№ 130
гр. К., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100864 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по предявен от ищцата Д. Н. АНДР., ЕГН ********** от
гр. К., ж.к. „Зора“ 3, ****, чрез адв. И. – АК – Смолян / изпратено по
подсъдност / против ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „М.“ № 19, представлявана от
членовете на управителния съвет иск с правно основание чл. 439, във вр. с
чл. 124 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че тя е единствен наследник на
майка си Е.Д.М., ЕГН **********, починала на 29.01.2020 г.
Наследодателката на ищцата е била кредитополучател на заем от банка
„Сосиете женерали експресбанк“ АД, ЕИК : ********* / към момента е
придобита от ответника /.
Сочи се още, че по ч. гр. д. № 1048 / 2012 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 26.11.2012 г. за сумите :
9 769.50 лева – главница, сумата от 1007.54 лева – лихва, за периода от
30.11.2011 г. до 20.11.2012 г., обезщетение за забавено плащане в размер на
14.55 % годишно върху главницата, считано от подаване на заявлението –
1
22.11.2012 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 215.54
лева – ДТ по подаденото заявление.
Сочи се още в исковата молба, че е било образувано изп. д. № 546 / 2015
г. при ЧСИ Н.Д., а по – късно на 12.03.2021 г. ответникът при същя съдия
изпълнител образува ново изп. д. № 70 / 21 г. за същите суми описани в
издадения ИЛ. Ищцата счита, че вземанията са погасени по давност и излага
доводите си в исковата молба. С допълнителна молба вх. № 3537 / 06.10.2021
г. / л. 8 – 9 / същата уточнява петитума на исковата молба.
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищцата Д. Н. АНДР., ЕГН ********** не
дължи, като погасени по давност на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК : *********
следните суми, а именно : 9 769.50 лева – главница, сумата от 1007.54 лева –
лихва, за периода от 30.11.2011 г. до 20.11.2012 г., сумата от 12 344.20 лева -
обезщетение за забавено плащане в размер на 14.55 % годишно върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 22.11.2012 г. до
окончателно изплащане на задължението и сумата от 215.54 лева – ДТ по
подаденото заявление.
С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Ищцата редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв. И. – АК
- Смолян, която поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови
решение, с което да уважи същия. Претендират се разноски / представен е
списък по чл. 80 от ГПК /. Представена е писмена защита от процесуалният
представител на ищцата.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител, но е депозирал
становище вх. № 1672 / 18.04.2022 г., с което оспорва така предявения иск и
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Представена е писмена защита вх. 1792 /
27.04.2022 г., където ответникът излага подробно доводите си.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
По делото са приети като доказателства представените от ЧСИ Н.Д.
изпълнителни дела № 20157930400546 и № 20217930400070.
2
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
наследници изх. № 199 / 04.02.2020 г. е видно, че Е.Д.М. е починала на
29.01.2020 г., акт за смърт № 0015 / 30.01.2020 г. и единствен наследник на
починалата е ищцата – Д. Н. АНДР..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за установяване със силата на пресъдено нещо
недължимостта на парични задължения.
Погасителната давност като правен институт, макар с известни нюанси,
се възприема като институт на материалното право, независимо че както
правото на кредитора да получи принудително удовлетворяване на вземането
си, така и правото на длъжника да се позове на изтекла давност се
осъществява винаги в съдебно производство.
Разгледана като юридически факт, погасителната давност е период от
време, в който носителят на едно субективно право (вземане), въпреки
липсата на доброволно изпълнение, не предприема действия за
принудителното му удовлетворяване.
В настоящия случай ищцата твърди, че вземанията обективирани в
изпълнителен лист от 26.11.2012 г. са погасени по давност. Същата сочи още,
че последното изпълнително действие е от когато е започнала да тече
погасителната давност за вземанията на кредитора е с дата 05.11.2015 г. –
когато е наложен и запор на вземанията на Е.Д.М. при „Кокони“ ЕООД, т. е.
давността върху главницата е изтекла на 05.11.2020 г., а на 05.11.2018 г.
досежно акцесорните вземания по изпълнителния лист. А следващото
действие по изп. дело № 546 / 2015 г. при ЧСИ Н.Д., именно опис в дома на
длъжника не се е състояло, тъй като е постъпила молба по изп. дело от
28.03.2017 г. / л. 55 от изп. дело /, с което е поискано отмяна на насрочения
опис на движими вещи от страна на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
ЕИК : *********.
По изп. дело е приложена молба вх. № 02431 / 11.05.2020 г. от която се
установява, че на 30.04.2020 г. се е извършило вливането на „Експресбанк“
АД в „Банка ДСК“ ЕАД, чиято правна форма става АД. След това съдия
изпълнител на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК прекратява изпълнителното
3
дело.
На 15.03.2021 г. изпълнителното дело е преобразувано в изп. дело №
70 / 2021 г. при ЧСИ Н.Д., където претендираните суми са съобразени с
направените погасявания и са в по – малък размер.
Също така в конкретния случай безспорно е че е издадена Заповед №
1030 / 26.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 от
ГПК по ч. гр. д. № 1048 / 2012 г. по описа на РС – К.. Съответно е издаден и
изпълнителен лист от 26.11.2012 г. и е образувано изп. дело № 546 / 2015 г.
От страна на длъжника Е.Д.М. не е подадено възражение и заповедта е влязла
в сила и съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД от тази дата започва да
тече нова петгодишна давност, въпреки че е издадена заповед, а не решение,
заповедта за изпълнение прави вземането безспорно.
Също така е установено, че за периода от 31.10.2016 г. до 19.01.2017 г.
изпълнително дело № 546 / 2015 г. на ЧСИ Н.Д. е било спряно, тъй като
длъжникът е поел ангажимент за доброволно плащане и за този период
давността е спряла да тече.
Понеже давността предпоставя бездействие на кредитора в определен
период от време, законодателят е въвел специални и императивни по
характера си правила относно спирането и прекъсването на давността, с които
е въвел основанията, които препятстват давността.
Случаите, в които се спира давностният срок и давност не тече, са
уредени по общ начин в чл. 115 ЗЗД за всички видове давностни срокове,
независимо от вида или предмета на правоотношението и субективното
право, за което законодателят е предвидил, че не може да бъде упражнено.
Общият принцип в уредбата на давността е, че тя може да тече само ако
носителят на субективното материално право може да го упражни по
принудителен ред - било като предяви иск, било като предприеме действия за
принудително удовлетворяване на вземането си. Поради това и основанията
за спиране на давността са винаги обстоятелства, които препятстват или
изключват възможността на титуляря на вземането да поиска неговото
съдебно установяване или да го потърси принудително и при наличието на
тези обстоятелства давност не може да тече.
В конкретния случай съдът счита, че преобразуването на делото по
4
молба от „Банка ДСК“ АД от 15.03.2021 г. в изп. дело № 70 / 2021 г. е извън
петгодишната давност. На 05.11.2015 г. е получено запорното съобщение на
Е.Д.М. при „Кокони“ ЕООД, пет годишната давност изтича на 05.11.2020 г. и
като се вземе в предвид, че давността е била спряна за период от 2 месеца и
20 дни, същата е изтекла на 25.02.2021 г., а изпълнителното дело № 70 е
преобразувано на 15.03.2021 г.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а
именно : сумата в размер на 984.55 / деветстотин осемдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки / лева – заплатена ДТ и 916.74 / деветстотин и
шестнадасет лева и седемдесет и четири стотинки / лева – адвокатско
възнаграждение.
Съгласно писмо вх. № 1464 / 05.04.2022 г. от ЧСИ Н.Д. / л. 87 от делото
/, съдът следва да осъди ищцата да заплати на ЧСИ Н.Д., рег. № 793 в КЧСИ,
с район на действие СОС, с адрес на кантората : гр. С., ул. „О.П.“ № 1, ет. 1
направените разноски по изпращане на препис от изп. дела № 546 / 2015 г. и
изп. дело № 70 / 2021 г. в размер на 54.00 / петдесет и четири / лева.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Н. АНДР., ЕГН
********** от гр. К., ж.к. „Зора“ 3, **** срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „М.“ № 19,
представлявана от членовете на управителния съвет, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Н. АНДР.,
ЕГН ********** не дължи, като погасена по давност на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК : *********, сумата в общ размер от 23 336.78 / двадесет и три хиляди
триста тридесет и шест хиляди и седемдесет и осем стотинки /, от които :
9 769.50 лева – главница, сумата от 1007.54 лева – лихва, за периода от
30.11.2011 г. до 20.11.2012 г., сумата от 12 344.20 лева - обезщетение за
забавено плащане в размер на 14.55 % годишно върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 22.11.2012 г. до окончателно изплащане на
5
задължението и сумата от 215.54 лева – ДТ по подаденото заявление.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., ул. „М.“ № 19, представлявана от членовете на
управителния съвет, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Д. Н.
АНДР., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. „З.“ 3, **** направените по делото
разноски в размер на984.55 / деветстотин осемдесет и четири лева и петдесет
и пет стотинки / лева – заплатена ДТ и 916.74 / деветстотин и шестнадасет
лева и седемдесет и четири стотинки / лева – адвокатско възнаграждение,
както и 5.00 / пет / лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Д. Н. АНДР., ЕГН ********** от гр. К., ж. К. „З.“ 3, **** да
заплати на ЧСИ Н.Д., рег. № 793 в КЧСИ, с район на действие СОС, с адрес
на кантората : гр. С., ул. „О.П.“ № 1, ет. 1 направените разноски по изпращане
на препис от изп. дела № 546 / 2015 г. и изп. дело № 70 / 2021 г. в размер на
54.00 / петдесет и четири / лева, както и 5.00 / пет / лева такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6