РЕШЕНИЕ
№
1331/10.7.2023г.
гр.
Пловдив, 10.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Първо отделение, І състав в
публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното адм. дело № 2767 по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, и
двете чрез адв.Т.И., против Заповед№ЗРИ-521/02.08.2022 год. на Кмет на Район
„Източен“ - Община Пловдив, с която е наредено премахване на незаконен строеж,
представляващ „Едноетажна масивна сграда-гараж“, с идентификатор
56784.553.227.4, с приблизителна площ 40 кв. м., построена в имот ЧОС/АЧОС №
2486/2010 год., с идентификатор № 56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив, в
УПИ VІ - 553.227, жилищно застрояване и общ. обсл. дейности, кв. 11 /нов/ по плА.
на кв. „Дружба“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „Елба“ № 11, гр.
Пловдив, собственост на неизвестно лице.
В
жалбата са изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената
заповед. Оспорва се посоченото в заповедта, че извършител и собственик на
строежа е неизвестен с доводи, че през юни месец 2014 г. жалбоподателите са
подали заявление до кмета на район Източен и до главния архитект на района с
искане по § 127 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване на посочената сграда. В тази
връзка се сочи, че доколкото нито кмета на района, нито главния архитект на
района са се произнесли, то е налице мълчаливо съгласие с подадената молба.
Жалбоподателите сочат, че тази сграда са я придобили по наследство от баща им Р.Ш.,
който още през 1994 г. е започнал процедура по узаконяване на сградата, както и
че за сградата са плащани данъци от 1998г. Твърди се още, че Констативен акт
цитиран в заповедта не им е съобщаван, не им е връчван, нито им е дадена
възможност да подадат възражения по него. Сочи се, че такава проверка от
служители на районната администрация не е правена, тъй като Р.Ш. е с постоянна
регистрация на този адрес, а Ш.М. през деня постоянно се намирала на този
адрес, като не са извършвани замервания и установявания на тази сграда.
Изложени са доводи за допустимост на жалбата. Според жалбоподателите при
издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Поддържа се,че оспореният
административен акт съдържа противоречиви мотиви и фактически основания;нарушени
са чл.26 от АПК/жалбоподателките като заинтересовани лица не са били уведомени за
започналото административно производство,а оттук е налице и нарушение на
чл.34,ал.1 и ал.3 от АПК/;администрацията не е положила необходимите усилия да
установи адресатите на заповедта.
На следващо място се твърди, че в
заповедта не са изложени констатации относно датата ,на която органът приема,
че е извършен твърдения строеж, както и че тази сграда е била узаконена с Акт
от 1994г. при действието на ЗТСУ и се явява заварен строеж при действието на
ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Кмет на Район
„Източен“ - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С. - секретар
на района с юридическо образование и правоспособност, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
По допустимостта:
Оспорената заповед е публикувА.в
интернет страницата на Район “Източен” – Община Пловдив на 12.10.2022г. (лист
14). Според констативен протокол (лист
36), съставен от служители в Община Пловдив - Район “Източен“, на 12.10.2022г.
са поставени чрез залепване множество заповеди, между които и оспорената в
настоящото производство. Жалбата е подадена чрез органа на 28.10.2022г., т.е. в
предвидения за това процесуален срок.
По отношение наличието на правен
интерес, следва да се отбележи, че видно от приетото по делото заверено копие
на Удостоверение за наследници с Изх.№94-Р от 25.10.2022г. (лист 11)
жалбоподателите са наследници на Р. К.ШШ., ЕГН **********, починал на
15.12.2005г. Нещо повече, жалбоподателите сочат, че наредената за премахване
сграда е изградена от баща им Р. К.ШШ., който я е узаконил, като в тази връзка
на лист 75 по делото е представен акт за узаконяване № 2 от 09.04.1993 г. Няма
спор между страните по делото, а и от разпитаните по делото свидетели (чиито
показания ще бъдат обсъдени по-долу в решението) се установява, че
жалбоподателите стопанисват и ползват наредения за премахване обект. Според Решение
№ 3261 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 301/2023 г., II о., след като
жалбоподателите навеждат твърдение, че стопанисват обекта и представят и
доказателства за права върху него, то същите се явяват заинтересовани лица от
оспорване на заповедта. Следователно жалбата е допустима.
От
фактическа страна е установено,
следното:
С писмо Изх.№21РИ-267 от 10.06.2021г.
(лист 23), заместник-кмет УТОС на община Пловдив е изискал от Кмета на район
Източен, предоставяне на информация относно статута на сградите в 4 броя ПИ,
между които и ПИ с идентификатор №56784.553.227.4.
В същото е посочено,че с Акт за частна
общинска собственост (АЧОС) №2486/05.08.2010г. на район „Източен“ на основание
чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС,във връзка с §42 от ПРЗ на ЗИДЗОС е актуван ПИ с
идентификатор 56784.528.171 по КК и КР,одобрени със Заповед №
РД-18-64/05.10.2006г. на Изп.директор на АГКК,за който е отреден УПИ II-за пазар,кв.11, по плана на
кв.“Дружба“,одобрен със Заповед № ОА-1738/07.09.1993г. и № ОА-600/30.03.2010г.
В
писмото е посочено, че с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №1403 от
22.11.2001г. е актувано дворно място, застроено и незастроено, представляващо
УПИ III-за общ. дейности, кв.11 по плА. на кв. „Дружба“, одобрен със Заповед
№ОА-1738 от 07.09.1993г. съответстващо на ПИ с идентификатор 56784.553.228. Със
Заповед №15ОА2292 от 22.10.2015г. (погрешно посочено в писмото 22.10.2016г. и
приложена на лист 34 по делото) на Община Пловдив е одобрен ПУП (подробен
устройствен план), съгласно който от УПИ II-за пазар и УПИ III-за общ. дейност
се образуват нови 5 УПИ, между които и УПИ IV-553.227, жилищно застрояване и
общественообслужващи дейности, с ново свързано УПИ V и УПИ III застрояване,представляващ
съответно новообразуван ПИ с идентификатор56784.553.227.
Посочено е още, че във връзка с решение
на комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ (Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинското имущество) при община Пловдив, по
Протокол №82, т.3 от 08.11.2013г. (неприложен по делото), следва при констатирано
незаконно строителство да се издаде акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно който
да се процедира.
На 16.06.2021г. работна група от
длъжностни лица в Община Пловдив - Район “Източен”, в състав: инж. М.П.С.- гл.
инженер в Община Пловдив - Район “Източен”, инж. М.И.Т.- гл. инспектор “СК“
(строителен контрол) в Община Пловдив - Район “Източен” и инж. Д.Й.Т.- гл.
експерт “КиР“ (кадастър и регулация) в Община Пловдив - Район “Източен”,
извършили проверка на строеж “едноетажна масивна сграда гараж“ с идентификатор
56784.553.227.4, с приблизителна площ 40,00 кв.м., построена в имот, частна
общинска собственост, АЧОС 2486/2010г., с идентификатор 56784.553.2287 по КККР
на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-64/05.10.2006г. в УПИ VI-553.227, жилищно застрояване и
общественообслужващи дейности, кв.11, по плА. на кв. “Дружба“, одобрен със
Заповед №ОА1738/07.09.1993г. и изменена със Заповед №15ОА2892/22.10.2015г., с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Елба“ 11.
Проверката е извършена в отсъствието на
извършителя. За установеното при проверката е съставен Констативен акт №153 от 16.06.2021г.
(листи 15-17), към който е приложена окомерна скица (лист 18). Изрично в КА е
посочено, че собственикът на строежа е неизвестен, като неизвестни са и
възложителя и строителя. Отразено е, че имотът е собственост на община Пловдив,
като строежът е изпълнен без строителен надзор и не са установени никакви
строителни книжа: съгласувани и одобрени проекти, съгласуване с контролни
органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Посочено е,
че строежът представлява “едноетажна масивна сграда -гараж“ с идентификатор 56784.553.227.4,
с приблизителна площ 40,00 кв.м., тухлена зидария, плосък покрив. Строежът е
пета категория съгласно чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г.
Като установено нарушение в КП е
посочено, че строителството е извършено без одобрени строителни книжа и нужните
разрешителни, а като нарушени разпоредби - чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. В КА е
отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за
започване на административно производство за премахване по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. В КА е отразено, че екземпляр втори от акта е поставен чрез залепване на обекта и на таблото на
Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №274. По делото е
представена разпечатка от интернет страницата на Община Пловдив - Район
“Източен” (лист 19), от която е видно, че констативният акт е публикуван в
интернет на дата/не се чете/.
По делото е приложено Становище на
главния архитект Район “Източен” - Община Пловдив (лист 27-28), според което:
процесният строеж е от пета категория и в Район “Източен” - Община Пловдив не
са представяни документи, удостоверяващи законността на строежа; не са налице
данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и
§184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите
срокове; няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок. Според становището едноетажната масивна
сграда е построена без съгласието на собственика - Община Пловдив, без одобрени
проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и
чл.182 от ЗУТ, както и че не са налице условията за приложимост на §127, ал.3,
във връзка с ал.6 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на обекти. Посочено е, че строежът
е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване. Със становището е направено предложение на кмета на
Район “Източен” - Община Пловдив да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Приемайки констатациите от констативен
акт, ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е
разпоредил премахването на строеж, представляващ “едноетажна масивна сграда
гараж“ с идентификатор 56784.553.227.4, с приблизителна площ 40,00 кв.м.,
построена в имот, частна общинска собственост, АЧОС 2486/2010г., с
идентификатор 56784.553.227 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-64/05.10.2006г. в УПИ VI-553.227, жилищно застрояване и общественообслужващи
дейности, кв.11, по плА. на кв. “Дружба“, одобрен със Заповед
№ОА1738/07.09.1993г. и изменена със Заповед №15ОА2892/22.10.2015г., с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Елба“ 11, собственост на неизвестно
лице. В заповедта е посочено, че не е подавано заявление за узаконяване по реда
на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и
че строежът няма статут на търпим нито по см. на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, нито по см. на § 16 от ПР на ЗИД на ЗУТ.
По делото са представени: Акт за узаконяване
№2 от 9.04.1993г. (лист 75) на главен архитект в VII-мо кметство, гр. Пловдив,
с който се узаконява на името на Р.Ш. К. “заведение за обществено хранене на
северния ъгъл на ул. Елба и Възход, съгласно протокол №19 от 7.04.1992г. на ЕС
(експертен съвет) Община Пловдив и одобрена разработка като според разработката
строежът представлява “временен павилион за закуски и общ. хранене с размери
12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плА. на кв. Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от
ППЗТСУ, приложено е и фотографско заснемане на павилиона; Заповед №ОА-600 от
30.03.2001г. (лист 144) на кмета на община Пловдив, с която на основание §50а,
ал.6 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на Закона за териториално и
селищно устройство (ЗИДЗТСУ, отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм., чл.54, ал.7
и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ, отм., се одобрява приложения проект за
изменение на ЗРП на част от кв.11 по плА. на кв. “Дружба“, като се образуват
два нови парцела (УПИ): II-за пазар и III-обществени дейности, със запазване на
застрояването, изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отм.-
означено с черен контур и жълт цвят за застрояването и по корекцията на
регулацията със сини линии, надписи и зачертавания; писмо с Изх.№А110004 от
25.06.2001г. на главния архитект на община Пловдив, с което се уведомява Р.Ш.,
че за завършване на процедурата по реда на ал.7 от §50а от ПЗР към ЗИДЗТСУ,
отм., съответно по реда на §17 от ПР на ЗУТ, е необходимо до подаде молба до
Дирекция “ОС и ЖП“ (общинска собственост и жилищна политика) в община Пловдив.
Жалбоподателките представят
доказателства по опис/ л.120-121/ , притежаваните от наследодателите им
документи- актове за узаконяване, актове за налагане на глоба по ЗТСУ, искания
до Кмета на Район Източен и до Кмета на Община Пловдив, Протокол на ЕСУТ към
Община Пловдив, Заповед за изменение на ОУП и ЗРП, касаещо отреждането на
парцела, върху който е бил построен процесния обект, разходни документи за
заплащане на ТБО и данък сгради, договор с електроразпределително дружество и
други документи описани подробно по-долу. Доказателствата са представени във
връзка с твърденията,че процесната сграда е била винаги ползвА. и владяна първо
от общите наследодатели на жалбоподателките, а след това и от самите
жалбоподателки като наследници на собствениците
От трето неучастващо по делото лице –
дирекция МДТ при Община Пловдив са представени множество декларации по ЗМДТ ,подадени
от жалбоподателите, както и от Р.Ш. и А. Ш., и доказателства за извършени
плащания: Писмо изх. №14П12395/23.12.2014 г. до Ш.М.; Писмо изх. №14П12395(1)/
03.12.2014 г. до Ш.Р.М.; Писмо от 02.12.2014 г. от Дирекция Общинска
собственост; Заявление вх. №14П12395/26.11.2014 г. от Ш.Р.М.; Писмо изх. № 100
И6869(3)/10.05.2008 г. до район Източен; Писмо изх. № 100 И6869(3)/08.01.2008
г. до Ш. и Р. Ш.; Писмо вх. №100И68696(3)/ 10.09.2007 г. от район Източен;
Писмо изх. №100И6869/10.07.2007 г. до Ш. и Р. Ш.; Протокол № 18/19.06.2007 на
комисията по чл. 48. ал. 1 от НРПУРОС; Писмо вх. №100И6869(1)/13.03.2007 г. от
район Източен; Писмо изх. №100И6869/25.01.2007 г. до район Източен;
Геодезическо заснемане; Удостоверение за наследници № 002058/27.02.2006 г.;
Писмо изх. № *********/21.02.2006 г. до Ш. и Р. Ш.; Декларация от Р.Ш.;
Декларация от Ш.Ш.; Декларация от Р.Ш.; Договор за Безвъзмездно прехвърляне
право на собственост от 20.10.2004г.; Служебна справка от 01.11.2002 г.;
Служебна справка от 21.11.2002 г.; Молба вх. № 9194Д55/07.08.2001 г. от Р.Ш.;
Скица на УПИ II - за пазар и УПИ III - за общ.дейност.кв. 11нов по плА. на кв.
„Дружба"; Ръчна скица; Заповед № ОА-600/30.03.2001 г. на Кмета на община
Пловдив; Решение №254. взето е протокол № 26 от 14.09.2000г. на Общински съвет-
Пловдив; Писмо изх. №А110004/25.06.2001 г. до Р.Ш.; Молба - декларация от Р.Ш..
По делото са разпитани свидетелите И.Ю.М.,без родство със страните и Р.Т.М.-съпруг
на Ш.Ш.-М..
И двамата свидетели познават отдавна страните
,както и Р.Ш.-наследодателя на двете жалбоподателки.Знаят за неговите имоти на
ул.“Елба“ и „Възход“,като в строежите са участвали и двамата;Р. има няколко
имота-къщи,гаражи и магазини.През 1991г. е започнал строежа на ул.“Елба“,понеже
децата пораснали.Има гараж,който е строен 1995г.-1996г. ,точно между къщата на Р.Ш.
и къшата на А. Ш..А. Ш. е починала и Р. се е преместила от дясната страна, а
лявата е оставила на дъщеря си с трите й деца.След изграждане на гаража,същият
е бил ползван от Р.,а след смъртта му ,дъщеря му Р.Ш. го ползвала .Гаражът както е
построен,така се ползва и сега.Свидетелят М. лично е ходил с Р.,последният да декларира гаража на ул.“Богомил“.В гаража
влизат коли,има врата ,през която се влиза в двора и оттам в гаража.И двамата
свидетели не са виждали хора от общината да идват,да лепят някакви съобщения,а
в имота има постоянно хора.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели ,с изключение на твърденията им, че служители
на общината не са извършили проверка,тъй като свидетелят М. живее на „Скобелева
майка“ и няма как да е постоянно на ул.“Елба“,а показанията на свидетелят М.
следва да бъдат преценявани с оглед близката родствена връзка с Ш.Ш.-негова
съпруга.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р.,която съдът като
цяло ,с леки изключения,кредитира като компетентно,обективно изготвено и
неоспорено от страните.
При огледа на място ,експертът
установява,че процесният строеж представлява едноетажна постройка с размери в
план 3,54м./11,70м. Разположена е на общата имотна граница с ПИ с идентификатор
56784.553.171, която има чупка покрай североизточния ъгъл на процесната сграда.
Самата сграда е на калкан със съществуващи сгради в този съседен имот, като от
север по границата има плътна ограда, но в съседния имот застрояването също
достига до нея, въпреки отразеното в кадастрална карта недопиране на сгради. От
изток на калкан е друга сграда в ПИ 553.171. На място не се установява наличие
на чупка в границата между ПИ 553.227 и ПИ 553.171, показА. в кадастралната
карта.
Сградата е изпълнена от тухлена зидария
с дървена покривна конструкция от напречни греди, стъпили на дългите зидове и
обшивка, с покритие от керемиди. Покривът е едноскатен, с наклон навътре в
имота. Височината до стрехата е 2,82м., до билото е 3,50м. От югозапад сградата
е допряна до конструкцията на покрита веранда в процесния имот, определена в
кадастралната карта като сграда с идентификатор 56784.227.3. По границата между
процесната сграда и покритата веранда е монтирА. стоманена ролетна гаражна
врата. На единствената свободна като фасада стена, тази от северозапад, няма
прозорци. Сградата е измазана отвътре и отвън, на пода е изпълнена бетонова
настилка и се ползва като гараж. Водоснабдяване няма, електрозахранването е
осигурено само за осветление.
Технически данни за строежа:
- Застроена
площ - 40,60 кв.м.
- Височина
до стрехата - 2,85м.
Относно годината на изграждане на
строежа вещото лица дава заключение,че от наличните писмени
доказателства се установява, че първо отразяване сградата намира през 2011г.,
когато е извършено изменение на кадастралната карта и попълването й с нови
обекти /л.91-94 по делото/. Сградата - гараж, сега притежаваща идентификатор 56784.533.227.4 е попълнена като нов обект на кадастъра в
имот с ид. 56784.533.171 и е отразена като „масивен гараж", получил
идентификатор 56784.553.171.29, с площ 41 кв.м. на един етаж. В кадастралните
основи на действащия и на всички предходни /обезсилени/ планове, сградата не е
отразена като съществуваща.
Огледът на място показа, че процесният
гараж е стара сграда, със значително изхабяване на довършителните работи и
най-вероятно е строена преди повече от 20 години. На северната ограждаща стена
по имотната граница има пукнатина в зида, чийто ръбове са замърсени и тази
пукнатина вероятно се е появила преди доста години. Физическото състояние на
сградата към момента дава основание да се предположи, че твърдяните години на
изпълнение от жалбоподателите са възможни,т.е. период на изграждане 1995-1996г.
Относно отговорите на въпроса за
характеристиките на строежа/височина,разположение,начин на застрояване
,допустимост и други/ експертът заявява следното“: Процесната
сграда е разположена с североизточния ъгъл на поземления имот, като две от
стените й са по самата граница. Тя е едноетажна, с височина 2,85м.
Двете граници, по които е разположена
сградата представляват регулационни линии по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със
Заповед №15-ОА-2892/22.Ю.2015г. В действащия застроителен план сградата попада
извън ограничителните линии на застрояване, в зона, за която са определени
отстояния от предвиденото застрояване до регулационната граница от изток 3,00м.
и от север до дъното на имота - също 3,00м. Сградата не е част от предвиденото
основно застрояване по действащия ПУП. Тя може да бъде допусната като допълващо
застрояване по реда на чл.41, ал.1 от ЗУТ. За целта следва да се процедира
изменение на ПУП — ПРЗ или да се приложи чл.41, ал.2 от ЗУТ, тъй като би се
установило свързано застрояване по общата граница само между два имота - ПИ
553.226 и ПИ 553.171. Необходимо е да се изследват устройствените показатели за
УПИ при предвиждане на новото допълващо застрояване с оглед нормата на чл.41,
ал.З от ЗУТ и допустимите показатели по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със
Заповед №15-ОА-2892/22.10.2015г.
Към 1995г. - 1996г. действащ е бил ПУП -
ЗРП, одобрен със Заповед №ОА-1738/07.09.1993г. По плА. процесният строеж попада
частично в УПИ II - За пазар и частично в УПИ III - общ. дейности от кв.11. В
плА. за застрояване са предвидени едноетажни обществено - обслужващи сгради в
УПИ II - За пазар. С местоположението си, характеристиките и предназначението
си, процесната сграда не е била допустима по предвижданията на плА..
Изводът от горните констатации е, че
процесната сграда не е била допустима по действащия ПУП към годините на
построяването й, не е предвидена в действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед
№15-ОА-2892/22.10.2015г., но може да бъде допусната по реда на чл.41 от ЗУТ
като допълващо застрояване в имота.“
Вещото лице посочва още,че с оглед характеристиките
и местоположението на процесната сграда
тя може да бъде определена като допълващо застрояване в имота.
Съгласно категоризацията на строежите по
чл.137, ал.1 от ЗУТ, сградата попада в ал.1, т.6 за строежи от Шеста категория.
Тази категория обхваща строежите, допустими за разрешаване по реда на чл.147,
ал.1, т.1 - постройки на допълващото застрояване.
Във връзка с описанието на строежа в
оспорената заповед, Р. сочи,че в обжалвА.та
заповед са дадени само етажност и приблизителна площ на процесната сграда. За
формата, местоположението и връзки с остА.лото застрояване в имота и за
елементи от техническата инфраструктура, заповедта разчита изцяло на даденото в
кадастралната карта за сграда с идентификатор 56784.553.227.4, която е
определена като незаконен строеж, разпореден за премахване. Заповедта повтаря
установеното в констативния акт ,без да дава повече информация за сградата и
отстоянията от нея до други сгради и имотните граници. Невярно
е и описанието на изпълнения строеж в
констативния акт, при което се установява, че сградата е масивна и че е
изпълнена с плосък покрив. Огледът на място показва, че сградата е полумасивна
/няма стоманобетонови елементи/ и покривът е едноскатен с наклон към
вътрешността на имота, а не плосък
Относно техническата възможност за
премахване на спорния гараж, вещото определя,че за всяка построена сграда
принципно има техническа възможност за премахването й. Процесната сграда също
може да бъде премахната. Това изисква отстраняване на дървената покривна
конструкция, разбиване на всички ограждащи зидове и вероятно съществуващи
фундаменти. Премахването няма да засегне други сгради.
При така установеното от фактическа стрА.
се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в акта.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, в пределите на делегирА.та му компетентност със Заповед
№21ОА-1418/10.06.2021г., на кмет на община Пловдив, с която Кмета на район
„Източен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи
(т.18.8. и т.22.1 от заповедта).
Заповедта за оправомощаване е издадена от ЗА кмет – В.Р. (зам.кмет ФСД),
изпълняващ функциите на кмет на Община Пловдив съгласно Заповед №
21ОА-1247/25.05.2021г., поради временна неработоспособност на кмета.
Спазено и изискването за писмена форма.
В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, строежът
е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така и по
описание.
В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, установени в чл.225а от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения
акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 153/16.06.2021 г. в
съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от
компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители по контрол на
строителството в Дирекция „Устройство на територията, инженерна инфраструктура
и благоустройство“ /УТ, ИИ и Б/, а именно: инж. М.П.С.- гл. инженер в Община
Пловдив - Район “Източен”, инж. М.И.Т.- гл. инспектор “СК“ (строителен контрол)
в Община Пловдив - Район “Източен” и инж. Д.Й.Т.- гл. експерт “КиР“ (кадастър и
регулация) в Община Пловдив - Район “Източен”. Както посочва и ВАС в Решение №
5043 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2021 г., II о., компетентността
на служителите съставили констативния акт, произтича от закона, във връзка със
заемА.та от тях длъжност в структурата на оргА., а именно в Дирекция
„Устройство на територията, инженерна инфраструктура и благоустройство“ при
Район “Източен”, община Пловдив.В последното съдебно заседание ,проведено на
21.06.2023г. ответникът представя длъжностните характеристики на посочените
специалисти,извършили проверката.
На премахване по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална
дефиниция на понятието "строеж". Разпореденият за премахване строеж е
от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и чл.10, ал.1,
т.4 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи
(Наредба №1/30.07.2003г.), както е и според приетото по делото заключение. Не
се спори между страните, че строителството е извършено от бащата на жалбоподателите,
което се потвърди и от разпитаните по делото свидетели, които като година на
изпълнение на строежа сочат
1995-1996г.От извършения оглед на място
вещото лице сочи, че може да се предположи, че строителството е преди повече от
20 години.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите по отношение на посоченото в заповедта, че извършител и
собственик на строежа е неизвестен, както и липсата на изложени констатации
относно датата на която органът приема, че е извършен строежа. Съгласно § 3, ал.
1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК,
"адресат/ адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж. Изцяло в преценката на административния орган
е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. В случая,
издаването на заповедта срещу неизвестен извършител е именно във връзка с
изграждането му в имот частна общинска собственост от непознато на
административния орган лице. В тази насока, срещу съставения констативен акт
също не са постъпили възражения, за да се определи извършителя или собственика
на констатирания строеж (в този смисъл Решение № 4336 от 24.04.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 1860/2023 г., II о.). Неадресирането на издадения административен
акт лично до оспорващите не съставлява нарушение на административно
производствените правила, доколкото същите са упражнили правата си чрез
оспорването на заповедта по съдебен ред.
Според Решение № 3261 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 301/2023 г.,
II о, издаването на заповедта с адресат неизвестен не е нарушение от
категорията на съществените, което да обоснове нейната незаконосъобразност.
Освен, че заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ може да бъде издадена и срещу
неизвестен извършител, то може да бъде издадена и без да е установен момента на
изграждане на наредения за премахване обект, доколкото в съдебното производство
съдът дължи преценка освен за допустимостта на оспорването, но и за търпимостта
на наредения за премахване обект.
Следва да се посочи,че по делото са
представени доказателства, че в имота не е извършвА. адресна регистрация по
смисъла на чл. 92 от ЗГР, в т.ч. и на двете жалбоподателки Ш. Малашинова и Р.Ш..
Същите не са декларирали и съответно - не заплащат местни данъци и такси за
процесната сграда, видно от удостоверенията за облагаеми имущества и
декларирани данни - писмо изх. № 22СД- 1891/30.11.2022 г. от директор на
дирекция МДТ при община Пловдив, приложен по делото по искане на съда. В този
смисъл административното производство по премахване на процесния незаконен
строеж е проведено срещу неизвестен извършител, което ,както вече се каза,е
допустимо, по аргумент от чл. 225а ал. 2, изр. трето ЗУТ.
Пак в тази връзка, неоснователно е
възражението, че е допуснато съществено нарушение, като не е връчен Констативен
акт № 153 от 16.06.2021г. на жалбоподателите. Когато нарушителят е неизвестен,
копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на
определените за това места в сградата на общината, района или кметството /чл.
225, ал. 3 от ЗУТ/. В конкретния случай органът е приел, че извършителят е
неизвестен и видно от отразяването в самия КА, втори екземпляр е поставен на
20.07.2021г. чрез залепване на обекта и на таблото на Район “Източен“, гр.
Пловдив, бул. “6-ти септември“ №274. Отделно от това по делото е представена
разпечатка от интернет страницата на Община Пловдив - Район “Източен”, от която
е видно, че констативният акт е публикуван в интернет на 20.07.2021г. А според
констативен протокол от 13.07.2021г. (лист 37), на 13.07.2021г. е извършено
поставяне чрез залепване на констативни актове от №145 до №172 /включително/ от
16.06.2021г.
Основаните възраженията на
жалбоподателите са в насока, че нареденият за премахване обект е узаконен. В
действителност по делото е приложен Акт за узаконяване №2 от 9.04.1993г. (лист
75) на главен архитект в VII-мо кметство, гр. Пловдив, с който се узаконява на
името на Р.Ш. К. (наследодател на жалбоподателите), “заведение за обществено
хранене на северния ъгъл на ул. Елба и ул.Възход, съгласно протокол №19 от
7.04.1992г. на ЕС (експертен съвет) Община Пловдив . Строителството е в
конфигурацията, изобразена в одобрената за узаконяване “разработка“, като
според разработката строежът представлява “временен павилион за закуски и общ.
хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плА. на кв. Изгрев-Запад,
съгласно чл.120 от ППЗТСУ. Следва да се отбележи, че към 28.03.2021г. сградата
с идентификатор 56784.553.228.1 (различна от заведението за обществено хранене)
е в конфигурацията, отразена в скица №15-326065 от 28.03.2021г. По
делото не се установи идентичност между обекта - предмет на премахване с оспорвА.та
заповед и този, който е предмет на акта за узаконяване ,но дори да се приеме
такава идентичност, то липсват данни да е спазена процедурата, разписА. в § 17
от ПЗР на ЗУТ. Такава идентичност бе категорично отхвърлено от вещото лице Р..
От изложеното следва извода, че
наредения за премахване обект не е идентичен с узаконения през 1993г. обект.
Ответният орган е направил преценка
относно допустимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е правилна.
Процесният строеж не е търпим по смисъла
на §16 от ПР на ЗУТ. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства
следва да се приеме, че процесната постройка е изградена в периода 1995 г. –
1996 г., поради което за да бъде извършена преценка за търпимост на строежа
следва да се обсъди разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, съгласно която
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г. В случая строежа, предмет на оспорената заповед, не е търпим по смисъла
на цитираната разпоредба.
Представено е становище от гл. архитект
на район „Източен“, в което е изследван градоустройствения статут на имота и е
изразено становище, че строежът не попада и в хипотезите на § 16, § 184 и §
127, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ за евентуална търпимост на същия. Което е потвърдено и
в СТЕ — т.2(стр. 8-9): В действащия застроителен план сградата попада извън
ограничителните линии на застрояване, в зона, в която са предвидени отстояния
...сградата не е част от предвиденото основно застрояване по действащ ПУП. Тя може
да бъде допусната като допълващо застрояване по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ.
За целта следва да се процедира изменение на ПУП-ПРЗ или да се приложи чл. 41,
ал. 2 от ЗУТ, тъй като би се установило свързано застрояване по двата имота по
общата граница между двата имота — ПИ 553.227 и ПИ 553.171. Необходимо е да се
изследват устройствените показателиза УПИ при предвиждане на ново допълващо
застрояване с оглед нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗУТ и допустимите показатели по
действащия ПУП-ПРЗ. “ И от приложените по делото доказателства, и от разпита на
вещото лице става ясно, че сградата е недопустима като застрояване, дори и
допълващо такова, тъй като не са спазени изискванията на чл. 41, ал. 2 и ал. 3
от ЗУТ и най-важното липсва искане от собственика на имота - Община Пловдив за
процедиране изменение на ПУП с цел допускане на допълващо застрояване,
респективно - липсва съгласие от собственика на двата имота - 553.226 и ПИ
553171 (собствеността на тези два имота е обсъдена по-горе).
По
делото не е доказано наличието на
предпоставките за приложението на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ.
За пълнота е необходимо да се отбележи,
че режим на търпимост в нормата §127, ал.1 от ПР на ЗУТ, не обхваща всички
незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се
обхващат от ал. 1, 2 и 3 на §16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на
§16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г/, т. е. тя е
действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. От
това следва, че разпоредбата на §127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е неприложима в
случая, тъй като тя касае строежите, изградени през нов четвърти период, а
както се каза по-горе по делото е установено, че наредената за премахване
сграда е изградена в периода 1995 г. – 1996 г. (в този смисъл Решение № 8993 от
14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2022 г., II о., Решение № 8825 от
11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2022 г., II о. и Решение № 2680 от
22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11910/2021 г., II о.).
Неоснователно е възражението, че
жалбоподателите са подали заявление до кмета на район Източен и до главния
архитект на района с искане по §127 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване на посочената
сграда и че доколкото нито кмета на района, нито главния архитект на района са
се произнесли, то е налице мълчаливо съгласие с подадената молба. Такова мълчаливо
съгласие закона не предвижда, а и няма данни по делото да е обжалван мълчалив
отказ за издаване за удостоверение за търпимост.
Действително в ПР на ЗУТ е предвидена
още една възможност за саниране на незаконния характер на особена категория от
този вид строежи, установена с § 17 от ПЗР на ЗУТ, в сила от 02.01.2001 г. В
тази норма са предвидени два вида процедури, като според втората (ал. 2 на §
17), по решение на областния управител или на общинския съвет, взето в
6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури
за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по
ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид.
След установяване на траен устройствен статут на собствениците на
съществуващите строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на
Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Касае се
за същия вид строежи, построени върху държавна или общинска земя и находящи се
върху такава към момента на действието на посочената норма, непопадащи в
хипотезата на чл. 195 – 196 ЗУТ, които в 6-месечен срок от влизане на закона в
сила са могли да придобият траен устройствен статут. Няма спор по делото, че за
притежавания от Р.Ш. “временен павилион за закуски и общ. хранене“ е установен
постоянен градоустройствен статут , съгласно изменение на ЗРП, одобрено със
Заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. на кмета на община Пловдив, с която на
основание §50а, ал.6 от ПЗР към ЗИДЗТСУ (отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм.,
чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ отм., се одобрява приложения проект
(лист 277-279) за изменение на ЗРП на част от кв.11 по плА. на кв. “Дружба“,
като се образуват два нови парцела (УПИ): II-за пазар и III-обществени
дейности, със запазване на застрояването, изградено по реда на отменения
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отм.- означено с черен контур и жълт цвят за застрояването
и по корекцията на регулацията със сини линии, надписи и зачертавания. Няма и спор, че жалбоподателите са подавали
неколкократно заявления до кмета на община Пловдив за продължаване на
процедурата по § 17, ал. 2 от ЗУТ , но до учредяване право на строеж не се е
стигнало. В тази връзка по делото е представено писмо от зам.кмет УОС при
Община Пловдив до Ш. и Р. Ш., според което е отложено предложението за
довършване процедурата по § 17, ал. 2 от ЗУТ от ЗУТ за учредяване право на
строеж. Отделно от това с писмо изх.№ от 23.12.2014г. Ш.М. е уведомена, че
молбата й за довършване на процедурата по §17, ал.2 от ЗУТ е разгледА. и
комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ при Община Пловдив е възразила, предвид
различната по площ и конфигурация сграда от тази, за която е даден траен
градоустройствен статут. В тази връзка по делото е приложен Протокол № 129 от
10.12.2014г. на комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ при Община Пловдив. И макар
временния павилион за закуски и общ. хранене да е с установен постоянен
градоустройствен статут, то отново следва да се отбележи, че наредения за
премахване обект не е идентичен с узаконения през 1993г. обект.
Няма
данни по делото за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда
на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове.
По отношение на това дали строежът е
допустим по сега действащите правила и норми по устройство на територията се установява от приетата по делото СТЕ, че с процесната сграда
са нарушени устройствените показатели в имота и по отношение на действащия
застроителен план за имота - т.е. при всички положения процесната сграда е
извън обхвата на т.нар. „търпимост“.
При изследване на статута на сграда, при
която се изисква премахването й от собственика на имота (който не е учредявал
вещни права за същата и не е извършител на строежа), възможността за търпимост
е ирелевантна, освен ако собственика не иска друго по арг. на § 184, ал. 1 и § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ във вр. с
чл. 92 от ЗС. Дори да се приеме, че сградата е търпим строеж, то по силата на
приращението, същата е общинска собственост и липсата на съгласие от стрА. на
собственика за започване на процедура по издаване на удостоверение за
търпим/допустим строеж е достатъчно основание за районната администрация да
предприеме процедурата по чл. 225а от ЗУТ при липсата на строителни документи
за същата.
След като за извършеното в периода 1995г.-1996г.
строителство на наредения за премахване строеж няма одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж,то същият се явява незаконен и подлежи на
премахване.
С оглед на изложеното, правилно ответния
орган е приел, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл.225а, ал.1, във
вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен.
По отношение на възражението на
жалбоподателите, че липсва ясно и точно описание на разпоредения за премахване
строеж, следва да се отбележи, че в оспорената заповед е посочен идентификатор
на имота в който е построен строежа, както и приблизителната площ на строежа
–40 кв.м. Обстоятелството, че в заповедта са посочени приблизителни размери на
обекта не се отразява на яснотата на описанието, тъй като той е
индивидуализиран по вид, по местоположение, приблизителна площ, като в
поземления имот, в който се намира са налице и други обекти . Т.е. описанието на обекта в
достатъчна степен го индивидуализира, като не създава съмнение относно това кой
точно е нареденият за премахване строеж. Обстоятелството, че наредения за
премахване обект съществува на място се потвърждава и от вещото лице (като към
заключението е приложен и снимков материал) и от разпитаните по делото
свидетели.
Неоснователно е възражението за
неспазване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. От събраните по делото
доказателства, включително и от приетата по делото СТЕ се установява, че
процесният строеж се ползва като гараж, т.е. не е жилище, нито единствено
такова. Жалбоподателите са посочили постоянни адреси, както следва: Ш.Р. ***, а
Р.Р.Ш. ***. Отделно от това, служебно известно е на съда, че жалбоподателите са
ползватели и на други строежи върху същия и съседен имот, за които също са
издадени заповеди за премахване. Поради това не може да се приеме, че
интересите на жалбоподателките са засегнати в по-голяма степен от необходимото.
Що се отнася до доводите на жалбоподателите, че при премахване на процесния
строеж, ще се засегне конструкцията на сграда, следва да се отбележи, че
евентуалното засягане на сграда ще е резултат от действията по изпълнение на
процесната заповед и е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила
административен акт, а не въпрос по съществото на спора относно
законосъобразността на този акт (в този смисъл Решение № 4149 от 19.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 854/2023 г., II о.). При настъпването на неблагоприятни
последици (засягане на други сгради) длъжникът, както и трети лица, имат право
на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството
по издаване на процесния административен акт.
По тези съображения, съдът намира
оспорения акт за издаден от компетентен административен орган, в установената
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на
закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради
което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на административния
орган в чиято структура е ответникът, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, и двете
чрез адв.Т.И., против Заповед№ЗРИ-521/02.08.2022 год. на Кмет на Район
„Източен“ - Община Пловдив
ОСЪЖДА
Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, да заплатят общо на
Община Пловдив разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: