Производството е с правно основание чл.278, във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба ,депозирана от адв. Чилова ,в качеството й на процесуален представител на Хасан Ахмет Юмер, Юмер Ахмет Юмер , Сабиха Кямил Садулах , Фейме Хасан Юмер, всички от с. Бенковски, общ. Кирково, насочена против определение № 20/26.11.2008 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 228/08 г. по описа на Момчилградския районен съд . В частната жалба се твърди, че така атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се обстойни съображения, че приетото от първоинстанционния съд становище,че липсвал правен интерес от предявяването на установителен иск, защото за ищците съществувала правната възможност да предявят осъдителен такъв, противоречало на константната съдебна практика. Същите изтъкват, че на този етап , доколкото не разполагат със скица на имота, един иск с правно основание чл.108 от ЗС, би се явил преждевременно заведен . Считат ,че към настоящия момент за тях съществува правен интерес от завеждането на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ . Жалбодателите молят по така изложените съображения настоящата инстанция да отмени атакуваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Окръжният съд в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : С атакуваното в настоящото производство определение № 20/26.11.2008 г. , постановено по гр.д. № 228/08 г. по описа на Момчилградския районен съд, първоинстанционният съд е прекратил производството по цитираното гражданско дело и е върнал на основание чл.130 от ГПК, предявената от ищците Хасан Ахмет Юмер, Юмер Ахмет Юмер , Сабиха Кямил Садулах , Фейме Хасан Юмер, искова молба , с която същите са предявили иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, против Мюмюн Муса Каракъс. За да постанови прекратителното си определение, решаващият съд е приел ,че предявеният от ищците иск е такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК ,а не е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ , както изрично ищците били посочили. Съдът е приел , че по отношение на ищците отсъства правен интерес да водят установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, защото същите разполагали с осъдителен такъв. Настоящата инстанция не споделя тези доводи. Счита, че ищците в качеството си на наследници на Хюсеин Юмер Мехмедали , б.ж. на с. Веслец, общ. Кирково , са предявили иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не такъв по чл.124, ал.1 от ГПК ,както неправилно е приел първоинстанционния съд. Безспорно и искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, също е установителен, но специфичен установителен иск, с който иск се цели да бъде установено по отношение на ответника правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот към един минал момент, а именно моментът на внасяне на земеделската земя в ТКЗС. В аспекта на изложеното въззивният съд счита, че при изложените в исковата молба обстоятелства, ищците имат правен интерес да водят иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, относно спорния имот , съставляващ нива от 2 .000 дка, находяща се в местността „Калейн ери” в землището на с. Бенковски, но само по отношение на лицата, на които ОС”ЗГ”, с. Кирково, с решение № 15/22.11.2004 г. е възстановила правото на собственост върху същата земеделска земя. Според ищците, а и от писмо изх. № 94-00-7 /25.07.2005 г. на Община Кирково, се установява, че това са наследниците на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов. Както самите ищци твърдят ответникът Мюмюн Муса Каракъс не е от кръга на тези лица. Ответникът Каракъс е придобил правото на собственост върху спорния имот на самостоятелно правно основание през 2005 г., с нотариален акт № 193, т.V, н.д. № 1076/28.10.2005 г. При това положение ищците не разполагат с правен интерес по отношение на този ответник да водят иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Те не разполагат с правен интерес по отношение на това лице, претендиращо права, придобити към настоящия момент, да установят правото на собственост на своя наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Безспорно е, че към онзи момент ответникът Каракъс не е притежавал права върху спорния имот, които да противопостави на ищците в производство. Поради това така предявения срещу ответника Каракъс иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, се явява недопустим. Изложеното води на извода, че постановеното от първоинстанционния съд, прекратително определение, с оглед обаче само на неговия краен резултат, се явява законосъобразно. Така формулираният въз основа на изложените от настоящата инстанция съображения, извод, обуславя законосъобразността на постановеното в производството прекратително определение, с оглед на неговия краен резултат. Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Хасан Ахмет Юмер, Юмер Ахмет Юмер, Сабиха Кямил Садулах и Фейме Хасан Юмер, всички от с. Бенковски, общ. Кирково, със съдебен адрес : гр. Момчилград, ул. „Гюмюрджинска” № 40а, ет.1, адв. Чилова, против определение № 20 / 26.11.2008 г. ,постановено по гр.д. № 228/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд. ╬пределението на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р. България, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|