Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… януари 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2222 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
в която дружеството твърди, че е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че
на 22.02.2013 година, е сключила договор за продажба на стоки ( оеприпаси),
описани по вид, количество и качество в Приложение №1 към договор №07/02/2013,
на обща стойност 1 754 823,20лв с ДДС. Цената на закупени стоки е
платена авансово, за което продавачът „С.И Т.– МО“ ЕООД, ЕИК******** е издало
на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* фактура №116/01.03.2019г. С т.10.2 от договора
купувачът се е задължил да изтегли закупените стоки в рамките на срока на
договора, който страните по него определили на 6 месеца, считано от издаване на
нарежданията на компетентния орган на Министерство на отбраната. Молителят
твърди, че е изпълнил само частично задължението си за изтегляне на закупените
стоки, поради което на основание т.10.3 от договора, продавачът предявил
претенции за неустойка, уговорена между страните.
Молителят твърди, че във връзка с този договор,
неговият съдоговорител го е осъдил с влезли ви сила решения да му заплати уговорена
неустойка, както следва: с решение т 04.01.2017г., по т.д.№7656/2015г. по описа
на СГС, ТО, 6-17 състав, влязло в сила на10.04.2018г. за сумата от 152 427,68лв
неустойка по т.10.3 от горепосочения договор, за периода от 14.11.2013г. до
12.02.2014г., ведно със законната лихва, начиная от 27.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата и 11598 разноски пред СГС и 4 580лв-
разноски пред САС; с решение №1565/24.07.2018г. по т.д.№1732/2017г., по описа
на СГС, ТО, 6-11 състав, влязло в сила на 25.01.2019г., изменено с определение
от 06.12.2018г.,влязло в сила на 07.03.2019г., за сумата от 234 449,29лв
неустойка по горецитирания договор – т.10.3, за периода от 09.05.2014г. до
12.02.2015г., ведно със законната лихва, начиная от 09.05.2017г. до
окончателното плащане на сумата и разноски в размер на 15 496,14лв пред
СГС; с решение №2281/14.11.2018г. по т.д.№289/2018, отменено с решение
№337/08.02.2019г. по т.д.№133/2019г. на СГС, поправено с определение от
25.04.2019г., влезли в сила на 11.06.2019г., за сумата от 409 726,50лв
неустойка за периода от 13.02.2015г. до 18.12.2017г., ведно със законната
лихва, начиная от 12.02.2018г. до окончателното плащане и разноски по делото
пред двете инстанции в размер на 44 729,09лв.
Молителят твърди, че не е в състояние да плати
тези свои задължения защото не разполага с никакви активи. В банковите му
сметки няма наличности и същите са запорирани от неговия кредитор „С.И Т.– МО“
ЕООД, ЕИК********.
Макар, че дружеството няма други изискуеми парични
задължения, намира, че по отношение на него следва да се открие производство по
несъстоятелност, поради неплатежоспособност, да бъде обявено в несъстоятелност,
на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
За установяване на своите изискуеми парични
задължения и фактът, че същите произтичат от търговска сделка, настоящият
молител е представил следните писмени доказателства:
Договор за покупко- продажба №07/0282013, сключен
на 22.02.2013 година между „С.И Т.– МО“ ЕООД, ЕИК********, в качество на
продавач и настоящия молител „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, в качество на купувач.
Предмет на този договор е прадажба на стока, инидивидуализирана по вид,
количество и цена, посочени в Приложение №1 към договора, което е неразделна
част от същия.
По силата на постигнатото съгласие, обективирано в
10.2 от договора купувачът се задължава да изтегли стоката в рамките на срока
на действие на този договор, който съгласно разпоредбата на 10.1 е шест месеца,
считано от датата на издаване на нарежданията от компетентния орган на
Министерство на отбраната.Съгласно разпоредбата на 10.3 от договора, в случай,
че купувачът не изпълни задълженията си по т.10.2 от договора, същият заплаща
на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количество
с ДДС, за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 дни след началната дата на
забавата. След изтичане на срока по т.10.1 продавачът е длъжен да заплати
неустойка за толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срока на
изпълнение на договора. Към договора е представена фактура №116/01.03.2013
година касателно договора, на стойност 1 866 681,60лв с ДДС.
По делото са представени и трите съдебни акта,
постановени от СГС, с което настоящият молител е осъден да заплати
претендираната от „С.И Т.– МО“ ЕООД, ЕИК********, неустойка, дължима по силата
на договорната връзка.
Молителят е
представил доказателства, че издадените му от компетентния държавен орган
лицензии са с изтекъл срок, нови не са издавани и други решения в тази връзка.
По делото е допусната и изслушана СФИЕ, изготвена
от вещото лице А.Т., приета по делото като годно доказателствено средство,
дадено компетентно и незаинтересовано.
Вещото
лице е направило следните констатиции:
Относно структурата на активите – вещото лице е
констатирано, че дружеството има един компютър, който е ДМА и чиято балансова
стойност е сумата от 312 лв, към 31.12.2018 година. По отношение на
краткотрайните активи, то те са формирани от краткосрочни вземания и налични
парични средства, като през изследвания период се променят общите тегла на тези
активи. През 2015г. краткосрочните вземания са 7,89%, а паричните средства-
91,32%, то през 2018 година краткосрочните вземания са 68,12%, а паричните
средства са 31,40%.
Относно структурата на пасивите- основен дял в
тази структура се заема от задълженията на дружеството към едноличния
собственик на капитала – „СТВ Г.“, Чехия, които за изследвания период от време
варират от 41,475, през 44,10%, за 2017г- - 407 хил.лв и за 2018 година – 331
хил.лв.
През 2018 година към пасивите на молителя се
прибавят и задълженията по изпълнителни дела, заведени от неговия кредитор „С.И
Т.– МО“ ЕООД в размер на 516 975,09лв, в резултат на което дружеството
отчита загуба от 683 хил.лв.
Показателите за ликвидност на молителя за изследвания
период от време, които дават информация за способността на дружеството да
посрещни своите краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи са
както следва: КОЛ за 2015 -1,99; КОЛ за 2016 – 1,80; КОЛ за 2017 – 2,78 и КОЛ
за 2018 – 0,24; за 2015 година;
КБЛ и КНЛ-1,099; за 2016г. КБЛ и КНЛ – 1,80;
за 2017г. КБЛ и КНЛ -2,29 и КБЛ и КНЛ за 2018 – 0,23.
Коефициентът за абсолютна ликвидност (КАЛ) за 2015
е 1,83; за 2016 – 1,06; за 2017 – 1, 35 и за 2018 – 0,07.
Коефициентът за финансова автономност, даващ
информация за финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори
за същия период от време, а именно от 2015 до 2017 година е в референтни
стойности, но да 2018 година е минус 0,76.
Вещото лице е констатирано, че за изследвания
период от време показателят за обръщаемост на вземанията в дни(времето,
необходимо за събиране на кратксрочните вземания) от 4 дни за 2015 година, пред
2016година се увеличава на 2 060дни, за 2017 година е 290, а за 2018 година
– 45 дни.
За изследвания период от време дружеството е
реализирало печалба от 65 хил.лв през 2015година; загуба от 4 хил.лв през
2016година, печалба от 4 хил.лв през 2017 година и загуба от 683 хил.лв през
2018 година. Посочила е, че тези резултати са предопределени от пазарната
конюнктура.
Вещото лице е посочило, че задълженията на
молителя към „С.И Т.– МО“ ЕООД са намерили своето счетоводно отразяване през
2018 и 2019 година, в зависимост от това кога съдебните актове са влезли в
сила. Вещото лице, въз основа на посочените констатации е направило извод, че
за 2015 -2017 година дружеството е било в състояние да обслужва своите
задължения, използвайки само наличните си парични средства, за този период е
било финансово независимо от неговите кредитори. Дружеството няма публични
задължения, а изчисленият коефициент за събираемост на вземанията не дава
реална представа за периода на събирането им, като приходите му зависят изцяло
от пазарната конюнктура.
По делото служебно са събрани доказателства за
притежавани от дружеството МПС- лек автомобил марка „Опел“ и че дружеството не
притежава вещни права върху недвижимости.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
Молителят
твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество, породени от сключена
от него търговска сделка със „С.И Т.– МО“ ЕООД.
По характера на сделката.
Същата представлява договор за продажба и е
сключена от търговци. Сделката е абсолютна търговска сделка по смисъла на
чл.286, ал.2 във връзка с чл.1 , т.1 ТЗ, но дори и да се приеме, че тази сделка
не попада в обхвата на абсолютните търговски сделки, то тя е относителна така
по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, във връзка с осъществяваната от молителя
търговска дейност, за която важи презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ.
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали
притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите
краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната
стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на
текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на
различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност
да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на предприятието
и текущи активи- цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели
представляват количествени характеристики на това съотношение. Получените от
вещото лице коефициенти за ликвидност са извън референтните стойности за 2018 година, докато за останалия изследван
период от време, показателите за ликвидност на в норматива, като вещото лице
изрично сочи, че дружеството е било в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения с наличните парични средства.Сривът за търговеца е настъпил в края
на 2018 година, тогава, когато вземанията на кредитора по описаната сделка са
станали ликвидни и изискуеми ( установени със СПН въз основа на влезлите в сила
съдебни актове) и намерили счетоводно отразяване в неговите регистри. Следователно към 31.12.2018 година молителят вече не е разполагал с
краткотрайни активи, които да способстват търговецът да поеме плащанията си, поради
което следва да се приеме, че търговецът е неплатежоспособен.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и
текущи задължения е обективно установена
и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2018
година. Именно към тази дата дружеството е в обективно невъзможност да посреща
изискуемите си парични задължения.
Относно трайната
установеност на това състояние. Съдът приема, че е налице такава трайна
установеност и необратимост на състоянието на неплатежоспособност и поради
това, че през юли 2018 година
компетентен държавен орган, на основание чл.21, ал.1,т.2 и ал.2 от ЗЕКПОИТДУ е
взел решение за срок от 6 месеца да спре действието на издадените в полза на
настоящия молител лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната,
като е забранил извършване на външнотърговска дейност с ПСО до установяване на
икономическата стабилност на дружеството. Този акт е поставил препятствие за
извършване на търговска дейност от настоящия молител, а и лицензиите му са с
изтекъл срок.
Обективната невъзможност на ответника да посреща
своите текущи задължения е факт към 31.12.2018 година и съотнесена към
изискуемостта на вземанията на кредитора на настоящия молител, тази
неплатежоспособност, като обективна невъзможност за плащане е налице към
31.12.2018 година.
Ето защо за начална дата на
състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2018 година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните
разноски в производството. Поради това съдът намира, че производството по
несъстоятелност по отношение „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* следва
да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1
от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване
на неплатежоспособността на молителя и определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
Съдът, на
основание чл. 629б от ТЗ, следва да укаже на кредиторите да внесат сумата от 3 000 лева, необходима за
покриване на началните разноски в производството - възнаграждение на временен
синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на
търговеца. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, че спряното производство
по може да бъде възобновено, ако в течение на една година бъде открито
достатъчно имущество или ако се депозира необходимата сума за предплащане на
разноски. В противен случай същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено
заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.
629б и чл. 632 от ТЗ
суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ, съдът
Р
Е Ш
И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2018 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление *** .
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по търговско дело № 2222 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6-6
състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може
да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление *** , че ако в срок от една година от
вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано
възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да
бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския
регистър.
УКАЗВА на
длъжника „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление ***, че
в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА
СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ
– София-град дали по отношение на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******
, със седалище и адрес на управление ***, е издадено
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение.
Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в
едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТР.
СЪДИЯ: