№ 16045
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110124732 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
139495/26.04.2024 г., от М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.
София, ул. „......“ 1, притежаващ л.к. № ........., валидна до 29.12.2032 г., чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ............, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24
св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
бул. „А......., представлявано от Д. М. М. -Управител, e-mail:
********@*****.*** срещу „Ф Б" ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............
представлявано от И В Д и Д В Н, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск, с който се иска да се приеме, че са
налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски
кредит № 962346, сключен между М. Д. Д. С ЕГН: ********** и „Ф Б"
ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д
В Н, чиято недействителност моли да бъде прогласена.
1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия
1
2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК,
действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР
3. евентуален, да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5
в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 962346,
сключен между М. Д. Д. С ЕГН: ********** и „Ф Б" ЕООД, с ЕИК:
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д
В Н, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на
ответника „Ф Б" ЕООД, с ЕИК: .............., като неравноправна по
смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на
чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5
лева от 165.87 лева, с който да се осъди ответника Ф Б" ЕООД, с ЕИК:
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост"
ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д В Н, да
заплати на М. Д. Д. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв.
/частичен иск от 165,87 лв./, представляваща платена при изначална
липса на правно основание по договор за потребителски кредит №
962346, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба (26.04.2024 г.) до окончателното й
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 962346/17.12.2020 г. при следните параметри:
главница – 800 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата
16.01.2021 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 27.04 лева, ГПР –
49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 800 лева главница
и 27.04 лева лихва, което се равнявало на 827.04 лева. Твърди, че договорът е
следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.5 от договора,
страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант
бил „Ф Б p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „Ф Б“ ЕООД, а клиентът бил
заемополучателят М. Д. Д.. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е
заплатил такса в размер на 165.87 лева, която се изплаща към договора за
заем.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за
поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита,
че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно
основание, затова моли да бъде върнато.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
2
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова
сметка на ищеца: BG83CECB979050C6694200, BIC: CECVVGSF
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че сключването на договор за гаранция не е условията за сключване на
договора за заем. Твърди, че уговорката е индивидуално уговорена. Сам
ищецът е избрал поръчителство в електронния формуляр, поради което
твърди, че не е неравноправна клауза. Твърди, че исковете за недопустими,
тъй като не са насочени срещу надлежен ответник, трябвало да е срещу Ф Б.
Оспорва да е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като гаранцията не
влиза в общия разход. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание (о.с.з.). С допълнителна молба поддържа иска. Прави
увеличение цената на иска, като да се счита за предявен за 165.87 лева, който
вече не е предявен като частичен, а пълен размер на вземането. Претендира
разноски. Представя списък с разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 27238/03.07.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е
необходимо да повтаря изложеното в настоящиясъдебен акт (л.34-41 от
делото).
С оглед направеното изявление за увеличаване цената на осъдителния
иск, въпреки, че няма отделно произнасяне от настоящия съдебен състав в
о.с.з., съдът приема, че искането е допустимо – направено от страна по делото,
с правен интерес, в преклузивния срок, заплатена е такса. Ето защо на
основание чл.214 ГПК следва да се счете, че осъдителният иск е предявен за
3
165.87 лева и за него да постанови диспозитив.
Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него
приема, че клаузите за таксата за обезпечение покриват такива по чл.10а, ал.2
ЗПК, тъй като с тези услуги дейности, които са свързани пряко с кредита –
неговото обезпечение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна. От заключението
се установи, че ГПР с включена такса за липса на обезпечение е 2431.65 %
(пети въпрос). Към момента на сключване на договора за кредит, пекратният
размер на законната лихва по просрочени задължения в левово, определена с
ПМС е 50 %. От заключението се установи, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 827.04 лева по договора за кредит и 165.87 лева по
договора за поръчителство. Общата платена сума е 192.91 лева (л.68-73 от
делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с таксата за липса на представено обезпечение заобикаля
императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до
оскъпяване на кредита. Същевременно тази такса не е включена в ГПР, а
представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил
при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е
нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да
разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което
води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10,
чл.19 ЗПК.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Следователно заплатената от него сума за
възнаграждение (такса) за поръчител е платена без основание. След като е
платена без основание, то на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде
върната на ищеца от ответника.
Платена без основание е договорната лихва в размер на 27.04 лева, но тя
не е предмет на осъдителния иск.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по
основание и размер.
Доколкото главният установителен иск е доказан по основание и размер,
то не са налице предпоставките за разглеждане на евентуално съединените
искове.
Съдът следва да постанови такъв диспозитив, съгласно написаното в
петитума на ИМ.
Ето защо следва да бъде прието за установено, по предявен от М. Д. Д. с
4
ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“ 1 срещу „Ф Б"
ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ установителен иск, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №
962346, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чиято
недействителност моли да бъде прогласена.
Следва да се осъди „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ............ да
заплати на М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“
1, сумата в размер на 165,87 лева (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки), представляваща платена при изначална липса на правно
основание по договор за потребителски кредит № 962346, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
(26.04.2024 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира следните разноски (л.49 от делото) и представя
доказателства за тях както следва:
100 лева – държавна такса за иск. По делото е налице доказателства само
за заплатена държавна такса в размер на 50.80 лева (л.16 от делото).
Съгласно т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк .д .№ 6/2012 на ОСГТК на
ВКС, следва да бъде признат само разход, за който се представят
доказателства.
30.00 лева за съдебни удостоверение – л.51 от делото
1000.00 лева депозит за експертиза – л.50 от делото
адвокатско възнаграждение за двата иска по чл.38 ЗА. В размер на 480.00
лева с ДДС
При това положение разходите, които следва да се признаят лично на
ищеца са в размер на 1080.80 лева.
Ето защо следва да се осъди „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ........ да
заплати на М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул.
„......“ 1 сумата в размер на 1080.80 лева (хиляда и осемдесет лева и
осемдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 24732/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По възнаграждението по чл.38 ЗА
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
5
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
6
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
установи нищожност, докато при втория иск се търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
цялата фаза, а не за целия иск. Няма логика, нито правно или житейско
основание, адвокатите, които упражняват дейност в областта на делбеното и
вещното производство да търпят негативи и да претендират един хонорар за
цялото производството, а не за всеки един иск по отделно. При това
положение, съдът приема, че следва да се присъди едно възнаграждение за
адвокат в това производство.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес по договора –
989.91 лева, което включва главница 800.00, договорна лихва 27.04 и такса
165.87 лева
Отчитайки характера на исковото производството, изготвената искова
молба, която беше нередовна, неявяването на процесуалния представител
о.с.з., което е индиция за незаинтересованост и уважение към съдебната
власт, многократното подаване на такива молба от същия адвокат (над 20 на
месец), представянето на правни доводи на базата copy-paste, богата съдебна
практика по исковата молба, както и че претендираната такса в списъка по
чл.80 ГПК не отговаря на действителна заплатената по делото, което е
доказателства, че процесуалният представител изобщо не е запознат с делото,
съдът приема, че възнаграждението на адвоката следва да бъде определен към
минималния, а именно 100.00 лева.
По отношение на начисляването на ДДС върху възнаграждението по
чл.38 ЗА съдът приема следното:
Една част от съставите на ВКС приемат, че възнаграждението,
определено по реда на чл.38 ЗА следва да включва и ДДС. Считат, че върху
възнаграждението, което се определя от съда за безплатна правна помощ, не
представлява безплатна услуга, поради което се начислява ДДС. В този
7
смисъл са и други актове на ВКС: Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1940/2022 г. Определение № 50139 от 10.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 5156/2021 г.
Друга част от съставите на ВКС приемат, че при възнаграждението по
чл.38 ЗА не следва да се присъжда ДДС. Те приемат, че безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Тази дейност не представлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка. В този смисъл е Определение №
917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
По отношение на претендираното ДДС, настоящият съдебен състав
възприема практиката, обективирана в Определение № 917 от 2.05.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, според която ДДС върху
безплатно адвокатско възнаграждение не е облагаема стока или 0 % данъчна
ставка. Доколкото е налице противоречива съдебна практика и е налице
образувано дело С-744/23 на СЕС по отправено преюдициално запитване от
настоящия състав, то настоящият състав приема, че следва да се присъди
адовкатско възнаграждение без ДДС.
Ето защо „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ........ следва да
бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М“, Булстат
............, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. ..........
сумата в размер на 100.00 лева (сто лева), представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. №
24732/2024 г. по описа на СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от М. Д. Д. с ЕГН:
********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“ 1 срещу „Ф Б" ЕООД, с
ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост"
ж.к. Младост 3, бул. ............ установителен иск, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 962346, на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чиято недействителност моли
да бъде прогласена.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ............ да заплати
на М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“ 1,
сумата в размер на 165,87 лева (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки), представляваща платена при изначална липса на правно
8
основание по договор за потребителски кредит № 962346, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
(26.04.2024 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ........ да заплати
на М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“ 1
сумата в размер на 1080.80 лева (хиляда и осемдесет лева и осемдесет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 24732/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ........ да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М“, Булстат ............, фирмено дело №
24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. .......... сумата в размер на 100.00
лева (сто лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 24732/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
СУМАТА може да бъде платена на следната банкова сметка с титуляр
адв. Д. М., BG83 CECB 9790 50C6 6942 00.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9