О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 24.03.2020 г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр. дело N 120 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на адв.В.Г., като пълномощник на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София,
против Разпореждане № 309/03.02.2020 г. по ч.гр.дело № 85/2020 г. на Районен
съд-Бяла Слатина, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т.И.Х.
от с.Малорад, обл.Враца, за сумата от 548,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилни услуги.
В жалбата се
поддържа, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и преграждащо
по-нататъшното развитие на производството.
Жалбоподателят
изразява несъгласие с изводите на районния съд, че уговорката за заплащане на
неустойка представлява неравноправна договорна клауза, тъй като е уговорена за
период от датата на прекратяване на договора до изтичане на крайния му срок. Навежда
доводи, че от представените в заповедното дело договори за мобилни услуги е
видно, че неустоечната клауза по т.11 от договорите има различно съдържание от
възприетото в мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй като не обхваща
стойността на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на
договора, а стойността на само 3 месечни такси. Пояснява се, че неустойката
включва и още два компонента, а именно – възстановяване на част от стойността
на ползваните отстъпки и разликата между стандартната цена на устройството
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от потребителя цена при предоставянето му.
Жалбоподателят
счита, че районният съд неправилно е приел, че операторът ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на услуга по сключените договори.
Изтъква, че в т.12 от заявлението изрично е посочено основанието по т.11 от
договорите с допълнително пояснение, че неустойката е договорена съобразно
новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, които са одобрени с подписана спогодба с регулиращия
орган КЗП на 12.01.2018 г. Посочва, че от съдържанието на договорната клауза в
процесните договори за мобилни услуги от 17.09.2018 г. и 23.10.2018 г. е видно,
че същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия, поради което не може да се
приеме, че е неравноправна поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП и е с
необосновано завишен размер.
В обобщение
жалбоподателят сочи, че отхвърлителните мотиви на заповедния съд противоречат
на изложените в заявлението твърдения и на представените доказателства, че
направените изводи са неправилни и противоречат на свободата на договаряне.
Иска се
отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 548,40 лв.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Бяла Слатина е образувано по заявление на "Теленор
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
длъжника Т.И.Х. от с.Малорад, обл.Враца.
В т.9 от
заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 875,47
лв., включваща: 1.сумата 280,45 лв., представляваща дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 2. сумата 46,62 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски; 3. сумата 548,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент за услуги. Посочено е, че така претендираните суми
произтичат от договори за мобилни услуги от 17.09.2018 г., 17.09.2018 и
23.10.2018 г., както и от договор за лизинг от 17.09.2018 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че
между страните има сключени три договора за мобилни услуги, съответно от 17.09.2018
г., 17.09.2018 г. и 23.10.2018 г. с избран от длъжника месечен абонаментен
план. Сключен е и договор за лизинг, по силата на който длъжникът е взел при
преференциални условия техническо устройство за ползване на съответния номер
или пакет услуги. Изплащането се извършва на 23 месечни лизингови вноски,
съгласно индивидуален погасителен план. Поддържа се, че длъжникът не е платил
три фактури по договорите за мобилни услуги на обща стойност 280,45 лв., както
и че не е платил общо 17 лизингови вноски на обща стойност 44,03 лв. с включена
към тях допълнителна сума по чл.1 ал.2 от договора в размер на 2,59 лв. Според
изложеното в заявлението, неизпълнението на договорните задължения на абоната
поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
която неустойка е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, а когато е предоставено и устройство за ползване на услуги,
абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и преференциалната лизингова цена. Сочи се, че по договора от първия договор от 17.09.2018г. неустойката е в
размер на 200,95 лв., по договора от 23.10.2018 г. е в размер на 134,49 лв., а
по втория договор от 17.09.2018 г. е в размер на 212,96 лв.
Към
заявлението са приложени описаните в него договори, Общи условия, фактури,
заявки и заявления.
С
обжалваното разпореждане районният съд е постановил да бъде издадена заповед за
изпълнение на претендираните неплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и неплатени лизингови
вноски, а в частта за претендираната неустойка от 548,40 лв. е отхвърлил
заявлението. За да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е
изложил две основни групи съображения, а именно - че няма доказателства за
извършено едностранно прекратяване на договорите, за което длъжникът да е
уведомен, както и че клаузата за неустойката е неравноправна и съответно
нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП вр.чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП вр.
чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
На първо
място, в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
съдът не следи за действителното съществуване на твърдяното от заявителя
прекратяване на договора, от който произтичат претендираните със заявлението
вземания. Настъпилото прекратяване на договора е от значение за преценката на
изискуемостта на вземанията, каквато преценка съгласно нормата на чл.418, ал.2
и ал.3 от ГПК съдът е задължен да извършва само в случаите, при които се иска
издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Изисквания
за проверка на изискуемостта на вземането не са поставени в разпоредбите на
чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в производството по издаване на заповед по
чл.410 от ГПК съдът следи единствено за предпоставките по чл.410 от ГПК-дали
вземането е за парични суми или заместими вещи, респ.за предаването на движими
вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК; за прилагане на договорите, сключени
с потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2 от ГПК, в т.ч.за наличието на неравноправни клаузи в договора.
По тези
причини се налага извода, че неправилно районният съд е изследвал прекратени ли
са процесните договори и налице ли са предпоставките за това, съответно
неправилно на това основание е постановил отхвърляне на заявлението в
обжалваната част.
На второ
място, въззивният съд намира, че при така подаденото заявление не може да бъде
извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесните договори,
на които да е основано искането за неустойка.
В разглеждания
случай клаузи за неустойка са предвидени в договорите за мобилни услуги от
17.09.2018 г., 17.09.2018 г. и 23.10.2018 г., като всеки от тези договори има
за предмет както предоставянето на услуга при определен абонаментен план, така
и закупуването на лизинг на устройство.
В договорите е посочена както лизинговата цена на устройството с абонаментен
план, така и стандартната му цена без абонаментен план. Към първия договор е
приложен и договор за лизинг от същата дата – 17.09.2018 г. за закупуване на
мобилен апарат.
Неустоечните
клаузи в трите договора са напълно идентични, като са предвидени варианти за
формиране на неустойката в зависимост от това дали е предоставено или не
устройство за ползване на мобилни услуги. Посочено е, че се дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
кам тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок
на договора. В случаите, при които е предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна,
тъй като е предвидена дължимост и на такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя
цена при предоставянето на устройството /в брой или обща лизингова цена по
договора/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Договорите,
от които заявителят черпи правата си, са три броя, но в петитума на заявлението
е посочена една обща цена на претенцията за неустойка, без да е извършена
индивидуализация на претенцията по всеки договор, съответно по компоненти на
неустойката. В обстоятелствената част на заявлението се сочи каква е
неустойката по всеки от договорите, но не са изложени никакви конкретни
твърдения как е формирана тя - само от тримесечния размер на абонаментния план
или от тримесечния размер и разликата между преференциалната цена на
устройството и стандартната такава, или по друг начин. Впрочем, липсва дори
формално позоваване на конкретна разпоредба от договорите или общите условия,
на която се основава претенцията за неустойка. Наличието на такава
индивидуализация е било необходимо, както с оглед формалните изисквания на чл.
127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК вр.с чл.410, ал.2 ГПК, така и с оглед преценката дали
искането за който и да е от компонентите на неустойката, не се основава на
неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия.
При липсата на такава индивидуализация изводите на заповедния съд, че се
претендира присъждане на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора, се явяват необосновани.
Ето защо
въззивният съд счита, че в съответствие с изискванията на чл.411, ал.2, т.1 ГПК
районният съд е следвало да остави заявлението без движение, като даде указания
на заявителя за уточняване на обстоятелствената част и петитума на заявлението и
едва след постъпване на уточненията да извърши преценка по чл.411, ал.2, т.2 и
3 ГПК за наличието на противоречие със закона и добрите нрави или за наличието
на неравноправни договорни клаузи. Тези съображения налагат отмяна на
разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото на РС-Бяла Слатина за
даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на
заявлението.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №
309/03.02.2020г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело № 85/2020г.,
в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т.И.Х. от с.Малорад, обл.Враца, за
сумата 548,40 лв., представляваща договорна неустойка.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Бяла Слатина за изпълнение на процедурата по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК,
съобразно мотивите на настоящето разпореждане /даване на указания до заявителя
да уточни как е формирана претенцията за неустойка по всеки от договорите/.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........