№ 47100
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110159300 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молби от двете страни,
както и от представителя на ищеца.
С молба с вх. № 445912/10.02.2025 г. ищецът чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ отправя искане да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за
разноските, като с оглед ангажираните доказателства за разноските бъде осъден ответникът
да заплати разноски и за довнесената държавна такса в размер на 53,50 лева. Иска се и да
бъде увеличено присъденото на ЕАД адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
защита.
С молба с вх. № 23975/23.01.2025 г. ответникът отправя искане за изменение на
решението в частта, с която е осъден да заплати 400 лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита, като претендира намаляване на същото.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва исканията за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът като прецени наведените в молбата и отговора съображения и като съобрази
събрание доказателства намира следното:
Молбите са допустими. По същество на исканията съдът намира следното:
По искането на ищеца
Искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ищеца, като
следва да му се присъди довнесетата държавна такса и за таксата по чл. 103з, ал. 3 ГПК, тъй
като действително по делото са ангажирани доказателства и се установява извършването на
тези разноски. В този смисъл с оглед процесуална икономия съдът е дал указания на ищеца с
протоколно определение от18.10.2024 г. за внасяне на таксите и представяне на платежен
документ, които са изпълнени в предоставения срок.
1
По искането на процесуалния представител на ищеца и по искането на ответника за
изменение на решението в частта за определеното адвокатско възнаграждение
С решението по делото, съдът с оглед събраните доказателства, приложимия закон и
по вътрешно убеждение е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно
изхода на спора. Определеното възнаграждение за оказаната адвокатска защита е съответно
на необходимия труд за реализиране на адекватна защита на страната с оглед конкретната
фактическа и правна сложност на делото и следователно се явява справедливо като размер.
Съображенията, изложени в молбата на адв. М., за необходимост от съобразяване на
минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат споделени с оглед
приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото
решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
От друга страна не следва да бъдат споделени и възраженията на ответника за
определяне на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, вкл. и поради наличие на
други посочени в молбата дела. Ответникът не е организирал адекватно защитата си в тази
насока, като не е навел своевременно сочените възражения, вкл. не е поискал по реда на чл.
213 ГПК делата да бъдат съединени. Действително образуването на множество дела със
сходен предмет и възражения следва да бъде съобразено, но конкретно в случая не би могло
да бъде определено едно общо адвокатско възнаграждение с оглед различните състави, пред
които се развиват производствата и различния етап, на който се намират. Следва да се
посочи, че съдът е съобразил служебно известната му информация, че адвокатското
дружество, представлява множество клиенти по сходни дела, като това обстоятелство е
взето предвид при преценка на фактическата работа, чието възмездяване следва да постигне
определеното възнаграждение. Именно по тази причина и възнаграждението с ДДС е
определено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба №1/2004 г., като видно от
изложените мотиви в решението е прието, че делото не се отличава с фактическа и правна
2
сложност.
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските по оказаната безплатна защита на ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 932/19.01.2025 г. по гр.д. №
59300/2023 г по описа на Софийски районен съд, 118-ти състав в частта за разноските като
ОСЪЖДА „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на И. Б. Т. с ЕГН
********** и сумата 53,50 лв – разноски за такси по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕАД „Д. М.“, обективирано в молба с вх. №
445912/10.02.2025 г. и искането на „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, обективирано в молба с вх.
№ 23975/23.01.2025 г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение на постановеното по делото решение.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3