Д О
Б Р И Ч К И Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Д.,26.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички
районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
Съдия - В.С.М. при участието на
съдебен секретар Я.К.,
разгледа
н.а.х.д. № 348 по описа на ДРС за 2009г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.І от ЗАНН и е образувано по жалба
на Д.Л.Б., ЕГН ********** ***, срещу наказателно постановление №.... година на
Д. на РД ”...” гр.Д....
С
атакуваното наказателно постановление за извършено административно нарушение по
чл.89, т.8 от Наредба № ... година, на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ на жалбоподателя
е наложена административна санкция – „глоба” в размер на 500,00 / петстотин/
лева, за това, че като водач на товарен автомобил - марка „...с” рег.№ ..., е извършвал обществен превоз на товари и не е
представил в момента на проверката товарителница.
С
депозираната пред настоящата съдебна инстанция жалба се оспорва законосъобразността
и обосноваността на наказателното постановление, като се моли за неговата отмяна
изцяло.Навеждат се доводи за несъстоятелност на обвинителната теза, респ. за
обективно несъответствие между изложената
фактическа обстановка в наказателното постановление и съществуващата такава, към
момента на извършване на проверката.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява .
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител– адв...., взема
становище по жалбата, като я намира за неоснователна. Представляващият държавната
институция застъпва позиция за безспорност на административното нарушение,
основавайки се на приложените към делото писмени доказателства и събраните в
хода на съдебното дирене гласни такива. Приема, че представеното в хода на административнонаказателното производство ксерокопие няма съответната
правна сила и не компрометира изложената в наказателното постановление
обвинителна теза, за виновно осъществен състав на нарушение от страна на
водача. Представляващият застъпва становище, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и обосновано,
включително и в частта, отнасяща се до размера на наложената административна
санкция.
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства, доводите на страните в тази
насока, съдът намери за установено от фактическа страна следното
...................
Около ... часа на горепосочената дата е спрян
за проверка товарен автомобил - марка „...”, с прикачено към него ремарке и рег. № ...., изпълняващ обществен превоз на товари /
безалкохолни напитки/ по маршрута ..... Посоченото превозно средство се
управлявало от жалбоподателя - Д.Л.Б.. В хода на
проверката длъжностните лица установили, че водачът не е в състояние да представи
и не представя един от задължителните документи, които следва да носи със себе
си при извършването на превоза , а именно - „товарителница”.
Констатираното нарушение
мотивирало компетентните държавни органи
да съставят на място на провинилия се водач
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия ...... В обстоятелствената
му част актосъставителят- св.С. А., изложил ясно и точно описание на обстоятелствата,
при които е извършено административното нарушение. Последното квалифицирано, като
съставомерно по текста на чл.89,т.8 от Наредба № 33/....
година на Мин.на транспорта за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Р. Б.. С акта длъжностното лице вменило
във вина на жалбоподателя, че ..”............
Актът е съобразен с материалноправните
норми на ЗАНН, уреждащи реда и начина на съставяне на административните
актове.Същият съдържа и необходимите задължителни реквизити, визирани в закона
/при все, че е съставен в присъствието на един свидетел/, като излага ясно и
точно описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.С
оглед на гореизложеното, съдът го намира за формално законосъобразен .
Към момента на съставянето на акта жалбоподателят
не е депозирал конкретни обяснения или възражения в насока на вмененото му във вина административно нарушение .
Въз
основа на АУАН административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №...
година,
с което е ангажирал административно-наказателната
отговорност на въззивника, постановявайки горепосочената административна санкция- „глоба”, в размер на 500 лева.
Възведената в акта за
административно нарушение фактическа обстановка е залегнала изцяло и в поднадзорното
наказателно постановление. Административното нарушение е квалифицирано по
текста на чл.89, т.8 от Наредба № 33/03.11.1999 година на МТ, във вр. с
приложение 15 към Наредба №33 .
Преценявайки материалноправните и процесуалноправни предпоставки по
образуването на административнонаказателното
производство и издаването на наказателното постановление, съдът не установи
отклонения във формалноправния режим на процесните актове или несъответствия в
материалната компетентност на длъжностното лице образувало административнонаказателното
производство, органът издал наказателното постановление и осъщественото
делегиране на административнонаказателни правомощия /.......
В законоустановеният преклузивен
срок съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят,
като надлежна страна с правен интерес оспорва размера на административната
санкция, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. В тази насока могат да се изложат следните
аргументи :
С Наредба №33/03.11.1999
година на Министерството на транспорта, се регламентират обществените отношения,произтичащи
от осъществявания на територията на страната обществен превоз на пътници и
товари. С разпоредбата на чл.89 от глава четвърта на посочения подзаконов нормативен акт, на водачите извършващи обществен превоз на товари се вменяват
конкретни задължения.Същите се свеждат до представяне при поискване от страна
на контролните органи, на определен набор от документи, които водачът задължително
следва да носи със себе си по време на извършване на превоза. Из между
изчерпателно изброените документи на чл.89 от наредбата, в точка 8-ма е посочена
„товарителница”, която водачът също следва да носи при превоз и да представя
при проверка .
В конкретния казус, жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари /../ по маршрут .... При извършената проверка от
длъжностните лица на РД „..”- гр.Д., водачът не е бил в състояние да представи такъв
документ - „товарителница”. Това обстоятелство
е принудило компетентните власти да предприемат действия по съставянето на АУАН
на провинилия се субект, във връзка с констатираното административно нарушение.
Изцяло в тази насока са показанията на актосъставителя
С. И. А.и св.П. Т. П. /последният се явява и очевидец на установеното
административно нарушение/, от които съдим за липсата на документ „товарителница” у водача към момента
на проверката. По своя характер и насока показанията на тези свидетели се
явяват вътрешно безпротиворечиви, константни и
еднопосочни. Горното наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, като
приеме за достоверни изнесените факти от свидетелите.
Що се отнася до
представеното и приложено по делото доказателство- ксерокопие от „товарителница”, което жалбоподателят
е депозирал с факс, непосредствено след съставянето на АУАН , може да се посочи
следното :
В действителност, с този факс водачът искал да
насочи вниманието на длъжностните лица и по-конкретно на актосъставителя,
като му докаже конкретен факт, а именно - наличието на валидно издаден документ
„товарителница” от превозвача /...... документ следва да бъде представен във
вид на „заверен препис” или в оригинал. С други думи, преписът е
документ, доколкото се явява „заверен препис”, тъй като официалната заверка по
своето естество представлява едно ново удостоверително
документиране, което свързваме със съдържанието на оригинала.А такъв не е бил
представен на вниманието на административнонаказващият
орган, който е съобразил това обстоятелство и пристъпил към привличане на
отговорността на субекта на нарушението.
В хода на съдебното
производство, с оглед доказване на правната сила и достоверността на представеното
ксерокопие от въпросната товарителница, от жалбоподателя
бе изискано да представи „заверен препис” или в оригинал на процесния
документ. Съдът предостави на водача достатъчен срок за изпълнение на
задължението, но въпреки това, същото не бе изпълнено, респ. не бяха изпълнени указанията
на съда да се представи документа в оригинал или „заверен препис” от него. От
изложеното може да се заключи, че в хода на съдебното производство не се
представиха доказателства, от които да съдим, че в действителност е имало редовно
издаден документ „товарителница”, преди извършване на превоза. А това
доказва състоятелността на обвинителната
теза и изнесените в тази насока факти - в обстоятелствената част на НП.
/ По отношение на
размера на наложената административна санкция/
За процесното
административно нарушение, изразяващо се в извършване на обществен превоз на
товари без издадена „товарителница”, на водача на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр, е наложено административно наказание „глоба” - в
размер на 500 лева. Така определена, административната санкция се явява в самия
минимум предвиден от законодателя / по закон за посоченото нарушение се
предвижда наказание „глоба” в размер от 500 лв. до 1500 лв при първо
нарушение/, което изключва възможността същата да се редуцира в по-нисък
размер. Съдът счита, че наказанието е съобразено, както с обществената опасност
на дееца, така също и с подбудите и мотивите за неговото извършване.Още повече,
че самото нарушение е извършено при форма на вината непредпазливост и очевидно
насочва към по-ниската степен на обществена опасност.Не следва да се подминава
и това, че ниската степен на обществена опасност произтича и от
обстоятелството, че нарушението се явява първо по рода си за нарушителя / по арг. на противното/. При изложените съждения, следва да се
заключи, че индивидуализирането на административната санкция в самия законов
минимум се явява в съответствие и с правилата на чл.27 от ЗАНН,които се явяват задължителни
за административнонаказващите органи, при определяне и
индивидуализиране на размера на административните наказания .
Воден от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно
постановление № ........ на Д.на РД ”***” - гр.Д., с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози на Д.Л.Б., с ЕГН **********,*** е
наложена административна санкция - „глоба”
в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено административно нарушение по чл.89,
т.8 от Наредба № 33/03.11.1999 година, за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Р. Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д.по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на
страните .
Съдия :
/В.М./