РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20202100102027 по описа за 2020 година
Делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано” №
7, ет. 2, офис 5-6, адв. Силвия Русенова срещу Л. Н. Ш., с ЕГН **********,
адрес: *** и ХР. ЛЮБ. Ш., с ЕГН **********, адрес: ***, и двамата
ответници със съдебен адрес на особения представител, както следва: гр.
Бургас, ул. Пробуда № 44, адвокат Т.Е..
Видно от изложеното в исковата молба, между ответниците, като
кредитополучатели, и ищеца, като кредитор е бил сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 31166/19.02.2008г. По силата на така
предоставения кредит, банката е предоставила на ответниците кредит в
размер на 36 000 евро, от които 18 800 евро за покупка на недвижим имот и
17 200 за други разплащания. Ответниците са се задължили да върнат
кредита, заедно с дължимите суми за лихви за 324 месеца или до 10.03.2035
г. при заплащане на месечни анюитетни вноски в размер на 236 евро. Сумите
по кредита са усвоени на 10.03.2008г. Анюитетните вноски включват
1
главница и възнаградителна лихва и се дължат с падеж 10-то число на
месеца.
След сключване на договора, с договор за цесия от 09.04.2008г.
вземанията на банката по процесния договор са прехвърлени на „Бългериън
ритейл Сървисиз“ АД. След смяната на кредитора са подписани анекси между
страните по договора с дати 13.04.2009г., 20.07.2010г., 23.12.2011г. и
31.07.2012г., с които е преструктурирана сумата по кредита.
На 25.01.2013г., с договор за прехвърляне на вземания, „Бългериън
ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило на банката всички вземания по
процесния договор, ведно с всички споразумения към него.
На 29.03.2013г. между банката и ответниците е подписано
допълнително споразумение, с което е констатиран размера на дължимите
суми по кредита и са предоговорени част от условията на договора и облекчен
режима на издължаване на кредита. След подписване на това споразумение,
ответниците са плащали редовно дължимите вноски до определен момент,
като в последствие са спрели плащанията. С оглед на което на 30.12.2019г.
ищецът им е връчил нотариална покана за обявяване на договора за
предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че общо дължимата сума по договора след
направената капитализация е в размер на 40 620,37 евро, от която
ответниците са заплатили 808,96 евро и остават дължими 39 811,41 евро.
Към подаването на исковата молба дължимата от ответниците сума
възлиза на 53 810,33 евро и 545,96 лева, от които: 39 811,41 евро-дължима
предсрочно изискуема главница, от която по делото се търсят 38 651,57 евро;
8 107,71 евро-просрочени договорни лихви за периода 11.09.2017г.-
11.08.2020г.; 5 783,81 евро-мораторна лихва за периода 11.09.2017г.-
11.08.2020г.; 107,40 евро-дължими такси по кредита и 545,96 лева-разноски по
кредита.
Така посочената сума се търси от ответниците в условията на
предсрочно изискуемост на кредита, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото.
По предявената претенция е изразена позиция от страна на
ответниците, чрез назначените им особени представители. Същите счита
2
исковата претенция за недопустима, тъй като между страните е налице
постановяване на окончателното решение по търговско дело № 15 по описа на
БОС съда за 2016г., с което между страните по това дело е налице сила на
присъдено нещо относно отричане на материалните права на „Юробанк
България”АД, ЕИК ********* на основание договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL31166 от 19.02.2008 година и допълнителните
споразумения към него по отношение на ЛЮБ. Н. Ш., с ЕГН ********** и
ХР. ЛЮБ. Ш., с ЕГН **********.
Предявената претенция се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че липсва твърдяното обявяване на договора за предсрочно
изискуем, тъй като липсва надлежно връчване на покана до ответниците-
връчването на е станало по предвидения в договора ред, както и адвоката,
изпратил поканата не е бил надлежно упълномощен, както и поради
обстоятелството, че към датата на нотариалната покана, ищецът не е имал
качеството на кредитор по договора.
Твърди се, че договорът за цесия от 25.01.2013г., макар и несъобщен
на ответниците, е валидно действащ между страните по него, като от
сключването му вземанията към ответниците са валидно прехвърлени
обратно от „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, с ЕИК *********.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. Твърди се,
че ответниците са получили нотариална покана на 11.11.2014г., с която
ищецът ги е уведомил, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
на 10.07.2013г. Ответниците считат, че от тази дата е започнала да тече 5-
годишната погасителна давност, която е изтекла към подаване на исковата
молба. Изтъква се още една хипотеза за погасяване на дължимите по кредита
суми по давност, а именно, че в договора е уговорено настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на три последователни вноски,
считан от последната. С оглед преустановяване на плащането по договора от
2009г., то от тогава е настъпила и предсрочната изискуемост и съответно
давността по отношение на сумите е започнала да тече от този моменти и
изтекла.
На следващо място се прави възражение за нищожност на част от
клаузите на процесния договор-чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3, поради тяхната
3
неравноправност, изразяваща се в даване на възможност на банката
едностранно да променя договорения лихвен процент. Отделно от това се
твърди, че договорът не е с индивидуално уговорено съдържание.
Ответниците считат за нищожни и всички допълнителни споразумения към
процесния договор за кредит, с които са преоформени сумите по договора от
страна на банката. Чрез тези споразумение се е стигнало до капитализиране
на лихви, което прави възросните споразумение нищожни на основание чл.
26, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Прави се възражение за изцяло недължимост на претендираната
възнаградителна лихва след като се търсят суми по предсрочно изискуем
договор за кредит.
Твърди се неоснователност на претенцията за мораторна лихва за
периода на въведеното в България извънредно положение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че между ищецът, в качеството му на
кредитодател и ответниците, в качеството им на солидарно задължени
кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 31166/19.02.2008г. Видно от извършената по делото съдебно-
икономическа експертиза-основно заключение, разрешената сума по договора
за кредит в размер на 36 000 евро е усвоена на 10.03.2008г., като е постъпила
по банковата сметка на кредитополучателя. В приложеното към настоящото
дело гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. са налични писмени
доказателства, проследяващи сключени допълнителни споразумения към
процесния договор, така и сключени договори за цесия с вземания по това
правоотношение. Видно от договор за цесия от 09.04.2008г. между
„Бългериън ритейл Сървисиз“ АД и ищеца, банката-цедент е прехвърлила
всички свои вземания по процесния договор за кредит на цесионера
„Бългериън ритейл Сървисиз“ АД считано от 28.03.2008г., като няма
доказателства цесията да е съобщена на ответниците. Представено е
допълнително споразумение към процесния договор, сключено на
13.04.2009г. между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД, в качеството му на
4
кредитор и ответниците, в качеството им на кредитополучатели, е което са
констатирани размери на дължими суми по договора за кредит и начин на
погасяване на сумите. На 20.07.2010г. има ново допълнително споразумение
подписано между същите страни, с което отново са констатирани размери на
дължими суми по договора за кредит и начин на погасяване на сумите. По гр.
дело № 15 по описа на БОС за 2016г. са представени и допълнително
споразумение от 23.12.2011г. и такова от 31.07.2012г.-отново сключено
между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД и ответниците. По цитираното дело
е приложен договор за цесия от 25.01.2013г., с който „Бългериън ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлило на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД всички
вземания по процесния договор. Предмет на установяване в производството
по гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. е било обстоятелството, дали
договорът за цесия от 25.01.2013г., е бил надлежно съобщен на ответниците,
като е установено между страните по това дело, които са страни и по
настоящото дело, че липсва надлежно съобщаване на този договор на
ответниците, поради което и е отхвърлена предявената претенция от банката
за осъждането на ответниците са и заплатят търсените суми по процесния
договор в това дело, тъй като банката не се е легитимирала като надлежен
кредитор. След сключения договор за цесия от 25.01.2013г., е сключено
допълнително споразумение към процесния договор от 29.03.2013г., със
страни „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, като кредитор и ответниците, като
кредитополучатели, с което се констатират дължими суми по договора за
просрочена лихва, просрочена главница, просрочени такси и редовна
главница, като е договорено, че всички установени суми се преоформят
служебно от банката на датата на споразумението чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена главница по първоначалния предоставен
кредит.
След справка в търговския регистър, съдът констатира, че е вярно
твърдението на ищецът, че на 29.11.2019г. е вписано вливането на „Бългериън
ритейл Сървисиз“ АД в „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а на
04.02.2020г. е вписано вливането на „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Между банката ищец и ответниците е възникнало валидно
5
правоотношение със сключването на договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 31166/19.02.2008г. Безспорно установено е, че
ответниците са получили сумата по кредита при условията уговорени в този
договор. Сключения почти веднага след сключването на договора за кредит
договор за цесия 09.04.2008г. между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД, като
цесионер и банката-цедент, с който са прехвърлени всички вземания по
процесния договор за кредит на цесионера „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД
считано от 28.03.2008г., съдът приема, че няма действия по отношение на
ответниците. Нито по настоящото дело, нито в кориците на приложеното гр.
дело № 15 по описа на БОС за 2016г., са налични доказателства, че
ответниците са уведомени в писмен вид от предишния кредитор-банката, че
прави прехвърляне на вземанията си към посоченото търговско дружество. С
оглед на което и на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите съдът приема, че договорът за цесия 09.04.2008г. не обвързва
ответниците и всички подписани споразумения от тях с „Бългериън ритейл
Сървисиз“ АД след датата на договора за цесия са невалидно сключени, тъй
като към момента на сключване по отношение на ответниците Бългериън
ритейл Сървисиз“ АД не е имал качеството на кредитор. Същото е валидно за
последващо сключения договор за цесия от от 25.01.2013г. С влязлото в сила
решение по гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. между страните по
настоящото дело е установено, че тази цесия не е надлежно съобщена на
ответниците, следователно няма действие по отношения на тях. Последно
сключеното споразумение към процесния договор от 29.03.2013г., е между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, като кредитор и ответниците, като длъжници
по кредита, като с оглед изложеното до тук съдът намира, че са имали
качеството на кредитор и длъжници. Въпреки това съдът намира, че това
споразумение се базира на преструктуриране на кредита след невалидно
сключените между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД и ответниците анекси
между страните по договора с дати 13.04.2009г., 20.07.2010г., 23.12.2011г. и
31.07.2012г. и следователно също не отразява валидни правоотношения
между страните. Обстоятелството, че посредством вливане по реда на чл. 262,
ал. 1 от Търговския закон, имуществото на „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД
през 2020г. е преминало към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и банката е
станала негов правоприемник, не влияе на валидността или не на
сключваните от съответните дружества договори и споразумения. Към
6
момента на вливане, преобразуващото се дружество се влива в приемащото с
действителните си права и задължения.
С оглед на изложеното до тук съдът приема, че отношенията между
банката-ищец и кредитополучателите следва да се урежда съгласно
първоначално възникналия между тях договор за кредит и съответно
уговорения по същия погасителен план.
На следващо място съдът следва да разгледа твърдението на ищеца, че е
налице предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. С оглед на
факта, че предсрочната изискуемост е свързана с промяна на първоначално
уговорените условия по договора, законодателят е предвидил, че длъжникът
следва да бъде уведомен за същата преди да предприеме събиране на
задълженията по кредита вече в условията на предсрочна изискуемост. Видно
от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че е обявил предсрочна
изискуемост на ответниците чрез представената по делото на лист 42-43
нотариална покана. Видно от съдържанието на същата, на 09.12.2019г. е
изготвена нотариална покана до ответниците, с която ищецът е обявил
договора за предсрочно изискуем на основание чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от
договора считано от 21.11.2019г. Нотариалната покана е изпратена на адрес
на ответниците, както следва: ***. При посещение на адреса, ответниците не
са намерени, като нотариусът е установил, че жилището е продадено, приел е,
че връчването на поканата е редовно на 28.12.2019г. по реда на чл. 47, ал. 1 от
ГПК. Съдът намира, че липсва валидно съобщаване на ответниците за
настъпване на предсрочна изискуемост на договора чрез твърдяното
нотариално връчване. При определяне на начина на уведомяване на страните
за настъпване на такава, следва да се прилагат на първо място правилата,
уговорени в договора, който между страните има силата на закон. Видно от
чл. 27 от процесния договор, всички уведомления и изявления между
страните по него, трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка или с препоръчана поща или с телеграма достигнат до
адресите на страната, посочени в договора. Ако някоя от страните е
променила адреса си, е длъжна да уведоми писмено другата страна, като
посочи новия си адрес, а до получаване на такова уведомление, всички
съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени. Видно от
цитираните договорни клаузи, между страните не е предвидено фингирано
7
връчване и в това число връчване с нотариална покана, каквото е направил
ищеца. Освен това, връчването с нотариалната покана е станало на адрес,
различен от посочения в договора, без да са представени доказателства, че
ответниците са уведомили за промяна на първоначално посочения адрес и че
новият такъв е на адреса, на който връчване на нотариалната покана. Самият
ищеца, би следвало да знае, че няма как да направи надлежно връчване на
адреса в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 14, ет. 12, ап. 2, тъй като по започнало
по негова инициатива изпълнително производство, този апартамент, който е
бил ипотекиран в полза на банката, е бил продаден преди 2019г. С оглед така
изложеното е видно, че няма как банката да е надлежно уведомила
ответниците чрез посочената нотариална покана. Съдът намира, че такова
обявяване е възможно да стане и с подаване на исковата молба, но
констатира, че в исковата молба, по която е образувано настоящото дело,
няма валидно направено изявление, исковата молба да се счита за писмено
известия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, следователно няма
обявяване на предсрочна изискуемост в тази хипотеза.
С оглед на направените до тук правни изводи включително, че кредитът
на ответниците не е обявен за предсрочно изискуем, съдът намира, че ищецът
може да претендира само падежиралите и неплатени от ответниците вноски
по договора и то съобразно първоначално уговорения погасителен план. По
делото е извършена основна и допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, като съдът ще се базира на допълнителното заключение, тъй като
в приложение 1 към същото вещото лице е изготвило погасителен план
съобразно първоначално уговореното между страните по договора за кредит.
Видно от текста на процесния договор главницата от 36 000 евро е следвало
да бъде върната от ответниците на 324 равни погасителни вноски - чл. 5, ал. 1
от договор,а при стойност на анюитетната вноска от 236 евро - чл. 6, ал. 1 от
договора, в която влиза възнаградителна лихва и главница. Уговорения
лихвен процент на годишна база е 6,50 % - чл. 3, ал. 1 от договора, а
лихвеният процент при просрочие е 16,50 % - чл. 3, ал. 3 от договора. По
договора е предвидена еднократна такса управление от 1,5 % върху
главницата или 540 евро, която такса вещото лице констатирало, че е
удържана още при предоставяне на кредитната сума по разплащателната
сметка на ответниците. Предвидена е и годишна в размер на 0,3 % върху
остатъчната главница към датата на начисляване - чл. 4, ал. 2 от договора.
8
Видно от текста на договора, в чл. 7, ал. 2, страните не са уговорили
конкретен падеж на вноската, но предвид на това, че същата е ежемесечна,
тогава същата е дължима в последния ден на месеца, за който се дължи.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, крайния срок за погасяване на кредита е 324
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на ответниците.
Сметката на ответниците е открита през март 2008г. или кредитът следва да
бъде изплатен до март 2035г. В допълнителното заключение на СИЕ е
изготвен таблица № 1, в която е отразено последното плащане на ответниците
в размер на 102,05 лева, което е на 05.06.2013г. и с което са погасени
договорни лихви. Пак в допълнителната експертиза вещото лице е дало
заключение, че към датата на изготвяне на заключението му-10.03.2022г.
дължимата главница съобразно погасителния план по първоначалния договор
е в размер на 10 296,14 евро. Съобразно съдебната практика, при
констатиране на съда, че не е налице твърдяната предсрочна изискуемост на
суми по договор за кредит, съдът няма пречка да присъди падежиралите
вноски по кредита към датата на приключване на съдебното дирене. Това е
така, защото същите са дължими от кредитополучателите, независимо, че не е
налице предсрочна изискуемост, след като е настъпил падежа им и същите са
с определен размер. По настоящото дело, съдебното дирене е приключило в
проведеното съдебно заседание на 25.03.2022г. С оглед констатираното от
съда, че анюитетната вноска от ответниците се дължи най-късно до
последния ден на текущия месец, то към датата на приключване на съдебното
дирене са падежирали дължимите вноски от ответниците до м. февруари
2022г. Видно от приложение 1 към допълнителната експертиза, към м.
февруари 2022г. има 104 напълно непогасени анюитетни вноски всяка от тях
в размер на 236 евро или 24 544 евро. Като към тези вноски се прибави
общата сума от непогасените части от главница и лихви по приложението-
колона 12 и 13 в размер на 1 420,63 евро е видно, че към м. февруари 2022г.
дължимата от ответниците главница и възнаградителна лихва възлиза на
25 964,63 евро. От страна на ответниците е направено възражение за
нищожност на клаузите по договора за промяна на възнаградителната и
съответно мораторна лихва съобразно промяната на БЛП на банката, като тези
клаузи се считат за неравноправни. Съдът няма да коментира въпросните
възражения, тъй като същите биха били от значение за спора, ако правата на
ответниците са засегнати посредством такава едностранна промяна на
9
размера на възнаградителната и мораторна лихва, С оглед приетото от съда,
че валидно действащи между страните по договора са уговорените клаузи при
първоначалното сключване на договора, то е видно, че към датата на
подписването му, ответниците са били наясно, както с размера на
възнаградителната и мораторната лихва и как се е сформирала същата и се
съгласили с въпросните размери, следователно възраженията в неравноправни
клаузи са неоснователни.
Съдът обаче намира за основателно възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на част от дължимите от ответниците суми, като
следва да се отбележи, че не приема твърденията на ответниците, от кога
започва да тече давностния срок. Анюитетни вноски съдът е приел, че са
дължими на последното число на месеца, за който са дължими. Следователно,
с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на дължимите
главници, като част от дължимата анюитетна вноска е приложима
петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД,, като задължението по договора за
кредит, макар и неделимо има определени падежни дати за плащане, от които
тече и давността. Съдът констатира, че до 10.06.2013г. ответниците са
извършвали погасявания на задължения по договора, следователно с
конклудентни действия същите са признали дължимостта на сумите до този
момент. След тази дата са преустановени плащанията по договора. От
последните плащания от страна на ответниците, са останали непогасени
остатъци за дължима главница и лихви, които са погасени по давност към
датата на подаване на исковата молба-14.08.2020г. За вноските за главница от
юли 2013г. до завеждане на настоящото дело-14.08.2020г. тече погасителна
давност или към този момент погасени по давност са и главниците за периода
юли 2013г.-юли 2015г. Съответно погасени са и търсените възнаградителни
лихви за посочения период.
При прилагане на давността е видно, че дължими падежирали и
непогасени по давност са вноските за главница за периода август 2015г.-
февруари 2022г. са в размер на 6 481,49 евро, в който размер е основателна
претенцията за главници.
По отношение на възнаградителните лихва, която е част от анюитетната
вноска е приложима кратката тригодишна погасителна. По делото се
10
претендират възнаградителни лихви за периода 11.09.2017г.-11.08.2020г. Към
датата на подаване на исковата молба-14.08.2020г., погасени по давност са и
търсените възнаградителни лихви върху главниците за периода до юли 2017г.
или дължими са сумите за възнаградителна лихва за периода август 2017-
февруари 2022г.. Ищецът търси възнаградителна лихва за периода септември
2017г.- 11.08.2020г. За посочения период лихвите са в размер на 5 504,17
евро, в който размер е основателна претенцията за възнаградителна лихва.
По делото се претендират и мораторни лихви за периода 11.09.2017г.-
11.08.2020г. в размер на 5 784,81 евро. Видно от заключението на вещото
лице действително размера на дължимата мораторна лихва съобразно
уговорения % размер на лихвата по първоначалния договор възлиза на
посочената сума, която се търси по делото. Тази мораторна лихва не е
погасена по давност с оглед за периода за който се претендира и датата на
образуване на настоящото дело, следователно основателно се търси по
делото.
По делото се търси и сумата от 107,40 евро-дължими такси по кредита.
Видно от представената справка по чл. 366 от ГПК и от извършената
икономическа експертиза се касае за дължими суми за имуществена
застраховка. Вещото лице е констатирало че начислени такива на 16.05.2012г.
в размер на 66,40 евро, 16.05.2012г., на 08.04.2013г. в размер на 66,40 евро и
на 26.02.2014г. в размер на 26,46 евро или общо сумата е в размер на 159,26
евро. Видно от чл. 10 на процесния договор, кредитополучателите са
задължени за такива разноски. Съдът намира на първо място, че по делото
няма представени никакви доказателства, че такива разноски за имуществена
застраховка са направени. На второ място, предвид на годините, за които се
отнасят плащанията, същите са погасени по давност към датата на подаване
на исковата молба и неоснователно се търсят по делото.
По делото се търси и сумата от 545,96 лева, която представлява разноски
по кредита. Пак видно от справка по чл. 366 от ГПК и от извършената
икономическа експертиза се касае за дължими суми, както следва: такса за
подновяване на ипотека от 14.02.2018г. в размер на 452,36 лева, заверка
подпис и уведомление в размер на 42 лева от 03.12.2019г. и такса за връчване
на нотариална покана в размер на 51,60 лева от 21.07.2020г. Пак въз основа на
чл. 10 на процесния договор, кредитополучателите са задължени за такива
11
разноски, но съдът намира, че по делото няма представени никакви
доказателства, че такива разноски са направени, следователно неоснователно
се търсят от ответниците.
По делото е представен списък на разноските, направени от ищеца в
общ размер на 8 595,85 лева. Предявеният размер на претнцията в лева
възлиза на 103 519,72 лева, а уважения размер на 34 755,48 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част на исковете ищецът
има право на разноски в размер на 2 885,95 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЛЮБ. Н. Ш., с ЕГН **********, адрес: *** и ХР. ЛЮБ.
Ш., с ЕГН **********, адрес: ***, и двамата ответници със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Пробуда № 44, адвокат Татяна Енчева, да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Позитано” № 7, ет. 2, офис 5-6, адв. Силвия Русенова следните
суми, дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
31166/19.02.2008г.:
-падежирали главница за периода август 2015г.- февруари 2022г. в
размер на 6 481,49 евро, ведно със законната лихва върху сумата считано от
14.08.2020г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за главница над присъдената до претендираната от 38 651,57 евро-част от
главницата от 39 811,41 евро;
-възнаградителна лихва за периода 11.09.2017г.-11.08.2020г в размер
на 5 504,17 евро, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за възнаградителна лихва
над присъдената до претендираната от 8 107,71 евро и
- мораторни лихви за периода 11.09.2017г.-11.08.2020г. в размер на
5 784,81 евро.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749,
чрез адвокат Христина Иванова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Три
12
уши“№ 8 ет. 4 срещу ЛЮБ. Н. Ш., с ЕГН **********, адрес: *** и ХР. ЛЮБ.
Ш., с ЕГН **********, адрес: ***, и двамата ответници със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Пробуда № 44, адвокат Татяна Енчева, за осъждането на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 107,40 евро- такси по
кредита и сумата от 545,96 лева-разноски по кредита, съгласно договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 31166/19.02.2008г.
ОСЪЖДА ЛЮБ. Н. Ш., с ЕГН **********, адрес: *** и ХР. ЛЮБ.
Ш., с ЕГН **********, адрес: ***, и двамата ответници със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Пробуда № 44, адвокат Татяна Енчева, да заплатят поравно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Позитано” № 7, ет. 2, офис 5-6, адв. Силвия Русенова, част от
направените по делото съдебно-деловодно разноски в размер на 2 885,95 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13