№ 131
гр. С., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502210 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 61/21.05.2024г. постановено по т.д.№ 89/2023г. по описа на СОС, TO,
ІІІ състав съдът е уважил частично обективно съединени искове с правно основание чл. 511
ал.3 КЗ вр.чл.80 ал.1 ЗЗД, като е осъдил Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", да заплати в полза на Н. А. А. сумата от 20 000 лева /двадесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2023г. на главен път I-6, км 170+400, в района на
община Мирково, местността Гълъбец, по вина на Б. Е. С. водач на л.а. марка „Сеат“, модел
„Толедо”, с австрийски per. № *******, със застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с австрийски застраховател - EUROHERC Versicherung -
Zweigniederlassung Osterreich - Wien, без кореспондент за територията на Република
България, с полица № **********, валидна от 15.02.2022г. до 01.03.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2023г. до окончателното й заплащане,
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част както следва: за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 30 000лв. , както и за законна лихва за
периода от 18.01.2023г. до 18.04.2023г. като неоснователни.
На осн. чл.194 ал.3 вр.ал.2 ГПК е прието за недоказано пълно и главно оспорването
от ответника на истинността на представения лист за преглед на Н. А. А. в КДБ/СО № 481
1
от 04.01.2023г., издаден от МБАЛ „Св.Анна“ С. АД относно автентичността на подписа на
пациента Н. А. А..
Присъдени са разноски, като на осн. чл.78, ал.6 ГПК Сдружение „НББАЗ е осъдено да
заплати по сметка на СОС сумата от 1200 лева /хиляда двеста лв./, дължима държавна такса
и направени разноски от бюджета на съда.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА ЗА Сдружение „НББАЗ е осъдено да заплати да заплати на адв.
С. К. Н. от САК, сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лв./, адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК Н. А. А. е осъдена да заплати на Сдружение
„НББАЗ" сумата от сумата от 1 855 лева /хиляда осемстотин петдесет и пет лв./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата
по делото.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника
по делото.
Жалбоподателят-ищец Н. А. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение и моли съда да увеличи размера на
същото. Изтъква факта, че е получила изключително тежки по вид и степен травматични
увреждания, изразяващи се във фрактура на главичката на дясната лъчева кост в областта на
лакътната става, контузия на дясната мишница, контузия на лявото коляно, контузия на
първи пръст на лявата ръка. По спешност е била приета в МБАЛ „Света Анна’', където са й
направени изследвания, рентгенографии на тазови кости, китка, длани и пръсти, раменна
става. При физическо натоварване и при промяна на времето изпитва болки и дискомфорт.
От разпитания по делото свидетел става ясно, че не е лежала в болница, но 2 месеца е била с
шина, тъй като ръката й не е можела да се гипсира, както и че още я боли, не може да я
натоварва, да прави резки движения с нея и трудно хваща. И към настоящия момент не е
излекувана напълно, продължава да изпитва болки и има ограничен обем в движенията на
дясната ръка. Според заключението на СМЕ възможно е при физическо натоварване на
крайника и промяна на времето да се появят болки, които ще се наблюдават до живот. В
случая не е съобразена и икономическата конюктура към 04.01.2023г., която е в основата на
осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, като същите са достатъчно високи
стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните
неимуществени вреди към датата на ПТП 04.01.2023г.
Жалбоподателят-ответник Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата
над 10 000 лв. до 20 000 лв. и моли исковете да бъдат намалени по размер на обезщетението
за неимуществени вреди. Изтъква факта, че видно от събраните доказателства нито една от
увредите на пострадалата не е животозастрашаваща и изискваща високоспециализирано
лечение, а напротив съгласно медицинските документи и заключението на КМАТЕ, тя не е
2
настанявана в болнично заведение, не е провеждано оперативно лечение, както и не е
предписвана терапия. В противоречие с медицинските документи и експертното заключение,
съгласно което ищцата не е била лекувана по повод фрактурата, а болките и страданията й
са отшумели в период от 1 - 1,5 месец, съдът безкритично е кредитирал показанията на св.Т.
А. и въпреки обсъдените от съда значителните несъответствия в заявеното от него в о.с.з. от
20.02.2024 г., е приел, че майка му е била 2 месеца с шина, тъй като ръката й не можела да се
гипсира, както и че все още я боли към настоящия момент, не може да я натоварва, да прави
резки движения и изпитва затруднения да хваща. Свидетелят като очевидец и запознат с
последвалото ПТП състояние на майка си, заявява, че при ПТП била счупена „раменна
кост“, която не можела да се гипсира. Видно от медицинските документи, представени по
делото, ищцата е претърпяла фрактура на главичката на дясна лъчева кост в областта на
лакътна става. Видно от заключението на КМАТЕ, което съдът кредитира в тази му част,
травматичните увреди не са изисквали оперативно лечение, а „в документацията не е
отразена назначена терапия“. С решението съдът неправилно е приел, че по делото е
доказано, че ищцата изобщо е участвала в ПТП и травматичното й увреждане е в резултат на
пътния инцидент. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е установил множество
несъответствия между показанията на св.К. от една страна и Протокола за ПТП и
показанията на разпитания по делото полицейски служител от друга. Посочва, че в
мотивите на решението, съдът е приел за недоказано направеното оспорване на Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от МБАЛ „Св. Анна“ - С., като е кредитирал
първоначалното заключение на Съдебно- графологичната експертиза, въпреки приетото по
делото заключение на повторната Съдебно - графологична експертиза, съгласно което,
подписът във въпросния документ не е положен от ищцата Н. А. А.. Оттам е извел и
погрешния извод, че подписът в оспорения от ответника документ е положен от ищцата, но
поради травмата в ръката, настъпила при ПТП са налице различия. Горният извод е
неправилен и необоснован, но дори и да се приеме, че ответната страна не е успяла да обори
истинността на приетия като доказателство по делото медицински документ, то от същия не
се установява назначено от медици лечение и терапия на „констатираната“ фрактура, както и
предприети от болничното заведение процедури. В заключение посочва, че по делото не са
установени такива по характер, интензитет и продължителност болки и страдания при
ищцата, които да обосноват присъждане на обезщетение в определения от съда размер.
Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.511 ал.3 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
От фактическа страна се установява, че процесното ПТП е станало на 04.01.2023г. на
главен път I-6, км 170+400, в района на община Мирково, Софийска област, с участници :
МПС 1 - л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски рег. № *******, с водач Б. Е. С. от
3
гр. Кърджали и МПС 2 - л.а. марка „БМВ“, модел „330i”, с ДК № ********, управляван от
И. А. К. от гр. ***.
Горното се установява от констативен протокол за ПТП № 1808398/04.01.2023г., съставен от
мл. автоконтрольор при РУ - Пирдоп И. Ч., в който има поправки досежно дата и час, поради
което актосъставителят е разпитан в о.с.з. на 21.11.2023г. Свидетелят И. Ч., на който
протоколът е предявен, потвърждава, че поправките са извършени от него. В качеството си
на младши автоконтрольор при РУ на МВР - гр.Пирдоп, ОДМВР - С., посетил
местопроизшествието след подаден сигнал местопроизшествие на главен път I-6 на около
170 км, в м. Гълъбец; имало ПТП с участие две МПС - л.а „БМВ“ и л.а. „Сеат“, които се
били ударили челно в лентата за движение на първия автомобил; колите не били местени до
пристигането на контролните органи. Сигналът за катастрофата бил подаден на тел. 112 и
препратен на дежурния в РУ - Пирдоп, а след получаването му в управлението той веднага
отишъл за по-малко от половин час. Няма ясни спомени дали е имало пострадали, пояснява,
че „дойде линейка, но дали ние сме я повикали или някой от пострадалите, не мога да кажа“.
Пояснява, че когато при ПТП има пострадали лица, се съставя нарочен протокол за ПТП с
пострадали лица, какъвто в случая не бил съставен.
С писмо от 17.11.2024 год. на МВР, Дирекция „Национална система 112“ на съда са
изпратени справка и електронен носител за постъпили обаждания към тел.112 на
04.01.2023г. за ПТП на главен път I-6, км 170+400, в района на община Мирково, местността
Гълъбец, с участието на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски pег. № ******* и
л.а.марка „БМВ“, модел „300”, ДК № ********. Видно от справката, за инцидента на тел.
112 са постъпили две обаждания : в 8.48 часа от лице, представило се като Шивачев и в 8.55
часа от лице, представило се като И. К.. И двамата сочат, че има пострадала жена при това
ПТП.
С оглед гореизложеното и като кредитира напълно показанията на актосъставителя
САС споделя извода на първа инстанция, че е недоказано пълно и главно възражението
на ответника, че ПТП изобщо няма респ. че няма пострадали лица, както и че
процесните травми не са получени при ПТП.
Отделно от горното са разпитани и св.К. /управлявал л.а.БМВ/ и св.А. /син на пострадалата
ищца и пътник в л.а./, чийто показания са логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло, като тези на св.А. при условията
на чл.172 ГПК.
Св.К. сочи, че на 04.01.2023г. при управление на л.а. марка „БМВ“, в посока Пирдоп - С.,
малко след паметника на Васил Левски катастрофирали - навлизайки в ляв завой, срещу
него изскочил л.а. „Сеат“ с чужда регистрация, който навлязъл в неговата лента за движение
и го ударил челно. Твърди, че нямал никаква възможност за реакция. Сочи, че в колата
пътували ищцата Н. А. и синът й, като тя била на задната седалка с поставен колан. След
сблъсъка установили, че жената видимо била с тежки наранявания, ранена в дясната ръка,
ревяла от болка, но нямало кръв. Сочи, че гласът на заявителя в обаждането до спешния
телефон 112 е негов; Помни, че Н. А. била транспортирана с линейка до Окръжна болница в
4
гр. С., но не си спомня дали на място първо пристигнали полицаите или линейката.
Св.А., син на ищцата, сочи, че бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „БМВ на негов
приятел - И. И.ов. Майка му била на задна дясна седалка, всички били с поставени колани.
Катастрофата станала малко след паметника на Васил Левски, на Гълъбец, било рано
сутринта - „след четири и половина. Катастрофата станала на завой, син „Сеат“ навлязъл в
тяхната лента и ги ударил челно. При ПТП пострадала майка му, която имала охлузени
колена и счупена раменна кост. Свидетелят отворил задната врата и изкарал майка си ръце,
като я сложил да седне на бордюра, тя почнала да реве от болки, не можела да се движи и
повикали линейка. След ПТП майка му не лежала в болница, но два месеца била с шина, тъй
като ръката й не можела да се гипсира. Твърди, че и към момента още я боли, не може да я
натоварва, да прави резки движения с нея, трудно хваща. Били й предписани медикаменти за
калциране на костта и обезболяващи.
Видно от копие на страници от амбулаторна книга на СО на болничното заведение, под №
481 е регистрирана пострадалата с отразена диагноза фрактура на хумерус. Видно от лист за
преглед на пациент Н. А. А. с ЕГН ********** в КДБ/СО № 481 от 04.01.2023 год., издаден
от МБАЛ „Св. Анна“ - С. АД, ищцата е постъпила за преглед в 10.10ч. От проведеното
рентгеново изследване № 525/04.01.2023г. на Клиниката по образна диагностика, е отразено
разчитане : фрактура на главичката на десен радиус.
САС намира за правно ирелевантно дали пострадалата лично е подписала лист за преглед -
амбулаторен лист, доколкото е безспорно, че на 04.01.2023г. е постъпила за преглед в МБАЛ
„Св. Анна“ - С. АД. В този смисъл двете графологични експертизи не следва да се
коментират, доколкото не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Видно от заключението по допуснатата комплексна АТЕ и СМЕ /л.167/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че от
техническа гледна точка процесното ПТП би могло да се избегне, ако водачът на л.а.„Сеат
Толедо” с рег.№ ******* - Б. С. се е съобразил с атмосферните условия в зоната на ПТП -
мокро асфалтово покритие и с релефа на местността - дясна за посоката му на движение
крива, вследствие на което да намали скоростта си на движение до по-ниска от 74 км/ч.
При ищцата са констатирани травматични увреждания, локализирани в областта на
крайниците - фрактура на главичката на дясната лъчева кост в областта на лакътната става,
контузия на дясната мишница, на лявото коляно и на първи пръст на лявата ръка,
получаването на които увреждания не може да бъде предотвратено от наличието на
обезопасителен колан - коланът ограничава движението на тялото на пасажера напред и
ограничава възможността за получаване на травматични увреждания, а крайниците са
свободноподвижни и не са защитени от колана. Фрактурата на лъчевата кост е увреждане,
при което срокът за възстановяване е около 1 - 1.5 месеца. В резултат на травмите
пострадалата е изпитвала силни болки и страдания в областта на лакътната става в рамките
на посочения възстановителен период, които са намалели до отзвучаването им в края на този
срок. Възможно е впоследствие при физическо натоварване на крайника и промяна на
5
времето да се появят болки, които ще се наблюдават доживот. Ищцата не се е явила за личен
преглед, поради което не може да отговори дали е била излекувана напълно, респ. какви
остатъчни явления има.
Затова и доколкото ищцата сама е създала пречки за събиране на доказателства, САС
приема, че към момента е възстановена напълно.
СОС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на
валидно застрахователно правоотношение, по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски рег. № *******,
сключена с австрийски застраховател - EUROHERC Versicherung - Zweigniederlassung
Osterreich - Wien, без кореспондент за територията на Република България, с полица №
**********, валидна от 15.02.2022г. до 01.03.2023г. В този смисъл е налице пасивна
процесуална и материално-правна легитимация.
Н. А. А. е депозирала претенция за изплащане на застрахователно обезщетение - вх. № 2-
0055/18.01.2023г. по описа на НББАЗ, /л.7/ но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ
НББАЗ не се е произнесъл. Следователно падежът настъпва към 18.04.2023г. с изтичане на
тримесечният срок.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПТП, както и вредите, са настъпили на територията на Република България, поради което са
приложими разпоредбите на КЗ.
По делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а. марка
„Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски рег. № *******, който е преминал неправомерно в
насрещна пътна лента.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпяните от ищцата травми, обусловили временно влошаване на здравето,
съпътствано със значителни болки и страдания, за период от около 2 месеца.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, е недоказано пълно и главно -
според в.л. предвид травмите, локализирани в крайниците, получаването на които не може
да бъде предотвратено от наличието на обезопасителен колан, тъй като коланът ограничава
движението на тялото на пасажера напред и ограничава възможността за получаване на
травматични увреждания, а крайниците са свободноподвижни и не са защитени от колана.
В този смисъл възражението за съпричиняване правилно е преценено като неоснователно,
доколкото липсата на колан респ. неговото правилно поставяне не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и техния обем.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
6
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има право да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
ПО РАЗМЕРА:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени телесни повреди, изразяващи се в една средна телесна
повреда и няколко по-леки - фрактура на главичката на дясната лъчева кост в областта на
лакътната става, контузия на дясната мишница, на лявото коляно и на първи пръст на лявата
ръка. Фрактурата на лъчевата кост е увреждане, при което срокът за възстановяване е около
1 - 1.5 месеца. В резултат на травмите пострадалата е изпитвала силни болки и страдания в
областта на лакътната става в рамките на посочения възстановителен период, които са
намалели до отзвучаването им в края на този срок. Възможно е впоследствие при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето да се появят болки, които ще се наблюдават
доживот. Към момента е възстановена напълно. Проведено е консервативно лечение.
Безспорно този тип увреждания се възстановяват напълно без да останат трайни или
постоянни последици за здравето и живота на пострадалия.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била на 49 години към
датата на ПТП през 2023г., като се отчита икономическата конюктура в страна към 2023г.,
както и факта, че няма трайни негативни последици, САС намира, че обезщетението
правилно е било определено до размер от 20 000 лв., без процент за съпричиняване, което
остава недоказано пълно и главно от страна на застрахователя.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 20 000 лв., като жалбите и на двете страни са изцяло
неоснователни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателката-
ищца направените по делото разноски, но такива няма направени. На осн.чл.38 ал.2 ЗА е
дължимо адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред
въззивна инстанция в размер на 1300 лв. /върху сумата от 10 000 лв., срещу която е
проведена успешна защита/, тъй като, видно от представения договор за правна помощ от
16.05.2023год., сключен между ищцата и адв. С. Н. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху горната
сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че
адвокатът е регистриран по ЗДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на бюрото направените разноски, съобразно
отхвърлената част от жалбата. Съгласно списъка те възлизат на 200 лв. платена д.т. /за
7
жалба, която е отхвърлена/ и сумата от 3120 лв. адв.хонорар, но към списъка няма
представени доказателства за реално плащане на хонорар по сметка на дружеството. Затова
разноски в полза на НББАЗ не се дължат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/21.05.2024г. постановено по т.д.№ 89/2023г. по описа на
СОС, TO, ІІІ състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи",
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Средец, ул.Граф
Игнатиев" №2, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат С. К. Н. от САК, ЕГН **********,
със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3, сумата от 1300 лева /хиляда и триста
лв./, съставляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната му част до 10 000 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8