№ 66
гр. Севлиево, 19.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230100718 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от КР. Г. К., с пълномощник адвокат Н.Н.Г.,
против П.К., гражданка на ** и с местоживеене в същата държава.
Предявеният иск е за развод по чл. 49 ал. 1 от СК.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, съобщението на съда по чл.
131 ГПК и препис от относимите текстове от ГПК са изпратени от съда на *** съдебни
власти за връчване по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент
и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на
съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Видно от
получената в РС – Севлиево разписка, горепосочените книжа са връчени на
ответницата на 01.12.2021 г. В законния месечен срок ответницата, която живее извън
България, не е представила писмен отговор и не е посочила съдебен адресат по
смисъла на чл. 40 ал. 1 ГПК. Затова всички съобщения до нея следва да се прилагат
към делото и се смятат за връчени, на осн. чл. 40 ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, а делото му е подсъдно, на осн. чл.
3 т. 1, б. «А», предл. 6-то от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета на ЕС от
27.11.2003 г., тъй като ищецът е български гражданин и през последните шест месеца
преди предявяване на иска е живял на територията на Република България. С оглед
вида на предявения иск делото следва да се разгледа по реда на Глава 26 ГПК –
Производство по брачни дела.
На осн. чл. 140 ал. 3 ГПК делото следва да се насрочи в открито заседание, като
въз основа на исковата молба съдът изготвя проекта си за доклад:
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на *** г. в
гр. С., за което е съставен акт за сключен граждански брак №** от *** г. на община С..
1
Съвместното им брачно съжителство продължило до лятото на *** год., като по време
на същото двамата съпрузи са живели за периоди от време в България и в ***. След
фактическата им раздяла съпругът - ищец се върнал в България, където се е установил
трайно да живее и работи, а съпругата е останала и към настоящият момент живее в **.
От датата на раздялата съпрузите живеят разделно един от друг, като след всеки
изминал ден контактите помежду им са ставали все по редки, а към настоящия момент
двамата живеят напълно отчуждено, като са изгубили представа за това къде се намира
другия и с какво се занимава.
Вследствие на настъпилата продължителна фактическа раздяла, както и предвид
устроения нов начин на живот на съпрузите - самостоятелно и отделно един от друг,
към настоящия момент бракът им е формален, лишен от съдържание и безполезен
както за тях, така и за обществото. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между
страните, без да се произнася по въпроса за вината.
В законния месечен срок ответницата не е представила писмен отговор, поради
което съдът не може да посочи кои права и обстоятелства се признават или оспорват,
на осн. чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК.
На осн. чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК и чл. 324 от ГПК съдът уведомява страните, че
всички обстоятелства се нуждаят от доказване.
На осн.чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест за следните факти:
Наличие на дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49 ал.1 СК.
Съгласно чл. 322 ал. 1 и 3 ГПК страните са длъжни да предявят всички основания
/факти/ за дълбокото и непоправимо разстройство, като непосочените основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Всяка от страните следва
да ангажира доказателства по твърдяните от нея факти.
На осн. чл. 146 ал. 3 ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат
становищата си по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия по указанията на съда. Ако в изпълнение на предоставената им възможност
страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите на чл. 147 ГПК.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба документи ще бъдат приети като писмени
доказателства по делото, тъй като не са оспорени от ответницата и са относими по
предмета на делото. Съдът ще допусне до разпит и поискания от ищеца свидетел, при
2
довеждане и след като се посочат имената му.
Следва да се приложи извършената от съда служебна справка в НБД „Население“
за адрес и родствени връзки на ищеца.
Други доказателствени искания страните не са направили.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 40 ал. 2 ГПК съобщенията до ответницата се прилагат към
делото и се смятат за връчени, поради непосочване на съдебен адресат, на осн. чл. 40
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК.
Делото да се разгледа по реда на особените искови производства по ГПК –
Производство по брачни дела.
НАСРОЧВА делото в открито заседание на 14.02.2022 г., от 09,30 ч., за която
дата да се призоват страните, като им се връчи и препис от определението.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ПРИЛАГА към делото извършената служебна справка в НБД „Население“ за
адрес и родствени връзки на ищеца.
ДАВА възможност на ищеца за свидетел в режим на довеждане.
Съдът указва на страните, че могат да започнат процедура по медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да изложат пред съда
споразумение относно всички или някои от последиците на развода – чл. 49 ал.4 СК и
да се премине към производство за развод по взаимно съгласие, на осн.чл.321 ал. 5
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3