№ 39367
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110117051 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Образувано е по искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД –
гр. Бургас срещу А. С. Т., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 922,01 лева, представляваща
главница за стойност на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с
адрес: гр. Ахтопол, ул. „Ропотамо“ № 13, абонатен № 872551 за отчетен период от
12.08.2020 г. до 16.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 241,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
период от 26.10.2022 г. до 08.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70284/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми
състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги по
отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. Ахтопол, ул. „Ропотамо“ № 13 с абонатен
№ 872551. Поддържа, че качеството „потребител на В и К услуги“ е възникнало за
ответника от момента на придобиване на правото на собственост върху процесния
водоснабден имот, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от цитираната Наредба №
4, предоставянето на В и К услуги се извършва по силата на публично известни общи
условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор, одобрени от КЕВР. Допълва, че
в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на
чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период, отчитането на водомера на
абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
1
устройство. Сочи, че водомерът е разположен в имота, поради което клиентът или
обитаващите го лица са имали задължение да осигурят достъп. Поддържа, че при
електронното отчитане липсва техническа възможност абонатът да положи подпис под
отчета, каквото възможност е налице при използването на хартиен карнет. Излага
твърдения, че при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта,
сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер, като този баркод представлява
директна връзка с базата данни на дружеството и индикира, че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Сочи, че когато инкасаторът не успява
да влезне в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“, като
съществува и възможност за т. нар. „самоотчет“, когато клиентът сам предоставя на ВиК
оператора данните на водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на
ВиК оператора, като „от клиента“. Поддържа, че когато има записване „без водомер“,
количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 на Наредба № 4.
Излага твърдения, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок да
издавани за процесния период данъчни фактури, като ответникът не заплатил своевременно
задълженията по издадените фактури, в 30-дневен срок от издаването на всяка от тях, и
поради което, на основание чл. 44 от Общите условия, потребителят дължи на оператора
обезщетение в размер на законната лихва. Предвид изложеното моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че с исковата молба не са
представени данъчни фактури за всеки един отчетен период, като е представена справка -
извлечение и една данъчна фактура от 26.09.2022 г. Поддържа, че в представената с исковата
молба справка - извлечение не е посочено през какъв период и кога е отчитано количеството
вода, какви са били показанията на водомера през отделните отчетни периоди и каква е била
единичната цена на всяка една от предоставените от В и К оператора услуги през отделните
отчетни периоди. Сочи, че от справката-извлечение може да бъде направен извод, че
отчитането на показанията на водомера е извършено дистанционно, че старото отчитане на
показанията на водомера, отчетени с мобилно устройство, е от дата 12.08.2020г., а новото
отчитане е от 16.09.2022 г., като между старото и новото отчитане има разлика от 3 куб.м.
Твърди, че показанията на водомера не са отчитани в съответствие с разпоредбата на чл. 23,
ал. 1, т. 3 от Общите условия, съгласно която показанията на водомерите се отчитат за
период не по-дълъг от 3 месеца, за потребителите по чл. 3, т. 1 и чл. 3, т. 2, с консумация до
20 куб.м./ мес., а съгласно т. 3 от Общите условия – водомерите се отчитат 2 пъти годишно
за водомери на сгради, с водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ
заземяване, и за обекти, имащи сезонен характер на ползване. Ответникът допълва, че
съгласно ал. 3 на същата разпоредба, в междинните периоди между два отчета, В и К
операторът ежемесечно начислява количеството разходвана вода, определена въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета, а съгласно ал. 9 – при водомери с
дистанционно отчитане се извършва физическа проверка поне един път годишно. Поддържа,
че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
2
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията на водомера с
данните в отчета. При отсъствието на потребителя, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностното лице на В и К оператора, като този ред не се прилага при
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Сочи, че от справката-
извлечение е видно, че между 12.08.2020 г. и 16.09.2022 г. не са правени отчети на водомера
и не са издавани фактури за този период, поради което счита, че не се установява от коя дата
е започнала консумацията на количеството вода, за чието потребление се търси процесната
сума, респ. дали същото е потребено в заявения период или в предходен период, и в този
случай дали задължението не е погасено чрез плащане, или погасено по давност, и как са
начислявани дължимите от абоната суми.
Ответникът поддържа, че със семейството си живее в Австрия, и в имота пребивава
1-2 седмици годишно, през лятото, а през отчетния период е пребивавала само веднъж – през
лятото на 2020 година за 14 дни, поради което поддържа, че вземането на В и К–Бургас не
съществува, доколкото описано в исковата молба количество вода не е потребено в
посочения обем и за посочения период. Допълва, че фактурираните количества вода са
необичайно големи за имот, който не се ползва, или се ползва сезонно, за изключително
кратък период от време: така за периода от 12.08.2020 г. до 31.12.2020 г., т.е за 4 – ри месеца
и половина, през който имотът би могъл да се ползва само за месец и половина /за
останалата част от м. август и м. септември/, са фактурирани 79 куб.м. вода, което означава
по 16 куб.м/мес. за целия период, или по 40 куб.м./мес. за летния период, което е
невъзможно, доколкото вода се ползва само в домакинството и за хигиенни нужди, респ. за
периода от 01.01.2021г. до 31.07.2022г., във фактурата е посочено, че за изразходвани 319
куб.м./мес вода, което е повече от 16 куб.м. вода месечно за целия период, а за месец и
половина през 2022 г. /от 01.08.2022 г. до 16.09.2022 г./ са начислени 26 куб.м. вода.
На следващо място, навежда възражение за недължимост на процесните суми, като
поддържа, че претендираната от ищцовото дружество сума е събирана от разплащателната
сметка на майката на ответника А. Т. – Ц.С.Д.в, като през м.12.2021 г. от „В и К“ Бургас е
събрана сумата от 573,07 лева, като по сметката е била налична остатъчна сума в размер на
385,25 лева. Сочи, че се претендират суми за отчетен период от 12.08.2020 г. до 16.09.2022 г.,
но от разплащателната сметка през 2022 г. не са събирани суми за вода за имота в гр.
Ахтопол, напротив, такива били събирани: през м.08.2023 г. в размер на 12,37 лева; през
м.10.2023 г. в размер на 58,75 лева; през м.11.2023 г. в размер на 9,28 лева; през м.02.2024 г.
в размер на 3,10 лева; през м.06.2024 г. в размер на 11,00 лева; през м.09. 2024 г. в размер на
43,99 лева и през м.10.2024г. в размер на 25,67 лева, като във всичките случаи е имало
разполагаема наличност, надхвърляща с много събраната сума. Релевирано е възражение и
за погА.ване на процесните вземания по давност за периода 12.08.2020 г. – 14.11.2021 г.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
По доказателствената тежест на спора:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
3
възникнало облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК
услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди
изтичане на три години от настъпването й са се осъществили факти, довели до
спиране/прекъсване течението на давностния срок.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за разпределените му в тежест на
доказване факти.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че
претендираните вземания са погасени.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погА.ване на дълга на падежа.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК да
бъде задължен ищецът да представи по делото данъчните фактури за процесния период,
както и да представи отчети или протоколи, в които са описани показанията на водомера за
всеки отчетен период относно процесния период – 12.08.2020 г. до 16.09.2022 г., тъй като
искането касае установяване на факти, разпределени в тежест на доказване на ищеца, който
следва да докаже основанието на иска си (последицата от липсата на проведено доказване е
отхвърляне на исковата претенция).
Съдът намира, че искането на ответника за допускане на двама свидетели при режим
на довеждане следва да бъде оставено без уважение, тъй като от една страна за установяване
на същите факти и обстоятелства ответникът е представил писмени доказателства, а от
друга страна показанията на свидетелите се отнА.т до неотносими към предмета на делото
факти, доколкото времето на пребиваване в имота не доказва пряко количеството на
потребена вода от обитателите му.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРЕДОСТАВЯ на ответника едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба
до съда, да представи доказателство за надлежно учредена представителна власт към
11.08.2025 г. в полза на адв. В. В. по делото, или да потвърди извършеното действие от
адвоката по подаване на отговор на исковата молба от 11.08.2025 г.
4
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок, съдът няма да зачете процесуалното действие по
подаване на отговор на исковата молба.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства (относно последните, при условие че се представи доказателство за надлежно
учредена представителна власт в полза на адвокат В. В. по делото).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК и за
събиране на свидетелски показания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.11.2025 г. от 11:35 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор и приложените към него доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5