Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 22.10.2020 година

       В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                            мл.с.: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ….………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7870 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от С.И.Л., чрез пълномощник адв.Кр.Б., срещу решение №554949 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д.№16356/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че С.И.Л. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 712.12 лв.- главница за топлинна енергия, както и сумата от 6.12 лв. - главница за дялово разпределение, които суми представляват неплатена главница по договор за доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.„******, магазин - закусвалня, аб.№341653, през периода от м.06.2014г. - м.02.2015г., ведно със законна лихва за периода от 24.07.2017г. до изплащане на вземането; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 194.14 лв.  - обезщетение за забава върху сумата за главница за топлинна енергия и сумата от 1.83 лв. - обезщетение за забава върху сумата за главница за дялово разпределение, които суми представляват обезщетение за забава за периода 30.07.2014г. до 12.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №50057/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, както и в частта, в която е осъдена С.И.Л. да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 706 лв., разноски в заповедното и исковото производство,  изчислени съобразно уважената част на предявените искове. 

            В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, че по делото е останал недоказан факта на възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, съответно оспорва се приетия от съда факт, че притежава качеството потребител на топлинна енергия. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Прави се възражение за давност по отношение на претендираните от ищеца вземания за главница и лихви за забава за част от исковия период. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторени разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, в представена молба от 21.07.2020г. се взема становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу С.И.Л. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове. В останалата част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №50057/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 24.07.2017г. и е постановена на 31.07.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.И.Л. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - С.И.Л. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответника - С.И.Л. искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение на основание валидно сключен между тях договор №ОУ-06-3489А/341653 от 24.03.2010г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който ответницата в качеството на потребител на топлинна енергия е поела задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

В конкретния случай от приетите по делото като неоспорени доказателства по делото се установява, че между страните е налице договорна връзка с предмет доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к.„******, магазин - закусвалня, аб.№341653, за исковия период. Въззивникът по настоящото дело се явява "небитов клиент" на топлинна енергия по смисъла на §1, т.33а (изм. ДВ, бр.66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ. Изложените от СРС в горния смисъл мотиви настоящият въззивен състав счита за законосъобразни, постановени при правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Неоснователни са възраженията на ответника за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в процесния имот, находящ се в гр.София, ж.к.„******, магазин - закусвалня, аб.№341653, е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че през процесния период от м.06.2014г. - м.02.2015г. посоченият в исковата молба имот е бил топлоснабден, както и се изчислява стойността на реално доставената в него топлинна енергия за същия период, количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за направени плащания от ответника, погасяващи процесното задължение. С оглед на това съдът намира, че искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ е основателен и като такъв правилно е бил уважен в пълния предявен размер.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че претендираните вземания не са изискуеми доколкото не е доказано, че ответникът е  получавал данъчни фактури за стойността на потребената в имота топлинна енергия. В ОУ към договора за доставка на топлинна енергия е определен срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия - 30 дни от изтичането на периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна сметки. Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението да заплаща консумираната за съответния период топлинна енергия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът след като не е заплатил в уговорения в ОУ към договора за доставка срок дължимите от него вземания за доставка на топлинна енергия е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. Досежно определяне на размера, до който е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е кредитирал заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните.

По отношение на възражението в жалбата, че първостепенният съд не е приложил института на погасителната давност досежно част от претендираните от ищеца вземания, съдът намира за неоснователно. Възражение за давност не е направено от ответницата в срока за отговор по чл.131 от ГПК, а давността не се прилага служебно от съда /чл.120 от ЗЗД/. При това положение е преклудирано правото на ответницата да прави за първи път във въззивната инстанция възражение в този смисъл, поради което настоящият съд не дължи произнасяне.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №554949 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д.№16356/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ : 1./           

 

 

                                                 2./