РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Анна Страхинова Викова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601797 по описа за 2021 година
С присъда № 260019 от 06.07.2021г., постановена по НОХД № 762/20г.,
Районен съд – Карлово е признал подсъдимата Р. Т. ЗЛ. за виновна в това, че
на 28.05.2020г. в гр.Карлово, обл.Пловдив, е отнела чужди движими вещи, а
именно - 2бр. плетени елеци, син и бял на цвят, за деца на възраст 6 месеца по
20,00 лева за един брой, двата на обща стойност 40,00 лева от владението на
М. Ц. М. от гр.К., в качеството й на ЕТ „П. - М. - М. М."гр.К., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в немаловажен случай, повторно, тъй като деецът е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК във вр. с чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 от
НК във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК я е осъдил на лишаване от свобода за срок
от 10 месеца.
На основание чл. 57 ал.1 т. 2 б. В от ЗИНЗС съдът е постановил
подсъдимия да изтърпи така определеното наказание лишаване от свобода
1
при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднал от така
наложеното наказание времето, през което подсъдимата е била задържана,
считано от 25.09.2020г. до 28.09.2020г.
С присъдата си съдът е постановил на основание чл. 68 ал. 1 от НК
подсъдимата З. да изтърпи отделно и изцяло наказанието от 2 години
лишаване от свобода, наложено й със споразумение № 397/28.08.2017г. по
НОХД № 755/2017г. на Районен съд гр.Горна Оряховица, влязло в законна
сила от 28.08.2017г., изпълнението на което е било отложено за срок от три
години, като на основание чл. 57 ал.1 т. 2 б. В от ЗИНЗС е определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на това наказание.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив, сумата от
36,60лв., представляваща разноски по делото, направени в досъдебното
производство.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимата З., която
чрез защитника си адв.К., моли за изменяването му, като деянието се приеме
за маловажно и й бъде наложено наказание глоба или лишаване от свобода, с
приложението на чл.66 от НК.
Във въззивното производство прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на обжалваната присъда във връзка с направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намери и
прие за установено следното:
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че при
сключване на граждански брак на 09.05.2000г. подсъдимата била приела
фамилията на съпруга си – Н., която носила до 23.09.2020г., а след
последвалия развод от 23.09.2020г. е с фамилното име – З..
2
На 28.05.2020г., само девет дни след влизане на присъдата й,
обуславяща повторността, подсъдимата Р.З. и внучката й св.Н. В.
пристигнали в гр.К. с лек автомобил, управляван от съпруга на подсъдимата/
към онзи момент / - В. Н.. Около обяд двете жени посетили търговски обект –
магазин „П.“, находящ се на Общински пазар в гр.К., стопанисван от М. Ц. М.
от гр.К., в качеството й на ЕТ „П.-М.-М. М.“ гр.К.. Към онзи момент в обекта
била единствено св.М.Ц. от гр.Х., която работела като ***. Докато св.В.
разглеждала детски чорапи и се консултирала за качествата им с
продавачката, подсъдимата З., възползвайки се от ангажираността на
свидетелката Ц. с внучката й, решила да отнеме два плетени елека – син и бял
на цвят за дете на възраст 6 месеца. Тези вещи, наред с друга стока на
магазина, специализиран в продажба на детски стоки, били изложени –
закачени на щендер и до тях имало свободен достъп на клиентите на
магазина – за преглеждане и запознаване с характеристиките на същите.
Обикновено продавачката осъществявала наблюдението над целия магазин и
стоките в него, като същевременно консултирала клиентите и ги обслужвала.
За осигуряване сигурността на обекта и предотвратяване на кражби и
злоупотреби в магазина били монтирани и охранителни камери.
Подсъдимата З., въпреки настъпилия летен сезон и високи температури,
била облечена с дълга тъмна връхна дреха и дълга пола, била забрадена с
пъстра забрадка. В изпълнение на взетото решение да отнеме набелязаните
вещи, тя се обърнала с гръб към продавачката, която продължавала разговора
с внучката й, като по този начин я загърбила, с едната си ръка дръпнала двете
елечета и ги напъхала под широката си и свободно падаща дреха, която след
това допълнително загърнала плътно, като по този начин, предвид и малкия
обем на двете елечета, които скрила по описания начин, напълно
преустановила визуалния контакт към тях. Междувременно св.В. закупила 2
чифта детски чорапки. В магазина подсъдимата по никакъв начин не
уведомила нито внучката си, нито продавачката, че желае да придобие
описаните елечета. Двете жени напуснали обекта, без подсъдимата да заплати
взетите от нея два броя детски елеци – син и бял, качили се в автомобила,
управляван от Н., който ги чакал наблизо, и напуснали града.
Свидетелката Ц. била опитен служител, познавала добре продаваните в
магазина артикули и не след дълго забелязала липсата на двете елечета, които
3
всеки ден подреждала, при което и уведомила собственичката М. На
30.05.2020г. синът на пострадалата М.– св.И. М.подал сигнал в РУ на МВР гр.
Карлово за извършената кражба. Сутринта на същата дата – св.Б. – *** при
РУ на МВР гр.Карлово, разгледал записите от охранителните камери,
монтирани в магазина, като внимателно проучил поведението и акцентирал
на външния вид на двете жени, като го запаметил.
Няколко дни след първото си посещение – на 30.05.2020г. подсъдимата
и внучката й отново посетили Карлово, като се насочили направо към района
на Общинския пазар, където се помещавали множество търговски обекти. На
същата дата - 30.05.2020г. около 11:00ч. в района на Общински пазар в гр.К.,
св.Б. , който малко преди това бил прегледал записите от охранителните
камери на магазин „П.“ и все още се намирал в района на кооперативния
пазар в гр.Карлово, срещнал и веднага разпознал св.В. и подсъдимата З. като
жените, наблюдавани от него на охранителните камери на магазина, обект на
посегателство. Двете били облечени и със същите дрехи. Двете жени били
отведени в РУ на МВР гр. Карлово за изясняване на случая. При проведената
беседа подсъдимата З. признала за отнемането на елеците, като предложила
да заплати стойността им – 40лв., което и сторила. Св. В.не била в течение за
намеренията на баба си да отнеме инкриминираните вещи, а последната
признала пред нея, че ги е отнела, без да ги заплати.
На 08.06.2020г. св.И. М. доброволно предал на полицейски служител
при РУ на МВР гр.Карлово, за нуждите на разследването, веществено
доказателство - 1бр. компакт диск CD-R марка Verbatim 700МБ с надпис „М.
„П.“, 28.05.2020г. Впоследствие бил направен оглед на вещественото
доказателство, изготвени били протокол от 24.09.2020г. и фотоалбум. От
изготвения фотоалбум е видно пристигането и последвалите действия на
подсъдимата и св.В.а в магазина, действията на З., с които е било
осъществено отнемането на инкриминираните вещи
Съдът е приел заключението по назначената по делото стоково -
оценъчна експертиза относно стойността на отнетото имущество, според
което цената на 1бр. плетен елек, син на цвят за деца на възраст 6 месеца е
20лв. и на 1бр. плетен елек, бял на цвят за деца на възраст 6 месеца е 20лв.
4
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след
сторен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този
смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната
преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се
изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено
авторството на подсъдимата З. в престъпното деяние, като съдът е подложил
на коментар показанията на имащите връзка с казуса свидетели, данните от
протокол за оглед на ВД, както и наличния писмен доказателствен материал,
съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, като въз основа на тях, в
съвкупността им, правилно достига до несъмненост в извода за виновното
поведение на подсъдимата. Впрочем, при разглеждане на делото по реда на
гл.27-ма от НПК, подсъдимата признава вина, като единствено изразява чрез
защитника си аргументи относно приемане случая за маловажен такъв.
Неоснователно се явява поддържаното от защитата искане в тази насока.
Първоинстанционният съд, пред който също е било отправено такова искане,
правилно е приел, че не са налице предпоставките за уважаването му, който
извод на съда се споделя и от настоящия въззивен състав. В процесния казус
настоящата инстанция е на становище, че деянието извършено от
подсъдимата не се характеризира с критериите, визирани в разпоредбата на
чл.93 т.9 от НК и не може да бъде преценено като „маловажно”, за да
обоснове прилагането на горецитираната норма. Защитата акцентира на
ниската стойност на отнетите вещи и възстановяването й на собственика. Но
както правилно районният съд се е съобразил и със съдебната практика, това
обстоятелство, макар и значително като степен за преценка, не е единствено, а
следва да се съобрази и с останалите факти по делото, свързани с престъпното
посегателство и личността на дееца. Счел е обществента опасност на дееца
като нениска като действително същата се явява завишена, при отчитане на
предишни неколкократни осъждания на подсъдимата, в по-голямата си част
за престъпления срещу собствеността, като лоши характеристични данни;
краткия период от предишно осъждане, в който отново извършва настоящото
общественоопасно деяние, явно с чувството на недосегаемост и безнаказаност
с оглед липсата на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Тук е необходимо да се посочи и данните от приложената по делото
криминалистична регистрация на З., от които са видни нееднократни
посегателства в т.ч.джебчийски кражби, пари от магазин и от аптека. Следва
5
и правилно сторения извод за подсъдимата като лице с утвърдени престъпни
навици, превърнало посегателствата срещу собствеността като начин за
осигуряване на допълнителни, извън инвалидната пенсия, доходи и вещи.
Тук следва да се посочи и довода на защитата за недобро нейно здравословно
състояние, което обаче не би могло да доведе до корекция в приетото от
районния съд, при все че това й състояние не я възпира по какъвто и да е
начин от извършване на престъпления. Отделно от това би могло да се спори
относно приетата от районния съд критичност от страна на З., както и
относно направено от нея самопризнание, като такова е сторила едва в
съдебното производство при ползване съкратената процедура. В досъдебното
производство тя не е желаела да дава обяснение, изразявайки формално
съжаление – неизвестно за какво. Необходимо е да се отчете още и смело
обиграния, премислен и пресметнат предварително начин на действие при
извършване на престъплението – на не една вещ, в затворено помещение и
при наличието на камери в него, пресмятайки и използвайки точния момент
на ангажираност на продавача, твърдо решена да отнеме противозаконно
набелязяното. Така и относно обществената опасност на деянието е
необходимо да се посочи масовостта на този вид престъпления и тяхната
трудна разкриваемост. А що се касае до соченото от защитата решение на
ВКС, то не следва да се прави аналогия между казуса с настоящия такъв, при
положение че в този от решението е било прието от предходните съдебни
инстанции отделно от незначителните вредни последици, така и различното в
настоящия случай наличие само и единствено на смекчаващи вината
обстоятелства.
Настоящата инстанция счита, че законосъобразно и справедливо
районният съд е определил размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимата, както и режима на изтърпяване, при приложение и нормата на
чл.68 ал.1 от НК.
По разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане делото за ново разглеждане.
Следва за прецизност да се посочи на районния съд пропуска му да се
6
произнесе относно ВД, внесено с обвинителния акт от прокурора като такова
по ДП и от което районният съд се е ползвал, видно от мотивната част към
присъдата. Този пропуск не води до корекция на атакувания акт, а единствено
до необходимост от произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.4 от
НПК.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334, т.6 от НПК
присъдата на Районен съд – Карлово следва да бъде потвърдена, при което и
Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260019 от 06.07.2021г., постановена по НОХД № 762/2020г. по описа на
Районен съд – Карлово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7