РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1311
гр.Пловдив, 30. 08. 2022г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на тридесети август през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2178/2022г., взе предвид следното :
Д.И.Г. с ЕГН : ********** и посочен
в жалбата адрес ***, Съдебна палата, обжалва Заповед № 187/26.07.2022г., издадена от Административен
ръководител – Председател на Административен съд – Смолян, на основание чл.3,
чл.7 и чл.9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни
трудови възнаграждения.
В жалбата е посочен служебен адрес на
оспорващото лице в гр.Смолян, предвид длъжността на Д.Г.. Посредством служебна
справка от Национална база данни „Население“ се установи, че жалбоподателя е с
постоянен адрес ***.
При тези данни се съобрази, че съгласно
чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“
/изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на
индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен
адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато
посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете
се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите
хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. Предвид
изложеното следва, че АС – Пловдив не е местно компетентния съд, тъй като
считано от 01.01.2019г. – преди образуване на делото, е в сила новата редакция
на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната
подсъдност не е регламентирана в специален закон /както напр. в Закона за
енергетиката и в Закона за устройство на територията/ и в § 156 от ПЗР от ЗИД
на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са
предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от
правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за
надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на
съответния спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по
адм.дело № 2178 по описа за 2022г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на Административен
съд – Смолян жалбата на Д.И.Г.,***, против
Заповед № 187/26.07.2022г., издадена от Административен ръководител –
Председател на Административен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото.
Административен съдия :