Решение по дело №4878/2009 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2919/08.10.2009г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ СЪСТАВ, вещно отделение, на 18 септември 2009г., в  публично заседание в следния състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. Х.

 

при участието на секретар Т. К. разгледа докладваното от съдия Ц. Х. гражданско дело № 4878 по описа за 2009г.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Постъпила е искова молба с правно основание чл.108 от ЗС от П.И.Е., А. И. Е. и И.В.Е.,*** срещу Н.Н.М. ***, Т.Д.П. и И.Ж.П.,*** за предаване владението върху ПИ 1329 по КП на СО „П.”, целият с площ от 1696 кв.м., при граници: ПИ 940, дере и път, идентичен с имот №463 по КП на м. „Б.Д.” с площ от 1500 кв.м. при граници: имот №465, път, имот №462 и дере, от който са образувани ПИ 1371 по КП на СО „П.” с площ от 848 кв.м. при граници: ПИ 940, дере, път и ПИ 1372, по отношение на който се иска предаване на владението от Т.Д.П. и И.Ж.П. и 1372 по КП на СО „П.” с площ от 848 кв.м. при граници: дере, път и ПИ 1371, по отношение на който се иска предаване на владението от Н.Н.М., като и в кадастралната карта и кадастралните регистри като собственици на ПИ 1371 и ПИ 1372 да се впишат ищците като наследници на Л. П.Е.. Като придобивно основание се твърди наследствено правоприемство от Л. П.Е., поч. на 24.10.2008г.

           В писмения си отговор по чл.131 от ГПК ответникът Н.Н.М. не оспорва иска относно неговата допустимост и основателност, признава правото на собственост на ищците върху ПИ 1372, образуван от ПИ 1329 по КП на СО „П.”, идентичен с имот №463 в м. „Б.Д.”, заявява, че е съгласен да предаде владението на имота, както и в имотния регистър към КП на СО „П.” по отношение на ПИ №1372  като собственици да се впишат наследниците на Л. П.Е..      

            В писмения си отговор по чл.131 от ГПК ответниците Т.Д.П. и И.Ж.П. не оспорват иска относно неговата допустимост и основателност, заявяват, че признават иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №22, том V, дело №1738 от 1965г., по силата на който З.Д. П. ***, Търновско е призната за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: хавра в м. „Б.Д.”, Варненско с площ от 3 дка при граници: Ж.Д. Ж., С. П., път, дере и Б.Д.А..

От нот. акт № 184, том ІІІ, нот. д. № 1026/29.03.1967г. /лист 8/ се установява, че З.Д. П. е дарила на дъщеря си Л. П.Е. 1,5 дка от собствената си хавра в м. „Б.Д.”, Варненско, цялата с площ от 3 дка при граници на частта: С. П., път, дере и Б.Д.А..

Представено е и решение на Кмета на община Варна №95 от 22.06.1998г., с което на основание чл.2 от ЗВСВНОИ на Л. П.Е. се възстановява собствеността върху недвижим имот в гр. Варна, м. „Б.Д.”, имот №463-4 в землището на кв. „Владиславово”, представляващ място от 678 кв.м., отчуждено по ЗТСУ със заповед №3503/02.12.1977г. за „Разширение на поделение 2400” поради неосъществяване на мероприятието, за което е отчужден имота. От протокол №15 от 29.01.1999г. е видно, че Л. П.Е. е въведена във владение на имот №463-4 в землището на кв. „Владиславово”.

От представеното удостоверение за наследници №22858 от 24.10.2008г. е видно, че Л. П.Е. е починала на 09.10.2008г. и е оставила като наследници И.В.Е. - съпруг, А. И. Е. – дъщеря и П.И.Е. – син.

 

От нот. акт №58, том ІІ от 26.03.1956г. се установява, че Т.В.П. е продал на В.Т.П. следните недвижими имоти: 1,2 дка от лозе с обща площ от 2,2 дка в м. „Ментешето”, Владиславовско землище, с граници на частта: Д.Д., наследници на С.К., Т.В. и път, и овощна градина от 3,7 дка в м. ”Над село” Владиславовско землище, с граници: Н.В., К.С., Г.В. и дере. От удостоверение за наследници №60513 от 31.10.2006г. е видно, че В.Т.П. е починал на 10.03.1993г. и е оставил за наследници Д.И.П. - съпруга и Т.В.П. - син. Представен е нот. акт №198, том ІІІ, дело №637 от 2006г., видно от който Д.И.П. и Т.В.П. са дарили на Д.Ж.П. 848 кв.м. ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.   Варна, СО „П.”, представляващ ПИ №1329, целия с площ от 1696 кв.м., при граници за целия имот: ПИ №940, дере и път. Представен е нот. акт №197, том ІІІ, дело №636 от 2006г., видно от който Д.И.П. и Т.В.П. са дарили на Т.Д.П. ***.части от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „П.”, представляващ ПИ №1329, целия с площ от 1696 кв.м., при граници за целия имот: ПИ №940, дере и път. От договор за доброволна делба от 14.08.2007г. се установява, че е извършена подялба на недвижим имот във Варна, СО „П.”, целия с площ от 1696 кв.м., представляващ ПИ №1329, при граници: ПИ №940, дере и път, при което Т.Д.П. и И.Ж.П. ***, заемащи северната част от имота, а Д.Ж.П. е получила в дял 848 кв.м., заемащи южната част от имота. От нот. акт №122, том VІІІ, рег. №11135, дело №1495 от 2007г. се установява, че Д.Ж.П. е продала на Н.Н.М. следния свой собствен недвижим имот, придобит чрез дарение и делба, а именно ПИ 1372 с площ от 848 кв.м. по плана на СО „П.”, гр. Варна, при граници: ПИ №940, дере и път.

                                                                                                   

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на претендирания имот, а ответниците да се намират във владение на същия, без да имат правно основание за това.

Ищците П.И.Е., А. И. Е. и И.В.Е. се легитимират като собственици на ПИ 1329 по КП на СО „П.”, целият с площ от 1696 кв.м., при граници: ПИ 940, дере и път по наследствено правоприемство от Л. П.Е., която от своя страна е придобила имота по силата на дарение от майка си З.Д. П., обективирано в нот. акт № 184, том ІІІ, нот. д. № 1026/29.03.1967г. , която с нот. акт №22, том V, дело №1738 от 1965г. е призната за собственик на имота поради изтекла в нейна полза придобивна давност.

         Ответниците Н.Н.М., Т.Д.П. и И.Ж.П. не оспорват иска относно неговата допустимост и основателност, като изрично го признават в писмените си отговори и чрез проц.представител в с.з., поради което на основание чл.237 от ГПК съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответниците не са се разпоредили с право, с което не могат да се разпореждат.

Предвид на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството предвид на направеното признание на иска е доказано правото на собственост на ищците по отношение на процесните ПИ 1371 по КП на СО „П.” с площ от 848 кв.м. при граници: ПИ 940, дере, път и ПИ 1372 и 1372 по КП на СО „П.” с площ от 848 кв.м. при граници: дере, път и ПИ 1371, които са образувани при разделянето на ПИ 1329 по КП на СО „П.”, целият с площ от 1696 кв.м., при граници: ПИ 940, дере и път, както и липсата на правно основание за осъществяваното от ответниците владение, поради което предявения ревандикационен иск следва да бъде уважен.

Относно поисканата от ищците отмяна на горецитираните нот. актове, легитимиращи ответниците като собственици на процесните имоти, както и договора за доброволна делба, настоящият състав на ВРС счита, че не са налице основания да бъде уважено такова искане, тъй като на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, издадени по реда на чл.587 от ГПК. Нотариалните актове, чрез които се извършват правни сделки, не могат да бъдат отменяни на това основание, тъй като с тях не се удовлетворява молба за признаване на право, а се обективира общото съгласие на страните за сключване на договора. Прехвърлителният ефект на нотариалният акт за сделка отпада по силата на съдебното решение, с което е установено, че праводателят на ответниците, купувачи по договора, не е бил собственик. /Р 206/2007г. на ВКС, І ГО/.

 

При този изход на спора формулираното искане от ищците  с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 344 лв. за заплатената по делото държавна такса поради липсата на представен списък по чл.80 от ГПК. Направеното от ответниците искане за неприсъждане на разноски по делото на осн. чл.78, ал.2 от ГПК не следва да бъде уважено, тъй като предвид наличието на представените по делото нотариални актове, както и фактическите действия по упражняване на владение върху имота не би могло да се приеме, че с поведението си не са дали повод за завеждане на иска.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.Н.М., ЕГН ********** ***, да предаде на П.И.Е., ЕГН **********, А. И. Е., ЕГН ********** и И.В.Е., ЕГН **********,*** владението върху ПИ 1372 по КП на СО „П.”, м. „Б.Д.” в землището на кв. „Владиславово”, гр. Варна с площ от 848 кв.м. при граници: дере, път и ПИ 1371, на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН ********** и И.Ж.П., ЕГН **********,***, да предадат на П.И.Е., ЕГН **********, А. И. Е., ЕГН ********** и И.В.Е., ЕГН **********,*** владението върху ПИ  1371 по КП на СО „П.”, м. „Б.Д.” в землището на кв. „Владиславово”, гр. Варна с площ от 848 кв.м. при граници: ПИ 940, дере, път и ПИ 1372, на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА Н.Н.М., ЕГН ********** ***, Т.Д.П., ЕГН ********** и И.Ж.П., ЕГН **********,*** да заплатят на П.И.Е., ЕГН **********, А. И. Е., ЕГН ********** и И.В.Е., ЕГН **********,*** сумата в размер на 344 лв. /триста четиридесет и четири/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: