Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 15.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на осми февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 8318 по описа за 2015г. и
взе предвид следното:
Производството е предявен от „Т.Б.“ ЕООД
срещу „В.****“ ЕООД отрицателен установителен иск.
Ищецът иска да бъде признато за установено по
съдебен ред, че не дължи на ответника сумата 100 000 евро – неустойка по
чл. VІ от договор от 01.08.2013г. за учредяване на право на строеж срещу
задължения за строителство, сключен с нотариален акт №92, т. VІ, рег. №8098, д.
№976/2009г., уговорена за неизпълнение в срок на задължения за построяване и
предаване на обектите, за които е сключен договорът, с разрешение за ползване.
Ответникът оспорва иска.
Безспорно е между страните, но се и установява
от приетите писмени доказателства по делото, че страните са сключили
предварителен договор от 05.06.2013г., а впоследствие и окончателен договор от
01.08.2013г. за учредяване на право на строеж от ответника срещу задължения на
ищеца да построи и предаде с издадено разрешение за ползване сградата и
описаните в договора обекти в нея в срок
от 24 месеца, считано от датата на издаване на протокол за строителна линия и
ниво (чл. VІ от договора от 01.08.2013г.).
С цитираната клауза на чл. VІ от договора от
01.08.2013г. е уговорено, че при неизпълнение на задълженията за завършване на
строителството в посочения срок ищецът дължи на ответника неустойка в размер на
100 000 евро.
Също безспорно е между страните, но се и
установява от представения по делото протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от 14.11.2013г., че
срокът по чл. VІ от договора между страните е започнал да тече от посочената
дата и съгласно чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД е изтекъл на 16.11.2015г.
Констативен акт обр. 15 е съставен именно на
посочената дата 16.11.2015г. (актът е приет като писмено доказателство по
делото), като безспорно е между страните, че към датата на съставяне на акта не
е изпълнена външната връзка на сградата с електропреносната мрежа, респективно
не е издадено разрешение за ползване на сградата.
По делото не са ангажирани доказателства, но
и твърдения разрешение за ползване на процесната сграда да е издадено и към
датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене
(08.02.2017г.).
Очевидно е, че поетото задължение на ищеца за
предаване на обектите в сградата с разрешение за ползване не е изпълнено в
уговорения между страните срок, което съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД поражда
задължение за плащане на уговорената в чл. VІ от договора от 01.08.2013г.
неустойка в определения от страните абсолютен размер от 100 000 лв. (който
макар и възражения от ищеца в тази насока да не са изложени, съдът намира
необходимо да посочи, че не е несъответен нито на периода на забавата, нито на
интереса на страните от срочното изпълнение на договора).
Неоснователни са възраженията на ищеца, че
уговореният в чл. VІ от договора от 01.08.2013г. срок е изменен със сключването
на договор от 14.11.2014г. за присъединяване към разпределителната електрическа
мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (също приет като писмено доказателство по делото), тъй
като ищецът и ответникът не са насрещни страни по цитирания договор, поради
което и съдържанието на договора, включително клаузата на чл. 10 от договора, с
която е определен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията
за присъединяване от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и на която се позовава ищецът, не
представляват съгласие за изменение на уговорения между ищеца и ответника срок
за изпълнение на задълженията на ответника по договора за строителство от
01.08.2013г.
Сам по себе си цитираният договор от
14.11.2014г. за присъединяване към елетроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД не представлява и аргумент в подкрепа на възраженията на ищеца за липса на
съдействие от ответника в периода до сключване на въпросния договор за
изпълнение на задълженията на ищеца по договора за строителство.
Това е така, защото дължимата от ищеца
престация по договора му с ответника е осъществяване на определения по съгласие
на страните резултат (в случая да построи и предаде с разрешение за ползване
обектите в процесната сграда). Характерът на уговорената престация не изключва задълженията
на ответника за съдействие за изпълнението й, но забава на ответника по смисъла
на чл. 95 ЗЗД (която да заличи последиците от забавата на ищеца) може да
настъпи на първо място след изпълнение на останалите задължения на ищеца по
договора за строителство, а на следващо място след изрично уведомяване от ищеца
за необходимостта от извършване на фактически или правни действия от ответника
за изпълнение на възложената работа.
Приетите писмени доказателства по делото не
установяват кумулативното наличие на посочените две групи обстоятелства, което
се отнася не само относно предпоставките за възникване на задължение на
ответника за съдействие, необходимо за присъединяване на процесната сграда към
електропреносната мрежа, респективно за издаване на разрешение за ползването й,
но и въобще относно съдействието, необходимо за изпълнение на поетите
задължения за строителство от ищеца.
Представените
от ищеца писма и нотариални покани до ответника, дори да се приеме, че са
връчени на ответника (за част от писмата такива доказателства не са
ангажирани), обективират частни свидетелстващи писмени изявления на ищеца,
които нямат противопоставима на ответника доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства относно етапа и обема на строителните работи, извършени по
процесния договор.
Други доказателства, от които да се установява
изпълнение на задълженията на ищеца по договора за строителство в различен обем
и на предходна дата от удостоверените в представените по делото протоколи,
подписани от ответника, не са събрани в производството по делото (искането на
ищеца за събиране на гласни доказателства е оттеглено от пълномощника му в
последното открито съдебно заседание, а задачите, за които ищецът е поискал
допускане на съдебно-техническа експертиза, поначало не могат да способстват за
установяване на конкретни факти относно изпълнение на задълженията на ищеца по
договора за строителство преди изтичане на срока, уговорен в чл. VІ от
договора).
В приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът дължи да приеме, че
задълженията на ищеца са изпълнени в обема и на датите, посочени в приетите по
делото протоколи, подписани от ответника, които обаче не предпоставят нито
обективна невъзможност за ищеца да изпълни поетите с процесния договор
задължения в уговорения между страните срок, нито извод, че неизпълнението на
задълженията в срока е по причина на липса на оказано съдействие от ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „В.****“ ЕООД
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, ВЕЦ – С. №999 иск за
признаване за установено, че „Т.Б.“ ЕООД не дължи на „В.****“ ЕООД сумата
100 000 евро – неустойка по чл. VІ от договор от 01.08.2013г. за
учредяване на право на строеж срещу задължения за строителство, сключен с
нотариален акт №92, т. VІ, рег. №8098, д. №976/2009г.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: