№ 1941
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110100705 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
2650/07.01.2022 г., с която Застрахователна компания „Л.И.” АД е предявило
срещу С.О., по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 356,24 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка "Каско" за увреден лек автомобил "БМВ 330D", рег. №
СВ8799АВ от застрахователно събитие, реализирано на 10.02.2017 г., около
17:10 часа, в с. Негован, по ул. „Васил Левски“, с посока от с. Чепинци към с.
Негован, на около 150 метра от ул. Индустриална, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 09.11.2021 г. до изплащане на
вземането, за която на 11.11.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
63921/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 83913/09.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.О. за сумата от 356,24 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка "Каско" за увреден лек автомобил "БМВ 330D", рег. №
СВ8799АВ от застрахователно събитие, реализирано на 10.02.2017 г., около
17:10 часа, в с. Негован, по ул. „Васил Левски“, с посока от с. Чепинци към с.
1
Негован, на около 150 метра от ул. Индустриална, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 09.11.2021 г. до изплащане на
вземането На 11.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
09.12.2021 г. Исковата молба е подадена на 07.01.2022 г. /в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 10.02.2017 г., около 17:10 часа, в с. Негован,
водачът на лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ, се движи по ул.
„Васил Левски“ с посока от с. Чепинци към с. Негован и на около 150 метра
от ул. Индустриална реализира ПТП в необезопасена дупка на платното за
движение. Поддържа, че пътното платно, където е реализирано процесното
събитие е публична общинска собственост, от което следва, че поддържането,
ремонта и обезопасяването на същото е задължение на ответника. Твърди, че
процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по
договор за застраховка „Каско ” на МПС, съгласно полица №
93001710004131, със срок на действие от 13.01.2017 г. до 12.01.2018 г.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗК „Л.И.” АД
е подадено уведомление за щета, във връзка с която е образувана щета №
0000-1261-17-201238, във връзка с което е извършен оглед и опис на
причинените щети. При извършения оглед се установили увреждания по
предна дясна гума Клебер 225/45/17 – 60 %, по задна дясба гума Клебер
225/45/17 – 60 %, както и по предна и задна дясна джанта на лек автомобил
"БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ. Поддържа, че била извършена експертна
оценка, която определила застрахователно обезщетение в размер на 346,24
лева, която е преведена по банкова сметка на собственика на увредения при
процесното проишествие автомобил. Ликвидационните разноски били в
размер на 10,00 лева. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана
за доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство
сума, но задължението не е изпълнено. Моли се за уважаване на предявения
иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на
2
ПТП и причинната връзка между щетите по лек автомобил "БМВ 330D", рег.
№ СВ8799АВ и наличие на необезопасена дупка на пътното платно. В тази
връзка се поддържа, че не може да се приеме извод за наличие на основания
за ангажиране отговорността на застрахователя към увреденото лице, поради
което се твърди, че регресното право не е надлежно упражнено. Посочва се,
че механизмът на реализиране на ПТП е възприет от застрахователят
единствено въз основа на данни от водача твърдения в исковата молба
увреден автомобил, който е заинтересовано лице относно настъпилото ПТП.
Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на реализиране на
процесното застрахователно събитие. Оспорва се иска и по размер. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ, като се поддържа, че същият
не е управлявал горепосочения автомобил със съобразена спрямо пътните
условия скорост, с което е допринесъл за реализиране на вредоносния
резултат. Оспорва се наличието на необезопасена дупка на платното за
движение към твърдяната в исковата молба дата на реализиране на процесния
пътен инцидент. В тази връзка се поддържа се, че С.О. имала сключен
договор № СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. с дружеството „Пътища и
съоражения“ ЕАД за извършване на дейности по ремонт и поддържане на
пътната мрежа и пътните съоражения за процесния пътен участък, като в тази
връзка се посочва, че на 08.03.2016 г. С.О. е възложила на изпълнителя по
горепосочения договор ремонта на процесния пътен участък, като на
20.06.2016 г. ремонтът бил завършен и приет без забележки, като
възложените СМР-ата били извършени качествено и в срок.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Прави се възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД.
3
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в
исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил "БМВ 330D", рег.
№ СВ8799АВ.
По делото е представената по делото застрахователна полица №
93001710004131 по застраховка „Каско“ на МПС от 12.01.2017 г., със срок на
валидност 13.01.2017 г. – 12.01.2018 г., с предмет процесния лек автомобил
"БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ, от която се установява по делото, че към
датата на реализиране на процесното събитие /10.02.2017 г./ между ищеца и
собственика на МПС – лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско” на МПС.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
4
в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 346,24 лв. за щети от ПТП по щета
№ 0000-1261-17-201238, заведена във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 10.02.2017 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
в производството, че на 10.02.2017 г. е било реализирано ПТП,
представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Във
връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба, следва да
се отбележи, че застрахователният договор е сключен при условията на
клауза „Пълно Каско”, която включва като покрит риск именно случаите на
пътно-транспортно произшествие – събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС
(видно от представените по делото общи условия на застрахователното
дружество). Събитието е настъпило на територията на С.О., като
застрахованият при ищеца автомобил се е движил в с. Негован, по ул. Васил
Левски, с посока от с. Чепинци към с. Негован, като на около 150 метра преди
кръстовището с ул. Индустриална е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение.
Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на
САТЕ, свидетелските показания на свидетеля Р. ЕМ. ИЛ. и представения по
делото протокол за ПТП, който представлява официален документ с
материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното
лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и
автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му
относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил
местопроизшествието и е констатирал на място наличието на дупка на
платното за движение (видно от посоченото в протокола). Описаният
механизъм на ПТП се установява и от гласните доказателства и представената
декларация на водача на МПС, която представлява частен свидетелстващ
документ, изготвен от трето за процеса лице. От показанията на свидетеля Р.
ЕМ. ИЛ. /водач на процесния лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ
към момента на реализиране на процесното ПТП/ се установява по делото, че
ПТП е настъпило поради наличие на дупка на пътя. Свидетелят разказва, че е
попаднал в дупка, намираща се на платното за движение, в резултат на което
били причинени щети по автомобила. Изложеното от свидетеля И. се
5
потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, в това число
заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза и представения по делото
протокол за ПТП, в който изрично е посочено, че констатираната от
автоконтрольора дупка на платното за движение е била несигнализирана и
необезопасена.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето
защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да
се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в
протокола механизъм на ПТП. Действително в изслушването си пред съда в
проведеното на 21.02.2022 г. открито съдебно заседание по делото, вещото
лице посочи, че при нормални обстоятелства дупка на платното за движение
се забелязва от около 50 метра, при липса на препятствия, които да
ограничават и да затрудняват видимостта на водача към самата дупка, че
безопасната скорост е 64 км/ч., респективно, че при движение с 50 км/ч и
видимост 50 метра преди дупката, водачът би имал възможността да спре
преди дупката, чрез своевременно аварийно задействане на спирачната
уредба. От друга страна, обаче, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че
проишествието е реализирано в населено място, като вниманието на водача е
било ангажирано и от намиращ се друг автомобил, движещ се по платното за
движение, с който водачът на процесния автомобил се е разминавал
непосредствено при достигането си до препяствието на платното за
движение. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че проишествието е
реализирано на 10.02.2017 г., около 17:10 часа, т.е. по смрачаване, което
допълнително ограничава видимостта на водачите. Самият свидетел И.
изрично посочи, че от доста време не бил пътувал по този път и не знаел за
съществуването на дупката на платното за движение, в която попаднал.
Задължение на ответника е да поддържа пътищата, намиращи се на
територията на С.О., като неизпълнението на това задължение не може да
влече негативни последици за водачите и да създава за тях задължение да
познават намиращите се на платното за движение дупки.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл.
48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е
задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е
настъпило в рамките на урбанизираната територия на гр. София, поради което
отговорност за поддържането му в изправно състояние носи С.О.. Лицата,
които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка
– арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило
поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние,
а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер.
От представените по делото писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно
писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били
необходими 515,18 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните, като съдът не намира основания да не го кредитира. Към тази сума
следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 10,00 лева. От името на ищеца се претендира сума
в по-нисък размер, а именно 356,24 лева, поради което предявеният иск с
7
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер от 356,24 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
8
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ да е допринесъл с поведението си
за настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 10.02.2017 г.
събитие. В отговора на исковата молба е изложено общо, че водачът на лек
автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ е допринесъл за реализиране на
вредоносния резултат, доколкото поведението на водача не е било съобразено
с условията на пътното платно. Действително по делото се установи, че
непосредствено преди попадане в необезопасената и несигнализирана дупка
на платното за движение, водачът на на лек автомобил "БМВ 330D", рег. №
СВ8799АВ /свидетелят Р.И./ е управлявал автомобила със скорост от около
60 км/ч /което обстоятелство свидетелят изрично заяви в разпита си пред
съда/, т.е. в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, водачът е
управлявал лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ със скорост по-
висока от максимално разрешената при движение в населено място /50 км/ч./.
Същевременно, обаче, както се посочи по-горе, за да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
Т.е., за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно
да се установи единствено виновно и противоправно поведение на водачът на
лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ /каквото безспорно се
установява/, но и обстоятелството, че това виновно и противоправно
поведение обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Такива безспорни доказателства не се събраха в настоящото производство. Не
се установи в производството, че ако водачът на лек автомобил "БМВ 330D",
рег. № СВ8799АВ се е движил с разрешената за движение в населено място
скорост, то настъпилите в резултат на проишествието вреди не биха
настъпили или не биха били в такъв размер. Доказателствената тежест за
установяване на тези обстоятелства е на ответника, каквато му е и
разпределена с доклада по делото, който не е оспорен от страните. Съдът е
9
указал на ответника, че в негова тежест е да докаже правопогасяващи
претендираното от ищеца вземане факти, включително и релевираното с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил "БМВ 330D", рег. №
СВ8799АВ. Независимо от горното, ответникът не е направил
доказателствени искания, не е формулирал допълнителни задачи към вещото
лице по допуснатата в производството съдебна автотехническа експертиза,
нито е поставил допълнителни въпроси за установяване на горните
обстоятелства, при изслушването на вещото лице в открито съдебно
заседание. Още повече, че конктретно възражение за съпричиняване, поради
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на лек
автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ, не е и своевременно релевирано
от ответника. Такова се направи едва в хода на устните състезания пред
първоинстанционния съд, поради което се явява и преклудирано. На последно
място, следва да се посочи и обстоятелството, че видно от заключението на
вещото лице, оценката на щетите, причинени на процесното ПТП по средни
пазарни цени е на стойност с повече от 1/3 от изплатената от застрахователя
по имуществената застраховка, поради което следва извод, че застрахователят
е отчел всички относими към процесната щета обстоятелства и ги е съобразил
при определяне размера на дължимото в полза на застрахованото лице
обезщетение.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил "БМВ 330D", рег. № СВ8799АВ е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
356,24 лева, респективно следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено, че ответникът дължи в полза на ищеца горепосочената сума,
ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
10
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева,
за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева, за заплатен депозит за
разпит на свидетел при режим на призоваване в размер на 60,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.О.,
БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца Застрахователна компания „Л.И.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 485,00 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр. д. № 705/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 63921/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В производството по ч.гр.д. № 63921/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, ищецът е представил доказателства за извършени разноски в общ
размер от 125,00 лева, от които 25,00 лева – заплатена държавна такса и
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.О.,
БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца Застрахователна компания „Л.И.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 125,00 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 63921/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от името на Застрахователна компания
„Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А против С.О., БУЛСТАТ *********, адрес гр.
София, ул. „Московска” № 33,, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, че С.О., БУЛСТАТ ********* дължи в полза на
Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК *********, сумата от 356,24 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка "Каско" за увреден лек автомобил "БМВ 330D", рег. №
СВ8799АВ от застрахователно събитие, реализирано на 10.02.2017 г., около
17:10 часа, в с. Негован, по ул. „Васил Левски“, с посока от с. Чепинци към с.
Негован, на около 150 метра от ул. Индустриална, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 09.11.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума на 11.11.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
63921/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 485,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр. д. № 705/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
63921/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13