О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____________
гр. Варна, _____.10.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА
СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията М.Христова
в.т.д.№1553 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
по е по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, гр.София, чрез ю.к.Иванова, срещу постановеното решение
№3683/10.08.2018г. по г.д.№18899/2017г. на ВРС, 40-ти състав.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приложил ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС към процесния спор, тъй като същото се отнася
единствено за договоите за банков кредит, сключени от
банка. В процесния случай ищецът е небанкова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, поради което и дейността й не е
подчинена на ЗКИ. Небанковите финансови институции не фигурират сред
изчерпателно посочените субекти, поради което изведените по тълкувателен път
предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение не се прилагат по
отношение на тях.
Правната
рамка на сключените от тях договори, между които и процесния,
обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на действащия Закон за
потребителския кредит. Именно с оглед неприложимостта на чл.60, ал.2 от ЗКИ към
процесния договор, липсват основания за прилагане на
ТР 4/2013г. на ВКС.
По
отношение на въведените твърдения за нищожност на твърди, че договорът е
сключен след попълване на Стандартния европейски формуляр, в който ответникът
кредитополучател изрично е посочил параметрите на желания от него кредит и е
бил запознат с възможностите, които предоставя дружеството. Сключеният договор
за кредит и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги са подписани
на всяка страница и от двамата длъжници, което означава, че са били запознати
със съдържанието и условията по тях. Сключването на споразумението не е
задължително при подписване на договора, то е само предоставена на
кредитополучателя възможност и подписването му зависи единствено от неговата
воля. Очевидно е, че предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствие
на длъжника, като кредиторът предоставя отпускане на кредит и без включване на
тези допълнителни възможности.
Излага
се още, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за
предоставената възможност да се поиска промяна в договора за кредит във всеки
един момент. Ето защо, допълнителното споразумение не е пряко свързано с
договора за кредит, който може да съществува и без тези условия. Договорения
обем от възможности с допълнителното споразумение по естеството си представлява
„дейност” по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП.
По
отношение на договорената лихва се твърди, че същата не е нищожна, но в условие
на евентуалност, ако съдът приеме клаузата за такава, се прави искане същата да
бъде заместена от разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, като се присъди законната
лихва за забава от датата на сключване на договора до окончателното изплащане
на главницата.
По
същество моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго,
с което да уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна С.Т.С., с писмен отговор, чрез
адв.Томов, оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, а съдът е
съобразил всички събрани по делото доказателства. Твърди, че ищецът е страна по
недействителен договор за кредит, поради което за същия липсва материално
правна легитимация да реализира правата на кредитора за събиране на вземането.
Решението
в отхвърлителната му част за сумата от 1500лв. е
законосъобразно, тъй като е недопустимо наличието на колизия между законови и
договорни разпоредби, каквато е налице в процесния
случай. Дължимостта на сумата не е обоснована в хода
на производството.
По
делото не е установено изпращането на уведомление до ответника за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Безспорно е, че постановката на т.18 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е приложима и за процесния
договор, независимо, че ищецът не е банкова институция.
По
същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВРС
потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът
намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство
отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което производството следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2018г. от 14.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, като на същите се връчи препис от настоящото
определение.
Съдът
приканва страните към спогодба и на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно и безплатно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, като
допълнителна информация може да
бъде поискана на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА НА страните и техните
процесуални представители, че в съдебно заседание следва информират съда за
участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: