Решение по дело №103/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 24 юни 2019 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20194120200103
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

 

град Горна Оряховица, 23.04.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 103 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.В.Д. обжалва електронен фиш серия К № 2301005, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон. Посочва, че във фиша не са посочени датата на неговото издаване и органът, който го е издал, липсвали указания в какъв срок и пред кой орган фишът подлежи на обжалване, не било конкретизирано мястото на нарушението и липсвал подпис на издателя на фиша. Поддържа, че в случая не било спазено изискването по чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган. Липсвали доказателства участъкът от пътя, на който е заснет автомобилът, да е бил обозначен като място за контрол с пътен знак Е24. Нямало доказателства и за посочения във фиша знак В26. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.К. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение към доводите в жалбата посочва, че във фиша не е посочено ясно кое лице е нарушителят – юридическото лице „М.Г.“ ООД или законният му представител Г.В.Д.. Във фиша не била посочена разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, която е правното основание за ангажиране на отговорността на законния представител на юридическото лице собственик на превозното средство. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2018 г. в 6:01 часа на територията на община Л. на път I-4 при км 153+343 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 автомобил „С.” с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със скорост 87 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против Г.В.Д. в качеството му на законен представител (управител) на дружеството „М.Г.“ ООД, регистрирано като ползвател на автомобила в базата данни на Пътна полиция, бил издаден електронен фиш серия К № 2301005, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 84 км/ч.

На 30.12.2018 г. електронният фиш бил връчен срещу разписка на наказаното лице. На 09.01.2019 г. жалбата на Г.В.Д. против фиша била заведена в ОДМВР-Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.

Датата на издаване на фиша, индивидуализиращите данни за органа, който го е издал, указания в какъв срок и пред кой орган фишът подлежи на обжалване и подписът на издателя на фиша не са сред задължителните реквизити, регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това непосочването на тези реквизити в обжалвания електронен фиш не съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото издаване. Оплакването на жалбоподателя относно непосочването на тези реквизити се основава на неправилното разбиране, че за съдържанието на електронния фиш е приложима разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Както самият жалбоподател посочва, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална по отношение на общата разпоредба на чл.57 от ЗАНН. По силата на правилото, че действието на специалната норма изключва приложението на общата, за съдържанието на електронния фиш намира приложение разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и общата разпоредба на чл.57 от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването, че в обжалвания фиш не е конкретизирано мястото на нарушението. Използваният във фиша израз „ПП I-4 /София-Варна/, км 153+343, общ. Л., в посока към гр.Варна“ удовлетворява в пълна степен изискването на процесуалния закон за посочването на мястото на нарушението.

От данните в справките на л.11 и 12 е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 28.09.2018 г., т.е. преди изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от датата на установяване (заснемане) на нарушението, съвпадаща с датата на неговото извършване (17.09.2018 г.).

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към 17.09.2018 г. (л.34 – 35 от делото), се установява, че мястото на заснемане на нарушението е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”. Доводът в жалбата за допуснато нарушение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., в частта относно изискването за обозначаване на мястото за контрол с автоматизирано техническо средство или система с пътен знак Е24 не държи сметка за това, че към датата на процесното нарушение разпоредбата, регламентираща посоченото изискване за обозначаване (чл.7 от наредбата), е била отменена – ДВ, бр.6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.

По същите причини следва да бъде оставен без уважение и доводът, че в случая не е спазено изискването по чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган. Посоченото изискване е отменено изрично със ЗИДЗДвП, обн. ДВ бр.54 от 05.07.2017 г., сила от 09.07.2017 г., а при действието на така изменената редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП указанията в ТР № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС – в цитираната в жалбата част – следва да се считат за загубили значение.

Неоснователен е и доводът на защитника, че от съдържанието на фиша не ставало ясно кое лице е нарушител – юридическото лице „М.Г.“ ООД или законният му представител Г.В.Д.. Във фиша са посочени трите имена, ЕГН и постоянният адрес на жалбоподателя, а до трите му имена е изписано пояснението, че същият е законен представител на „М.Г.“ ООД. От това съдържание на електронния фиш се установява по категоричен начин, че административното наказание глоба е наложено на физическото лице Г.В.Д., а не на юридическото лице „М.Г.“ ООД.

Непосочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП във фиша не съставлява нарушение на процесуалните правила. Процесуалният закон изисква във фиша да се посочи нарушената законна разпоредба и това в случая е сторено с вписването на израза „член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. Законът не изисква във фиша да са посочени всички приложими за случая разпоредби от действащото законодателство, регламентиращи отговорността на наказаното лице.

Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приетата като доказателство снимка № 029, изготвена с автоматизирано техническо средство MultaRadar00209D33F1A0 (л.10 от делото), представляваща веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес (чл.189, ал.15 от ЗДвП), както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 17.09.2018 г. в 6:01 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 87 км/ч. Видно от цитираната по-горе схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към 17.09.2018 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.17 – 21 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.16), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

Видно от протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. (л.14), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

От съвкупната преценка на данните в справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л.9) и в справката от търговския регистър (л.26) се установява, че жалбоподателят Г.В.Д. е законният представител на дружеството „М.Г.” ООД, на което дружеството собственик „С.” ЕООД е било предоставило ползването на автомобила към датата на нарушението. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР-Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен представител на юридическото лице, на което е било предоставено ползването на автомобила.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 100 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 87 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 84 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе Методически указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD580). Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 24 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2301005, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ***, с адрес за призовки и съобщения ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….