Определение по дело №2178/2022 на Административен съд - Пловдив

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 1311

 

гр.Пловдив, 30. 08. 2022г.

Административен съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

                                                                                Административен съдия : Здравка Диева

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2178/2022г., взе предвид следното :

            Д.И.Г. с ЕГН : ********** и посочен в жалбата адрес ***, Съдебна палата, обжалва Заповед № 187/26.07.2022г., издадена от Административен ръководител – Председател на Административен съд – Смолян, на основание чл.3, чл.7 и чл.9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения.

            В жалбата е посочен служебен адрес на оспорващото лице в гр.Смолян, предвид длъжността на Д.Г.. Посредством служебна справка от Национална база данни „Население“ се установи, че жалбоподателя е с постоянен адрес ***.

            При тези данни се съобрази, че съгласно чл.133  ал.1 АПК - „Местна подсъдност“ /изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. Предвид изложеното следва, че АС – Пловдив не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г. – преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната подсъдност не е регламентирана в специален закон /както напр. в Закона за енергетиката и в Закона за устройство на територията/ и в § 156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.

            Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК : „Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на съответния спор от компетентния за това съд.

            Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.

            Мотивиран с изложеното и на основание чл.135 ал.2 АПК , съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            Прекратява производството по адм.дело № 2178 по описа за 2022г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.

            Изпраща по подсъдност на Административен съд – Смолян жалбата на Д.И.Г.,***, против Заповед № 187/26.07.2022г., издадена от Административен ръководител – Председател на Административен съд – Смолян.

Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните по делото.

                                                                                      

                                                                                      

                                                                                           Административен съдия :