Р Е Ш Е Н И Е № …
Гр. Козлодуй, 9 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОЗЛОДУЙ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 21.11.2019г. /Двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ДОБРЕВА
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа гражданско дело № 1028 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано
по искова молба на К.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** Димитров" 46, с
която е предявен против „Р.О.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** 51Б, представлявано от Марио Захариев Захариев, отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключеният анекс между
ответника „РИМЕКС ОЙЛ” със седалище и адрес на управление *** и Видол Цветков
Иванов от 19.07.2013г., вписан с Акт №85, том VI, дв.вх.р. № 2580/2013г. на Служба
по вписванията - Козлодуй, няма правно действие за стопанската 2019/2020г. по
отношение на ищеца.
В съдебно заседание ищеца не
участва, нито се явява негов представител, но е изпратил писмено становище.
Ответника „Р.О.” ЕООД в срока по
чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
недопустим, евентуално неоснователен. В съдебно заседание дружеството се
представлява от юристконсулт Ралица Благоева, която оспорва иска по съображения
изложени в писмения отговор.
По
делото са събрани писмени доказателства, от които съда приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2007г. между ответника „Р.О.”
ЕООД като арендатор и трето лице Видол Цветков Иванов, ЕГН ********** действащ чрез
пълномощник Лилия Валентинова Джонева като арендодател е сключен действителен
договор за аренда с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по
вписванията – Козлодуй /приложен в делото на л.7/, по силата на който ответника
„Р.О.” ЕООД ползва временно и възмездно срещу уговорена арендна цена земеделски
имот, представляващ поземлен имот с кадастрален № 77102.116 47 в с.Хайредин,
общ.Хайредин, местност „ДОЛНИ ЛОЗЯ" с площ 47207 кв.м., с номер по
предходния план 116047. Договора за аренда с сключен за срок от седем стопански
години – от 2007/2008 година до 2013/2014 година.
На 19.07.2013г. страните по договора
за аренда – арендатор ответника „Р.О.” ЕООД и арендодател Видол Цветков Иванов,
чрез пълномощник Стефка Александрова Ангелова са сключили анекс към договора за
аренда от 29.11.2007г., с който анекс удължават срока на договора за аренда по
отношение поземлен имот с кадастрален № 77102.116 47 в с.Хайредин,
общ.Хайредин, местност „ДОЛНИ ЛОЗЯ" с площ 47207 кв.м., с номер по
предходния план 116047 с шест стопански години – до 30.09.2010г. Анекса е сключен
в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в Служба по
вписванията – Козлодуй с вх.рег.№ 2580 от 30.07.2013г., Акт № 35, том V. Анекса
е приложен в делото на л.8.
Ищеца К. Чанчалов на 23.05.2019г. е
сключил договор за аренда на земеделска земя, със собственика Видол Цветков
Иванов, действащ чрез пълномощник К.Ч., по силата на който договор ползва срещу
арендна цена същия земеделски имот с кадастрален № 77102.116 47 за срок от
десет стопански години, считано от 1.10.2019 до 30.09.2019 година. Договора за
аренда е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в
Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 173 том: 3, дв.вх.р. № 1330/2019г.
Ищеца счита, че анекса от
19.07.2013г. към договора за аренда, по силата на който се удължава срока за
ползване на процесния имот от ответника е валиден до 01.10.2019г. и няма правно
действие за стопанската 2019/2020
година. Счита, че са налице два договора за аренда на
един и същи имот и за един и същи период за стопанската 2019/2020г. единия с
него, а другия с ответника и сочи, че при наличието на конкуренция между
правата на арендаторите, предимство има договора сключен с него, тъй като е
вписан и започва своето действие за стопанската 2019/2020г., а договора с ответното
дружество е валиден до 01.10.2019г. допълнително излага съображения и цитира
разпоредби на ЗАЗ досежно изменението на договора за аренда.
По тези факти страните не спорят и
те са безспорни.
Съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е
предявил отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключеният
на 19.06.2013г. Анекс към договор за аренда между ответника „РИМЕКС ОЙЛ” и
Видол Цветков Иванов, вписан с Акт №85, том VI, дв.вх.р. № 2580/2013г. на Служба
по вписванията - Козлодуй, няма правно действие за стопанската 2019/2020г. по
отношение на него.
На първо място по възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес у ищеца, съдът не ги споделя, напротив ищеца има правен интерес да атакува с установителен иск анекса сключен между ответника и трето лице, тъй като с него се засягат правата на ищеца да ползва същия земеделски имот за същия период – стопанската 2019-2010 година по силата на договор за аренда. Така при наличие на два последователни договора за аренда на един и същ имот за еднакъв период, възниква конкуренция между правата на арендаторите, което обуславя правния интерес на всеки да атакува договора на другия.
Ищеца твърди, че Анекса към договора за аренда сключен между ответника на 17.03.2013г. е за срок до 30.09.2019г. Съда не споделя това твърдение.
Видно от
съдържанието на същия Анекс, в него изрично е записано, че страните се
споразумяват, че срока на договора за аренда се удължава с шест години, а
именно до 30.09.2020 година. Безспорно се установи, че първоначалния договор за
аренда е от 29.11.2007г.
склюен между ответника „Р.О.” ЕООД като
арендатор и трето лице Видол Цветков Иванов, ЕГН ********** действащ чрез
пълномощник Лилия Валентинова Джонева като арендодател за срок от седем
стопански години – от 2007/2008 година до 2013/2014 година.
Правилни са
твърденията на ищеца, че разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗАЗ урежда хипотезата
на изменение на договорите за аренда и предвижда, че изменение на арендния
договор може да бъде извършвано само при трайно изменение на обстоятелствата,
от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, имащо за
последица очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. В изр.2-ро
на същата разпоредба законодателят изрично е предвидил, че изменението не може
да засяга договорения срок. В конкретния случай със сключения на 19.07.2013г. от
ответника и собственика на имота анекс се променя срока на договора за аренда,
като същият се удължава за още шест стопански години до 30.09.2020г. С
оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор в
частта относно срока, настоящият съдебен състав споделя разбирането на ищеца, че
сключеният между ответника анекс не представлява изменение на договора за
аренда по смисъла на чл.16 ЗАЗ, а е продължаване на арендния договор по
смисъла на чл.18 ЗАЗ. Така в чл.18, ал.1 ЗАЗ изрично е въведено изискване
относно формата за действителност, в която следва да стане продължаването на
договора за аренда - писмена с нотариална заверка на подписите, както и
изискване за вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в
съответната общинска служба по земеделие. Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗАЗ
предвижда, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи
най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща
прекратяването на договора за аренда. Така въведените от законодателя
изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и
относно формата и вписването, водят до извода, че по своята правна същност
юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на
сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на
съществуващия такъв. Изрично въведеното от законодателя изискване
за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие
на конкуренция на права и изследване противопоставимостта, да се взема предвид датата, на която е извършено това вписване, а не
датата на вписване на първоначалния аренден договор.
Допълнителен
аргумент съда черпи и от разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД уреждаща възможността
договорите да могат да бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени, само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Съгласието за изменение на договора може да се постигне: 1/ при самото
сключване на договора, чрез клауза за промяна на определен/и елемент/и от него
при настъпване на конкретно обстоятелство или 2/ по-късно – чрез допълнително
споразумение между страните.
С разпоредбата на чл.16, ал.1 изр. 2-ро и 3-то от ЗАЗ е предвидена единствено забрана за обвързване и от там за изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на договора, като е прието, че това не са обстоятелства по см. на чл.16, ал.1, изр.1-во ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора, когато обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл.16, ал.5 ЗАЗ/. Тази уредба е близка с института на стопанската непоносимост по чл.307 ТЗ. Други ограничения за изменение на договора не се уреждат със специалния ЗАЗ, поради което следва да се приеме, че извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, очертани в чл.9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. В този смисъл е трайната практика на Окръжен съд Враца дадена с Решение от 08.10.2014 г. по гр.д. № 508/2014 г.; Решение от 17.11.2014 г. по гр.д.№ 679/2014 г. и Решение от 02.06.2015 г. по гр.д. № 800/2014 г. и др. както и задължителната практика на ВКС дадена по реда на чл.290 ГПК с Решение №118/27.07.2015 по дело №2137/2014 на ВКС, ТК, I т.о. и с Определение № 721/14.11.2016 по дело №2901/2016 на ВКС, ГК, III г.о.
Предвид на тези правни аргументи съдът намира, че анекса оспорван от ищеца по същество представлява валиден нов договор за аренда, в който страните по него ясно са уговорили срока на действие още шест стопански години, а именно до 30.09.2020г. Тази воля на страните е изрична и ясна, поради което тълкуването на ищеца в различен смисъл е неправилно и противоречи на закона. В този смисъл съда следва да отхвърли отрицателния установителен иск.
По разноските в процеса.
С оглед изхода на спора и по арг. чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените и заявени разноски по делото за юристконсулско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПрП и във връзка с чл.23 т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ /за други неоценяеми искове/ в размер на 80.00 лева, а също и платените командировачни пари 40.00 лева, или общо 120.00 лева.
Водим от горното, Козлодуйски районен съд,
Втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска по чл.124, ал.1 ГПК на К.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** Димитров" 46 против „Р.О.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** 51Б, представлявано
от Марио Захариев Захариев, за признаване за установено, че сключеният анекс между
ответника „РИМЕКС ОЙЛ” със седалище и адрес на управление *** и Видол Цветков
Иванов от 19.07.2013г., вписан с Акт №85, том VI, дв.вх.р. № 2580/2013г. на Служба
по вписванията - Козлодуй, няма правно действие за стопанската 2019/2020 годна
по отношение на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** Димитров" 46 да заплати на „Р.О.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** 51Б, представлявано от Марио Захариев Захариев направените по делото разноски, представляващи юристконсулско възнаграждение в размер на 120.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: