.

По време на това интервю е установено, че двамата съпрузи не знаят никакви подробности един за друг, не могат да посочат дори пълните си имена и датите си на раждане, имената на децата си. Те не говорят общ език. Разбират се помежду си с приложение за превод на телефона. Разминават се и обясненията им относно обстоятелствата за запознаването им. Твърдяли са, че живеят заедно в къща под наем, но не знаят адреса, намирала се на пет километра от град Русе, не могат да посочат кой е наемодателя и колко наем плащат. Тя твърдяла, че в къщата не живеят други хора, а той, че там живее турския гражданин Д. Х. И. и жена му - румънска гражданка, на която не помни името. И двамата твърдяли, че работят в България, според заявеното от нея - и двамата чистят къщи, а според неговите твърдения - той е хлебар, а тя - чисти къщи.

При извършените четири проверки не са открити на заявения адрес. Наемодателката също е дала противоречиви обяснения, като дори е отрекла да познава Д. Ш.. Трудовият договор на Щ. Л. е сключен за срок от един месец, като няма данни срокът да е продължен или да е подписан нов трудов договор.

Жалбоподателят и Щ. Л. не знаят точните си имена, какво точно работи всеки един от тях, не владеят общ език, имат различни версии по въпроса как са се запознали, както и по въпроса при какви условия живеят. Нямат информация за семействата си.

Двамата съпрузи не живеят заедно, при четири проверки не са открити на декларирания от тях адрес. Разликата във възрастта им е 16 години, като Л. Щ. е по - възрастна.

Според данните от АИС „Граничен контрол" Щ. Л. има регистрирано излизане на 13.02.2024 година и е напуснала България. Оспорващият е установено с писмени доказателства, че се е настанявал в хотели в гр.Русе, като е бил с друг турски гражданин, а не с Л. Щ.. Лицата, които са установени да живеят на заявения адрес – дъщери на собственичката на имота, не познават оспорващия и Ловента, не са ги виждали никога на адреса.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите А. и С., тъй като те противоречат на събраните по делото писмени доказателства, като при проверка по месторабота на румънската гражданка св.С. е заявил, че не знае къде е отседнал съпругът й, поради което не може да му предаде съобщенията. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите излагат факти, възприети при инцидентни срещи с оспорващия и Щ. Л..

По делото не са представени никакви доказателства, от които да следва изводът, че оспорващият и Л. Щ. живеят заедно на посочения адрес и имат общо домакинство.

По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят изводите, до които е стигнал административния орган при постановяване на оспорения в настоящето производство отказ, а именно, че бракът не е сключен с цел заобикаляне на законовите разпоредби.

Издаването на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС дава право на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение да поиска издаване на разрешение за пребиваване за гражданин на трети страни. В случая изтъкнатата причина е съществуващия брак, за който обаче са налице сериозни съмнения, че е привиден. Видно от доказателствата по делото не съществува почти никаква връзка между двамата съпрузи, нито емоционална, нито друга, която би могло да се приеме, че сключването на брака се дължи на желанието двама души да са заедно и да споделят житейските отговорности. Представените данни, водят до извода за формалност на отношенията и съмнения за желание да се поддържа такава връзка. Сключеният брак не следва вменените му ценности, поради което същият е целял друг вид облагодетелстване, което е несъвместимо с принципите и изискванията на закона. Създадената правна връзка е привидна. От изложеното следва да се приеме, че е налице желание за заобикаляне изискванията на законовите нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства и получаване на разрешение за пребиваване.

Предвид изложеното, оспореният административен акт е издаден изцяло в съответствие с чл. 12а от ЗВПНРБГЕСЧТС, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

В хода на съдебното производство от страна на ответника е своевременно заявена претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова следва да бъде присъдено. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият следва да бъде осъден за да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240. 00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ш., гражданин на Турция, чрез адв.Б., срещу заповед № 5373з-36/17.05.2024г. на началник на група „Миграция“ при ОДМВР Русе, с която е постановен отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС.

ОСЪЖДА Д. Ш., гражданин на Турция, да заплати на ОД на МВР Русе, сумата в размер на 240.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.